№ 346
гр. Ловеч , 06.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на шести август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20214300600327 по описа за 2021 година
С Определение № 74/14.05.2021 г. постановено по ЧНД № 119/2021 г. Троянският
районен съд е отменил Постановление изх. № 1599/2017 г. от 24.03.2021 г. на Анета
Пачкова – прокурор в Районна прокуратура – гр. Ловеч, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 209/2018 г. по описа на Национлана следствена
служба към прокуратурата на Република България, образувано за престъпление по чл. 210
ал. 1 т. 5 във връзка с чл. 209 ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК на основание чл. 243 ал.1 т.
1 от НПК като незаконосъобразно и необосновано. С посоченото по-горе Определение
първоинстанционния съд е върнал досъдебното производство на Районна прокуратура – гр.
Ловеч за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на Постановлението.
Срещу така постановеното Определение е подаден протест от Анета Пачкова –
прокурор при Районна прокуратура – гр. Ловеч в предвидения от закона срок. В него излага
подробни съображения относно фактическата обстановка,като посочва ,че в хода на
допълнителното разследване са изпълнени всички указания на Окръжен съд – гр. Ловеч.
Счита, че въз основа на тях и техния анализ , както и приобщените материали изпратени от
Специализираната прокуратура не са налице данни както от обективна, така и от
субективна страна за осъществен състав на престъпление по чл. 210. ал. 1 т. 5 във връзка с
чл. 209 ал. 1, във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК за което е било образувано наказателното
производство, като не са се събрали данни за осъществяване на друго престъпление по общ
характер ,включително и такова по смисъла на чл. 323 ал. 1 от НК. Освен това изтъква, че в
постановения от първата инстанция съдебен акт не са посочени конкретни указания за нови
следствени действия, независимо от обстоятелството, че в диспозитива на същото е
посочено , че се връща на досъдебното производство на РП – Ловеч за изпълнение на
указанията, дадени в обстоятелствената част на постановлението. Сочи, че никъде в
Постановлението на прокуратурата не се твърди, че водохващането е само собственост на
„Д Счита, че въпросите относно това дали сключените договори съответстват на Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, както и да се коментират противоречията в
клаузите на самите сключени договори за наем, цени на услугата , базиращи се на брой стаи
за настаняване в конкретния обект, допълнително , че се заплаща за басейн са от
гражданско правно облигационно естество. Сочи, че компетентните органи на нито една
институция – Министерство на околната среда и водите, Басейнова дирекция Плевен,
РДНСК, Община Троян- не са дали отговор на въпроса какво е правното и фактическо
основание на „Дда изпълнява функциите на ВиК оператор. В тази връзка сочи, че безспорен
1
факт е, че още преди започването на строителството на отделните обекти, пускането им в
експлоатация и към момента няма изградена друга ВиК система и действащ ВиК оператор.
При горните съображения и възоснова на всички доказателства приема, че споровете между
собствениците на обекти за отдих и туризъм в К“ и фирма „Д– гр. Троян са гражданско
правни и решаването им не може да стане в наказателно производство. В тази връзка
посочва ,че и в постановения от Троянският район съд акт е посочено, че са налице
противоречиви доказателства ,които не могат да обосноват повдигане на обвинение на
конкретно лице. С оглед на това моли настоящата инстанция да отмени Определени е№
74/14.05.2021 г. постановено по ЧНД № 119/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Троян и
постанови друго с което да потвърди Постановление на РП- Ловеч от 24.03.2021 г-. за
прекратяване на наказателното производство по ДП –следствено дело № 209/201(8 г. на
НСлС София по пр. № 1599/2017 г. образувано за престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 във
връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното в протеста на прокурор Анета
Пачкова при Районна прокуратура – гр. Ловеч, в обжалваното Определение, както и
приложените към делото доказателства, приема за установено следното :
С Определение № 26002/13.08.2020 г. постановено по ЧНД № 282/20202 г. на
Окръжен съд – гр. Ловеч е отменено Определение № 104/04.06.2020 г. на Районен съд – гр.
Троян, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – гр. Ловеч за
прекратяване на наказателното производство по сл. дело №209/2018 г. по описа на
Национална следствена служба, образувано за престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 5 във връзка
с чл. 209 ал. 1 във връзка чл. 26 от НК, като са били дадени конкретни указания в тази
връзка.
От приложените към делото писмени и гласни доказателства от фактическа страна
съдът приема за установено следното:
Досъдебно производство № 209/2018 г. по описа на НслС е образувано с
Постановление от 24.11.2017 г. на Венцислава Кулева, прокурор при Районна прокуратура –
гр. Ловеч, затова че през периода от 2015 г. до лятото на 2017 г. в с. Ч, община Троян ,
област Ловеч, при условията на продължавано престъпление, с цел да бъде набавена имотна
облага у собствениците на обекти за отдих и туризъм в посоченото населено място – ИСКР.
В. М., ЕМ. Г. Т., П.Д и Г.Г К. е възбудено и поддържано заблуждението, че водохващането
на р. Козещица е собственост на фирма „Д– Троян, на която се дължат суми за ползване на
съоръжението и за консумираната питейна вода и с това е причинена имотна вреда в големи
размери – престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 във връзка с чл. 209 , във връзка с чл. 26 ал. 1 от
НК/том 6, стр. 1-2/
На 26.07.1994 г. е бил издаден акт № 2320 за държавна собственост на недвижим
имот, представляващ дворно място 34 с площ от 2587 кв. м. , почивна станция от 245 кв.
метра масивна, на четири етажа, построена през 1964 година, бунгала четири броя, петдесет
кв. метра , блок „А“ и мазе на три етажа, монолитна, построен 1991 г., блок „Б“ и таван, 411
кв. метра, два етажа, монолитна, построен 1991 г. като същият е предоставен за оперативно
управление на държавна организация „п-б“ АД – гр. Плевен/л. 51, том 5/.
С акт № 213/следваща цифра не се чете/ за държавна собственост на недвижим имот
от 10.10.1990 г. на завод „Елпром“ Ловеч е предоставено незастроено неурегулирано място
– 37 с площ от 10000 кв. м. /л. 190, том 4/.
На ЕАД „Елтос“ Ловеч и БТ АД – Плевен е било издадено строително разрешение №
65/ 21.07.1994 г./приложено л. 50 том 5/ за изграждане на външно водоснабдяване .. за
отдих и туризъм.
На 02.11.1993 г. е бил сключен договор между „Тютюнев комбинат“ – гр. Плевен,
2
„Елтос“ АД и други юридически и физически лица, подробно описани в него/ приложен на
л. 88 том 5/, с който същите са се задължили съвместно да изпълнят строителството на
обект „Водопровод за питейна вода“ в курортна зона село Ч, област Ловешка, като са се
задължили за изпълнение на строителството по сметката на обекта при Турист Спорт Банк –
гр. Плевен на името на Тютюнев комбинат да осигурят минимални суми подробно описани
в договора , съгласно разпределението на леглата от Община – с. Ч в срок до 15.11.1993 г. ,
като крайният срок за завършване на обекта е 20.11.1993 г. С протокол от 19.05.1994 г. /л.
69, том 5/ посочените в него страни са се споразумели, че следва да се изгради охранителна
зона от стоманобетонови колове и бодлива тела от 6 , със заключаема метална врата,като с
изключение на Елтос АД следва да приведат дължимите суми по сметката на П БТ АД.
На 29.09.1994 г. община Троян – Държавна инспекция за тероториалноустройствен и
строителен контрол е издала разрешение № 41 на ЕАД „Елтос“ – гр. Ловеч и БТ Плевен АД
за ползване на строеж, представляващ външно водоснабдяване на база за отдих и туризъм с.
Ч./ л. 50, том 5/.
На 10.12.2004 г. е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим
имот между „П БТ“ АД, представлявано от К.П.П и П.Б.Д. в качеството му на управител на
„Д подробно описан в него /л. 62 –л. 65, том първи/ като при сключването му в точка 2 на
приложения на л. 69 том първи нотариален акт е посочено, че са приложени и Констативен
протокол № 1 и Констативен протокол № 2 от 29.11.2004 г. на Комисията за провеждане на
публично оповестен конкурс за продажба на ДМА. С нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 94, том първи рег. № 558 , дело № 86 от 2004 г. описаният по-горе
имот е бил закупен от „Д– гр. Троян и е бил вписан в службата по вписванията акт № 91,
том четиринадесети, 2004 г. /приложен на л. 66, том първи/. В него не е упоменато „външно
водоснабдяване за база отдих и туризъм. По отношение на това обстоятелство в
показанията си свидетеля с.ч. /л. 172-л. 175, том 1/ , който е бил изпълнителен директор на
„П БТ“ ЕАД от 24.09.2014 г. посочва, че при извършената справка в архива на дружеството
е било установено, че на купувача на почивната база в с. Ч, област Ловеч, „Де предадена
цялата база, заедно с всички дълготрайни материални активи към нея, каквото представлява
и външното водоснабдяване, изградено съвместно с „Елтос“ Ловеч. Освен това същият е
заявил, че „по презумция“ тези активи са прилежащи към почивната база и не може да
посочи, защо не са вписани в нотариалния акт, както и че всички дълготрайни материални
активи са били отчислени от баланса на предприятието и същото няма претенции към тях.
В показанията си свидетелката Г, нотаруис с рег. № 477 на Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд – гр. Троян, изповядала сделката посочена по-горе посочва, че „само
това, което е отразено в нотариалния акт, само това е било договорено между страните и
само това е прехвърлено.“/л. 36, том 5/. С приемателно-предавателен протокол от 22.12.2004
г. /л. 61,том 1/ „Плевен- БТ“ АД гр. Плевен е предало на „Д– гр. Троян собствеността и
владението на „Почивна станция“ с. Ч, област Ловешка, ведно с материалните й активи
/оборудването й/ съгласно доклад за оценката му от 13.12.2004 г., което е неразделна част от
този протокол. От приложения на л. 74 том първи инвентаризационен опис е видно, че е
налице заприходяване на външно водоснабдяване, ограда, канализационно пречиствателно
съоръжение под № 2014011. От приложения към делото доклад за оценка на материалните
активи при почивна станция в с. Ч, собственост на „БТ“ АД, гр. Плевен, в част „Налично
оборудване, включено в стойността на сградата „ под номенклатурен номер 11007 е
посочено резервоар и водопровод/л. 143, том 8/. От изготвената и приложена към делото л.
31- л. 38, том 17 комплексна съдебно-техническа, строителна и икономическа експертиза е
видно, че не е бил установен водопровод и резервоар в границите, на закупения от „Димот,
като захранването се осъществява само от външен водопровод, които директно се включва
във вътрешната „ВиК“ инсталация на хотела, тъй като сградата на същия е разположена в
близост до имотната граница, като не е правена оценка на външния водопровод и
водохващането и същото не е включено в изготвената оценка на материалните активи от
13.12.2004 г. ,позиция „Водопровод и резервоар“. В тази връзка са показанията на
свидетелите С.С. /л. 49-л. 52 том 16ил. 22 –л. 23 том 17 от ДП/ и И.С. / л. 24- л. 27 том 17 от
3
ДП/ .Вещите лица по изготвената и приложена към делото комплексна съдебно-техническа,
строителна и икономическа експертиза /л. 126, том 8/ са посочили, че за покупко-
продажбата на обекта – „Водопровод външно захранване на студена вода“ не са били
съставени съответни счетоводни документи, но купувача „Дго е заприходил като
материален актив в баланса си. Освен посоченото по-горе на л. 125, том осми вещите лица
са посочили, че инвеститори на посочения по-горе обект са били Тютюнев комбинат Плевен
и Елтос АД – Ловеч, като останалите участници в Договор от 02.11.1993 г. на основание на
Протокол за извършени разходи са заплатили на основните инвеститори дължимите от тях
суми и същите не дължат и не заплащат наем за ползване на съоръжението.Освен това в
същата е посочено ,че разходите за доставката на питейна вода, като пречистване и пренос
до консуматора, охрана на вододайна зона и други не са включени в таксата , която е
дължима на БДДР – Плевен, тъй като тези дейности са вменени и се извършват от „Д.А....
От приложения към делото доклад за оценка /л. 53 том 16 от ДП/ е видно че оценката на
почивна станция в с. Ч, собственост на „Плевен –БТ“АД гр. Плевен е била към онзи момент
587 200 лева. В цитираната по –горе допълнителна експертиза приложена н ал. 31-л. 38 том
17, същите изказват предположение, че в цената на сделката е била включена стойността на
частта от външното съоръжение, определена на базата на извършените разходи от БТ –
Плевен“ЕАД за изграждането му , така както е включена и стойността на всички останали
материални активи, описани в оценката от 13.12.2004 г.
В показанията си свидетелят К.П./л. 47, том 16/ посочва, че е бил изпълнителен
директор на „П БТ“ ЕАД от 1998 г. до 2005 г. , /който като представител на дружеството е
прехвърлил имота на Д, както и че към момента на провеждане на разпита 16.09.2020 г. е
разбрал, че водоизточника е „бил строен съвместно със „Спарки“. Посочва, че никога докато
е бил изпълнителен директор „въпросната фирма не са показвали по някакъв начин че са
съсобственици“, както и че „Категорично мога да заявя обаче, че водопровода външно
захранване със студена вода е част от извършената сделка при продажбата на почивната
база“. В тази връзка са и показанията на свидетелката Б.,/л. 75 и сл. том 16 от ДП/ - „Към
края на 2004 г. балансовата стойност на почивната база и всички активи към нея са нулеви,
което означава ,че този обект вече не съществува в активите на „Плевен Булгартабак“ АД“ и
на свидетеля А. – „Със сигурност мога да кажа, че водопровода беше включен в самата
сделка“. От приложения на л. 35 том 12 инвентаризационен опис е видно ,че в него е
включено и външно водоснабдяване, канализационни пречиствателни съоръжения.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че след придобиване собствеността на
„станцията“ са започнали ремонт на водохващането и на самия водопровод, като са
изградили и санитарна зона. Било им издадено разрешително за водоползване №
101216/10.11.2005 г. от р. Козещица, десен приток на река Бели Осъм /л. 97 том 8/ за срок
от 10.11.2005 г. до 10.11.2015 г. след като е получено съгласие от Спарки Елтос АД от
31.08.2005 г. изх. № Д-1532, приложено на л.31 том 7 от ДП, с което дружеството е дало
съгласието си „ДАД“ ООД да полазва общата водовземна и водопреносна мрежа и
съоръженията на река Козещица, съгласно издаденото разрешително за ползване № 4194
на Община Троян. Тези обстоятелства са били потвърдени от Д. при разпита му на 58-л. 60
от том 16 на ДП. Впоследствие на посоченото по-горе дружество е издадено Разрешително
за водовземане от повърхностен воден обект № *********/10.03.2016 г. за срок от
10.03.2016 г. до 10.03.2026 г./л. 127, том 13 от ДП/. В същото не са отбелязани какви
документи са били представени при издаването му и дали е било наличие на съгласие на
Спарки Елтос АД съгласно разпоредбата на чл. 60 ал. 2 т. 3 от Закона за водите в редакцията
от 23.02.3016 г.
От показанията на свидетелката М. се установява, че през 2005 г. е започнала да се
снабдява с документи за издаване на строително разрешение за изграждане на хотел, като за
целта се срещнала с представител на БТ Плевен, който й дал бележка, че дружеството дава
съгласие същата да ползва водопреносната им мрежа/л. 1-2,том 2/. На 18.08.2008 г. на
фирма „М.М“ ЕООД е било издадено разрешително за водовземане от повърхностен обект
4
изградено речно водохващане на р. Козещица № 11110015 /л.98 и следващите том 13/, за
времето от 18.08.2008 г. до 18.08.2033 г., като на л. 101 са посочени фактическите
основания за издаването им, а именно Договор за наем на водоснабдителната система от
22.05. 2008 г. /л. 4, том 2/ между фирма „Д, ЕИК ................/наемодател/, представлявано от
П.Б.Д. управител и фирма „М.М“ ЕООД, ЕИК .................... /наемател/, представлявано от
ИСКР. В. М. с предмет предоставяне под наем от страна на наемодателя на собствената му
водопроводна мрежа и съоръженията към нея, намиращи се във вилна зона село Ч, като
наемателя се задължава да заплати наем за предоставената му услуга, съгласие от „Дл. 119,
том 3/ че дава такова „М.М“ ЕООД - гр. Ловеч представлявано от И.М. да се присъедини и
използва към съсобствените им със Спарки Елтос АД съоръжения за водоснабдяване по
смисъла на чл. 60 ал. 2 т. 6 от Закона за водите и съгласие от „Спарки Етос „АД от 05.12.
2007 г за ползване на съоръжението/л. 118, том3/. В раздел втори ,точка четвърта на
описания по-горе договор е посочено, че през времетраене на същия цената на услугата
подлежи на корекция по предложение на наемодателя, при промяна на икономическите
условия ,които влияят на нейното формиране и раздел шести изречение последно, че този
договор е безсрочен. С предизвестие /л. 6, том 2/ от 01.06.2017 г. фирма „Д чрез управителя
Д. е уведомило „М.М“ ЕООД, че следва да счита същото за писмено предупреждение за
прекратяване на договорните взаимоотношения, като договорът ще бъде прекратен и
всички задължения на наемодателя ще бъдат преустановени. Освен това е била изпратена и
покана за сключване на нов договор/л. 7, том 2/. Такъв не е бил сключен договор, поради
което в началото на м. юли и е било спряно водоподаването на питейна вода.. В
показанията си, дадени на л. 2, том 2 от ДП свидетелката М. посочва, че при проучване
какви документи следва да представи пред Басейнова дирекция Плевен за издаване на
разрешително за водовземане, свидетелката Г.А. й обяснила, че е необходимо да представи
съгласие от „ДОсвен това същата е посочила,че е получила „бележка от него /Д./ като
съгласие“, „срещу 50 000 лева“, като преди това същия „ми беше поискал 100 000 лева“.
Освен това същата твърди, че във връзка с подадения от нея сигнал през 2016 г. по повод на
отнемане от Басейнова дирекция Плевен на разрешението за ползване на минерална вода е
получила заплахи от свидетеля Д. ,който и й се обадил и „Започна да ми крещи, че е разбрал
за сигнала …..Заплаши да внимавам, че ще ми спре водата…..и че има откъде да намери
писмото, което съм писала“.
Свидетелят Е.Т. имал собствена фирма „Е.Т. 07“ ЕООД гр. Плевен и последната
притежавал къща за гости в курортния комплекс „Ча – къща Елора. Същият видно от
показанията му /л. 126-л. 127 том 2/ сключил Договор за наем на водоснабдителната
система с „Д.А..., представлявано от П. Д. на 01.03.2015 г. В тази връзка е и приложения
договор на л. 141 том 5. По силата на същия дружеството като наемодател предоставя под
наем собствената си водопроводна мрежа и съоръженията към нея, намиращи се във вилна
зона село Ч на свидетеля Т., който се задължава да заплати наем за предоставената услуга./
Впоследствие с предизвестие от дружеството с дата 01.06.2017 г./л. 149 том 5/ , същият е
бил уведомен, че ще му бъде спряна водата, поради неизпълнение на договора, както и
покана за сключване на нов договор/л. 150,том 5/. Свидетелят Т. не се отзовал на поканата и
питейната вода му била спряна. От показанията на свидетеля Т./л. 162 – л. 165 том първи/ е
видно, че при подаване на молба за издаване на разрешително за водовземане на питейна
вода, същият е бил уведомен, че следва да представи договор с фирма „Д Такъв договор му
бил изискан и от РЗИ Ловеч, за да може да бъде пусната в експлоатация къщата за гости. На
„Е.Т.“ ЕООД е било издадено разрешително за водовземане от повърхностен воден обект /
11110065/12.12.2016 г. за л. 102 том 4 без да е отбелязано какви документи са били
представени при издаването му и дали е било наличие на съгласие на Спарки Елтос АД
съгласно разпоредбата на чл. 60 ал. 2 т. 3 от Закона за водите в редакцията от 23.02.3016 г.
Освен това от показанията на този свидетел се установява, че същият е имал първоначално
намерение да си издължи наема, тъй като не бил плащал за три месеца, но след учредяване
на сдружението не го сторил ,като тогава „започнали заплахи от страна на П. Д.
…..Наричаше ни нещастници, шарани .. Водата е моя и ще я давам на когото си искам“, като
разговорите са продължили „с този тон ….някъде около 15-16.2017 г.
5
Свидетелят Г.К. бил управител на хотел „Алфа резорт“ КК Ча, а собственик на същия
била сестра му - свидетелката Й.Г. К.а. Имотът бил спечелен на търг. На 01.12.2016 г.
сключили договор за наем на водопреносна мрежа и съоръженията към нея, собственост на
„Д видно от показанията л. 131-л. 132 том 2/, както и приложения на л. 137, том 2 договор за
наем с фирма. По силата на същия „Д, ЕИК ................/наемодател/, представлявано от
свидетеля Д. предоставя под наем собствената си водоснабдителната система на
„Алфарезорт Термал ООД“ , представлявано от Й. К.а, наемател при определени условия.
До дружеството на наемателя било изпратено предизвестие на прекратяване на договора за
наем от 01.06.2017 г., както и покана за сключване на нов договор /л. 145 том 2/. Такъв не
бил сключен. В показанията си на л. 135 ,том 2 свидетелят К. посочва ,че му било
обяснено, че при издаване на разрешение за ползване на студена вода следва да сключи
договор с „фирма ДАД, тъй като тази фирма е ВиК оператор в Ча“.
В показанията си свидетелят Д. /л. 30, том 5/ посочва, че към момента на провеждане
на разпита му в наетия от него хотел ,след уреждане на взаиоотношенията си с Димат
питейна вода.
От приложеното на л. 22 том 6 становище на Община Троян, изпратено до П.Д. си
установява, че в Курортен комплекс „Ч“ няма изградена обща В и К мрежа, поради което не
е включена в списъците на В и К системите и съоръженията, намиращи се в обособената
територия на В и К – Стенето“ ЕООД гр. Троян. С писмо, приложено на л. 144, том 6,
Спарки Елтос АД ,чрез изпълнителния директор е изразил становище, че приема за
съсобственик на водопроводната мрежа и съоръженият към нея съобразно представените
документи „Плевен –Булгартабак“ ЕАД, а не „ДТроян с оглед на разпоредбата на чл. 33 от
ЗС.
От правна страна, съобразявайки приетата по-горе фактическа обстановка, съдът
приема следното:
В чл. 243 от НПК е очертана правната рамки, в която съдът може да преценява
изготвения от прокуратурата акт-Постановлението за прекратяване на наказателното
производство, а именно съдебния контрол обхваща неговата обоснованост и
законосъобразност.
Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 5 във
връзка с чл. 209 ал. 1 във връзка чл. 26 от НК. За да бъде осъществен състава на това
престъпление е необходимо 1. - деецът да възбужда или да поддържа заблуждение у
другиго, 2. -това да става с користна цел, 3. -да е настъпила имотна вреда за този, който е
въведен в заблуждение и имотна облага за този, който въвежда и поддържа
заблуждението/решение 16-79 г. на първо наказателно отделение/.Следователно
измамливите действия на дееца следва да са повлияли на волята на пострадалия по такъв
начин ,че същият да извърши разпоредителни действия които да му причинят имотна вреда
и които той не би извършил ако не е бил въведен в заблуждение като користната цел следва
да е налице към момента на въвеждане в заблуждение.
В конкретния казус безспорно са установени няколко факти: На първо място
единствената водопреносна мрежа в курортния комплекс „Ча“ за която е дадено разрешение
№ 41 за ползване на строеж е тази изградена с цел да водоснабдява изградената по това
време почивна станция от БТ Плевен АД,/към настоящия момент хотел Балкан/ и такава,
която е следвало да изгради завод Елпром Ловеч/ Спарки Елтос АД/ и представлява външно
водоснабдяване на база за отдих и туризъм с. Ч от 29.09.1994 г. от община Троян –
Държавна инспекция за тероториалноустройствен и строителен контрол на “ЕАД „Елтос“ –
гр. Ловеч и на БТ Плевен АД./ л. 26, том1/Тази водопреносна мрежа не се обслужва от ВиК
„Стенето“, което е оператор за района на Община – гр. Троян. Безспорно по делото е
установено ,че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, том първи
рег. № 558 , дело № 86 от 2004 г. „П БТ“ АД , представлявано от изпълнителния директор
6
К.П.П е продал на „Д– гр. Троян, представлявано от П.Б.Д. недвижим имот, собственост на
дружеството, находящ се във вилната зона на с. Ч, Община Троян, област Ловешка ЕКАТТЕ
73198, подробно описан в него и същият е бил вписан в службата по вписванията акт № 91,
том четиринадесети,20.12.2004 г. /приложен на л. 66, том първи/, като в него не посочена
описаната по-горе водопреносна мрежа. От изготвената и приложена в том 8 експертиза е
видно ,че обект „Водопровод външно захранване на студена вода“ е бил отписан от активите
на „БТ“ АД Плевен на 31.12. 2004 г. и със същата дата е заведен на отчет като дълготраен
актив в „Д Това обстоятелство се установява и от разпита на свидетелите К.П./ л. 46 том 16/,
изпълнителен директор на П БТ ЕАД за периода 1998 г. до 2005 г., М.Г. – л. 75 и сл. том 16
- счетоводител в същото дружество към момента на прехвърлителната сделка, Н. А.,
началник отдел „Капитално строителство в дружеството от 1980 г. до 2013 г.- л. 79 и
следващите том 16. Всички тези свидетели дават показания, че „водопровода е бил включен
в тази сделка“. От заключението на вещите лица по допълнителната експертиза – л. 110,
том 16 се установява, че водоснабдителната система се състои от съоръжение за
водохващане от р. Козещица, три броя разпределителни шахти, бетонов напорен резервоар
25 кв.м, разпределителна изравнителна шахта, изпразнителна шахта, водомерна шахта и
външен водопровод за питейна вода от водохваащането до хотел Балкан, с. Ч, като в
границите на имота няма резервоар и водопровод, като оценка на външния водпоровод и
водохващането не е правена, същото не включено в определената стойност на оценката на
сградата от м. 02.2004 г. и стойността на оборудването от м. 12.2004 г. Видно от
приложения на л. 53 доклад за оценка на почивната станция, същата е в размер на 587200
лева. С писмо приложено на л. 87, том 16 от делото във връзка с правния статут на
водопровода е посочено, че същият е в експлоатация от 1994 г. , преди приемането на
Закона за водите ,поради което не попада в правната му регулация. Безспорно е установено,
че на 18.08.2008 г. на фирма „М.М“ ЕООД е било издадено разрешително за водовземане от
повърхностен обект изградено речно водохващане на р. Козещица № 11110015 /л.98 и
следващите том 13/, за времето от 18.08.2008 г. до 18.08.2033 г., както и факта, че ДАД АД
и Спарки Елтос са дали съгласие дружеството да използва съсобствените им съоръжения за
водоснабдяване по смисъла на чл. 60 ал. 2 от Закона за водите, като това дадено от Спарки
Елтос АД носи дата 05.07.2007 г. Договорът за наем на водоснабдителната система между
фирма „Д, ЕИК ................/наемодател/, представлявано от П. Д. и фирма „М.М“ ЕООД,
ЕИК .................... /наемател/, представлявано от свидетелката И.М. с предмет предоставяне
под наем от страна на наемодателя на собствената му водопроводна мрежа и съоръженията
към нея, намиращи се във вилна зона село Ч, е от 22.05. 2008 г. /л. 4, том 2/ със съответните
клаузи посочени в него от което следва, че същата при сключването му е знаела, че не само
Де твърдял ,че е собственик на водопреносната мрежа . Безспорно по делото е установено,
че между „М.М“ ЕООД, Е.Т. и Г.К. са били сключени договори за наем между тях и ДАД
АД по силата на които последното дружество им е предоставило под наем ползването на
водопреносната мрежа при определени условия,като до първи юли 2017 г. същото е
изпълнявал условията на тези договори, като е предоставял водопреносната мрежа за
нуждите на изградените туристически обекти.
При горните съображения настоящата инстанция приема ,че от така изложените
факти не се установява извършване на престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 5 във връзка с чл.
209 ал. 1 във връзка чл. 26 от НК, това е така защото всички разпитани свидетели по делото ,
включително и при повторния им разпит са посочили, че при продажбата на почивната
станция, собственост на БТ АД, независимо, че в нотариалния акт не е било посочено
водопреносното съоръжение, същите приемат, че е прехвърлено и то, със съответните
прилежащи към него съоръжения. Същите правят този извод с оглед на това, че и от
приложените към делото писмени доказателства безспорно се установява, че това
съоръжение е било деактувано като дълготраен материален актив от БТ АД и е било
заприходено в счетоводството на Д По делото не са събрани доказателства, които да
установяват, че при изповядване на сделката и в последващите си действия свидетелите Д. и
Д., като съсобственици на „Дда са знаели, че прехвърлителната сделка е била извършена
само по отношение на почивната станция. Освен това към момента на сключване на
7
договора за наем от страна на свидетелката И.М., както беше посочено по-горе, като
управител на „М.М“ ЕООД й е било известно, че Спарки Елтос АД е притежавало част от
водопреносната мрежа. По отношение на другите свидетели Т. и К.а, като представители на
дружества не се установяват доказателства, сочещи че към момента на сключване на
договорите за наем, на същите им е било известно обстоятелството, че Спарки Елтос АД е
съсобственик на водопреносната мрежа. От това обстоятелството не може да се направи
извода за осъществен състав на престъплението „измама“, тъй като „Де изпълнявало
договорите за наем, предоставяйки водопреносната мрежа за пренос на питейна вода, като
към момента на сключване на посочените по-горе договори то е имало тази възможност.
Както бе посочено по-горе от представените доказателства не се установява при издаване на
разрешения за водовземане от повърхностен воден обект / 11110065/12.12.2016 г. ,
приложено на л. 102 том 4 *********/10.03.2016 г. на дружеството представлявано от
свидетелят Т. и и разрешение *********/10.03.2016 г. издадено на Де било наличие на
съгласие на Спарки Елтос АД съгласно разпоредбата на чл. 60 ал. 2 т. 3 от Закона за водите
в редакцията от 23.02.3016 г. Същото с оглед на събраните по делото доказателства
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 200, т. 42 от глава 12
Административно наказателна и гражданска отговорност.
По делото се твърди и за отправени заплахи от страна на свидетеля Д. по отношение
на свидетелката М. и Т., във връзка със сключените договори за наем на водопреносната
мрежа, за оказана принуда в тази връзка по отношение на М., както и за съмнения за
нерегламентирани отношения между Ди свидетелката А., служител на Басейнова дирекция
във връзка с издаваните разрешителни за водовземане. В тази връзка не са установени
доказателства, като към настоящия момент не може да се извърши справка относно
съдържанието на разговорите проведени по телефон, с оглед на факта, че срокът не може да
бъде повече от 6 месеца – чл. 159а ал. 5 от НПК.
Съдът не споделя приетото в Постановлението за прекратяване на наказателното
производство, че са налице безспорни данни ,че „Де собственик на ½ от водопреносното
съоражение, предмет на обсъждане по-горе. В обжалваното Определение постановено от
първоинстанционния съд са изложени подробни мотиви в тази насока, като настоящата
инстанция приема, че същите следва да бъдат предмет на обсъждане в гражданско
производство, включително и това дали е била спазена разпоредбите на Наредба №
4/14.09.2004 г. относно условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационни системи. Това не променя посочения по-горе
извод на съда, че към момента на предоставяне на съгласие за ползване на водопреносната
мрежа и към момента на сключване на договорите от свидетелите Д. и Д., представители на
Дсъщите са имали съзнанието, че не са съсобственици на същата, с оглед на всички
изброени по-горе доказателства и че няма да изпълняват клаузите на договорите за наем,
като са имали и обективната възможност да предоставят водопреносната мрежа. С жалбата
депозирана пред първоинстанционния съд, от процесуалният представител на И.М., Е.Т. и
Г.К. срещу Постановлението за прекратяване на наказателното производство се правят
оплаквания именно относно собствеността на водопреносната мрежа, които не могат да
бъдат установени в наказателното производство.
Следва да се посочи, че са били изпълнени всички указания на съда дадени в
Определение № 26002/13.08.2020 г., постановено по ВНЧД № 282/2020 г. по описа на
Окръжен съд – гр. Ловеч, които същият е счел,че следва да бъдат изяснени.
При горните съображения настоящата инстанция приема, че постановения от първата
инстанция съдебен акт - Определение № 74/14.05.2021 г. по ЧНД № 119/2021 г. на
Троянският районен съд, с което е отменил Постановление изх. № 1599/2017 г. от
24.03.2021 г. на Анета Пачкова – прокурор в Районна прокуратура – гр. Ловеч, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 209/2018 г. по описа
на Национална следствена служба към прокуратурата на Република България, образувано за
8
престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 във връзка с чл. 209 ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК и е
върнал досъдебното производство на Районна прокуратура – гр. Ловеч за изпълнение на
указанията, дадени в обстоятелствената част е незаконосъобразен, поради което следва да се
отмени и се потвърди Постановление от 07.02.2020 г. на Анета Пачкова, прокурор при
Районна прокуратура – гр. Ловеч.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 74/14.05.2021 г. постановено по ЧНД № 119/2021 г. на
Троянският районен съд, с което е отменил Постановление изх. № 1599/2017 г. от
24.03.2021 г. на Анета Пачкова – прокурор в Районна прокуратура – гр. Ловеч, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 209/2018 г. по описа
на Национална следствена служба към прокуратурата на Република България, образувано за
престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 във връзка с чл. 209 ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК и е
върнал досъдебното производство на Районна прокуратура – гр. Ловеч за изпълнение на
указанията, дадени в обстоятелствената част, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 07.02.2020 г. на Анета Пачкова, прокурор при
Районна прокуратура – гр. Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 209/2018 г. по описа на Национална следствена служба към
прокуратурата на Република България, образувано за престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 във
връзка с чл. 209 ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се уведомят страните, че същото е изготвено с мотивите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
9