Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 16825 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от
23.08.2018г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 523455/01.11.2018г. по гр.д. №
36087 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 53-ти състав „Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на М. К.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумите в размери и на основание, както следва:
на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила
от 01.01.2016г.) сумата от 5000лв., ведно
със законната лихва от 21.04.2017г., до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи
болки и страдания от увреждания, причинени на 25.08.2016г. при ПТП ; като З.Л.И.“АД е осъдено да заплати на адв. Н.Н. на основание на чл. 38, ал.2
от ЗАдв. сумата от 580лв. , а по
сметка на СРС на основание на чл.
78, ал. 6 от ГПК сумата от 400лв.,
като неоснователен е отхвърлен иска за
горницата над 5000лв. до предявен размер от 10 000лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5145155/18.09.2018г.
от ответника по исковете
„Застрахователна компания „Л.И.”АД,
ЕИК ******* в частта, в която
исковете са уважени за главница за
горница над 1000лв. до 5000лв.,
както и в частта, в която е присъдена законна лихва за забава на плащането на
сумата от 5000лв. за периода пред 05.07.2017г. Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че присъдения размер на обезщетението над 1000лв. не съответства на тежестта на претърпените увреждания, както и
на принципа на справедливостта. Претенцията била за страдания от контузия на
шията, миалгията била нейно проявление, а не отделно състояние. При ищеца имало
проявена сколиоза и дегенеративни промени в областта на шийните прешлени, които
самостоятелно причинявали болки и страдания и нямали връзка с процесното ПТП.
Възстановителния период на ищеца от контузията, получена при ПТП е приключил за
1 месец и присъждане на обезщетение над 1000лв. било несправедливо. Не бил
изпаднал в забава преди 05.07.2017г. В забава можел да изпадне след като е
поканен и изтече срока за произнасяне. В случая бил поканен да плати обезщетение
на 05.04.2017г., но не била посочена банкова сметка ***е, тя бъде преведена по
посочена банкова сметка ***, такава не била посочена и в исковата молба, а
задължително следвало да се посочи съгласно чл. 380 от КЗ и чл. 127 от ГПК.
Така забавата на ответника би могла да настъпи с изтичане на срока за произнасяне
по искането, което било три месеца, тоест едва след 05.07.2017г. Претендирало е
разноски.
Въззиваемият-ищец
М. К.И., ЕГН **********,
в предоставения срок е оспорила жалбата. Навел е твърдения, че решението в
обжалваната част е правилно. Събраните по делото доказателства установявали
претърпяването на вредите, справедливото обезщетение на същото било в размер на
сумата, присъдена от районния съд. В случая получил контузия на гръбначния
стълб в шиен и гръден отдел, в последствие било установено, че има миалгия
коли“ на шията в резултат на камшичен
удар, травмата била обострила дегенеративните проблеми и за в бъдеще се
очаквало да има дискомфорт и болки в областта на гръбначния стълб, не можел да
се обслужва сам около 1,5 месеца. Процесуалният
му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от
ЗАдв. в размер на 510лв. поради представителство на въззиваемия по делото
безплатно.
Третото лице
помагач на страната на въззивника – К.Д.С., ЕГН ********** не е изразила становище.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2011609/01.06.2017г.
на М.
К.И., ЕГН ********** срещу Застрахователна
компания Л.И.”АД, ЕИК *******,
с която е поискал от съда на основание на чл. 432 и чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000лв., ведно със законната лихва от 25.08.2016г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени
вреди - болки и страдания от причинени
на 25.08.2016г. от виновно противоправно поведение на К.Д.С. като водач на лек автомобил „Опел Корса”, рег. № *******,
застрахован при З.Л.И.”АД по застраховка
„Гражданска отговорност” полица № BG/22/116002053661/29.07.2016г., като му се
присъдят и разноските по делото, а на процесуалният му представител се присъди
възнаграждение за оказано безплатно представителство на ищеца по делото на
основание на чл. 38 от ЗАдвокатурата. Навел е твърдения, че на 25.08.2016г. управлявал
„Фолксваген Пасат“, рег. № *******и на републикански път ІІ-81 км. 106 + 000 К.
Стойкова нарушила правила за движение по пътищата при управление на „Опел
Корса“ и поради движение с несъобразена с обстановка скорост блъснала движещия
се пред нея автомобил, управляван от ищеца. Посочил е, че при това ПТП получил контузия на гръбначния стълб, имал
болки в шийните прешлени и главоболие, като няколко дни след това му
па.оставили диагноза „миалгия коли. Ответникът бил застраховател на водач на
„Опел Корса“ към дата на ПТП, ищецът го бил поканил на 05.04.2017г. да му
изплати обезщетение за претърпените вреди, но това не било направено и до
момента
Ответникът „Застрахователна
компания Л.И.”АД, ЕИК ******* в предоставения му срок е оспорил исковете.
Навело е твърдения, че действително бил
застраховател по застраховка „ГО” към 25.08.2016г. на водач на „Опел Корса”,
рег. № ******* и на 05.04.2017г. ищецът предявил искане за плащане на обезщетение за неимуществени вреди
от процесното ПТП., като предложил на ищеца да му плати 300лв. за обезщетение
на същите. Сумата била съобразена с това че възстановителен период бил 15 дни,
в случая имало контузия на шия и гърба и тази сума била достатъчна. ПТП не било
настъпило по вина на водач на „Опел“, а от рязко намаляване на скоростта от ищеца без да се убеди, че не създава
опасност . Нямало причинно-следствена връзка между ПТП и процесните вреди. Ищецът пътувал без поставен обезопасителен
колан и това допринесло за настъпването на вредите. Претендиран размер бил
прекомерен. Не бил изпаднал в забава преди 05.07.2017г., защото бил поканен да
плати обезщетение едва на 05.04.2017г., и той се бил произнесъл. Претендирало е
разноски.
Третото лице
помагач на страната на ответника– К.Д.С., ЕГН ********** не е изразил становище.
По делото е прието неоспорено от страните извлечение
от регистъра на Гаранционния фонд,
съгласно което ответникът е обявил договор за застраховка „Гражданска отговорност“
полица № BG/22/116002053661/29.07.2016г. за „Опел Корса”, рег. № ******* с
период на покритие от 29.07.2016г. до
29.07.2017г.
По делото е
приет Констативен протокол за ПТП №
355/25.08.2016г., носещ подписи на служители на МВР, посетили местопроизшествие,
съгласно който на 25.08.2016г. на път
ІІ-81, км. 106 + 000 е настъпило ПТП, при което К. Стойкова при управление на
„Опел Корса“ рег. № ******* поради
движение с несъобразена с обстановка скорост блъснала движещия се пред нея
автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № *******,
управляван от М.К.И. и последният
пострадал, като имал счупени гръбначни прешлени, свидетел на ПТП била Л.В.М..
Приети са лист за преглед на пациент от 25.08.2016г.,
протокол, , извлечение от амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Пирогов“, епикриза от
29.08.2016г., издадена от МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“АД- гр. Монтана, съгласно
които на 25.08.2016г. ищецът е бил ходпитализиран в болницата в гр. Монтана за
5 дни, поставена е диагноза „ контузио
колумне вертебралис регио цервикалис ет торацис МКБ s 06.00“, при
скенер не били установени пресни травматични изменения, имало дегенеративни
изменения, сколиоза, Посочено е, че е установена лека клиновидност в
очертанията на Th6 и С6 при
наличие на изразена ръбова остеофитоза, не можело да се установи давност
на изменението на Th6. Посочено е
с оглед на дегенеративните промени се откриват суспектни данни за фрактура на С
5. Проведено лечение било медикаментозно. Ищецът е бил на преглед в УМБАЛСМ
„Пирогов“ на 30.08.2016г. в кабинет по
неврохирургия, , поставена е диагноза „миалгия коли; остеохондрозис цервикалис“
направени са изследвания, не са установени убедителни данни за фрактура, нямало травматични увреждания на прешлени, предписани
са медикаменти.
Прието е заявление вх. № 3795/05.04.2017г. по регистъра на З.Л.И.“АД , с което ищецът е поискал
от ответника да му изплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
процесното ПТП в размер на
10 000лв. и е посочи банкова сметка ***. В.Н., заявлението е подписано от
адв. Найденов като пълномощник на ищеца.
Разпитана по делото св. Л.М.е заявила, че пътувала между гр. Маонтана и с. Виров, пред нея се
движел голям камион, чула силен трясък зад нея, решила, че е спукала гума и
отбила в дясно, за да провери. Тогава
видяла че два автомобила са се блъснали зад нея- едната била черна, а другата
била сива. Не била видяла удара. Водачите били съответно
мъж и жена.
Разпитан по делото св.
А.И.е заявил че е син на ищеца, , пътувал с него по време на процесното ПТП
от юни 2016г., бил на съседната седалка , като докато пътували изведнъж усетили
силен удар отзад, колата се повдигнала, но ищецът успял да я овладее, получили
още един удар, който ги изпратил в канавката, преобърнали се настрани. Посочил
е, че успял да свали колана на баща си и
да го извади през врата на пътника и
ищецът паднал на тревата, спрели други хора и извикали линейка. Посочил
е, че ищецът останал в най-билката болница в гр. Монтана 5 дни, но болките
продължили около 1,5 месеца не можел да си движи врата, за него се грижели
свидетелят и брат му, приемал много лекарства, не помнел какви. Посочил е, че
ищецът се оплаквал от болки във врата,вратът му бил схванат и не можел да го
раздвижва, имал охлузени прешлени и шини, съмнения за спукване на гръдна кост,
дишането му било тежко, трудно си поемал въздух, като такива оплаквания нямал
преди ПТП. Посочил е, че живее с баща си и той никога не се бил оплаквал, че
нещо го боли.
С прието по делото заключение по авто-техническата
експертиза вещото лице след запознаване с документи е посочило, че
най-вероятния механизъм за настъпване на процесното ПТП е посоченият в протокола за ПТП, като причини
са несъобразена с пътна обстановка скорост на %Опел“ и неспазване от неговя
водач на дистанция с движещия се пред него „Фолксваген“. Водачът на „Опел“ имал
възможност да спази дистанцията и така да предотврати удара.
С прието по
делото заключение по съдебно-медицинската експертиза вещото лице след
запознаване с доказателствата по делото е посочило, че в причинна връзка с
процесното ПТП ищецът е претърпял контузия на гръбначния стълб в шиен и
гръден отдел , което можело да се получи като вътреавтомобилна травма на
водач на лек автомобил при застигане отзад и удар отзад от друго МПС. Посочило
е, че при ищеца имало проявени възрастови изменения на гръбнака в този отдел,
проведеното болнично лечение било медикаментозно, като 5 дни след ПТП при ищеца
било установено „мускулна болка на шията
от преразтягане в резултат на камшичен удар, отделно и дегенеративни
промени на шиен отдел на гръбначния стълб. Вещото лице е посочило, че възстановителния
период от травмата на гръбнака – шиен и гръден отдел, е приключил при ищеца за
около 1 месец, като за този извод вещото лице съобразило и дегенеративните
проблеми на ищеца, които тази травма обострила. Посочило е, обаче, че тази
травма се насложила върху възрастово
променения гръбнак и е обострила тези възрастови
изменения – да ги провокира и обостри като интензивност в краткосрочен план. Сколиозата
и измененията на Т6, С6 нямали травматичен
произход, те били проявени преди ПТП. За в бъдеще болките които ищецът ще търпи
са от възрастово променения гръбнак.Дегенеративните изменения самостоятелно
можели да доведат до скованост и болка, ограничена подвижност. Посочило е, че
глава и шия са свободни при поставен обезопасителен колан, ищецът е възможно да
е бил с поставен колан, защото бил претърпял камшичен удар-рязко разгъване и
сгъване на шията. При ищеца не били
поставени шини, лечението било само медикаментозно.
С оглед на
така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото договора за застраховка
„Гражданска отговорност” е сключен през 2016г. и застрахователното събитие
е настъпило през 2016г., то съдът
приема, че приложимият материален закон досежно процесния случай е Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно
основание чл. 432 от КЗ и ч. 497 от
КЗ вр. с чл. 45 и сл., чл. 52, чл. 51 и чл. 86 от ЗЗД .
За да бъдат уважени така предявените искове по
делото следва да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки:
деликт, извършен от лице, което е застраховано към момента на деликта по
застраховка „ГО” при ответника; вреди,
причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователното събитие; обстоятелства, които да обосноват определяне по справедливост на размер на
неимуществени вреди, за които е предявена претенция, тоест противоправно поведение на застрахован, причинна връзка между същото и
вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно доказване.
Със
застраховката Гражданска отговорност застрахователят се задължава да покрие в
границите на определена от застрахователния договор сума отговорността на
застрахования за причинени от него вреди на трети лица. Застрахователят по застраховка „ГО” на автомобилисти покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица, вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от телесно
увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който застрахователят е отговорен, но не е
платил доброволно обезщетение за вреди, има право на
иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички възражения, произтичащи от
договора за застраховка, с изключение на тези по чл. 395, ал. 6 и
7, чл. 430, ал.1, т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната застраховка „ГО на
автомобилистите”– и с изключение на възраженията за самоучастие на
застрахования, както и тези по както и по чл.363, ал. 4,
чл. 364, чл. 365, ал.2 от КЗ.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства
се установява, че на 25.08.2016г. на път
ІІ-81, км. 106 + 000 е настъпило ПТП, при което К. Стойкова при управление на
„Опел Корса“ рег. № *******, застрахован пи ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ е нарушила правила за
движение по пътищата, като се е движела с несъобразена с обстановка скорост и
не е спазила дистанция с движещия се пред нея автомобил, в резултат на което е
блъснала движещия се пред нея автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № *******, управляван ищеца и той получил
травма на гръбнака – шиен и гръден отдел. Тези обстоятелства се установяват от
приети по делото извлечение от регистър на Гаранционен фонд, протокол за ПТП,
заключение по съдебно-авто-техническата експертиза, събрани гласни
доказателства, които в тази част съдът кредитира като логични, последователни,
резултат от личните впечатления на свидетеля, неопровергани от другите събрани
по делото доказателства.
По размера на обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в
случая за размера на обезщетението, на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени
вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания,
накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото,
но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС;
Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г.
на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от приетите по
делото медицински документи, заключение по
съдебно медицинската експертиза, събраните по делото гласни доказателства, които в тази част съдът
кредитира, като неопровергани от други
доказателства и резултат от лични впечатления на свидетеля, по делото се установява, че в следствие на процесното ПТП ищецът в напреднала
възраст от 75 години е претърпял контузия на гръбначния стълб в шиен и гръден отдел, тази контузия е
обострила в краткосрочен план интензитета на страданията от съществуващите
при ищеца дегенеративни увреждания и
промени на гръбначния стълб, като ищецът
е изпитвал мускулна болка на шията
от преразтягане в резултат на камшичен удар, за около 1-1,5 месец ищецът е
имал скованост в областта на врата и затруднения в движението на врата,
оплаквал се е от силни болки, лекувал се е медикаментозно, 5 дни е бил
хоспитализиран. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото епикриза, лист за
преглед, изследвания, заключение по съдебно медицинската експертиза, събраните по делото гласни доказателства, които в тази част съдът
кредитира, като неопровергани от други
доказателства и резултат от лични впечатления на свидетеля.
Причинно-следствената връзка между тези увреждания и процесното ПТП е
установена от заключението по медицинската експертиза и събраните гласни
доказателства. Вещото лице е било категорично в извода си, че травмите са
типичните вътреавтомобилни травми, които се получават при пътуване в МПС, което
е получило удар отзад от друго МПС. Съдът кредитира този извод на вещото лице
като логичен, обоснован, неопроверган от другите доказателства по делото,
подкрепен от събраните гласни доказателства. Няма основание показанията на св. И. да не се кредитират в тази част, доколкото те
са резултат от личните му впечатления и не са опровергани от другите
доказателства по делото. По делото не е установено ищецът да не е могъл да се движи. Посоченото първоначално
от свидетеля И. , че ищецът „… не може да се движи…“ в последствие е
уточнено от него на „… врата не можеше да си движи…“ поради което и като съобрази заключението на вещото лице
съдът приема, че скованост при ищеца е имало само в областта на шията. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля И. в частта, в която е посочил, че ищецът за
не е могъл да се движи и е имал нужда от чужди грижи, че никога преди
процесното ПТП не се бил оплаквал от болки. Показанията са дадени са от заинтересован от изхода на делото свидетел с оглед на
близките му родствени връзки с ищеца,
опровергани са от останалите събрани по делото доказателства. Гласните
доказателства, събрани по делото, в тази част са декларативни, не описват
конкретна нужда от помощ за определени действия. Необходимостта от такава чужда
помощ не е установена по делото. По делото е установено от приети епикриза и
изследвания, че при ищеца има възрастови изменения на гръбначния стълб и сколиоза,
които са с давност преди процесното ПТП, изменения на прешлени, вещото лице е
било категорично в извода си, че тези заболявания са от естество самостоятелно
да предизвикат болки, скованост , ограничена подвижност, поради което и съдът приема,
че от такива усещания ищецът е страдал и
преди процесното ПТП, а показанията на св. И. в обратния смисъл не
следва да се кредитират.
При така установеното, съдът приема, че справедливото
обезщетение на вредите е 5000лв. За
да определи този размер на обезщетението съдът съобрази напредналата възраст,
на която ищецът е претърпял травмата, периода на възстановяване, силния
интензитет на изпитваните болки, сковаността
и ограничението при движенията на врата и нужда от обезболяващи, стресогенния
механизъм на настъпването на вредите, социално-икономическите условия в
страната към 2016г., но и че от уврежданията от процесното ПТП ищецът
се е възстановил напълно. Съдът съобрази при определяне на размера, че
получената травма при процсеното ПТП е контузия
на гръбначния стълб в шиен и гръден отдел, като ищецът е изпитвал мускулна болка на шията от преразтягане в
резултат на камшичен удар, от която ищецът се е възстановил напълно. Вещото
лице е било категорично в този си извод, като е обосновало продължаващи
оплаквания със съществуващи възрастови изменения при ищеца. Съдът при определяне
на размера съобрази и обстоятелството,
че получената травма при процесното ПТП е обострила в краткосрочен план увреждания
на ищеца, които са съществували преди процесното ПТП. Вярно е, че процесното
ПТП не е причинило дегенеративните изменения на гръбначен стълб на ищеца, но то
е довело до травми, които за около 1-1,5 месеца са засилили чувствително интензитета
на болките, които ищецът е изпитвал от дегенеративните промени на гръбначния
стълб. Това обстоятелството следва да се отчете при определяне на размера,
доколкото касае интензитет на болки, върху който пряко е повлияла травмата от
проценото ПТП.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните
изводи на въззивния съд с тези на СРС, то съдът приема, че решението на СРС в
частта, в която иск е уважен за 5000лв
следва да се потвърди.
По иска по
чл. 497 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 497,
ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 , съответно - изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
В случая ищецът е отправил искане до ответника за
плащане на обезщетение на 05.04.2017г., като е представил всички необходими документи
за произнасянето на ответника и това обстоятелството е признато от ответника,
поради което присъждането на законната лихва за забава на плащането на
главницата считано от 21.04.2017г. от районният съд е правилно. Възражението на
ответника, е не била посочена банкова сметка
***ъззивната жалба, като съдът приема, че то не може да обоснове извод в
обратния смисъл.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той
следва да бъде осъден да заплати на адв. Н., представлявал безплатно
въззиваемия в производство пред СГС възнаграждение от 510лв. на основание на
чл. 38, ал.2, вр. с ал.1,т. 2 от ЗАдВ.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 23.08.2018г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 523455/01.11.2018г. по гр.д. №
36087 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 53-ти състав в обжалвана част.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.”АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат Н.И.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание на чл. 78,
ал.3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 вр. с
ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата сумата от 510лв. (петстотин и десет лева), представляващи възнаграждение за
процесуално представителство на въззиваемия М.К.И., ЕГН ********** в производството
пред СГС.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на въззивника– К.Д.С.,
ЕГН **********
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.