гр. София, 24.07.2023 г.
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Гергана ТРОЯНОВА
при участието на съдебен секретар Антоанета С., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 8320 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.86,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от Х.М.Б. (ищец) срещу
„ЗК Л.И.“ АД (ответник) за присъждане на сумата от 200 000.00 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Й.Х.Д., починала при
ПТП на 25.11.2016г., причинено виновно от водача на л.а. „БМВ 730Д“ с рег.№ ЕН ****КВ,
застрахован при ответника по валиден към датата на събитието договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО), ведно със законната
лихва от 25.11.2016г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 25.11.2016г. на път III-307, при км 3+700, между гр.Луковит и
с.Тодоричене, е настъпило ПТП, причина за което било противоправното и виновно
поведение на водача на л.а. „БМВ 730Д“ с рег.№ ЕН ****КВ, който шофирал с
несъобразена с пътните условия скорост – завой и мокра пътна настилка, поради
което навлязъл в лентата за насрещно движение, в която причинил удар с насрещно
движещият се в своята лента л.а. „Ауди 80“ с рег.№ ОВ ****ВН. Посочва, че в
резултат от удара починала Й.Х.Д., пътник в л.а. „Ауди“, тъй като причинените й
травматични увреждания били несъвместими с живота. Заявява, че макар да не е
негова биологична майка, починалата била особена близка с него, тъй като сам
той загубил майка си като дете и именно Й.Х.Д., която заживяла на семейни
начала с баща му М.Х.Р., го отгледала и възпитала като свой син, поради което я
считал за своя майка и така я наричал. Поддържа, че отговорността на деликвента за обезвреда на пострадали при ПТП лица е
покрита по договор за задължителна отговорност ГО с ответника по полица № BG/22/116000141252 за
периода 23.01.2016г. - 22.01.2017г. и заявява, че още на 21.12.2016г. е
предявил извънсъдебна претенция за определяне и изплащане на обезщетение за
причинените му болки и страдания от загубата на лице, което смята за свой
родител, но до подаване на исковата молба застрахователят не се е произнесъл по
претенцията. Предвид изложеното, предявява иск за осъждане на „ЗК Л.И.“ АД да
му заплати обезщетение в размер на 200000.00 лева, ведно със законната лихва от
датата на деликта до окончателното плащане. В хода на производството е признал,
че на 07.02.2020г. е получил 20000.00 лева обезщетение за вредите, но доколкото
няма заявен отказ или оттегляне на иска, съдът не се явява десезиран
с искането на ищеца. Претендира разноски.
Ответникът
признава, че е страна по
валиден към датата на събитието договор за застраховка ГО, по силата на който
покрива отговорността на деликвента. Не оспорва, че в резултат на
произшествието Й.Х.Д. е починала, но оспорва правото на ищеца да търси обезщетение
от застрахователя с твърдение, че между починалата и него не са възникнали
особени отношения на близост. Спори относно механизма на ПТП и вината на водача
на застрахования при него автомобил. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от починалата с твърдение, че е пътувала без предпазен
колан. Претендира разноски.
За яснота на изложението следва да се
посочи, че първоначалната искова претенция е била за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди както от смъртта на Й.Х.Д., така и от загубата на М.Х.Р.,
баща на ищеца, починал в същото произшествие. Към молба, депозирана от
ответника на 01.02.2018г., е била приложена молба на ищеца, с която последният
е заявил отказ от иска за присъждане на обезщетение за вреди от загубата на
баща си, поради което с определение от 02.02.2018г. съдът е прекратил
производството в тази част, а определението е влязло в сила на 02.03.2019г.
като потвърденото от въззивната инстанция по възникнал спор относно
действителността на изявлението. С оглед горното, производството е продължило
по отношение на иска по чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД за присъждане на вреди от смъртта
на Й.Х.Д..
При проверка на материалите по делото, съдът намира от
фактическа
страна следното:
Представен е констативен протокол № 109 от
25.11.2016г., съставен от дежурен ПТП относно настъпило на същата дата на път
III-307, при км 3+700, произшествие с участието на л.а. „БМВ 730Д“ с рег.№ ЕН ****КВ
и л.а. „Ауди 80“ с рег.№ ОВ ****ВН. В същия се съдържат констатации на
посетилия местопроизшествието, че ударът се дължи на виновното поведение на
водача на л.а. „БМВ“ Т.Д.П., която е навлязла в лентата за насрещно движение.
Отразена е констатацията, че пътуващите в л.а. „Ауди“ три лица за загинали,
между които Й.Х.Д.. За последното обстоятелство е представен акт за смърт,
както и удостоверение за наследници.
Не се спори и се установява от удостоверението, че Х.М.Б.
не е рожден или осиновен син на Й.Х.Д.. Видно от друго удостоверение, той е син
на М.У.Р., починала на 08.04.1987г., когато Х.М.Б. е бил на 11 години. От
документа става ясно, че починалата Райкова
е имала за съпруг – бащата на ищеца М.Х.Р..
По делото не се спори и се признава от ответника, че
към 25.11.2016г. е бил валиден договор за застраховка ГО за увреждащото МПС,
сключен със „ЗК Л.И.“ АД. Обстоятелството е удостоверено със справка от
информационната система на ГФ и е отделено за безспорно с определението на съда
от 25.10.2017г.
Представена е депозирана пред „ЗК Л.И.“ АД
молба-претенция по чл.380 КЗ от ищеца за определяне на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на загиналата Й.Х.Д., постъпила в ответното
дружество на 21.12.2016г. С молбата са били представени изготвените към този
момент документи за процесното ПТП и е била посочена банкова сметка ***. Не са
представени доказателства и не се твърди да е налице произнасяне на ответника
до датата на предявяване на иска – 16.03.2017г.
Спорни по делото са били както механизма на ПТП, така
и търпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на Й.Х.Д., предвид
възражението на ответното дружество, че ищецът не е неин син, а полаганата от
загиналата родителска грижа по отношение на него не е доказана. За изясняване
на въпросите са били допуснати експертизи и са изслушани свидетели.
Съгласно приетата автотехническа
експертиза, произшествието е настъпило в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който при загуба
на контрол над управляваното МПС се отклонил от лентата си за движение,
навлязъл е в лентата за насрещно движение, в която е ударил л.а. „Ауди“, като
ударът е бил челен нецентрален между предните леви части на автомобилите с
взаимно застъпване около 90 см. Сблъсъкът е бил непредотвратим, а вредите –
неизменни при такъв удар дори при поставен колан. Изводите на вещото лице
почиват на обективно установени находки при огледа на местопроизшествието и са
обосновани и категорични. Същите се потвърждават и от приобщените по делото
присъда по н.о.х.д.№ 142/2020г. по описа на ОС – Ловеч, решение по в.н.о.х.д. №
33/2022г. на АС – В.Търново и решение от 03.04.2023г. по н.д.№ 1027/2022г. на
ВКС. Видно от така постановените актове по образуваното по случая наказателно
производство водачът на л.а. „БМВ 730Д“ с рег.№ ЕН ****КВ Т.Д.П. е била
призната за виновна за това, че на 25.11.2016г. е нарушила виновно правила за
движение по пътищата, като навлязла в лентата за насрещно движение и е
причинила удар с л.а. „Ауди 80“ с рег.№ ОВ ****ВН, в резултат на което е настъпила
смърт на три лица – престъпление по чл.343, ал.3, пр.5, вр.чл.342, ал.1 НК, за
което й е било наложено наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което
било отложено за определен изпитателен срок.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по
която е обосновал извод, че смъртта на Й.Х.Д. е резултат от причинена при удара
съчетана травма, с водеща закрита гръдна травма, при която настъпилите
увреждания – разкъсване на аортата, са били несъвместими с живота. Характерът
на травматичното увреждане съответства на механизма на ПТП, поради което
експертът приема, че е налице пряка причинно-следствена връзка между смъртта на
лицето и пътното произшествие. Обоснован е извод, че при тези вреди е без
значение дали загиналата е пътувала с поставен обезопасителен
колан, т.е. леталният изход би настъпил без оглед на това обстоятелство.
Разпитан е свидетеля Б.И., който заявява, че с ищеца
се познават от деца и знае, че Х.Б. бил отгледан от Й.Д., която той знаел за
своя майка, тъй като тя живеела с баща му и двамата поели заедно родителската
грижа за него. Посочва, че загинала Й.и Х. се уважавали и си помагали, че
ищецът възприемал починала като майка и дори така се обръщал към нея, че
живеели и работели заедно, поради което след смъртта им ищецът се затворил, не
се чувствал добре и не можел да преодолее загубата и на двамата си родители –
баща и мащеха. Пояснява, че не познава рождената майка на ищеца, тъй като тя
починала отдавна.
Изслушана като свидетел е Б.Г., която заявява, че
познава отдавна Х. и по нейни наблюдения той бил отгледан от Й., понеже живеел
с нея и баща си. Посочва, че двамата много се уважавали, не се карали, заедно
работели и дори когато Х. се оженил отишли да живеят при Й.и М.. Смята, че Х.
приемал именно Й.за своя майка. Приел загубата й тежко. Плачел. Преди случая не
пиел, а след това произшествие вече не работел и пиел.
Приета е съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице
по която, след преглед на материалите по делото и изслушване на ищеца, е
установило, че при Х.М.Б. се установява остра стресова реакция след
произшествието, след което са възникнали невротични симптоми като депресивитет и диссомния, които
са овладяни, на са налице остатъчни промени, засягащи
начина на живот на ищеца, станал след инцидента по-затворен, неработещ и
склонен към приемане на алкохол. При проведеното за нуждите на изследването интервю
са изведени данни – признание на ищеца, че е посещавал училище от първи до
трети клас, след което напуснал, като твърди, че можел да чете и да пише, но
трудно.
В хода на производството са приети два броя
споразумения, сключени между страните по делото.
Със споразумение № 639 от 06.12.2017г. страните са
постигнали съгласие, че дължимото на Х.М.Б. обезщетение за причинените му от
процесното ПТП неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баща му М.Х.Р.
е в размер на 65000.00 лева. Приложени са платежни нареждания, видно от които
обезщетението е било заплатено по банкова сметка ***, както следва: 30000.00
лева на 28.12.2017г. и 35000.00 лева на 12.01.2018г. Вместо подпис правоимащото лице е положило печат от палец на дясна ръка, като
е отразено при нотариалното удостоверяване на това обстоятелство на
05.12.2017г., че лицето е неграмотно.
Със споразумение № 1111 от 12.12.2019г. страните са
постигнали съгласие, че дължимото на Х.М.Б. обезщетение за причинените му от
процесното ПТП неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Й.Х.Д. е в
размер на 20000.00 лева. От приложено платежно нареждане от 07.02.2020г. се
установява, че същото е било заплатено на правоимащия
по банковата му сметка. Това споразумение съдържа положен от ищеца подпис,
удостоверен от помощник-нотариус на 10.12.2019г.
По делото не се спори, че записаните символи като
подпис на споразумението са изпълнени от Х.М.Б. – в този смисъл са е
направените от адв. Ж. изявления в съдебно заседание от 28.07.2020г. Налице е
признание от страна на самия ищец при изслушването му по реда на чл.176 ГПК –
о.с.з. от 10.11.2020г., че е получил сумата от 20000.00 лева, че е ходил при
нотариус, но никой не му прочел какво е подписал. Спори се относно правилното
удостоверяване на документа с оглед данните, че Х.М.Б. е неграмотен, поради
което се подписва само с полагане на палец.
В тази връзка разпитана по делегация е свидетеля С.К.,
която след запознаване със споразумението между страните от 12.12.2019г.
потвърждава, че тя е удостоверила подписа на Х.М.Б. върху документа, който го изписал
лично пред нея. Указва, че при такива заверки прочита на лицето документа преди
да го подпише и завери, което е задължителна част от удостоверяването, поради
което счита, че и в този случай лицето е знаело какво подписва. Заявява, че не
си спомня конкретния човек с оглед отдалечеността във времето и че не го
познава лично. Пояснява, че с оглед характера на документа не е било необходимо
да изисква от лицето да изписва трите си имена саморъчно, тъй като това било
условие само при заверка на подпис на документ, от значение за вещни права.
За спорните обстоятелства е разпитан отново свидетеля Б.И.,
който заявява, че е ходил до нотариус с Х.Б., тъй като ищецът не можел да чете
и пише, а трябвало да отиде до нотариус, тъй като „ще направи един заем“.
Признава, че не е присъствал на заверката на подписа на ищеца. Потвърждава, че Х.
е неграмотен.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, прави следните правни изводи:
По допустимостта на исковата претенция
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да
предяви претенцията си срещу застрахователя на деликвента пред съда, само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три месеца от предявяване на
претенцията извънсъдебно), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По делото
са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение от
21.12.2016г., по което няма произнасяне в тримесечния срок, но по което е
налице произнасяне след завеждане на делото, във връзка с което е приложено
споразумение от 12.12.2019г. и платежно от 07.02.2020г. за преведено
обезщетение. Предвид изложеното, исковата претенция се явява допустима.
По основателността на претенцията
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да
докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка ГО между деликвента и
ответника; настъпване на застрахователно събитие - ПТП, което да е резултат от виновното и
противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС; вида и
размера на причинените вреди, които стоят в пряка причинно-следствена връзка от
произшествието, във връзка с което ищецът е следвало да установи в процеса
особено близката си връзка с починалата при процесното
ПТП Й.Х.Д.. В тежест на ответника е било да установи плащане, съответно наличие
на обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността на застрахователя.
Така разпределена е била доказателствената тежест на страните с доклада по
делото.
Относно настъпване на застрахователното събитие
От приложените писмени доказателства съдът счете за
доказано настъпването на застрахователно събитие – ПТП, както и че същото е
резултат от противоправното и виновно поведение на водача на л.а. „БМВ 730Д“ с
рег.№ ЕН ****КВ, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е
осигурил контрол над управляваното превозно средство и е навлязъл в лентата за
насрещно движение, където ударил правомерно движещият се в тази лента л.а.
„Ауди 80“ с рег.№ ОВ ****ВН. Механизмът е изяснен в приетата като неоспорена от
страните автотехническа експертиза, основана на
събрани обективни находки при огледа на местопроизшествието. Този механизъм е
установен и от приобщените по делото
присъда по н.о.х.д. № 142/2020г. по описа на ОС – Ловеч, решение по в.н.о.х.д.
№ 33/2022г. на АС – В.Търново и решение от 03.04.2023г. по н.д.№ 1027/2022г. на
ВКС. В мотивите към актовете са изложени съображения, че причина за удара е
именно неправомерното навлизане в лентата за насрещно движение от страна на
водача на л.а. „БМВ“.
Установи се, че в пряка причинно –следствена връзка от
произшествието е настъпила смъртта на Й.Х.Д., пътник в увредения автомобил,
която е получила тежки травматични увреждания при удара, които са били
несъвместими с живота. Самата връзка на причина-следствие не се оспорва от
ответника и се установява от приетата съдебно-медицинска експертиза.
По възражението за съпричиняване
Наведеното от ответника възражение, че починалата Д.е
допринесла за вредоносния резултат, тъй като е пътувала без поставен обезопасителен колан, съдът намира за неоснователно.
По смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди (решение № 165/26.10.2010г. по гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО).
Съпричиняването е обективно участие в процеса на настъпване на вредата, т.е. не
зависи от субективния елемент вина (ТР № 1/23.12.2015г. на т.д.№ 1/2014г. на
ОСТК на ВКС). От значение при преценка основателността на това възражение е
дали именно непоставянето на предпазен колан е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилите травматични увреждания, т.е. дали същите биха били
различни при поставен колан и дали употребата му би имала за резултат
охраняване живота на пътника.
Видно от заключението на автотехническата
експертиза поставянето на колан не би имало никакво значение спрямо крайния
резултат, т.е. тежките увреждания биха настъпили независимо от ползването му.
Изводите се основават на тежките деформации на увредения автомобил, причинени
при удара, в резултат на което са причинени несъвместимите с живота на пътника Д.увреди
на телесната цялост, довели до смъртта й. Обосновават се и със силата и
интензитета на удара, при който поставения колан не изключва леталния изход.
Същите изводи са обосновани и в заключението по медицинската експертиза, вещото
лице по която е приело, че за получаване на травмата на Й.Д.няма никакво
практическо значение дали пътникът е бил или не с правилно поставен обезопасителен колан.
При тези изводи на вещите лица, които съдът кредитира,
като обосновани и обективни, то причинна връзка между поведението на починалата
и тежките увреждания, довели до летален изход, не се установява, поради което
съпричиняване не се обосновава.
По отношение наличието на застрахователно
правоотношение
По делото не е спорно, установява се от приложена
справка от ГФ и се признава от ответника, че за увреждащото МПС е бил валиден
договор за застраховка ГО, по силата на който застрахователят е задължен да
репарира вредите, причинени на трети лица при управление на застрахования
автомобил. Обстоятелството е отделено за безспорно по делото с нарочно
определение. Предвид изложеното, по делото бе доказано, че отговорност за
обезвреда на правоимащите носи ответника.
По отношение материалната легитимация на ищеца
Кръгът лица, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди за търпените болки и страдания от загубата на близък,
загинал при ПТП, първоначално е определен с разрешенията по ППВС № 4/1961г. и
ППВС № 5/1969г. Съгласно възприетото с тях правото на обезщетение принадлежи на
най-близкия кръг родственици – деца на починалия, съпруг, родители, братя и
сестри и други, които поради нетрудоспособност са били издържани или имат право
на издръжка от пострадалия, лица, които починалият е отглеждал, без да е
осиновил, отглеждащият го, лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия, без да е бил сключен брак, освен ако това съжителство не съставлява
престъпление или противоречи на правилата на морала. При всички случаи вредите
подлежат на доказване, за да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД.
С ТР № 1/21.06.2018г., постановено по тълкувателно
дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС кръгът лица е разширен, като е признато право
на обезщетение и на възходящи и низходящи от втора степен, но по изключение и
само при проведено пълно и главно доказване на фактите, които обуславят наличието
на постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайната,
връзка на особено близка привързаност, сходна на тази между родител и дете.
Доказа се в процеса, че ищецът Х.М.Б. е загубил своята
рождена майка, когато е бил 11 годишен, като след загубата на родителя си
нуждата от майчина грижа била поета именно от Й.Х.Д., която заживяла на
съпружески начала с бащата на ищеца М.Х.Р.. От събраните гласни доказателства
се изясни, че Х. е живял именно с тях в общо домакинство, че работил заедно с Й.и
М., че Й.се грижела за него като към син, че той я считал за своя майка и така
се обръщал към нея. Съвместното съжителство, общата работа, отношенията на
уважение и подпомагане, са изградили силна връзка между починалата и ищеца,
основани на разбирателство и признателност, която връзка не е била прекъсната
след като ищецът се оженил, тъй като семейството продължило да живее при Й.и М..
Така изградените отношения са такива между майка и син, със съдържанието и
емоционалната устойчивост, валидни за такава роднинска връзка. Именно поради
тази причина, ищецът не могъл да преодолее загубата, плачел, чувствал се
потиснат, развил неврологични симптоми, които, макар овладяни,
не са преминали, тъй като рефлектират на ритъма му на живот, установен преди
произшествието – така в приетата съдебно-психиатрична експертиза. От
изслушаните свидетели стана ясно, че ищецът променил поведението си, като спрял
работа, не общувал както преди, започнал да пие.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че между
починалата Д.и ищеца е съществувала връзка като между майка и дете, характеризираща
се с особена привързаност и близост, което има за последица справедливото
обезщетяване на причинените от загубата й вреди на ищеца. По този въпрос на
практика няма спор, доколкото със сключеното в хода на делото споразумение
между Х.Б. и „ЗК Л.И.“ АД от 12.12.2019г. ответникът
е признал правото на ищеца да бъде обезщетен за тази вреда.
Относно размера на обезщетение
Съдът намира, че справедливото обезщетение възлиза на
сумата от 50000.00 лева. За да обоснове този размер, съдът се ръководи от
критериите за определянето му, дадени в ППВС № 4/1968г. Отчита, че към датата
на произшествието ищецът е на 41 години и има изградено свое семейство. Същият
е съжителствал в общо домакинство и е имал общ поминък с Й.и М.. Загубата на Й.Д.,
възприемана от ищеца като майка, е тежка и трудно преодолима, но ищецът е в
такъв етап от живота си, който следва да се характеризира с емоционална и
психическа устойчивост. Нормално е ищецът да е изпитал стрес, който да е
нарушил работния процес и поведението му в обществото и семейната среда.
Същевременно, не са налице симптоми на психическа нестабилност, причинена от
смъртта на близкия (така СПЕ).
Видно е от приетото споразумение и платежно нареждане,
че на 07.02.2020г. ищецът е бил обезщетен за неимуществените вреди от загубата
със сумата от 20000.00 лева, което обстоятелство следва да се съобрази от съда
като настъпило в хода на процеса – чл.235 ГПК. Сумата следва да се приспадне от
определеното общо обезщетение, като на ищеца се присъди разликата от 30000.00
лева. Плащането на горепосочената сума не се оспорва в процеса и се признава от
ищеца.
Съдът намира, че подписаното споразумение за
обезщетяване на вредата от смъртта на Й.Д., оформено с дата 12.12.2019г., е
действително и валидно обвързва страните по него. Същото е с положен подпис от Х.Б..
Видно е, че други документи са били подписвани от него с отпечатък от палец на
дясна ръка, поради неграмотност. Само по себе си това обстоятелство не изключва
полагане на подпис, когато лицето може да изписва инициалите си. Самият ищец е
споделил при изслушването му от психиатър, че е посещавал училище до трети клас
включително, което предполага знание относно строежа на буквите. Нещо повече,
споделил е, че може да пише и чете, но трудно. Полагането на подпис, вместо
отпечатък, не изключва авторството на документа. Подписът не е бил оспорен.
Спорът произтича от твърдението, че не е знаел какво подписва. В тази връзка е
изслушан свидетеля Б.И., чиито показания обаче, с оглед съдържанието, сочат на
друг случай на явяване на ищеца пред нотариус за заверка на подписа му.
Свидетелят посочва, че го е придружил за заверка на документи за предоставяне
на заем, но сам признава, че не е присъствал на самото подписване и не знае
дали нотариусът е прочел документа на ищеца. С тези показания е по-вероятно да
се оспорва изявлението на ищеца, удостоверено с подпис чрез пръстов отпечатък
под споразумение от 06.12.2017г. (за обезщетяване на вредите от смъртта на баща
му), който отпечатък е поставен на 05.12.2017г. и за които обстоятелства,
поради оспорването им, свидетелят вече е бил разпитван пред въззивната
инстанция. По същество той повтаря същите изявления. В случая, споразумението от 12.12.2019г. е с
положен подпис за Х.Б., като подписът е заверен на 10.12.2019г. При изслушване
на помощник-нотариуса, извършил удостоверяването, се установи, че по правило
преди заверката се проверява дали лицето разбира съдържанието на документа,
който подписва и едва след това се заверява подписа му. Няма основание да се
приеме от съда, че това не се е случило и в процесния случай, на който свидетелят
Б.И. не е присъствал. От неговите показания става ясно, че ищецът само веднъж е
посещавал нотариус, но заверките са две – на 05.12.2017г. (под споразумението
за обезщетение за вреди от смъртта на М. Райков) и на 10.12.2019г. (под
споразумението за обезщетяване на вредите от смъртта на Й.Д.). Фактът, че
самият помощник-нотариус не си спомня конкретното лице и случай не опровергава
доказателствената сила на удостоверяването. В подкрепа на извода е факта, че
самият ищец признава плащането и нито той, нито процесуалният му представител,
оспорват подписа.
Относно дължимата лихва
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в
забава от деня на непозволеното увреждане. Застрахователят обаче отговаря от
един по-късен момент. Съгласно Решение на ВКС № 128/04.02.2020г. по т.д.№
2466/2018г. на I ТО, постановено по така
поставения въпрос, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка ГО в застрахователната сума по чл.429 КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на
увреждането. Разрешението е дадено с оглед разбирането, че пострадалия е длъжен
съгласно чл.380 КЗ да отправи претенция до застрахователя и ако той откаже
плащане или няма произнасяне в указания тримесечен срок, то за правоимащия се поражда правото на иск пред съда. В този
смисъл, тримесечният срок по чл.496 КЗ е такъв, след изтичането на който искът
на пострадалия пред съда се явява допустим, но не е срок за отложено плащане на
претенцията. Това обосновава извод, че застрахователят е изпаднал в забава,
считано именно от 21.12.2016г., когато ищецът е предявил претенцията си за
покриване на неимуществените вреди от събитието, след който момент
застрахователят отговаря за собствената си забава. Уместно е да се посочи, че
исковата претенция е по чл.432 КЗ, а не по чл.226 КЗ (отм),
тъй като по правилото на § 22 ПЗР на КЗ отмененият кодекс намира приложение,
когато застрахователният договор, от който произтича задължението на ответника,
е сключен преди влизането в сила на КЗ от 2016г. В случая, договорът за
застраховка ГО за увреждащото МПС е от 23.01.2016г. и приложение намира новия
КЗ. В този смисъл, доводите на ищеца за началната дата на лихвата за забава не
се споделят от съда.
Предвид изложеното, обезщетението от 30000.00 лева,
което се присъжда в допълнение към вече платените 20000.00 лева, се присъжда
ведно с лихва за забава от 21.12.2016г. Върху главницата от 20000.00 лева,
платена извънсъдебно, следва да се начисли лихва за забава за периода от
изпадане на ответника в забава – 21.12.2016г., до плащането – 07.02.2020г., в
която част искането се поддържа. Изчислена с помощта на лихвен калкулатор
размерът на дължимата лихва е 6356.06 лева.
По разноските
При този изход на спора по
делото отговорността за разноски следва да се разпредели по правилата на чл.78,
ал.1 и ал.3 ГПК.
Разходите на ищеца са в
размер на 1085.00 лева, от които 1000.00 лева депозити за вещи лица, 80.00 лева
депозити за свидетели и 5.00 лева такса за съдебно удостоверение. От тях в
тежест на ищец се възлагат 162.75 лева, съобразно уважената част от исковата
претенция.
Разходите на ответника са
330.00 лева - 300.00 лева депозити за вещи лица и 30.00 лева депозит за
свидетел. От тях в тежест на ищеца се възлагат 280.50 лева, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция. В сумата не се включват разходите за
вещи лица, направени от дружеството по ч.гр.д.№ 2184/2018г. на САС, тъй като
същите са присъдени с крайния акт в протеклото през въззивния съд производство.
Направено е искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Ж., представлявал ищеца
при условията на чл.38 ЗА, в който смисъл е представения по делото договор от
20.03.2023г., л. 375 от делото. Дължимото за осъщественото безплатно
процесуално представителство възнаграждение е 12650.00 лева - чл.7, ал.2 от
НМАРАВ. От тях в тежест на ответника се възлагат 1897.50 лева, съобразно
уважената част от исковата претенция.
Направени са разходи от
бюджета на съда в размер на 60.00 лева за призоваване на свидетел, като от тях
ответникът следва да заплати 9.00 лева, а ищецът – 51.00 лева, съобразно изхода
на спора.
Ответникът следва да заплати
държавна такса по сметка на Софийския градски съд в размер на 1200.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Х.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:*** (чрез адв.С.Ж.), сумата от още 30000.00
(тридесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 25.11.2016г. на път III-307,
при км 3+700, между гр.Ловеч и с.Тодоричене, причинено виновно от водача на
застрахования при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ л.а. „БМВ 730Д“ с рег.№ ЕН ****КВ, ведно със законната лихва от 21.12.2016г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдения и заплатен извънсъдебно по споразумение №
1111/12.12.2019г. общ размер на обезщетение от 50000.00 лева до пълния
претендиран размер от 200000.00 лева, както и за присъждане на лихва за забава
за периода 25.11.2016г. – 20.12.2016г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, „ЗК Л.И.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Х.М.Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** (чрез адв.С.Ж.),
сумата от 6356.06 лева – лихва
за забава върху сумата от 20000.00 лева за периода 21.12.2016г. – 07.02.2020г.,
заплатени по споразумение № 1111/12.12.2019г. с ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода 25.11.2016г. –
20.12.2016г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА,
„ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Х.М.Б.,
ЕГН **********, сумата 162.75 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „ЗК
Л.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати на дв.С.Ж., с
адрес: ***, сумата от 1897.50 лева –
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищеца Х.М.Б..
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, Х.М.Б., ЕГН **********, да заплати на „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, сумата 280.50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****,
да заплати на Софийския градски съд сумата 1200.00 лева държавна такса
по делото, както и сумата 9.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, Х.М.Б., ЕГН **********,
да заплати на Софийския градски съд сумата 51.00
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на Т.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, като трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия:
(Гергана
Троянова)