МОТИВИ към Присъда по НОХД №
1288/2017г. по описа на Районен съд - гр.Монтана.
Районна прокуратура - гр.Монтана
е внесла обвинителен акт против Д.Л.А. xxx за това, че на 24.08.2016г. в
гр.Монтана, отнел от владението на С.Д.К. от с.гр., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои нейни движими вещи - дамско портмоне от
изкуствена кожа, лична карта, дебитна карта на ,,Пощенска банка" АД,
дебитна карта на ,,Райфайзенбанк" АД, ,, БИЛЛА" карта, карта - четец
и сумата от 115 лева или вещи на обща стойност към момента на извършване на
деянието - 138,00 лева - престъпление по чл.194, ал.1 от НК както и за това, че
на същата дата в гр.Монтана не изпълнил заповед за защита от домашно насилие,
издадена на 28.06.2016г. на основание Решение по гр.д.№ 1214/2016г. по описа на
Районен съд - гр.Монтана по реда на чл.16, ал.1 от ЗЗДН и влязло в сила на
28.06.2016г.по силата на което подсъдимият е
бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.Д.К.,
да се доближава до нея, както и до жилището, в което се намира, до
местоработата й, до местата за отдих и социални контакти на разстояние, по -
малко от 50 метра за срок от 12 месеца, като приближил С.Д.К. на разстояние по
- малко от 50 метра - престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвиненията, като
намира за доказани по категоричен и несъмнен начин авторството и вината на
извършителя. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на
наказание лишаване от свобода, като за престъплението по чл.194, ал.1 от НК
предлага наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, а за
престъплението по чл.296, ал.1 от НК - една година и шест месеца лишаване от
свобода. Предлага на съда да бъде определено едно общо най - тежко наказание в
размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието ефективно
изтърпяване да бъде отложено с
тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимият
Д.Л.А. се явява лично в съдебно заседание и чрез
служебният си защитник адв.Х.С. от МАК, не признава вината си.
Защитникът му намира, че и двете обвинения са
несъставомерни и недоказани по категоричен и несъмнен начин и моли съда да
постанови оправдателна присъда. Развива съображения, че неговият доверител не е
действал с пряк умисъл за извършване на кражба спрямо свидетелката С.К., а по
отношение на нарушаването на издадената заповед за защита от домашно насилие
намира, че същата е била няколкократно нарушавана във връзка с упражняването на
родителските права от страна на подсъдимия.
Съдът като
се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и след преценка становището на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Д.Л.А. е
роден на xxxгxxx, българин, български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, не осъждан към
момента на деянието, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Подсъдимият
Д.А. и свидетелката С.К. живеели на съпружески начала в периода след 2013г. От
това съжителство им се родило едно дете - Сияна. През време на бременността й
обаче, поради здравословни проблеми, се наложило на свидетелката К. да спазва
някои ограничения, включително и в интимния си живот, което дразнило и изнервяло
подсъдимия А.. Последният започнал да я обижда, нагрубява и дори да й нанася
побой, твърдейки, че тя му изневерява. На 27.09.2014г. след подобен жесток
побой, подсъдимият бил изведен от дома на К. от служители на полицията в
гр.Монтана, а тя била много притеснена както за себе си, така и за нероденото
им дете, а също така и за дъщеря си, която имала от друг мъж. Веднага след
случката двамата се разделили и пострадалата подала молба за закрила до Районен
съд - гр.Монтана. На 06.02.2015г. по гр.д.№ 70 689/2015г. по описа на Районен
съд - гр.Монтана била издадена Заповед за защита по реда на чл.16, ал.1 от ЗЗДН
въз основа на която подсъдимият бил задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо С.К., да не приближава жилището й, както и местата за
социални контакти и отдих за срок от шест месеца. Подсъдимият А. обаче не
изпълнил заповедта, за което било образувано досъдебно производство и с
Решение, постановено по АНД № 1508/2015г. по описа на Районен съд - гр.Монтана,
влязло в сила на 24.12.2015г. той бил освободен от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание глоба в полза на
държавата в размер на 1 000 лева.
Въпреки
постановеното съдебно решение проблемите и тормозът спрямо свидетелката К.
обаче продължили. Подсъдимият, освен че продължил да пресреща, обижда и посяга
на свидетелката, започнал непрекъснато
да търси контакти с нея по телефона и интернет. Свидетелката К. потърсила помощ
при психолози и адвокати, но без никакъв видим резултат. На 30.05.2016г. А. и К.
се срещнали да обсъдят рождения ден на другата дъщеря на подсъдимия, която била
в гр.Пловдив при майка й.
Подсъдимият
Д.А. поискал да вземе със себе си и дъщеря си Сияна, за да я заведе на
празника.Свидетелката К. възразила, понеже дъщеря им е твърде малка да пътува.
Това провокирало афективна реакция у подсъдимия, който в момент на ярост ударил
телефона си в скоростния лост на автомобила и го счупил. Свидетелката К. се
изплашила, излязла от колата и се опитала да се отдалечи, но била настигната от
подсъдимия, който й нанесъл побой, довел до безсъзнателно състояние. След
случилото свидетелката К. подала нова молба за защита от домашно насилие, като
с Решение по гр.д.№ 1214/2016г. по описа на Районен съд - гр.Монтана същата
била уважена. С издадената заповед подсъдимият бил задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С.К., да не приближава жилището й, както и
местата за социални контакти и отдих на разстояние, по - малко от 50 метра за
срок от дванадесет месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което се
случило на същия ден. Съобщението на съда било получено лично от подсъдимия на
20.06.2016г.
На
23.08.2016г. свидетелката С.К. била на работа - втора смяна, като сервитьорка в
ресторант ,,Аугуста" в гр. Монтана. Станало късно вечерта и малко преди да
затворят ресторанта свидетелката и нейни колежки установили, че нямат цигари.
Решили да отидат до града да си купят цигари и К. и свидетелката Р.Д. тръгнали
с колата на последната за града. През това време били пресрещнати в началото на
пътя, след бариерата, от автомобила на подсъдимия А., който им препречил пътя.
След като спрели, подсъдимият А. слязъл от автомобила си, отворил шофьорската
врата на автомобила на свидетелката Д., и видимо афектиран и агресивен с груб
тон ги запитал къде са тръгнали. Погледнал на задната седалка на автомобила да
не би да има и други лица.
Свидетелката К. се опитала да позвъни на телефон 112, но
подсъдимият А. се присегнал през свидетелката Д., и извлякъл пострадалата през
шофьорската врата, като в същото време се присегнал и взел намиращото се в
краката й портмоне. Подсъдимият започнал да блъска и удря К. ту в неговата
кола, ту в колата на свидетелката Д., използвайки нецензурни думи по адрес на
пострадалата, като по едно време тя се свлякла на земята и усетила, че той я
рита с крака. След като продължил да й нанася удари, подсъдимият внезапно
престанал и си тръгнал. Свидетелката Р.Д. качила пострадалата К. в автомобила
си и я закарала в МБАЛ - гр.Монтана. На
пострадалата била оказана помощ като били установени причинени наранявания и
охлузвания по главата и крайниците й, които били надлежно описани в съответно
медицинско удостоверение.
Междувременно,
след като двете свидетелки се забавили прекалено дълго, свидетелката Ц.Д. телефонирала
на свидетелката Р.Д., която я уведомила, че двете със С.К. са в болницата, тъй
като Д. ги засякъл с колата и я набил. Свидетелката Д. наела такси и отишла в
болницата, при Д. и К.. След като приключил прегледа трите жени отишли в
полицията, където свидетелката К. пуснала жалба.
След
случилото се К. установила, че липсва портмонето й от изкуствена кожа, в което
имало и лична карта, дебитна карта на ,,Пощенска банка" АД, дебитна карта
на ,,Райфайзенбанк" АД, ,,БИЛЛА" карта, карта - четец и сумата от 115
лева или вещи на обща стойност към момента на извършване на деянието - 128,00
лева.
С
Протокол от 24.08.2016г. подсъдимият А. доброволно предал портмонето и останалите
вещи, както и сумата от 70,00 лева.
По случая
било образувано досъдебно производство. В хода на разследването били разпитани
трите свидетелки, била назначена съдебно оценителна експертиза на отнетите вещи
и били приобщени писмени доказателства. Видно от разпита на вещото лице в
съдебно заседание е, че общата стойност на отнетите вещи възлиза на 128,00
лева. В заключението на вещото лице е посочено също така, че част от отнетите
от подсъдимия вещи, а именно лична карта, дебитна карта на ,,Пощенска банка"
АД, дебитна карта на ,,Райфайзенбанк" АД,
,,БИЛЛА" карта, карта - четец, нямат стойност и не подлежат на
оценка. Към наказателна отговорност за извършеното бил привлечен подсъдимия Д.А.,
който се признал за виновен, изразил съжаление за стореното и се възползвал от
правото си да не депозира обяснения.
Изложената
в настоящите мотиви фактическа обстановка съдът възприема за безспорно
установена въз основа на депозираните в съдебно заседание обяснения на
подсъдимия, разпитаните свидетели К., Д., Д. и прочетените, по реда на чл.281,
ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК показания, на С.К. и Ц.Д., дадени в хода на
досъдебното производство, показанията на свидетеля Любомир Иванов депозирани
непосредствено в съдебно заседание, проведените очни ставки между подсъдимия,
свидетелите Любомир Иванов, С.К. и Р.Д. и приобщените писени доказателства.
Видно от
обясненията на подсъдимия, дадени пред съда е, че в тях се признава, че на
инкриминираната дата е посетил свидетелката С.К. на местоработата й в ресторант
,,Аугуста" в гр.Монтана. Тъй като свидетелката пътувала в автомобила на
свидетелката Р.Д. за града, за да си купят цигари, той спрял колата си пред
тяхната, отворил вратата на шофьора,
отнел портмонето й, вследствие на
което възникнали пререкания помежду им. В тази им част обясненията на дееца се
потвърждават и от останалите гласни доказателствени средства. Съдът обаче не
кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, в която се твърди, че
свидетелката К. го игнорирала по - рано, счупила огледалото на автомобила му,
което провокирало подсъдимия да я избута без да й е бил нанасян побой.
Наведените фактически твърдения категорично се оборват от показанията на
свидетелките К. и Д., както и от приобщеното като писмено доказателство
медицинско удостоверение, в което е посочено, че нараняванията по пострадалата
могат да бъдат получени от нанесен побой и отговарят да са били получени по
посочения от нея механизъм. Единствените доказателства, който подкрепят тезата
на подсъдимия, че на инкриминираната дата не е нанасял побой над свидетелката С.К.
са показанията на разпитания свидетел Любомир Иванов. Подобно на обясненията на подсъдимия,
свидетелят също признава при своя разпит, че деецът е посетил свидетелката,
отнел й портмонето и афектиран от счупеното от нея огледало си тръгнал с
автомобила си без да й е нанасял побой. Според съда обаче показанията на
свидетеля не следва да се кредитират с необходимата степен на доверие, тъй като
освен вътрешната си противоречивост, същите се намират и в противоречие с
останалите гласни доказателствени средства.
На първо
място свидетелят Иванов твърди, че към момента на извършване на деянията се е
намирал на задната седалка на автомобила на подсъдимия. От една страна описва
детайлно поведението на участниците в инцидента, а от друга твърди, че е имало
моменти, в които не е видял какво се е случило. От друга страна и двете
свидетелки К. и Д. са категорични в своите показания, че начинът на
местоположението на двата автомобила е бил такъв, че фаровете на автомобила,
управляван от свидетелката Д., са осветявали автомобила на подсъдимия.
Видимостта е била добра и в него не е имало никой.
Предвид
възникналите противоречия в гласните доказателства и проведените очни ставки,
не беше установено коя група участници в деянието казва истината. От една
страна - подсъдимият и свидетелят Иванов, а от друга - свидетелките К. и Д..
Според съда следва да бъдат кредитирани като достоверни показанията на
последните две свидетелки, тъй като същите са еднопосочни и непротиворечиви и
частично подкрепящи се от обясненията на самия подсъдим. Следва да бъде отчетен
очевидния стремеж на свидетеля Иванов със своите показания да оневини своя
приятел в лицето на подсъдимия, като депозира показания без непосредствено да е
присъствал на местопрестъплението. Допълнителен аргумент в тази насока са и
самите показания на свидетелките К. и Д., първата от които при проведената
между нея и свидетеля Иванов твърди, че никога не е ходила в дома му, който
факт последният твърди при своя разпит. Освен това и двете свидетелки са категорични,
че са били в непосредствена близост и са имали необходимата видимост към
автомобила на подсъдимия. При своите показания и двете свидетелки твърдят, че
освен дееца, в неговия автомобил не е имало никой, камо ли други две лица, сред
които и разпитания свидетел Иванов. Ето защо съдът не дава вяра на показанията
на разпитания свидетел Любомир Иванов като счита, че същият изобщо не се е
намирал на местопрестъплението, а е узнал и възпроизвел в съдебно заседание
фактите по случая, узнати по друг начин.
В своите
показания пред съда и пред органите на досъдебното производство свидетелките К.
и Д. описват цялостното поведение на подсъдимия преди, по време и след извършване на инкриминираните деяния. И двете
свидетелки подробно разясняват пред съда как подсъдимият ги е засякъл с
управлявания от него автомобил, препречвайки им пътя на движение, как е извадил
пред шофьорската седалка на управлявания от свидетелката Д. автомобил
свидетелката К., как й е отнел портмонето, което се е намирало в нея и как й е
нанесъл побой, придружен с използването на нецензурни думи и изрази.
Свидетелките К. и Д. са непосредствени очевидци на случилото се и техните
показания не се намират в хронологическо или логическо противоречие помежду им,
поради което и съдът кредитира показанията им като еднопосочни и правдиви.
Косвено показанията им се подкрепят и от показанията и на свидетелката Ц.Д.,
която без непосредствено да е възприела случилото се, е посетила свидетелката К.
в болницата и впоследствие е отишла с нея в полицията. Показанията и на трите
свидетелки се намират в хронологическо единство, взаимно се подкрепят и
допълват като помежду си, така и от останалите писмени доказателства и доказателствени
средства.
По
отношение на изготвеното заключение на вещото лице, относно размера на отнетите
вещи, съдът намира, че същото е обективно и безпристрастно и доколкото същото
не е оспорено от страните, следва да бъде ценено както по отношение на
действителната стойност на инкриминираните вещи към момента на деянието, така и
по отношение на липсата на стойност на част от тези вещи.
Видно от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и на съдебно
следствие е, че към момента на извършване на двете деяния подсъдимият не е бил
осъждан, но е бил санкциониран за предходно извършено престъпление по чл.296,
ал.1 от НК с освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. От приложената справка - характеристика се установява, че същият не
се ползва с добро име в обществото, както и че спрямо него са постановени
съдебни актове по образувани граждански дела във връзка с извършено домашно
насилие спрямо свидетелката К..
От така възприета фактическа
обстановка и съвкупен анализа на приобщените доказателства в наказателното
производство е видно, че подсъдимият Д.Л.А. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на престъпления по чл. 194 ал.1 от НК и
чл.296, ал.1 от НК.
От обективна страна са налице
всички признаци на изпълнителното деяние кражба, а именно подсъдимият е отнел
чужди движими вещи от владението на другиго, без негово съгласие с намерение за
присвояването ги присвои.
Важна особеност на предмета на
престъпно посегателство е, че същият следва да има определена стойност,
изчислима в пари. Предмет на кражбата могат да бъдат само вещи, които
притежават някаква стойност, определена по средната пазарна цена към момента на
деянието. В случай, че в обема на обвинението са включени вещи без стойност, за
тяхното отнемане деецът следва да бъде оправдан. Съгласно Постановление № 6 от
26.ІV.1971г. по н.д.№ 3/71г. на Пленума на ВС на РБ предметът на кражбата е
обществена или лична движима вещ, която имаща определена стойност. Видно от
внесения от прокурора обвинителен акт е, че деецът е бил подведен под
наказателна отговорност за отнемането на дебитна карта на ,,Пощенска
банка" АД, дебитна карта на ,,Райфайзенбанк" АД, ,,БИЛЛА" карта и карта – четец.
Според приетото в съдебно
заседание заключение на вещото лице по назначената съдебно – оценителна
експертиза, изброените вещи нямат стойност, не подлежат на оценяване и
следователно не биха могли да бъдат предмет на престъпление. Поради тази
причина подсъдимият следва да бъде оправдан в частта относно отнемането на горепосочените вещи, тъй като
те не са годен обект на престъпно посегателство.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал, че лишава
от фактическа власт владелеца на чужди движими вещи, предвиждал е преминаването
на същите в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху
предметите на престъплението с намерение противозаконно да ги присвои.
По отношение на извършеното
престъпление по чл.296, ал.1 от НК съдът намира за безспорно установено, че с
наличието на влязла в сила заповед по ЗЗДН, която е било сведена до знанието на
дееца и нанесения върху свидетелката К. побой от негова страна, е налице
нейното нарушаване. Ирелевантно се явява възражението на подсъдимия и неговия
защитник, че предходните срещи между подсъдимия и свидетелката по повод
упражняване на родителски права и евентуална тяхна интимност е нарушавало издадената
заповед, поради което и настоящето деяние се явява несъставомерно. Издадената
заповед за защита от домашно насилие регламентира временен запрет спрямо дееца
от въздържане на насилие спрямо пострадало лице. Обстоятелството, че лицето, в
чиято полза е била издадена тази заповед е предпочело да не се възползва от нея
не означава, че нарушаването й не съставлява престъпление.
В съдебно заседание
свидетелката К. изрично посочва, че независимо от издадената заповед, тя се е
срещала с подсъдимия по повод упражняването на родителските права спрямо
тяхното дете Сияна. Срещите винаги били регламентирани, като на инкриминираната
дата, когато заповедта е била нарушена, между тях не е имало такава уговорка.
Според съда следва да бъде направено необходимото разграничение между
формалното неизпълнение на издадената заповед във връзка с упражняването на
други права (в случая родителски) и нарушението на заповедта като престъпно
деяние. От събраните по делото гласни доказателства не се установява към датата
на извършване на деянието подсъдимият да е доближил свидетелката К. с нейно
знание и съгласие във връзка с упражняване на родителските права или най -
малкото във връзка с някакъв друг контакт. Всички свидетели (без Любомир Иванов) са единодушни, че подсъдимият
целенасочено и самоволно е отишъл при свидетелката, действал е агресивно и
целта му е била единствено и само да набие и унижи пострадалата. За пълнота
трябва да бъде отчетено и обстоятелството, че в някаква степен и самата
свидетелка К. е подхождала избирателно спрямо издадената в нейна полза заповед
за защита от домашно насилие, като през периоди от време, когато същата е
действала, тя е търсила подсъдимия, което от една страна е правомерно действие
във връзка с упражняване на родителски права, но от друга - провокация към
нарушаването й.
Според съда за съставомерността
на извършеното деяние е без значение факта на нанасяне на побой, който
несъмнено беше доказан. Параметрите на повдигнатото обвинение по настоящият
текст са за доближаване на свидетелката К. от страна на подсъдимия на
разстояние по - малко от 50м., което обстоятелство не беше оспорено от нито
едно гласно доказателство. Нанасянето на побой, както и предходните и
предшестващи на деянието срещи са неотносими, тъй като тези действия се явяват
съпровождащите на нарушаването на заповедта и са извън параметрите на
повдигнатото обвинение. Ето защо дори и да се приеме за вярна защитната теза на
подсъдимия и неговия защитник, че не е имало нанасяне на удари върху пострадалата,
то с факта на нейното доближаване без нейно знание и съгласие, съставът на
престъплението по чл.296, ал.1 от НК се счита да осъществен.
От субективна страна деецът е
действал при форма на вина – пряк умисъл, тъй като е знаел, че спрямо него има
издадена заповед по гр.д.№ 1214/2016г. по описа на Районен съд – гр.Монтана,
получавайки лично съобщението на съда, целенасочено и без какъвто и да е повод
е посетил пострадалата в местоработата й, доближавайки я на разстояние по -
малко от 50м. С това свое действия подсъдимият е извършил нарушение издадената
заповед, като нанесения побой над свидетелката К. следва да бъде отчетен като отегчаващо
отговорността обстоятелство, но не и като несъставомерност на инкриминираното
деяние.
При определяне на наказанието
на подсъдимия съдът намери за смекчаващи отговорността обстоятелства доброто му
процесуално поведение, чистото съдебно минало, ниският размер на причинените
имуществени вреди и тяхното частично възстановяване, а като отегчаващи такива –
високата степен на обществена опасност на деянията и дееца, лошите му
характеристични данни, ниското му правно съзнание, незачитането на установения
в страната правов ред, системното нарушаване на издадените заповеди по ЗЗДН,
способа на извършване на престъплението по чл.296, ал.1 от НК, изразяващ се в
нанасяне на жесток побой над свидетелката С.К., както и предходното му
санкциониране по реда на чл.78а от НК за същото престъпление.
При отчитането на смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства съдът намери, че и за двете престъпления
следва да бъде определено наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК. Според
настоящия съдебен състав не са налице предпоставките за прилагане на чл.55,
ал.1 т.2 б. ,,б” от НК, тъй като в случая не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и най – лекото предвидено
в закона наказание и за двете престъпления не е несъразмерно тежко.
Предвид гореизложеното за
извършеното престъпление по чл.194, ал.1 от НК на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание в предвидения от закона минимум, а именно три месеца
лишаване от свобода, като се отчете ниският размер на причинените имуществени
вреди, частичното оправдаване за част от тях, както и частичното им
възстановяване от него.
По отношение на второто
инкриминирано деяние съдът намира, че предвид обстоятелството, че подсъдимият
вече е бил санкциониран за същото престъпление по административен ред, нарушил
е втора ограничителна заповед със сегашното си деяние и впоследствие е била
издадена и трета такава заповед, на същия следва да бъде наложено наказание в
размер на шест месеца лишаване от свобода.
Размерът на наказанието следва
да бъде преценен и на плоскостта на начина на извършване на нарушението на издадената
заповед и в частност на неговата упоритост – нарушавайки две поредно издадени
заповеди по ЗЗДН, чрез на нанасяне на побой на пострадалата.
Тъй като и двете престъпления
са извършени в един и същ ден, без подсъдимият да е имал влязла в сила присъда
по което и да е от тях, следва да бъде извършено групиране на наложените по тях
наказания по реда на чл.23, ал.1 от НК. Ето защо следва да бъде определено едно
общо наказание, а именно шест месеца лишаване от свобода.
Съдът намери обаче, че така определеното
общо наказания не следва да бъде търпяно ефективно от подсъдимия А., доколкото
това би се явило неоправдано тежка репресия спрямо него. Предвид
обстоятелството, че определеното общо наказание е лишаване от свобода до три
години, няма пречка същото да бъде отложено с изпитателен срок в размер на три
години. Така определеното общо наказание и неговото отлагане за изтърпяване с
подходящ изпитателен срок според настоящия съдебен състав в най – пълна степен
би постигнало целите на наказанието в чл.36, ал.1 от НК и най - вече
поправянето на дееца.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д.А. да заплати по сметка
на ОДМВР – гр.Монтана направените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 55.00 лв., а по сметка на Районен съд – гр.Монтана и сумата от 5.00
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: