Р Е Ш
Е Н И Е
№
Етрополе,02.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд-Етрополе, втори състав в публично заседание на шестнадесети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИР
ЦВЕТАНОВ
при
участието на секретаря Сияна Манчева, като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ
гражданско дело № 00006 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл.415 от ГПК.
Предявена е искова молба от
„Т.Б.“ ЕАД, чрез пълномощник адв.Здравко Цанев против Мария Василева Бончева от
гр.Етрополе, с която моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че към нея съществува
изискуемо вземане от
„Т.Б.“ ЕАД в размер на 706.46 лева, представляваща общ сбор на дължимите суми,
съгласно фактура №**********/20.04.2018 год., фактура №**********/20.05.2018
год., фактура №**********/20.06.2018 год. и фактура №**********/20.08.2018
год., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират да заплати направените съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство.
Моли да бъде признато
за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата в размер на 706.46
лева /седемстотин и шест лева и 46 стотинки/ - главница, ведно със законна
лихва от 25.09.2019г. - датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, както и
направените разноски по делото 25.00 лева /двадесет и пет лева/ - държавна
такса и 360.00 лева /триста и шестдесет лева/ - адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че ищецът
е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Същата е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като е указано на заявителя възможността да предяви иск за установяване на
вземането си, поради което е предявена и настоящата искова молба.
В
срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от ответника.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован не се представлява, като взема писмено
становище по иска.
В съдебно заседание ответника, редовно призован се явява лично, като
оспорва исковата претенция по основание. Твърди, че картите й били откраднати,
като тази сума не е възоснова на проведени от нея разговори.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата
на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От ч.гр.дело № 478/2019 година по описа на ЕтРС, се установява, че със
Заповед №273 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.11.2019
год. е разпоредено длъжникът Д.К.Р. да заплати на кредитора сумата в размер
на 706.46 лева
/седемстотин и шест лева и 46 стотинки/ - главница, ведно със законна лихва от
25.09.2019г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски
по делото 25.00 лева /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 360.00 лева
/триста и шестдесет лева/ - адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства: Договор за мобилни услуги № ********* от
15.02.2016г., допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги
№********* от 08.09.2016г., договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 14.11.2016г., Договор за мобилни услуги №********* от 23.09.2017г.,
Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 03.11.2017г.
Заповед №273 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 22.11.2019 год. е връчена на длъжника на 28.11.2019 година,
като в двуседмичния срок за възражение е подадено такова с вх.№2144/04.12.2019
година по описа на ЕтРС. В същото е посочено, че ответницата живее сама с
децата си, не притежава имущество и няма никакви трудови доходи. Посочила е, че
картата й от „Теленор“ била открадната от познато лице, като била блокирана още
май месец 2018 година, но той успял да си купи пакети с мобилен интернет.
Ищецът е
бил уведомен за възможността да предяви иск на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
като разпореждането е връчено на 11.12.2019 година.
Исковата молба, по която е образувано
настоящето гр.дело №00006/2020 г. по описа на ЕРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е
депозирана на 09.01.2020 г. в РС-Етрополе, т.е. в едномесечния срок, предвиден
за това в ГПК.
Между ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***
и Д.К.Р. са възникнали облигационни отношения във връзка с предоставяне на
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги №
********* от 15.02.2016г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги №********* от 08.09.2016г., договор за мобилни услуги
№ ********* и Договор за лизинг от 14.11.2016г., Договор за мобилни услуги
№********* от 23.09.2017г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 03.11.2017г.
От фактура №**********/20.08.2018 година се установява, че сумата, която
дължи ответницата е в размер на 706.46 лева,, от които 350.32 лева са неустойка
от предсрочно прекратяване на договори за услуги и 334.27 лева са баланс от
предходен период с ДДС.
Липсват доказателства за
заплащане на каквато и да е част от дължимата сума.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на
вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед №273 от
22.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №00478/2019 г. по описа на ЕтРС.
Предявения иск е допустим, като съдът го намира за основателен, като същия
ще следва да бъде уважен изцяло.
Възраженията на ответната страна, направени в съдебно заседание, относно
това, че SIM-картата й
била открадната от познато за нея лице са неоснователни, т.к. представляват
защитна тези, а не се подкрепят и със съответните доказателства – писмен или
устен сигнал до представителите на полицията или прокуратурата.
С оглед на изложеното по-горе предявения иск ще следва да бъде уважен,
като бъде признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
съществуването на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД по отношение на ответника Д.К.Р. за сумата в размер на 706.46 лева /седемстотин и шест лева и 46
стотинки/ - главница, ведно със законна лихва от 25.09.2019г. - датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед №273
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.11.2019 год. по ч.гр.дело
№ 478/2019 година по описа на ЕтРС.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на
основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответникът следва да му заплати направените
от него разноски по делото в настоящото производство в размер на 25.00 за
държавна такса и 360.00 лева за адвокатско възнаграждение, както и по
заповедното производство сумата в размер на 25.00 за държавна такса и 360.00
лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването
на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление *** по отношение на ответника Д.К.Р., ЕГН-**********,
с пост. и наст. адрес *** за сумата в размер на
706.46 лева /седемстотин и шест лева и 46 стотинки/ - главница, ведно със
законна лихва от 25.09.2019г. - датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №273 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 22.11.2019 год. по ч.гр.дело № 478/2019 година по описа на ЕтРС.
ОСЪЖДА Д.К.Р., ЕГН-**********,
с пост. и наст. адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***
размер на 385.00 /триста осемдесет и пет лева/ разноски по заповедното
производство и сумата в размер на 385.00 /триста осемдесет и пет лева/ разноски
по настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/ЦВЕТОМИР
ЦВЕТАНОВ/