П Р
О Т О
К О Л
гр. София, 12.03.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 20-ти състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РУСИ АЛЕКСИЕВ
Секретар:
Елка ГРИГОРОВА
Прокурор:
АНИТА АНДРОВА
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
АЛЕКСИЕВ НЧД № 777 по описа за 2020
година.
Поради приключило в по-късен час предходно н.
ч. д. на състава, заседанието започна не в насрочения час 12.20 часа, а в 13.30
часа.
На именното повикване в 13.30 часа се явиха :
ОСЪДЕНИЯТ М.М.М.
– редовно призован, доведен от органите на РД „Охрана“ - София, от затвора в
гр. София, явява се лично.
В
залата СЕ ЯВЯВА и адв. П.К.Д., служебно определена от САК, с уведомително
писмо № 45048/2020 г. на САК до СГС.
НАЧАЛНИКЪТ
НА ЗАТВОРА в гр. София, редовно призован, изпраща представител
– инспектор М.С.М., инспектор ІV-та степен „Режимна дейност“ при затвора гр.
София, който заявява : Представям заверено електрофотографско (ксерографско)
копие Заповед № Л – 304/10.10.2019 г., с
която съм упълномощен от началника на затвора в гр. София, по всички дела, по
които той е страна и предметът им е свързан с дейността на затвора гр. София.
За СГП
– прокурор АНДРОВА.
ОСЪДЕНИЯТ М. : Нямам нужда да бъда защитаван
от защитник в настоящото производство.
СЪДЪТ, съобразявайки изявлението на осъденото
лице и разпоредбата на чл. 439, ал. 3 от НПК, съгласно която назначава служебен
защитник, само когато осъдения желае да има такъв, интересите на правосъдието
изискват това, а същевременно той не е в състояние да заплати адвокатско
възнаграждение, намира, че следва да освободи от участие в съдебно заседание служебно
определения по негово искане, с уведомително писмо №
45048/2020 г. на САК до СГС, адв. П.К.Д., САК, вписана под №
7409 в НРПП.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
:
ОСВОБОЖДАВА от участие в съдебно заседание
явилата се днес адв. П.К.Д. от САК.
ПРЕПИС
от протокола да се издаде на адв. П.К.Д., за послужване пред НБПП.
СТРАНИТЕ (поотделно) : Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните
и служебно отчитайки, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото,
ОПРЕДЕЛИ
:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПИ КАМ ПРОВЕРКА самоличността на осъдения М.М.М. по
формуляр за досие със снимка от затворническото му (лично) досие № 1085/2019 г. :
М.М.М. – роден на *** ***, българин,
български гражданин, осъждан, с висше образование, неженен, живущ ***, понастоящем
в затвора в гр. София, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъденото лице в
настоящото производство, както и правото му на отвод на съда, прокурора и
съдебния секретар.
ОСЪДЕНИЯТ М. : Разбрах правата си. Няма да
правя отводи. Поддържам желанието си за условно предсрочно освобождаване.
ПРОКУРОРЪТ : Нямам искания по доказателствата
и няма да соча нови доказателства.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА :
Представям актуална справка към датата на днешното съдебно заседание, за
изтърпяното наказание и остатъка на изтърпяване на наказанието на лишения от
свобода М., както и изисканите, с допълнително разпореждане - 3 бр. становища и
експертно психологическо заключение.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме представената
справка за изтърпяното наказание от осъдения, като относима.
ОСЪДЕНИЯТ М. : Искам да изразя мнение, че
периодът през който е разгледаното това становище е твърде кратък и е трудно да
се прецени реално моята поправка към ситуацията. Все пак този кратък период не
е и по моя вина реално.
Да се приемат.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните,
както и липсата на искания по доказателствата, освен направените от представителя
на началника на затвора гр. София, а също и на такива за отвод и по реда на
съдебното следствие,
ОПРЕДЕЛИ
:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА
делото чрез прочитане молбата на осъдения М.М.М. за УПО от оставащото му за
изтърпяване наказание ЛОС по НОХД №
10736/2019 г. на СРС – НО, 23 състав.
/Прочете се./
ОСЪДЕНИЯТ М. : Поддържам молбата си. Няма да соча
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ
: Няма да соча доказателства.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Няма
да соча други доказателства.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните,
както по отношение на липсата на искания по доказателствата, така и по отношение
на представените писмени такива доказателствени източници от представителя на
началника на затвора гр. София, намира, че последните са относими към предмета
на настоящото производство, още повече, че и същите се предоставени в
изпълнение на разпореждането на съда.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
283 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА писмените доказателства и писмени доказателствени
средства приложени по делото, включително и днес представените, а именно :
- справка от оставащо за изтърпяване време от
наказанието „Лишаване от свобода“ на осъдения М.М.М. към днешна дата, с рег. № 71/12.03.2020 г., постановено с присъда по НОХД № 10736/19 г. на СРС – НО, 23 състав ;
- експертна оценка на актуалното психично и емоционално
състояние на осъдения М.М.М. от 10.03.2020 г. ;
- становище от ВПД НС ЗООТ „Казичене“ от
10.03.2020 г. ;
- становище от зам. - началник „РНОД“ и
- становище от НС „СДВР“.
СЪДЪТ, отчитайки процесуалната позиция на
страните, а именно липсата на искания за събиране на доказателства и след като
сам служебно не е намерил за необходимо попълване на доказателствената маса по
делото с други, освен с изисканите и представени от представляващия началника
на затвора гр. София писмени доказателствени средства, намира фактическата
обстановка по делото за изяснена, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА
ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ОСЪДЕНИЯТ М. : Аз съм изтърпял много голяма
част от наказанието си. По опис остават по-малко от 2 месеца. В момента аз
работя на обект и съответно този остатък ще стане още по-малък, като се приспаднат
работните дни. На фона на малкия остатък от време, това е може би последният
момент аз да имам възможност да бъда освободен предсрочно. За мотивите –
считам, че съм се поправил.
Становището, издадено от определените длъжностни
лица, както споменах и преди малко, времето, през което съм прекарал в ЗО „Казичене“
е малък, за да може да се направи цялостна картина върху моята промяна – начин
на работа, действия, осъзнаване и т.н. Също така считам, че доколко се е поправил
един човек показва единствено и само времето и реално времето ще покаже.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА –
ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на затвора гр. София е че е налице само
първата предпоставка – изтърпяно е повече от половината от наложеното наказание.
Доказателства за втората предпоставка смятам,
че към момента няма налични такива, на база на които да се направи обоснован
извод за неговото трайно поправяне и
превъзпитаване.
Действително корекционната работа с лицето е
започнала в края на м. декември, когато е получена влязла в сила присъдата за
изпълнение. Следва да се отбележи, че с първоначално установената оценка на
риска са установени множество проблемни зони и то със значителни дефицити по
тях, които според мен са основополагащи. Това са отношение към
правонарушението, както и умения за мислене, в които към момента няма никакъв
напредък. Следва да се отбележи, че рискът от вреди към обществото е определен
висок, на база на извършеното деяние и то засяга широко цялата група уязвими
лица, т.е. непълнолетни лица ненавършили 18 години, а при неговия случай те са
под 14 години.
Следва да се отбележи, че молителят не е изявявал
никакво съжаление по отношение на извършеното деяние, не признава вината и
смята присъдата за прекомерно голяма.
С оглед на гореизложеното Ви моля да не уважавате
молбата за условно предсрочно освобождаване, независимо от малкия остатък, който
подлежи на изтърпяване, за да може през оставащия период, доколкото може да се
постигнат някакви корекционни цели за подобряване на неговото поведение, с
оглед на което ви моля да не уважавате молбата му.
ПРОКУРОРЪТ : Аз също намирам молбата за УПО за
неоснователна. Безспорно е налице формалната
предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, а именно осъденият е изтърпял фактически
повече от 1/2 от наложеното му наказание ЛОС. Не може да се направи обоснован извод
за наличие на втората кумулативно изискуема предпоставка, а именно осъденият да
е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, в които са становищата на
пенитенциарната администрация. Оценката на риска от рецидив е със средни,
непроменени от първоначалните стойности. Фиксирани са множество конкретни
проблемни зони, по които е необходимо възпитателната работа да продължи. Рискът
от вреди за обществото също е със средни стойности, висок за деца. Като цяло рискът
от вреди е определен като висок на база отношението към правонарушението. Поради
изложеното, считам, че не са постигнати целите на наказанието по чл. 36 от НК,
не са изпълнени целите и задачите залегнали в плана на присъдата, поради което
не са налице доказателства, че към момента присъдата е изпълнила корекционния
си ефект върху осъдения.
Поради всичко изложено считам, че молбата за
УПО следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
СЪДЪТ, на
основание чл. 439, ал. 6 от НПК,
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на осъденото лице да се
изкаже последно.
ОСЪДЕНИЯТ М.: Няма какво да добавя. Няма
нещо, което да е свързано с настоящия момент. Желая да уважите молбата ми.
СЪДЪТ се оттегля за да постанови определението
си.
СЪДЪТ, след
като обсъди изложените в молбата на осъденото лице обстоятелства, становищата
на страните, както и доводите, наведени в днешното
съдебно заседание, съотнасяйки ги към материалите по делото и приложимите разпоредба на закона, намира за
установено следното :
Настоящото производство е по реда на чл. 437
– 439 от НПК.
Същото е инициирано
по молба на осъдения и лишен от свобода М.М.М., с която се желае условно му предсрочно
освобождаване от изтърпяване остатъка от наложеното му наказание по НОХД № 10736/19 г. на СРС – НО, 23 състав,
потвърдено с Решение № 921/11.11.2019 г.
на СГС - НО, VІІ въззивен състав, за деяние по чл. 155а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
и такова по чл. 143, ал. 1, чл. 18, ал. 1 от НК, а също и за престъпление по
чл. 159, ал. 6 от НК.
Към настоящия
момент, съгласно представената и приета в днешното съдебно заседание справка от
началника на затвора гр. София за оставащото време за изтърпяване от това наказание,
същото е 1 месец и 27 дни. Към молбата на осъдения М.М.М.
са приложени становище на началника на затвора
– гр. София, доклад по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС от И „СДВР“ ЗО „Казичене“ от 03.02.2020 г.,
първоначален план на присъдата от 09.01.2020 г. Допълнително в днешното съдебно
заседание, освен посочената актуална справка от началника на затвора
гр. София за изтърпяното и
оставащо за изтърпяване време от наказанието на осъдения М., се представиха и
експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от
свобода М. от 10.03.2020 г., становище от ВПД НС ЗООТ „Казичене“ от 10.03.2020
г., становище от заместник началник „РНОД“ и становище от НС „СДВР“.
В изпълнение
на задължението си по горепосочените процесуални разпоредби, Съдът следва да
установи наличието или липсата на кумулативно предвидените предпоставки за УПО,
посочени в чл. 70 от НК.
На първо
място, Съдът установи, че безспорно е налице първата от тези предпоставки, а
именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК. Конкретно, осъденият М. е изтърпял
към днешна дата не по-малко от ½ от наложеното му с присъда на СРС – НО,
по НОХД № 10736/2019 г. наказание
„лишаване от свобода“, в размер на 1 година и 6 месеца. Конкретно, същият е
изтърпял 1 година, 4 месеца и 3 дни, от които 1 година и 2 дена зачетено
предварително задържане по взета МНО „Задържане под стража“.
На второ
място, Съдът намира, че не е налице другата кумулативно предвидена
предпоставка, а именно достатъчно доказателства за окончателното поправяне на
осъденото лице или поне за прогрес в необратима степен в тази насока. Независимо
от малкия остатък за изтърпяване на наказанието, Съдът не намира, че
представените пред него и находящи се по делото писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, включително и днес приобщените, обективират
достатъчно доказателства за поправянето на осъденото лице или поне за необратим
в тази насока процес. В тази връзка, следва да се посочи, че всички депозирани
становища, включително и доклада по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, изразяват отрицателно мнение за постановяване
на УПО. Същото не е безмотивно, а обобщено се обуславя от липсата на
доказателства, че наложеното наказание е изпълнило в цялост целите си.
Еднопосочно
се изтъква, че заложените в плана на присъдата задачи не са изпълнени в цялост
и съществуват актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи. В
този смисъл, във всички становища се изтъква като непреодоляна проблемна зона
отношението към правонарушението или по-скоро липсата на критичност към същото
и отричане на вината за деянието, поради неосъзнаване на причинените вреди.
Излага се, също
така, че освен неосъзнаване на вредата, която е причинена на жертвата,
осъденото лице не приема отговорността за постъпките си, както и не приема
правата на другите и необходимите ограничения върху личната му свобода. В някои
от становищата, горепосоченото е застъпено като омаловажаване на деянието
/становище от зам. - началник „РНОД“/. В други - като непризнаване вината за
деянията /становище от ВПД НС ЗООТ/, а в трето такова - и двете /становище от НС
„СДВР“/.
Между
приобщените по делото становища от различни органи на пенитенциарната
администрация се наблюдава корелация и в мнението им, че лишеният от свобода
все още не успява да формира способности за осъзнаване на проблемите и намиране
на адекватни решения, както и че не са усвоени умения за осъзнаване на последствия
от действията, като се наблюдава предпочитание да се вменява и прехвърля вина
на другите.
Нещо повече,
в становището от ВПД НС ЗООТ „Казичене“ е изтъкнато, че лишеният от свобода е
склонен да поема немотивиран риск, да злоупотребява с доверие и е манипулативен.
Действително,
стойността на риска от рецидив, формирана „на входа“, а именно при
първоначалната оценка по повод започване изтърпяване наказанието „Лишаване от
свобода“, е в ниските ѝ стойности – 36 точки. Същата обаче не е променена
ни най-малко към настоящия момент. Всъщност, това е и логично, тъй като
осъденият М.изтърпява наказанието си ЛОС от по-малко от 4 месеца – с начало
20.12.2019 г. За този кратък период неоснователно би било да се приеме, че е
извършен голям обем корекционна работа с лишеното от свобода лице от органите
на затворническата администрация, още
по-малко, че същото се е повлияло от такава. Самото то правилно изтъкна, че
пребивава в затвора от малко време, поради което не може да се състави цялостна
картина за евентуалната му промяна. Независимо от субективното му възприемане,
че се е поправил, съдът смята, че това не намира отражение в обективната действителност,
доколкото всички останали оценка за това са в обратната насока.
Съдът към
настоящия момент дори не би могъл да коментира някакво подобрение в изначално
идентифицираните проблемни зони, изводимо от приложеният към преписката
първоначален план на присъда, с дата 09.01.2019 г., с оглед и липса на
достатъчно време, в което да се получи, още по-малко и установи, такова
подобрение в необратима насока. Нереалистично би било да се очаква, че за 4
месеца целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36, биха могли
да бъдат изпълнени, подчертавайки още веднъж, че единствено през това кратко
време затворническата администрация е имала възможност да работи с осъденото
лице, на фона на общото време, което се счита за изтърпяване на наказанието
ЛОС, а именно 1 година, 4 месеца и 3 дни към днешна дата. Всъщност, основен
довод за това, че осъденият М. не е имал и обективно възможност да се поправи в
необходимата за постановяване на УПО степен, е фактът, че от признати за
изтърпени 1 година, 4 месеца и 3 дни към днешна дата, 1 година и 2 дни са от
зачитането му от предварителното задържане.
Независимо от
оставащия действително малък срок за доизтърпяване на наказанието, за Съдът е
неприемливо, от гледна точна на обществото и обществения правопорядък, да
допусне отново възможността за извършване на инкриминирани деяния от осъденото
лице, поради липса на достатъчно време за работа с него от пенитенциарната
администрация и липса на достатъчно доказателства за поправянето му. Този Съд намира,
че следва да се даде възможност на същата да работа с осъдения за поправянето и
превъзпитаването му, колкото и хипотетично и изключително трудно да изглежда
тази цел ,на фона на изтъкнатия малък срок, останал за изтърпяване на наказанието
му ЛОС
В заключение,
Съдът намира, че по делото не са налице изискуемите се от закона достатъчно
доказателства за поправянето на осъденото лице или поне за необратим процес в
тази насока, поради което молбата му за УПО не може да бъде уважена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1
от НПК и чл. 70, ал. 1 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без
уважение молбата на осъдения М.М.М., ЕГН **********, за постановяване
на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“, по НОХД № 10736/2019 г. по описа на СРС – НО, 23 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протест, в 7
дневен срок от днес, пред Апелативен съд – София, по реда на Глава ХХІІ.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА –
ИНСПЕКТОР М.: Моля да ми бъде издаден
препис от протокола, тъй като в 14:00 ч. имах друго заседание, което с оглед
часа на приключване на настоящото изпуснах и следва да представя доказателства защо
не съм се явил по него.
ПРЕПИС от
протокола да се издаде на инспектор М., след изготвянето му, при поискване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 14,20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: