№ 260105 / 15.4.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
г.Монтана, 15.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–г.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и. първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и. с участието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 202 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и. сл. от ЗАНН.
Районен съд -.. г.Монтана е сезиран с жалба от А.Е.А. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 88 издадено на 27.11.2020г. от Началник отдел ,,Р. и. к. -.. З. Б. -.. г. С., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева за извършено нарушение по чл.88 от Закона за рибарството и. аквакултурите.
В жалба си наказаното лице оспорва вмененото му нарушение с твърдението, че не е извършило въпросното деяние от обективна страна. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят А.Е.А., редовно призован, се явява лично и. чрез упълномощения си защитник, поддържа жалбата и. моли същата да бъде уважена по съображенията, посочени в нея.
Административно – наказващият орган Началник отдел ,,Р. и. к. -.. З. Б. -.. г. С., редовно призован не се явява и. не се представлява.
Районен съд -.. г.Монтана, след като се запозна с доказателствата по делото и. като взе предвид становищата на страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и. от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и. писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 05.12.2017г. в 22:45ч. в с.Горно Церовене, главен инспектор отдел ,,Р. и. к. -.. Монтана" Р.В. и. В.С., след като забелязали, че жалбоподателят е участвал в улов на риба, се опитали да му извършат проверка. Последният се возил в лек автомобил марка ,,Ауди” с рег.№ XXXX , управляван от свидетеля П. Т.. След като бил осветен със светлините на управлявания от свидетелите В. и. С. автомобил, водачът на ,,Ауди” – то ускорил движението на автомобила и. спрял едва в с.Горно Церовене. Слизайки от МПС – то жалбоподателят А. започнал словесен спор със служителите от ИАРА и. отворил багажника на автомобила едва при пристигане на полицията. При последващ опит да бъде извършена контролна проверка, А. отказал да представи документ за самоличност, държал се арогантно и. агресивно спрямо длъжностните лица.
Предвид констатираното нарушение Р.В. съставил на А. АУАН, който бил подписан с възражението, че посоченото не отговаря на истината. По случая било образувано досъдебно производство № 1166/2017г. по описа на РУ – г.Монтана за извършено престъпление по чл.238, ал.1 б.,,а” от НК, което приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.03. 2020г. Въз основа на прекратителния прокурорски акт било издадено и. обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните в хода на съдебното производство гласни и. писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитаните свидетели Р.В. и. В.С. e, че и. двамата са били непосредствени очевидци на извършеното деяние. Същите са възприели цялостното поведение на жалбоподателя А.А. и. свидетеля П. Т. преди, по време и. след изпълнителното деяние. При разпитите си и. двамата свидетели поясняват, че след като са били възприети от Т. и. А., същите са ускорили скоростта на управлявания автомобил, което е довело до гонка и. пристигане едва в с.Горно Церовене, където жалбоподателят освен че напуснал местонарушението, но и. отказал да съдейства при извършване на проверката.
Съдът не кредитира показанията на разпитания по искане на защитата свидетел П. Т., тъй като същият не навежда в своите показания никакви фактически обстоятелства, свързани със случилото се.
Същият е бил свидетел по искане на защитата и. по други дела на ИАРА, образувани срещу различни лица, поради което и. в случая е очевиден стремежът му към оневиняване на жалбоподателя откъм административна отговорност. Ето защо следва да бъде дадена вярна на показанията единствено на свидетелите Р.В. и. В.С., които детайлно и. подробно описват цялостното поведение на жалбоподателя и. се потвърждават от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не той е управлявал лекия автомобил марка ,,Ауди”, поради което и. няма как същият да е извършил вмененото му нарушение. Независимо от верността на това обстоятелство, същият е имал принципната възможност да накара водачът на МПС – то да спре при подадения сигнал от служителите на ИАРА. Последващите му действия, свързани със слизането от автомобила в с.Горно Церовене и. отказът му да представи своите документи при поискване, както и. да съдейства при извършване на проверката, обуславят цялостното му противоправно поведение.
При така възприетата фактическа обстановка и. съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че наказаното лице е извършило административно нарушение по чл.88 от ЗРА.
От обективна страна изпълнителното деяние се счита за извършено чрез действие, а именно лицето препятства проверка, тъй като при подадено разпореждане от страна на служителите от ИАРА да спре, същото не се е подчинило, а е избягало с управляваното от друго лице МПС в населено място, където отново не е оказало съдействие (в този смисъл е и. Решение № 8 от 18.01.2021г. по КАНД № 532/2020г. по описа на Административен съд – г.Монтана).
От субективна страна вмененото нарушение е умишлено, тъй като от данните по делото несъмнено се установява, че жалбоподателят е възприел разпореждането на служителите да спре и. въпреки това не го е изпълнил, съзнавайки че с това си поведение извършва нарушение.
Съблюдавайки вида и. размера на наказанието санкциониращата разпоредба по чл.88 от ЗРА предвижда наказание глоба от 1 000 до 2 000 лева. Административно наказващият орган е наложил максимално предвиденото по закон наказание, което съдът намира за справедливо предвид наличието на данни за извършено и. друго нарушение, както и. предходни такива. Наличието на наложени минимални по размер наказания за предишни деяния по ЗРА очевидно не са изиграли своята предупредителна и. превъзпитателна роля.
Поради тази причина и. размерът на наложеното наказание е справедлив и. в най -.. пълна степен покриващ целите по чл.12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
С оглед гореизложеното санкциониращият административен акт се явява законосъобразен и. като такъв следва да бъде потвърден.
Воден от горното и. на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И.:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 88/27.11.2020г. издадено от Началник отдел ,,Р. и. к. -.. З. Б. -.. г.С., с което на А.Е.А. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева за административно нарушение по чл. 88 от Закона за рибарството и. аквакултурите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 -.. дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – г. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: