№ 30951
гр. София, 04.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110108792 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молби на процесуалните представители на ответника в
заповедното и исковото производства, с която се иска изменение на постановеното
по делото решение в частта му за разноските.
Ответната страна оспорва исканията с твърдения за неоснователност.
Съдът, като съобрази становищата на страните, приема следното:
С решението, постановено по делото, са уважени частично предявените
искове, като адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА е присъдено на
адв.Л., съобразно уважената част на исковите претенции. Изложени са подробни
съображения, които съдът не намира основание да промени. Молбата на адв.Л. от
07.08.2023г. е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С решението не са присъдени разноски в заповедното производство, поради
което молбата на адв.Билева – процесуален представител на ответника в
заповедното производство, се явява основателна.
Въпросът с минималното адвокатско възнаграждение в заповедното
производство е разгледан от Съда на ЕС по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16
СЕС, като с Решение от 23.11.2017г. той се е произнесъл по преюдициално
запитване и е приел, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от
1
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право
да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би
могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, параграф 1 ДФЕС. Предвид това и с оглед разяснението, че съдилищата
във всеки конкретен случай следва да преценяват приложимостта на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при определянето му,
настоящият състав приема, че в заповедното производство, разноските за
адвокатско възнаграждение, заплатено от длъжника следва да се определят с оглед
извършената работа.
С възражението по чл. 414 от ГПК длъжникът е представил пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, което е за процесуално представителство
и защита в заповедното производство. В заповедното производство
пълномощникът на длъжника е извършил едно процесуално действие - подаване
на възражение по чл. 414 от ГПК, което налага извода, че за процесуалното
действие по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК на пълномощника на
длъжника се дължи възнаграждение в размер от 50 лв, от които следва да се
присъдят 19.98 лева – съразмерно на отхвърлената част от исковете. Решението
следва да бъде изменено в частта му за разноските като бъдат присъдени
дължимите на адв.Билева такива в заповедното производство в посочения размер.
Така мотивиран, съдът, на основание чл.248, ал.3 от ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 07.08.2023г., подадена от адв.М. Л.
Л., за изменение на решението, постановено по делото, в частта му за разноските.
ДОПЪЛВА решение № 12138 от 10.07.2023г., постановено по гр.д.№
8792/2023г. на СРС, ІІІ ГО, 138 състав, в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК:
ХХХХХ и адрес: гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев„ № 25, ОФИС СГРАДА
ЛАБИРИНТ, ет. 2, ап. ОФИС 4 да заплати на адвокат К.И.Б., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, сумата от 19.98 лева – адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
2
двуседмичен срок от връчването му на страните, адв.Л. и адв.Билева.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3