РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 497/16.3.2023г.
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХIІ състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия
Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Несторова КАД № 199 по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208
и следв. от АПК във връзка с чл.285
ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по подадени касационни жалби от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София, чрез ст. юриск. Ч. и от адв. Г.М.,
като пълномощник на Т.Б.Д., против Решение № 2135 от 21.11.2022 г., постановено
по административно дело № 2400/2020 г. по описа на Административен съд -
Пловдив, с което Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София
е осъдена да заплати на Т.Б.Д., сумата от 7 068 (седем хиляди шестдесет и
осем) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода от 01.03.2013 г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 25.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът в останалата част.
Със същото решение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" –
София е осъдена да заплати разноски по делото в полза на Т.Б.Д. и адвокатско
възнаграждение на адв. М..
С касационната жалба, подадена от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София, са изложени доводи, че решението
на Административен съд - Пловдив е неправилно и необосновано. Посочено е, че в
действителност е установена известна пренаселеност в част от спалните
помещения, но това се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и
останалите помещения, като в тази връзка е посочено, че в светлата част на
денонощието помещенията не се заключват. На следващо място се сочи, че килиите,
коридорите и сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените от
свобода. Твърди се, че по делото не са доказани реално претърпени вреди, които
да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН, в частност затвора в
Пловдив. Изложени са доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради
което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови
навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че не е
налице причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от
страна на административния орган, в резултат на което да са причинени
неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени оспореното решение в
осъдителната му част, респективно да постанови ново, с което да отхвърли
претенциите на ищеца, евентуално, да отмени решението в частта му, с която ГДИН
е осъдена да заплати обезщетение за сумата до присъдения размер от 7 068.00 лв.
В касационната жалба, подадена от адв. М., се твърди, че
решението на Административен съд – Пловдив в отхвърлителната му част е
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения. Счита, че присъденото обезщетение не е достатъчно, въпреки
цялостното доказване на твърденията и, че искът е следвало да се уважи в пълен
размер. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло претенциите на Т.Д.
при съобразяване с критериите на ЕСПЦ.
В съдебно заседание страните не се явяват, не се
представляват. С постъпилия писмен отговор на жалбата на Д., юриск. Ч. сочи, че
в хода на производството не са установени незаконосъобразни актове, действия
или бездействия от страна на администрацията на Затвора – Пловдив, които да
бъдат вменени като отговорност на ГД „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява
становище, че жалбата на ГДИН е основателна и в тази част решението на първата
инстанция следва да се отмени.
Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив,
приема, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, поради
което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Производството пред Административен съд Пловдив се е развило
по реда на чл.203
и следв. от АПК във връзка с чл.285
ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба, подадена от Т.Б.Д., против Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" за заплащане на обезщетение в общ размер
на 22 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, за причинени на Д. неимуществени
вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения и психологически дискомфорт,
за периода от 01.10.2012 г. до 25.09.2020 г., в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "Лишаване от
свобода" в Затвор – Пловдив и мярка за неотклонение "задържане под
стража" в Арест – Пловдив. Претърпените неимуществени вреди се изразявали
в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите –"под 3 кв.
м. нетна жилищна площ"), лоши хигиенни условия в килиите (наличие на
хлебарки, дървеници и гризачи), липса на постоянен достъп до течаща топла и
студена вода и санитарен възел в килиите, както и неназначаването на ищеца на
работа. Твърди се също така, че не му е предоставено и лечение, предвид, че
страда от тежко психическо разстройство и други заболявания – на стомаха, на
белите дробове и е диагностициран с Хепатит Ц, като администрацията не му е
осигурила адекватно лечение.
Съдът се е произнесъл по всяко от изложените твърдения. Приел
е, че за част от всеки годишен период, а именно: - 27.07. - 02.08.2018 г.;
03.08.2018 г.-09.08.2018 г.; 10.08.2018 г. - 12.08.2018 г.; 16.08.2018 г.;
21.08.2018 г. - 28.08.2018 г.; 21.09.2018 г. - 09.10.2018 г.; 26.10.2018 г. -
29.10.2018 г.; 30.10.2018 г. - 12.11.2018 г.; 13.11.2018 г. - 19.11.2018 г.;
13.11.2018 г. - 19.11.2018 г.; 20.11.2018 г.-22.11.2018 г.; 23.11.2018 г. -
26.11.2018 г.; 27.11.2018 г. - 20.12.2018 г.; 02.07.2017 г. -07.07.2019 г.;
11.07.2019 г.; 01.01.2020 г. - 09.01.2020 г. и 11.09.2020 г. до 24.09.2020 г. –
общо 513 дни, в различните спални помещения, в които е бил настанен Т.Д. е
разполагал с по-малко от 4 кв. м. жилищна площ, т. е. жизненото му пространство
е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и
от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. За останалите
периоди, в които Д. ***, в помещенията в които е бил настанен, ищецът е
разполагал с площ повече от 4 кв. м. В мотивите си съдът се е позовал на чл.43
ал.2, ал.4 и
ал.
5 от ЗИНЗС, на чл.20
ал.3 от ППЗИНЗС, както и на Минималните стандарти за третиране на лишените
от свобода, приети от Първия конгрес на ООН по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпници, проведен в Женева през 1955 г.
Цитирана е и практика на ВАС и ЕСПЧ.
Първоинстанционният
съд е приел, че по отношение пребиваването в Ареста – Пловдив оплакванията не
са основателни. В този смисъл е посочено, че е налице необходима площ от минимум
4 кв.м. на задържано лице, съгл. изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС, в килията е
имало маса за хранене и два бр. табуретки; наличен постелъчен инвентар с
ежеседмично изпиране на чаршафите в перални помещения на ареста, вкл. е
предоставена възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи; коридорите
и общите помещения в ареста са се почиствали и дезинфекцирали ежедневно; всяка
килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща
студена вода, като топла вода се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на
обема на бойлерите, по един за двата етажа; изградена и налична е модерна
система за диференцирано дневно и нощно осветление по стандартите за осветеност;
извеждането до банята на Ареста е по утвърден график за месеца с периодичност
два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество – по
съответното предписание; Арестът е оборудван с водни климатични конвектори,
съществува и работи вентилационната система; осигурено е проникване на дневна
светлина през прозорец с размери 150/150см. с отваряемо крило за по-добра
вентилация и достъп на свеж въздух; на всички задържани под стража лица
ежедневно се осигурява задължително съгласно ЗИНЗС време на престой на открито;
извършвана е редовна обработка за
инсекти, гризачи и други.
По отношение
престоя в Затвора – Пловдив, каза се по-горе, първоинстанционният съд е приел,
че претенцията е частично основателна по отношение на необходимата жилищна площ
от 4 кв. м. за период от 513 дни общо.
Това е така, тъй като помещенията, които е обитавал Д. при
изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в периодите от 01.03.2013
г. до 25.09.2020 г. в Затвор – Пловдив, са разполагали със санитарен възел и
постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични
вещи, постелъчен инвентар, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за проветряване, като в тази връзка съдът се е позовал на
представените по делото писмени доказателства, представени от ответника (справка
рег. № 7844/11.10.2022 г. на младши експерт при
Затвора – Пловдив; становище рег. №п7844/11.102022 г. на ИФЗ НС „ФЛКР“;
справка рег. № СА 3465/17.11.2020 г. на началник сектор „Арести“ ОС „ИН“ –
Пловдив; становище от 07.01.2021 г. на ИСДВР) и неоспорени от ищеца. По отношение
наличието на топла течаща вода, от събраните по делото доказателства (становище
и графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група), съдът е приел, че в затвора Пловдив всеки работещ е имал достъп до баня всеки ден, след
приключване на работния процес, както и, достъп до служебната пералня. Що се
отнася до хигиенните условия, от представените по делото доказателства се
установява, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни
помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за
почистването, което обстоятелство е отчетено от първоинстанционния съд.
Подробни съображения съдът е изложил и по отношение на
твърдението на Д. за липса на индивидуална и корекционна работа, като подробно
е посочил какви предложения са му правени в тази насока, кои той е отхвърлили и
кои е одобрил и е участвал в курс по английски, който завършил успешно през
2019 г. като е разгледано и приложеното диференцирано психодиагностично
заключение на л. св. Д. по повод негови
дисциплинарни прояви и гладна стачка.
Отделно от това е отчетено обстоятелството, че за времето на
престоя си в Затвора – Пловдив, Д. е посещавал психолог по повод преместването
му в друга група поради кражба на маратонки, по повод дисциплинарна преписка по
повод психологическсо изследване с МДКВ, по повод обявена гладна стачка и
други, подробно описани в решението.
По отношение твърдяната липса на медицинско обслужване, като
се е позовал на приложените по делото писмени доказателства – медицинско
направление за лечение в СБАЛЛС – Ловеч, на епикриза от 27.06.2019 г. и на
приетата по делото СМЕ, съдът е формирал извод, че не намира нарушения на
затворническата администрация, свързана с липса на оказвана адекватна и
навременна медицинска помощ.
Първоинстанционният съд е приел за основателна исковата
претенция и в частта за недостатъчно обезпаразитяване и наличие на насекоми,
бълхи и хлебарки, предвид липсата на
гласни и писмени доказателства за изпълнение на представените договори за дератизация
и дезинсекция за част от годишните период в обхвата на исковата преденция ,
предвид, обстоятелството, че на съда е служебно известно наличието на протоколи
за ДДТ обработка за 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г.
Така съдът е формирал извод, че предявеният иск е частично
доказан по основание, като е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ГД "Изпълнение на наказанията" по отношение на
пренаселеността в килиите и недостатъчна ДДТ обработка. По отношение размера на
обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост е приел исковата
претенция за претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер,
като е посочил, че същата следва да бъде уважена до размера от 7 068.00
лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от
22 000 лева. Уважена е и претенция за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от 25.09.2020 г. – датата на предявяване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
В съответствие със събраните по делото доказателства,
правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция на
Т.Д. се явява доказана по отношение на пренаселеността в килиите за част от
исковия период, а именно: 27.07. - 02.08.2018 г.; 03.08.2018 г.-09.08.2018 г.;
10.08.2018 г. - 12.08.2018 г.; 16.08.2018 г.; 21.08.2018 г. - 28.08.2018 г.;
21.09.2018 г. - 09.10.2018 г.; 26.10.2018 г. - 29.10.2018 г.; 30.10.2018 г. -
12.11.2018 г.; 13.11.2018 г. - 19.11.2018 г.; 13.11.2018 г. - 19.11.2018 г.;
20.11.2018 г.-22.11.2018 г.; 23.11.2018 г. - 26.11.2018 г.; 27.11.2018 г. -
20.12.2018 г.; 02.07.2017 г. -07.07.2019 г.; 11.07.2019 г.; 01.01.2020 г. -
09.01.2020 г. и 11.09.2020 г. до 24.09.2020 г. – общо 513 дни, в различните
спални помещения, в които жизненото пространство на Т.Д. е било значително под предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв. м., както и по отношение недостатъчно редовна ДДТ обработка на
помещенията. В останалата й част, правилно съдът е приел исковата претенция за
недоказана.
Що се отнася до възражението на процесуалния представител на Т.Д.
за липсата на мотиви относно размера на прозорците, тъй като същите не
отговарят на изискванията на чл.113 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на видове територии и устройствени зони, съдът намира
за необходимо да отбележи следното:
В тази насока, действително, с оглед размера на стаите,
съпоставен с размерите на прозорците, би могло да се приеме, че е налице
известно несъответствие с широко популярните строителни стандарти, касателно
нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но следва да се има
предвид типа на сградата, която не е типична жилищна сграда, а вид обществена и
то такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за
сигурност и, поради това, и изискванията относно осветеността с дневна
светлина, утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да се прилагат
безусловно, като в тази насока и следва да се вземе предвид нормата на чл.20
ал.2 от ППЗИНЗС.
Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите
обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
обяснения на ищеца, които са правилно ценени и анализирани. Оспореното решение
е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни
изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за неправилност и необоснованост
на оспорения съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.284
ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че
тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл.3
ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл.284
ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
В случая, безспорно е установено, че претърпените негативни
преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия и,
по-конкретно, жилищната площ на помещенията, в които е бил Т.Д., подробно
описаните по-горе части от периодите на пребиваване в затвора в Пловдив, както
и по отношение на недостатъчната ДДТ обработка на помещенията, което безспорно
му е създало дискомфорт и неприятни преживявания.
В тази връзка неоснователни се явяват доводите на касационния
жалбоподател ГДИН, че пренаселеността в част от спалните помещения се
компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и останалите помещения.
Такова компенсиране на площта не е предвидено нито в стандартите възприети от
Съвета на Европа, нито в практиката на ЕСПЧ.
Напълно неоснователен е касационният довод на ГДИН, за
недоказаност на претърпените вреди от бездействието на ГДИН за осигуряване на
минимална жилищна площ от 4 кв. м., тъй като съобразно разпоредбата на чл.284
ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е направен обоснован и логичен извод
за характера и степента на въздействието върху ищеца на пренаселеността на
килиите в затвора Пловдив. Тези условия са несъответни на минималните критерии
и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията
задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото липса на минимална жилищна площ за
сочения период, несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото
достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Що се отнася до твърдението на касатора ГДИН, че затворите са
пенитенциарни заведения и не бива да се очаква от тях удовлетворяване на
индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от тях, съдът намира за
необходимо да отбележи, че, в случая се касае за минимални битови условия и
минимална жилищна площ, които следва да са налице за всички лишени от свобода,
и които условия трябва да са такива, че да не създават предпоставки за
увреждане на психическото здраве на лишените от свобода и да не създават
предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Случаят не касае някакви
специални предпочитания на Д.
Пак в тази връзка следва да се отбележи, че ЕСПЧ нееднократно
е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, правата на лишения от свобода по чл.8
§ 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса
от страна на властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл.8
§ 2 на ЕКПЧ прави изключение единствено относно намеса на държавата,
предвидена в закон, или е необходима в интерес на националната и обществената
сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на
безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и
свободите на другите. Следователно, тази свобода не е абсолютна и неограничена,
но дори при прилагането на изключенията по §
2 на чл.8 от ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа на пропорционалност при
намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение на всяка държава е да
осигури нормални условия за изтърпяване на наказаните с лишаване от свобода.
Неоснователно
е и алтернативното искане на касационния жалбоподател ГДИН за намаляване
размера на присъденото обезщетение. Изводите на съда за размера му,
съответстват на правилната преценка на конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им въздействие върху Т.Д., предвид условията на пренаселеност в
килиите, в които е пребивавал в затвора Пловдив в подробно описаните по-горе периоди.
Размерът на така определеното от първа инстанция обезщетение е съобразено и с
времевата продължителност на пренаселеността на килиите, в които е бил настанен
Д., и е в съответствие с изведената от закона и дължима справедливост,
изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. В случая, при определяне
размера на обезщетението правилно съдът е взел предвид и практиката на ЕСПЧ,
като при спазване на принципите за справедливост е определил обезщетението. Изложените
в тази връзка мотиви на съда са подборни, обосновани и правилни, и настоящият
съдебен състав ги споделя изцяло.
Оспореното решение е правилно и в частта, с която искът е
отхвърлен. Мотивите за недоказаност на твърденията на ищеца, относно лошите
хигиенни условия в килиите, липсата на постоянен достъп до течаща топла и
студена вода и санитарен възел в килиите, както и неназначаването на ищеца на
работа се споделят от настоящия състав. Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи, които са
подробни и задълбочени, поради което настоящият съдебен състав, с оглед
разпоредбата на чл.221
ал.2 изр. последно от АПК, не следва да ги приповтаря.
За пълнота следва да се отбележи, че оспореното решение е
постановено при съобразяване националната правна уредба, практиката на ВАС, ВКС
и ЕСПЧ.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му.
Решение № 2135 от 21.11.2022 г., постановено по
административно дело № 2400/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив
следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби като неоснователни, следва
да бъдат оставени без уважение.
При този изход на спора и предвид претенциите на ГД
"Изпълнение на наказанията" за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че такова не се следва.
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, ХХII
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2135 от 21.11.2022 г., постановено по
административно дело № 2400/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.