№ 746
гр. Пазарджик, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220104780 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Г. С. Д., с ЕГН ********** от с. П.,
общ. Пазарджик, ул. „***** чрез пълномощник – адв. Т. Ж. от АК Пазарджик, съдебен адрес
гр. Пазарджик, ул. „***** против ЗД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ******, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и ТТ.
Т., като моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 8500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на ПТП, настъпило на 29.03.2024 г., ведно със законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
заявената претенция – 30.08.2024 г. до окончателното й плащане.
В исковата молба се твърди, че на 29.03.2024 г. около 9:15 часа, на път III-3706, км
5+850 в посока от с. Л. към с. П., ищецът претърпял ПТП. Собственият на ищеца лек
автомобил марка „Сузуки“, модел „Лиана“, рама/шаси JSAERC31SOO351689, с рег. № PA
**** KH и управляван от него бил ударен в предна лява страна при предприета маневра от
страна на Н. И. А. ЕГН ********** за завой на ляво при отнето от него предимството.
В резултат на настъпилото ПТП ищецът получил увреждания, изразяващи се в
следното: силно главоболие, контузна рана на главата, гадене, болки в гръдния кош и корема.
Поради това бил хоспитализиран в „МБАЛ Пазарджик“ АД за периода от 29.03.2024 г. до
01.04.2024 г. и му била поставена диагноза „травма на други интраабдоминални органи, без
открита рана в корема“. Наложила се и консултация с кардиолог. Доколкото ищецът е
диагностициран с първична хипертония, установена ХОББ, и провежда лечение с инхалатор,
процесното ПТП довело до влошаване на здравословното му състояние.
1
Твърди се, че въпреки, че бил дехоспитализиран на 01.04.2024 г. болките и страданията
продължили, както в гръдния кош, така и силното главоболие, засилила се хипертонията.
Твърди се, че ищецът не може да спи и преживява силен стрес. Влошило се и заболяването
на ищеца - хронична обструктивна белодробна болест.
Сочи се, че с експертно Решение № 9708 от заседание № 224 от 21.11.2022 г. на ТЕЛК
на ищеца била призната 50% намалена работоспособност. Преди настъпване на ПТП-то
ищецът си подпомагал дишането чрез използване на специална помпа. Вследствие силно
преживения стрес и натъртванията в областта на гърдите, се влошило здравословното
състояние на ищеца, наложило се да направи лицева рентгенография на белите дробове и
сърце. След проведени контролни прегледи с наблюдаващия му лекар поради засилени
пристъпи на задух ищецът бил консултиран, че следва да смени помпата с апарат с
кислород, за да диша, както и че има право на ново решение на ТЕЛК, с което да се увеличи
процентът на намаляване на работоспособността му.
Твърди се, че в резултат на ПТП - то освен влошаване на здравословното състояние
настъпили промени за ищеца и в други насоки. Преди ПТП - то ищецът водел активен
живот, грижел се за внуци, оказвал подкрепа на своята дъщеря и на съпругата си в грижата
за домакинството. В резултат на ПТП то настъпили промени и в социалния живот на ищеца.
Стресът, който преживял, му пречел да излиза с познати и приятели, за да не пострада
отново, да не претърпи отново ПТП. След претърпяното ПТП ищецът изпитва страх да
шофира, чувства притеснение и несигурност, всеки път, когато му се наложи да шофира,
преживява отново стреса от удара с другата кола.
Твърди се, че ищецът бил напрегнат, тревожен, а влошеното му здравословно
състояние наложило дъщеря му да отсъства от работа си в гр. Пловдив или да си тръгва по -
рано, за да го придружава при лекарски прегледи, тъй като ищецът отказвал да шофира.
Посочва, че съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 29.03.2024 г.
на МВР Пазарджик виновният участник за настъпване на ПТП -то има сключена застраховка
„ГО“ с ответника съгл. полица № BG/02/123001361506, валидна от 10.05.2023 г. до
09.05.2024 г. На виновния водач бил съставен и АУАН № АД 306852/29.03.2024 г. Същият е
правоспособен със СУМПС № *********
Твърди, че на 23.05.2024 г. ищецът отправил искане за предявяване на застрахователна
претенция за обезщетение за претърпени щети от ПТП, което е получено от ответното
дружество на 29.05.2024 г. Пред дружеството ответник ищецът претендирал имуществени
вреди за лекия автомобил на стойност 5000 лева и обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000 лева. По отношение на имуществената щета страните постигнали съгласие
и ответникът изплатил обезщетение, което удовлетворява ищеца. По отношение на
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди страните не постигнали съгласие.
Въпреки това ответникът заплатил на ищеца сума в размер на 1500 лева, поради което с
настоящата искова молба се претендира разликата от 1500 лева до предявените от ищеца
пред застрахователя 10 000 лева, а именно 8500 лева.
2
Претендират се разноски.
В последното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищецът се явява
лично и с пълномощник - адв. Т. Ж. от АК Пазарджик, като молят съдът да уважи исковата
претенция. В предоставен от съда срок депозира писмена защита с изложени подробни
съображения в подкрепа на становището си.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответното дружество
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
исковата претенция.
Твърди се съпричиняване на вредите от страна на ищеца, който се движил с
превишена и несъобразена с пътния участък скорост, както не е съобразил релефа на пътя,
както и метеорологичните условия и е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. Твърди, че тези действия на ищеца са основните фактори за ПТП и настъпилите
вреди.
Счита размера на обезщетението за неимуществени вреди за прекомерно завишено и
несъответстващ на практиката на съдилищата по аналогични случаи дори и по-тежки.
Оспорва водачът Н. И. А. да е нарушил императивните разпоредби на Закона за
движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил
процесното ПТП така, както е описано в исковата молба.
Твърди, че претендираният от ищцовата страна размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен. Твърди, че
водачът на лекия автомобил Н. И. А. не е имал изключителна вина за настъпване на
процесното ПТП.
Твърди, че вина за настъпване на ПТП има ищецът, който в нарушение на правилата
за движение по пътищата пътувал в лек автомобил марка „Сузуки“ с peг. № РА **** КН без
да използва обезопасителен колан и без да е с включени светлини, карайки с висока и
несъобразена скорост над допустимата за пътния участък, в резултат на което не е или не е
могъл да пропусне навлезлия в кръстовището лек автомобил марка „Субару“ с peг. № РА
**** КА, предприемащ маневра завой на ляво.
Посочва, че получените травми не са живото застрашаващи по вид и степен телесни
наранявания, от които ищецът се е възстановил бързо и без усложнения и може да се
класифицират като леки травми.
Твърди, че по отношение на процесното ПТП е налице случайно деяние.
Не оспорва, че на ищеца е платена сумата от 1500,00 лева за неимуществени вреди.
Не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, сключен за лек автомобил
марка „Субару” с peг. № РА **** КА, въз основа на който се ангажира отговорността на
ответника.
Оспорва описаните в исковата молба травми да са причинени в резултат на
процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието на причинно-следствена
3
връзка на всички твърдени неимуществени вреди с механизма на ПТП. Оспорва
твърдението, че и към настоящия момент не е приключил възстановителния процес на
ищеца, както и че продължава да изпитва болки, физически и психически дискомфорт.
Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В проведеното последно съдебно заседание ответникът се представлява от
процесуален представител – юрк. Б., която моли съдът да постанови решение, с което да
отхвърли предявената искова претенция в цялост. Евентуално да бъде уважена частично.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
В настоящото производство не е спорен фактът, а се установява и от данните,
съдържащи се в представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
рег. № УРИ 1006р-6724/01.04.2024 г., както и от приложените по делото доказателства –
справка от Гаранционен Фонд, застрахователна полица № BG/30/123001361506, че към
датата на настъпване на процесното ПТП - 29.03.2024 г. е налице валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Субару“ с peг.
№ РА **** КА с ответното дружество със срок на действие на договора от 00:00 часа на
10.05.2023 г. до 23:59 часа на 09.05.2024 г.
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № УРИ 1006р-
6724/01.04.2024 г. се установява, че на 29.03.2024 г. около 09:15 часа на път III-3706, км
5+850 свидетелят Н. И. А. управлява лек автомобил марка „Субару“ модел „Импреза“ с peг.
№ РА **** КА като предприема маневра завой на ляво и отнема предимството на
управляваия от ищеца лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Лиана“ с рег. № РА **** КН,
който се движи по път III-3706 от с. Л. към с. П.. В резултат на ПТП са настъпили
материални щети и по двете МПС и е пострадал ищецът Г. Д..
По делото са приети като доказателства материалите по преписката във връзка с
констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № УРИ 1006р-6724/01.04.2024 г.
Видно от приложените по делото писмени доказателства на водача Н. И. А. е съставен
АУАН серия „АД“ № 306852 за това, че на 29.03.2024 г. около 09:15 часа в обл. Пазарджик,
на път III-3706, между с. Л. и с. П., управлявайки собствения си лек автомобил марка
„Субару“ с рег. № РА **** КА извършва следното нарушение: извършва маневра завой на
ляво като отнема предимство на движещия се направо лек автомобил марка „Сузуки“ с рег.
№ РА **** КН с водач и собственик на МПС Г. С. Д., вследствие на което настъпва ПТП
като водачът Д. е леко ранен. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка е
издадено и наказателно постановление № 24-1006-000870 от 17.04.2024 г. на ОД на МВР
Пазарджик, с което на Н. И. А. като водач е наложена глоба за нарушение на чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на Н. И. А. на 18.04.2024 г., като съобразно
направеното отбелязване е влязло в сила на 03.05.2024 г. Липсват данни същото да е
обжалвано.
4
Ищецът е отправил писмено застрахователни претенции до ответното дружество за
изплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди с приложени заверени
копия от документи. Същите са получени от „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на 27.05.2024 г. – видно от предоставената с писмо с вх. №
4123/11.02.2025 г. от Български пощи информация, както и от датите на входящите номера
при ответника. Претенциите били приети от застрахователя-ответник, като била образувана
щета № 0801-004003/2024-01 за обезщетението за неимуществени вреди и щета № 0801-
004003/2024-02 за обезщетението за имуществени вреди.
Не е спорно, вкл. обявено за безспорно между страните с окончателния доклад по
делото, а и от приложеното на л. 39 от делото преводно нареждане от 12.06.2024 г. на
„УниКредит Булбанк“ АД се установява, че ответното дружество е превело по сметка на адв.
Т. Ж. /пълномощник на ищеца/ сумата в размер на 1500 лева. Като основание за превода е
посочено „обезщетение по щета“, допълнителния пояснения „0801-004003/2024-01“.
Представените от ищеца медицински документи и постъпилите такива с писма с вх.
3205/03.02.2025 г. от РЗОК Пазарджик и с вх. № 3352/04.02.2025 г. от НЗОК, доколкото са
били предмет на изследване от вещото лице при изготвяне на заключенията на съдебно –
медицинската и допълнителната съдебно – медицинска експертизи, приети като
доказателства по делото, и са послужили за изготвяне на крайните заключения, съдът не
счита за необходимо да ги обсъжда детайлно.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани в качеството на
свидетели Н. Д. Д.а, Т. Г.а Х. и Н. И. А..
От разпита на свидетеля Н. Д. Д.а –съпруга на ищеца, се установява, че на 29.03.2024
г. познати й съобщили за настъпилата катастрофа, при която е пострадал съпругът й. Със
снаха й отишли в болницата и видели, че ищецът е на носилка, не можел да говори, бил
много изплашен. Направили му скенер на главата, снимка на белия дроб, след което го
оставили в болницата в гр. Пазарджик. Посочва, че ищецът е пенсионер, не работи, като
преди настъпване на ПТП гледал внуците си, водел ги на училище, грижел се за тях, помагал
на свидетелката Д.а в домакинството, пазарувал. След ПТП ищецът вече не можел да се
грижи за децата, бил притеснен, трудно дишал през нощта, събуждал се посред нощ,
спомнял си за ПТП, изпаднал в депресия и не искал да говори. Свидетелката посочва, че
ищецът има придружаващи заболявания - високо кръвно и Хобб, като след ПТП-то
дишането му се влошило още повече, тъй като преживял удар в гърдите. Ищецът не излизал,
затворил се в себе си, не искал да говори, трудно му било общуването. След ПТП ищецът
изпитва напрежение при щофирането. Установява се, че ищецът приема медикамент
„Алора“, за да може да е по-спокоен, както и лекарства за високото си кръвно налягане.
Ищецът страдал и от псориазис, чието състояние се влошило след притеснението, което
изпитвал в резултат на ПТП.
От разпита на свидетеля Т. Г.а Х. – дъщеря на ищеца, се установява, че на 29.03.2024
г. получила обаждане от класния ръководител на сина й, който й съобщил за ПТП - то. Той
бил и свидетел на катастрофата и повикал бърза помощ. Установява се, че ищецът има
5
придружаващи заболявания - сърдечно заболяване и Хобб. При пристигането в болницата
свидетелката заварила ищеца треперещ, плачещ, объркан, незнаещ какво му се е случило.
Имал много силни болки в гръдния кош, главата му била ударена, ръцете и краката му били
охлузени. Ищецът останал 5 дни в болницата под наблюдение. Свидетелката посочва, че
промяната у ищеца след ПТП била повече в психологичен аспект, а не толкова физически.
Ищецът станал неконцентриран, притеснен, не можел да шофира, не можел да заведе
внуците на училище и да ги вземе, нарушил се сънят му. Физически ищецът бързо се
възстановил, в рамките на около 2-3 седмици. Във връзка с психическото състояние на
ищеца свидетелката се е консултирала с психиатър и ако в рамките на около месец не се
постигнел резултат, щяло да се наложи да приема антидепресанти. Посочва също, че ищецът
страда от автоимунно заболяване – „псориазис“, което при стрес се влошава. Болестта се
изразявала в това, че кожата на ищеца става на плаки, които се пукат и започват да болят,
кървят и сърбят. Основно при ищеца са в областта на ръцете, по стъпалата и по меките
части, т.е. когато са по ръцете той не можел да хване нищо. При влошаване на състоянието
се налага терапия, състояща се в изпичане на специални лампи и с помощта на кремове се
подобрявало състоянието. Тези разходи не се покривали от здравната каса.
От показанията на свидетеля Н. И. А. – водачът на другото МПС, участник в
пътнотранспортното произшествие, се установява, че свидетелят пътувал от с. Црънча за с.
П., управлявайки лекия си автомобил марка „Субару“, за да посети поземления си имот,
находящ се в стопанския двор на с. П.. Свидетелят подал ляв мигач за навлизане в
селскостопанския двор и настъпил удар. Другият автомобил идвал отсреща и пътувал от с.
Л. за с. П.. Свидетелят посочва, че паднала кръвната му захар и се ударили. Преди да
предприема маневрата за завой на ляво управляваният от свидетеля автомобил е бил почти
спрял. На тази част от пътя нямало ограничение на скоростта. Метрологичните условия били
нормални, било слънчево. След като настъпило ПТП, спрял и друг автомобил. Дошла
линейка и откарала ищеца, а свидетелят останал докато се вдигнат колите, след което
отишъл в КАТ и му бил съставен АУАН. Свидетелят пътувал с поставен предпазен колан.
Управляваният от ищеца автомобил бил ударен от лявата страна. В резултат на удара
управляваният от свидетеля автомобил се завъртял и обърнал посоката на движение от
удара, а другият автомобил се озовал встрани. Управляваният от свидетеля автомобил бил
ударен откъм шофьорската страна в левия калник, а другият странично отляво.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните доказателства, като по отношение показанията на свидетелите
Н. Д.а и Т. Х. съдът съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
От заключенията на приетите по делото съдебно – медицинска и допълнителна
съдебно-медицинска експертизи, които съдът кредитира като обективни, изчерпателно и
компетентно изготвени, се установява, че в резултат на процесното ПТП от 29.03.2024 г.
ищецът е получил контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение, рана в дясното
слепоочие на главата, контузия на гръдния кош и корема, рана в областта на лявата
подбедрица по предната й повърхност, оплаквания от главоболие, гадене, болка в гръдния
6
кош. Механизмът на уврежданията на пострадалия ищец отговаря на описания начин,
посочен в исковата молба. Ищецът е получил рана в дясното слепоочие на главата, контузия
на гръдния кош и корема и рана в областта на лявата подбедрица по предната й повърхност,
което може да се получи при свободно придвижване на тялото напред и нагоре при
възникналото ПТП /блъскане на лекия автомобил отпред/ при отворена въздушна
възглавница, но без поставен предпазен колан. В тези случаи тялото се придвижва напред и
нагоре, въпреки отворената въздушна възглавница. Тогава главата контактува с рамката на
предното оборно стъкло или огледалото за обратно виждане или тавана, а краката в областта
на подбедриците контактуват с предното арматурно табло. Травмата на гръдни кош и корема
е от контакта на тялото на пострадалия ищец в отворената въздушна възглавница. Преди
настъпване на ПТП ищецът е страдал от следните заболявания: ХОББ /хронична
обструктивна белодробна болест/- средно тежко протичане; ХДН /хронична дихателна
недостатъчност/ с лека обструкция; хроничен панкреатит; псориазис вулгарис /кожно
заболяване/; хипертонично сърце;други видове стенокардия; хроничен бронхит; ОВИ /остра
вирусна инфекция/; вирусна пневмония; ковид - 19; изкълчване на китката. Изброените
заболявания не могат да попречат на нормалния възстановителен процес, свързан с
установените травми и те на са в причинна връзка със забавяне на възстановителния процес
от ПТП- то. Установява се също, че контузията на главата с лекостепенно мозъчно
сътресение са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота
по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Разкъсно-контузните рани в областта на дясното
слепоочие на главата и в областта на предната повърхност на лявата подбедрица са
причинили, както заедно, така и потделно на ищеца временно разстройство на здравето,
неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК за около 9-12 дни от датата на
травмата. Контузията на гръдния кош и корема са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК за около 3-9
дни от датата на травмата.
Констатира се също, че травмите, твърдени от ищеца в исковата молба съответстват с
травмите, установени в изследваната медицинска документация. Оздравителният процес
при ищеца е протекъл в рамките на обичайно протичащ оздравителен процес. При
изписването на ищеца от лечебното заведение е отбелязано, че „пациентът се повлия от
приложената терапия и клиничната симптоматика отшумя“. Ищецът е бил на лечение от
29.03.2024 г. до 01.04.2024 г. в лечебното заведение. Относно раните, които е получил при
процесното ПТП, в областта на дясното слепоочие и лявата подбедрица, те са заздравели за
около 9-12 дни от датата на травмата и към момента на прегледа са се оформили като белези.
Относно затрудненото дишане ищецът е страдал преди процесното ПТП от ХОББ. При
прегледа ищецът съобщил, че след ПТП-то му се е засилило затруднението в дишането и са
му препоръчали да използва кислороден апарат, а до този момент е използвал инхалатор. В
медицинската документация е изписван инхалатор за дишането му. За отшумяване на
последиците от понесените травми не е необходимо провеждане на рехабилитация или друга
болнична дейност или извънболнична дейност от ищеца. Свалянето на конците от
понесените рани се е осъществило след изписването от лечебното заведение поради по-
7
дългия срок на тяхното зарастване, което може да стане и в болничната и в извънболничната
помощ. Няма данни в медицинската документация ищецът да е провеждал следболнични
оздравителни процедури. При извършения преглед на ищеца вещото лице е установило, че
той е в добро общо здравословно състояние, подвижен, раздвижен в пълен обем, раните са
зараснали, макар и с цикатрикси. Повишаването артериалното кръвно налягане, за което
ищецът съобщил, може да се дължи, както на възрастта, така и на предходните заболявания,
които той е имал преди ПТП-то. Ищецът е получил рана в дясното слепоочие на главата,
контузия на гръдния кош и корема и рана в областта на лявата подбедрица по предната й
повърхност, което може да се получи при свободно придвижване на тялото напред и нагоре
при възникналото ПТП при отворена въздушна възглавница, но без поставен предпазен
колан. В тези случаи тялото се придвижва напред и нагоре, въпреки отворената въздушна
възглавница. Тогава главата контактува с рамката на предното оборно стъкло или огледалото
за обратно виждане или тавана, а краката в областта на подбедриците контактуват с
предното арматурно табло. Травмата на гръдни кош и корема е от контакта на тялото на пос‐
традалия ищец в отворената въздушна възглавница. След претърпяните в резултат на
въпросното ПТП травматични увреждания ищецът се е възстановил напълно. Всички
травматични увреждания са получени вътре в купето на лекия автомобил.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключенията си като разяснява, че
всички заболявания на ищеца от преди ПТП- то не могат да повлияят на удължаването срока
на оздравителния процес. Оплакванията главоболие, гадене са в резултат на травмата на
главата, те са израз на мозъчното сътресение, което би трябвало да отзвучи след около 10
дни. Кръвното налягане след ПТП-то, било от притеснение, ще бъде повишено, но на базата
на предварително съществуващото заболяване. Възможно е заболяването „псориазис“ да се е
обострило в резултат стреса от ПТП- то, но то също е съществувало от преди това. Раните,
получени от ищеца, установяват категорично, че в тази ситуация предпазен колан не е бил
поставян. В медицинската документация никъде няма описани характерните белези, които
биха се получили при поставен колан. В случая няма данни за такъв тежък удар, при който
да се скъса седалката и да се придвижи напред, а освен това предпазният колан е фиксиран
не за седалката, а за страничната дясна колонка и за средата на автомобила. Дори седалката
да се беше скъсала, коланът щеше да държи и тогава травмите също биха били други.
Поставеният правилно и функциониращ колан би предпазил тялото от подобно движение.
Възможно е установените придружаващи заболявания на ищеца да са се влошили в резултат
психичното натоварване.
От допуснатата и приета от съда САТЕ се установява механизмът на процесното ПТП
- на 29.03.2024 г. в светлата част на денонощието при сухо и ясно време, суха и чиста
асфалтова настилка автомобил марка „Сузуки“ модел „Лиана“ с рег. № РА **** КМ,
управляван от ищеца Г. С. Д., се движи по път III-3706 в посока от север на юг. Автомобил
марка „Субару“ модел „Импреза“ с рег. № РА **** КА, управляван от свидетеля Н. И. А., се
движи по път III- 3706 в посока от юг на север. Водачът А. предприема маневра „завой на
ляво“ в посока към входа на стопански двор със скорост от около 18,30 км/ч. В момента, в
8
който преминава осевата линия между двете ленти, автомобилът „Сузуки Лиана“ отстои на
4,3 метра от зоната на удара и се движи със скорост от около 50 км/ч. Водачът Д. няма време
да реагира и да приведе автомобила в режим на спиране, траекториите на автомобилите се
пресичат и настъпва кос удар. Ударът е между предна лява част на автомобила „Сузуки“ и
предна лява част на автомобила „Субару“. След удара автомобилът „Сузуки“ се завърта
частично в посока обратна на часовниковата стрелка гледано от горе и напуска платното за
движение в посока югозапад. След удара автомобилът „Субару“ се завърта в посока обратна
на часовниковата стрелка и се измества към средата на платното за движение с предна част,
сочеща към с. П.. Вследствие от удара са нанесени телесни повреди на ищеца Г. С. Д. и
материални щети по автомобилите. В района на произшествието хоризонталната маркировка
между двете ленти за движение е тип „М3 - единична прекъсната линия“. Няма вертикална
сигнализация с допълнителни ограничения за участниците в движението. В момента на
удара автомобилът „Субару“ е извършвал маневра „завой на ляво“ в посока запад, а
автомобилът „Сузуки“ се е движил праволинейно в посока юг. Скоростта на лек автомобил
„Субару“ в момента на удара и преди това е била не по – висока от 18,30 км/ч, а на лек
автомобил „Сузуки“ е била около 50 км/ч. От техническа гледна точка опасността за двамата
участници е възникнала в момента, в който автомобилът „Субару“ е преминал осевата линия
между двете ленти и навлязъл в лентата за насрещно движение. Произшествието е било
предотвратимо при условие, че водачът Н. И. А. пропусне движещия се в западната лента на
път III-3706 автомобил „Сузуки“, след което извърши маневрата „завой на ляво“.
Произшествието е било предотвратимо и при условие, че в момента, в който автомобилът
„Субару“ е навлязъл в лентата за насрещно движение скоростта на движение на автомобила
„Сузуки“ е била не по-висока от 11,99 км/ч. Водачът Г. С. Д. не е допринесъл за настъпване
на произшествието. Лек автомобил марка „Сузуки“ рег. № РА **** КН, фабрично е
оборудван 2 предпазни колана на предните седалки и три колана на задната седалка.
Въздушни възглавници в лек автомобил марка „Сузуки“ с рег. № РА **** КН са предни
въздушни възглавници за шофьора и пасажера. Функцията на предпазния автомобилен
колан е да фиксира тялото на водача и пътниците към облегалката и седалката на
автомобила, да ограничи движението им напред при рязко спиране и да предотврати контакт
с детайли от вътрешността на купето на автомобила - арматурното табло, волана,
страничните колони, предното и страничните стъкла и други детайли. По този начин се
намаляват възможностите за получаване на тежки телесни наранявания при автомобилната
травма в салона на автомобила. С голяма вероятност водачът Г. С. Д. е бил без поставен
предпазен колан. Скоростта на движение на автомобил марка „Субару“ с рег. № РА **** КА
е била не по-висока от 18,30 км/ч. В момента, в който автомобилът е преминал осевата
линия и навлязъл в лентата за насрещно движение водачът Н. И. А. не е имал техническата
възможност да спре движението на автомобила който управлява, не е имал време да реагира
и ударът е бил неизбежен.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Съдът намира, че
следва да кредитира заключението на САТЕ като обективно, компетентно изготвено и
даващо отговор на поставените задачи.
9
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
РС Пазарджик е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В конкретния случай и въз основа на събраните доказателства, съдът приема, че са
спазени изискванията на чл. 380 от КЗ, тъй като ищецът е предявил претенцията си към
застрахователя. Спазена е и процедурата по чл. 498, ал. 3 във връзка с чл. 496 във връзка с
чл. 380 от КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на виновния водач, а именно изтичането на 3-месечен рекламационен срок от сезирането на
застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение.
Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на виновния водач, каквато в случая е налице по
образуваната щета номер № 0801-004003/2024-01, а след изтичането на 3-месечния
рекламационен срок в полза на ищеца като увредено лице е възникнало правото му на пряк
иск срещу застрахователя на виновния водач, тъй като увреденото лице не е съгласно с
размера на изплатеното обезщетение.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките
за разглеждане на предявения иск по същество.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 от КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който произтича предявената
претенция, предполага настъпване на застрахователно събитие с причинени вреди на трето
лице от водач на МПС /деликт/, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования; валидно сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на водача, причинил вредите, към
момента на непозволеното увреждане, който договор обезпечава риска от настъпване на
деликта; виновно противоправно поведение на застрахования водач на МПС /деликвент/.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установяват
правнорелевантните обстоятелства, че към датата на настъпване на процесното ПТП -
29.03.2024 г. е налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил марка „Субару“ с peг. № РА **** КА с ответното дружество,
10
обективиран в застрахователна полица № BG/30/123001361506 със срок на действие на
договора до 09.05.2024 г., т. е. валидно покриваща настъпилия застрахователен риск.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на водач на МПС за вреди причинени на трето лице,
по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, е необходимо ищецът да установи, че причинените вреди, чието обезщетяване
претендира, са пряк резултат от противоправно поведение на застрахованото лице.
Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, вкл.
заключението по изслушаната съдебно - автотехническа експертиза, чието заключение съдът
по гореизложените съображения кредитира с пълно доверие, че на 29.03.2024 г. на път III-
3706 между с. Л. и с. П. в резултат на противоправното поведението на свидетеля Н. И. А.,
осъществено при управлението на лек автомобил марка „Субару“ модел „Импреза“ с рег. №
РА **** КА в нарушение на правилата за движение по пътищата и по - конкретно на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП, извършва маневра „завой на ляво“ като не пропуска движещия се по пътя
предимство /насрещно движещия се/ лек автомобил „Сузуки“ с рег. № РА **** КН,
управляван от ищеца Г. С. Д.. В резултат на това настъпва удар между предна лява част на
автомобила „Сузуки“ и предна лява част на автомобила „Субару“, вследствие на който са
причинени телесни повреди на ищеца Г. С. Д. и материални щети по автомобилите.
Заключението на вещото лице по приетата САТЕ абсолютно непротиворечиво кореспондира
с писмените доказателства по делото - констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
рег. № УРИ 1006р-6724/01.04.2024 г., докладна записка с рег. № 1006р-6723/01.04.2024 г.,
АУАН серия „АД“ № 306852 от 29.03.2024 г., Наказателно постановление № 24-1006-000870
от 17.04.2024 г., както и с гласните такива, събрани посредством разпита на свидетеля А.. В
тази връзка и въз основа на посочените доказателства съдът приема за безспорно установени
по делото механизма, времето и мястото на настъпване на ПТП. Поведението на
причинителя на вредата е виновно. Според чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното във всички случаи на непозволено увреждане, а в настоящия
случай вината на водача се установява и от събраните по делото доказателства. Поведението
на водача на моторното превозно средство е и противоправно. Същият е нарушил правилата
за движение по пътищата и установеното в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП изискване към всеки водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне
маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
В допълнение следва да се посочи и следното: Не е спорно, вкл. обявено за безспорно
между страните с доклада по делото, а и от доказателствата по делото се установи, че по
образуваната претенция за обезщетяване на причинените от ПТП- то неимуществени вреди
по искане от ищеца ответното дружество е приело, че му се дължи сумата в размер на 1500
лева. Тъй като застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” е
предложил и заплатил на увреденото от процесното ПТП лице застрахователно обезщетение
11
в посочената по-горе сума по образуваната застрахователна преписка, настоящият съдебен
състав приема, че ответникът е и признал извънсъдебно настъпването на всички
правнорелевантни факти, от които възниква претендираното материално право, а именно - 1.
неимуществените вреди, настъпили от процесното ПТП, са причинени от лицето Н. И. А.,
чиято деликтна отговорност през процесния период е била обезпечена чрез сключване на
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното дружество,
от неговото виновно и противоправно поведение и 2. към момента на настъпване на ПТП
между делинквента и ответника е съществувало действително правоотношение по
застраховка “Гражданска отговорност”. Както бе посочено, тези факти се доказваха и от
събраните по делото доказателства.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установен фактическият състав на
непозволено увреждане от страна на водача на лек автомобил марка „Субару“ модел
„Импреза“ с рег. № РА **** КА, както и предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача вреди по
предявения иск, който се явява доказан по основание.
Относно размера на дължимото се на ищеца обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП:
От представеното по делото платежно нареждане се установи, че ответникът е превел
като обезщетение на пострадалото лице сума в размер на 1500 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. В рамките на настоящото производство съдът не е
обвързан от определения от застрахователя размер на обезщетението за неимуществени
вреди. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост“ съгласно ППВС № 4/64 г. не е
абстрактно понятие, а притежава обективен мащаб. Предвид това размерът на
обезщетението за неимуществени вреди не следва да се определи на база на хипотетични
фактори, а да се прецени в контекста на определени, конкретно съществуващи
обстоятелства. Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си
процесният инцидент предизвиква силен стрес, уплах, болки, повишена тревожност и
негативни изживявания за пострадалото лице /В този смисъл Решение № 279/28.09.2011 г. по
гр. д. № 1533/2010 г. по описа на ВКС, III г. о./. От приетите по делото заключения на СМЕ и
ДСМЕ се установи, че в резултат на ПТП, причинено по вина на водача на лекия автомобил
марка „Субару“ модел „Импреза“ с рег. № РА **** КА, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното дружество, ищецът е получил лекостепенно мозъчно сътресение,
рана в дясното слепоочие на главата, контузия на гръдния кош и корема, рана в областта на
лявата подбедрица по предната й повърхност, оплаквания от главоболие, гадене, болка в
гръдния кош. Доколкото изброените травматични увреждания по ищеца Д. се установиха да
са в причинна връзка с настъпилото ПТП, то съдът намира, че несъмнено на същия са
причинени неимуществени вреди. Съобразно отразеното в експертизите, които съдът
кредитира с пълно доверие, продължителността на оздравителния процес от всички
изброени травматични увреждания е била максимум две седмици и този период съдът
12
приема за възстановителен по отношение на ищеца. Това е така, тъй като вещото лице
посочва в заключенията и в о.с.з. допълнително разяснява категоричното си становище, че
заболяванията на ищеца, които той е имал преди ПТП, не са довели до удължаване
продължителността на обичайния възстановителен процес. От друга страна от показанията
на свидетелите Н. Д.а и Т. Х. безспорно се установи, че процесният инцидент се е отразил
изключително негативно на психичната и емоционална сфера на ищеца, причинил му е
социален дискомфорт, както и е довел до влошаване на придружаващите заболявания, които
е имал ищецът. В съдебно заседание вещото лице също разяснява, че е възможно ПТП - то
да окаже негативно влияние върху състоянието на придружаващите заболявания на ищеца.
При преценка по чл. 52 от ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици,
настъпили в резултат на телесните увреди, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др. Относимо обстоятелство е и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на
обществено-оправдана мяра за справедливост /Решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012
г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, Решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства,
примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната
съвкупност /Решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение
№ 158/28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др. /, за да бъде размерът на
обезщетението надлежно обоснован, респ. справедлив.
Като се съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените
физически и емоционални болки, страдания и неудобства, респ. техния вид, интензитет и
продължителност, срокът за пълното възстановяване на ищеца, възрастта на пострадалия -
67 г., като се вземат предвид икономическите условия в страната и се съобрази принципът,
залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че за обезщетяване неимуществените
вреди на ищеца адекватно обезщетение е такова в размер на 3000 лева. За да стигне до този
извод, съдът взе предвид от една страна физически болки, които ищецът е изпитвал
непосредствено след ПТП – то, както и съпътстващите физическата болка емоционални
страдания и дискомфорт. В конкретния случай съдът съобрази и интензивността на
преживените от ищеца негативни психически и емоционални травми, а също и начина, по
който са били причинени.
По възражението за съпричиняване:
Своевременно в предвидения от закона срок, а именно с отговора на исковата молба
ответникът „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е направил възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца. Съдът намира това възражение за основателно.
Самото възражение следва да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го е въвела, в настоящия случай ответното дружество.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива
на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
13
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само
обстоятелството, че пострадалият при ПТП водач е пътувал в лек автомобил без поставен
предпазен колан не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на
увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
от ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан. От заключенията на приетите съдебно - медицински експертизи и
разясненията на вещото лице в о.с.з. съдът приема за основателно възражението на
ответника. В заключението си вещото лице посочва, че получените от ищеца рана в дясното
слепоочие на главата, контузия на гръдния кош и корема и рана в областта на лявата
подбедрица по предната й повърхност, са в резултат свободно придвижване на тялото
напред и нагоре при възникналото ПТП при отворена въздушна възглавница, но без
поставен предпазен колан. В тези случаи тялото се придвижва напред и нагоре, въпреки
отворената въздушна възглавница, и тогава главата контактува с рамката на предното оборно
стъкло или огледалото за обратно виждане или тавана, а краката в областта на подбедриците
контактуват с предното арматурно табло. Травмата на гръдни кош и корема е от контакта на
тялото на пострадалия ищец в отворената въздушна възглавница. В съдебно заседание
вещото лице разяснява, че мозъчното сътресение е вследствие удара на главата на ищеца, а
оплакванията главоболие, гадене са в резултат на травмата на главата и са израз на
мозъчното сътресение. Ако ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан, той щеше да
получи тогава травма в гърдите от колана, а не от въздушната възглавница. Вещото лице е
категорично, че поставеният правилно и функциониращ колан би предпазил тялото от
подобно свободно движение, което е осъществило тялото на ищеца с купето на автомобила,
за да получи описаните травматични увреждания.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че в случая ищецът не е бил с
поставен предпазен колан, което представлява нарушение на чл. 137а от ЗДвП. На базата
установеното от заключенията на вещото лице съдът намира за доказано, че липсата на
поставен колан е в причинна връзка с настъпването на всички увреждания при ищеца.
Обстоятелството, че при правилно поставен колан е било възможно при него да настъпят
други увреждания не изключва причинната връзка между поведението на пострадалия и
настъпилите конкретни увреждания. След съпоставяне на поведението и действията на
участниците в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос
за причиняване на съответното ПТП на всеки един от участниците, включително
съпричиняване от страна на пострадалия и да разпредели отговорността за причиняването
на деликта. Предвид поведението и действията на водача на лекия автомобил марка
„Субару“, от една страна, който не е пропуснал движещия се в насрещната пътна лента лек
автомобил „Сузуки“, който е бил с предимство, както и че неговото поведение е
първопричината за настъпването на ПТП и от друга страна поведението на ищеца, който е
нарушил чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, съдът определя 30 % принос на пострадалия. Приносът от
14
страна на пострадалия ищец Д. в настъпването на вредите за него следва да се определи в
размер на 30%, тъй като това съотношение съдът намира за съобразено със степента на
приноса на участие в размера на вредите - ищецът не е способствал за настъпване на
произшествието, т. е. отговорността на водача на автомобила марка „Субару“ за настъпилите
вреди е значително по-голяма, но с липсата на поставен колан при пътуването ищецът е
причинил това свободно движение на тялото напред и нагоре в купето на автомобила и
получаването на описаните телесни увреждания.
Останалите възражения на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, изразяващи се в това, че същият се движил с превишена и
несъобразена с пътния участък скорост, като не е съобразил релефа на пътя, както и
метеорологичните условия и без включени светлини, като е нарушил разпоредбите на чл.
20, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП останаха недоказани от ответника.
При така изложените съображения съдът приема, че определеното по-горе
обезщетение следва да се редуцира по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с 30%. Дължимото
обезщетение възлиза на 2100 лева. Изплатеното обезщетение следва да бъде приспаднато от
размера на причинените неимуществени вреди, като по този начин дължимото обезщетение
се равнява на сумата в размер на 600 лева. Така исковата претенция се явява доказана до
претендирания от ищеца размер от 600 лева, поради което до този размер следва да бъде
уважена, а за разликата над сумата от 600 лева до претендирания размер от 8500 лева
отхвърлена.
Относно искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението:
С оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава от
датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или на предявяване на
претенцията от увреденото лице. От доказателствата по делото се установява конкретната
дата, на която застрахователят е бил поканен да заплати обезщетението – 27.05.2024 г., от
която дата за него възниква задължение да заплаща лихва, но доколкото мораторна лихва се
претендира от 30.08.2024 г., следва да бъде присъдена от този момент.
По разноските:
С оглед изхода на спора и направеното съответно искане в полза на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 37,77 лева за
възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на адв. Т. Ж. от АК Пазарджик за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца в производството адвокатско
възнаграждение в размер на 81,19 лева, съразмерно на уважената част от иска, определено
на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатската работа.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи разноски на застрахователното
дружество в размер на 901,40 лева за възнаграждения за вещи лица, съразмерно на
15
отхвърлената част от иска. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да
се присъди възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По правилото на чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, и съобразно фактическата и правна сложност
на делото, съдът определя възнаграждението за юрисконсулт в размер на 150 лева, от които
съразмерно на отхвърлената част от иска ищецът следва да бъде осъден да заплати 134,41
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на РС Пазарджик държавна такса в размер на 50 лева за уважения иск.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район ИзГ., ******,
представлявано представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и ТТ. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Д., с ЕГН
********** от с. П., общ. Пазарджик ул. „*****, с пълномощник – адв. Т. Ж. от АК
Пазарджик, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер на 600 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
29.03.2024 г. на път III-3706, км 5+850 между с. Л. и с. П., ведно със законната лихва,
считано от 30.08.2024 г. до окончателното изпълнение на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 600 лева до пълния предявен размер от 8500 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район ИзГ., ******,
представлявано представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и ТТ. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Д., с ЕГН
********** от с. П., общ. Пазарджик ул. „*****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 37,77 лева, представляваща сторените разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район ИзГ., ******,
представлявано представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и ТТ. Т. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Т. Ж.
от АК Пазарджик, адрес гр. Пазарджик, ул. „***** сумата в размер на 81,19 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район ИзГ., ******,
представлявано представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и ТТ. Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
16
Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Г. С. Д., с ЕГН ********** от с. П., общ. Пазарджик ул. „***** ДА
ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район ИзГ., ******,
представлявано представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и ТТ. Т., на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата в размер на 901,40 лева разноски по делото за възнаграждения за вещи лица и
сумата в размер на 134,41 лева възнаграждение за юрисконсулт, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
17