Р Е Ш Е Н И
Е № 262524
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично
заседание на осемнадесет октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6065 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.49 ЗЗД, във вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на дата 12.12.2019 г.
сутринта на път ***км. в посока село ***– село ****, при управление на
собствения си лек автомобил „БМВ 325 И“ с рег. № *** попаднал в необезопасена
на пътя дупка с размери – дължина 1,50 м., ширина – 0,73 м. и дълбочина 0,13
м., която била пълна с вода. Вследствие на настъпилото ПТП били причинени увреждания
на следните детайли на автомобила: предна дясна гума с джанта, задна дясна гума
с джанта, преден и заден амортисьори, преден ляв и преден десен накрайник,
преден десен носач, три броя въздушни възглавници, като описаните уреждания не
позволили на ищеца да придвижи автомобила на собствен ход. Твърди, че размерът
на претърпените вреди бил 2348,32 лв. За настъпилото ПТП бил съставен протокол
за ПТП № ***г., издаден от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив. Ищецът
поддържа, че пътят, на който се реализирало ПТП-то се стопанисвал от ответната
Община Родопи, която имала задължението да го поддържа изправен с необходимата
маркировка и сигнализация. Дупката на пътя, в която ищецът попаднал,
представлявала препятствие на пътя по смисъла на § 6, то 37 от ЗДвП. Поддържа,
че ответната община не е изпълнила задължението си да поддържа пътя, поради
което е нарушила общите норми на чл.45 и чл.49 ЗЗД. Ищецът уведомил ответната
община за настъпилото ПТП с писмо от 23.12.2019 г., но доброволно уреждане на
спора не последвало. Сочи, че на 23.01.2020 г. депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 1057
по описа за 2020 г. на РС Пловдив, I гр.с. и издадена заповед № 442/ 24.01.2020
г. Ответникът възразил срещу заповедта, поради което ищецът обосновава правен
интерес от предявяване на настоящия иск за признаване за установена дължимостта
на сумата от 2348,32 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.01.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането. Моли за неговото уважаване и присъждане
на сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Родопи
със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че процесният
участък от пътя, на който е реализирано ПТП-то, е собственост на общината и се
стопанисва от нея. Счита, че описаните в исковата молба вреди по процесното
МПС, не са причинени от процесното произшествие. Оспорва механизма на ПТП-то,
както и наличието на причинна връзка между бездействието на общината и причинените
увреждания. Намира иска за недоказан по размер, като счита, че обезвредата се
дължи в еквивалент по вид, качество, обем и състояние на увредените части или
еквивалентната им парична равностойност. Прави възражение за съпричиняване на
претендираните вреди вследствие на виновно поведение на ищеца, който не е
съобразил скоростта на движение с атмосферните и пътни условия. Поддържа, че
описаните щети са настъпили в резултат на силно износване и амортизация на
увредените автомобилни части, които са били опасни за експлоатация и са били в
употреба след изтичане на указания безопасен срок за тяхното използване. Моли
за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
За
уважаване на така заявената искова претенция, следва да са налице следните
елементи от фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по
чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, а именно: процесният път, на който е настъпило
ПТП–то, да е общински, т.е. да се стопанисва от общината; наличие на
противоправно бездействие от страна на служители на ответната община по
отношение на стопанисването на пътя и необозначаването на препятствията по
него; настъпване на процесното ПТП при твърдения в исковата молба механизъм;
реално претърпяване на вреди – имуществени, както и техният размер; причинна
връзка между деянието и вредите; вина, която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се
предполага.
По
делото не се спори, отделено е за безспорно с доклада на съда, в първото по
делото открито съдебно заседание, че процесният път, на който е настъпило
ПТП-то, е общински, стопанисва се от общината.
По
делото се установи и механизмът на реализиране на ПТП-то, а именно: На 12.12.2019 г. около 07,20 часа при движение по
общински път *** в посока от село ***към село ***,
лек автомобил БМВ 325 И с рег. № ***, управляван от А.Б.А., преминава през
повреден участък – негативна неравност (дупка) на платното за движение с
размери 1,50 м. – дължина, 0,73 м. – ширина и 0,13 м. – дълбочина, като
вследствие на ПТП-то по МПС-то настъпват материални щети. Така описаният
механизъм на произшествието се установява от заключението на съдебната
автотехническа експертиза, което се кредитира от съда, като обективно и
компетентно дадено, и което черпи данни от протокол за ПТП № ***г. с приложен
към него снимков материал (л.52-57 от делото). Действително, съгласно трайната
съдебна практика протоколът за ПТП няма обвързваща съда доказателствена сила,
но при липса на доказателства по делото за друг възможен механизъм за
реализиране на ПТП-то, съдът изцяло кредитира заключението на САТЕ, базирано
върху процесния протокол за ПТП.
Вследствие
на произшествието за МПС-то са настъпили вреди, които подлежат на обезщетяване.
Материалнолегитимиран субект да отговаря по иска е общината, която стопанисва
пътя, в случая – Община Родопи. Общинският път, на който се е реализирало
ПТП-то, е публична общинска собственост. Това следва от изричните разпоредби на
пар.7, т.4, предл.2 ЗМСМА, вр. чл. 2, т.1 ЗОбС, вр. чл. 3, т.3 ЗОбС. Като
собственик, общината, на територията на която се намира пътят, по силата на §
6, т. 1 Закон ЗДвП, вр. чл. 3 ЗДвП, вр. чл. 167 ЗДвП, вр. чл. 11 ЗОбС е длъжна
с грижата на добрия стопанин и чрез специализираните си органи да го поддържа в
изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по пътя и да ги
отстранява във възможно най-кратък срок. В този изричен смисъл е решение № 15
от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о.
„Препятствие
на пътя“ по смисъла на ЗДвП е всяко нарушаване целостта на
пътното покритие, както и всички предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/.
Следователно дупката съставлява препятствие на пътя, създаващо опасност за
движението, поради което е следвало да бъде незабавно отстранена или
най-малкото обозначена със съответния знак, а такъв не се установи да е имало
поставен в деня на ПТП. Липсата на надлежна сигнализация сочи на противоправно
бездействие на специализираните органи на общината, а съгласно презумпцията на
чл. 45, ал.2 ЗЗД и предвид липсата на ангажирани доказателства за нейното
оборване противоправното бездействие е и виновно.
Предвид
установения по делото фактически състав на гаранционно-обезпечителната
отговорност, общината дължи на пострадалото лице обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл.51, ал.1 ЗЗД. Следва да е налице причинна връзка между противоправното бездействие на
служителите на общината по неремонтиране и несигнализиране на дупката на
пътното платно и настъпилите увреждания на автомобила. В доказателствена тежест
на ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154,
ал.1 ГПК е да установи наличието на тази предпоставка.
Ищецът с
исковата молба претендира обезщетение за увреждане на следните части от МПС-то,
а именно: предна дясна гума с джанта, задна дясна гума с джанта, преден и заден
амортисьор, преден ляв и преден десен накрайник, преден десен носач и три броя
въздушни възглавници, както и обезщетение за заплатеното възнаграждение за
транспорт с пътна помощ, тъй като лекият автомобил не е могъл да се движи на
собствен ход. За установяване на причинно-следствената връзка между установения
механизъм на ПТП и настъпилите увреждания, по делото е изслушана съдебна
автотехническа експертиза. Вещото лице категорично установява, че вследствие на
ПТП-то са настъпили увреждания на предна дясна и задна дясна автомобилни гуми и
джанти, за чиято увреда е наличен и снимков материал към протокола за ПТП. Тези
вреди подлежат на обезщетяване.
По
отношение на уврежданията на два броя външни кормилни накрайника (ляв и десен) на
преден мост, съдът намира, че не следва да се обезщетява увредата на преден ляв
накрайник, която е технически невъзможно да настъпи от процесното ПТП. В този
смисъл съдът кредитира изцяло заключението на вещо лице С., съгласно което при
механизъм на попадане само на десни колела в негативна неравност технически не
е възможно увреда на два външни кормилни накрайника, без да настъпи увреда на
вътрешен накрайник. Вътрешният и външният накрайник са в двойна шарнирна
връзка, която не позволява през кормилната рейка да настъпи увреждане на друга
двойка накрайници (дясна). От техническа гледна точка увредата по преден ляв
накрайник не е настъпила при изследваното ПТП, а при неизвестно предходно
събитие или експлоатация на автомобила.
Вредите,
които се претендират за десен кормилен накрайник, преден и заден амортисьор,
както и носач е технически възможно да настъпят от изследвания механизъм на ПТП,
поради което подлежат на обезщетяване. Не се споделят доводите на ответника, че
тези увреди са настъпили вследствие на употребата на автомобила и са били
налични преди инцидента. В заключението на вещото лице по САТЕ еднопосочно се
приема, че така описаните вреди по автомобила е възможно да настъпят при
описания механизъм на ПТП, като те са както технически възможни, така и
житейски логични. Няма категорични данни по делото, а и няма как с
категоричност да се установи, дали преди инцидента тези автомобилни части са
били силно амортизирани и са се нуждаели от подмяна. Дори обаче това да беше
така, именно процесното събитие е довело до тяхната пълна негодност и
необходимост от замяната им с нови. Поради това в случая не се губи причинната
връзка между деянието и настъпилата вреда, която подлежи на обезщетяване.
По
отношение на въздушните възглавници, съдът намира, че ищецът няма право на
обезщетение за тях. Съгласно заключението на САТЕ въздушната възглавница се
сработва след засичане на закъснение на автомобила от сензор (датчик),
отговарящо на удар от препятствие при скорост над 15-23 км/час. Доколкото има
данни при произшествието процесният лек автомобил да се е движим със скорост
поне 50 км/час (така обясненията на ищеца), то принципно е възможно да настъпи
активиране на въздушните възглавници. При тяхното задействане обаче се
задействат и пиропатроните на предпазните колани, при което последните блокират
в положението, в което са се намирали в момента на задействане на предпазните
въздушни възглавници. При отразяване на увредите следствие на задействане на
предпазните въздушни възглавници следва да бъдат подменени и пиропатроните на
преден ляв и преден десен предпазен колан, каквато увреда и подмяна в случая не
е налице. Освен това вещото лице изяснява, че при установения механизъм на ПТП
– удар в десните автомобилни гуми, би следвало да се активират и десните
предпазни въздушни възглавници. Не се изключва атипичността на удара да е
довела до шоково отчитане на системата на управляващия блок, което да доведе до
обработка и подаване на сигнал за леви предпазни въздушни възглавници. Предвид
така установените обстоятелства, съдът намира, че в полза на ищеца не следва да
се присъжда обезщетение за вреди за подмяна на три броя леви въздушни
възглавници. Това е така, доколкото както се посочи, при увреждането и
подмяната им следва да се подменят и пиропатроните на предпазните колани, което
не е налице в случая. Освен това при настъпилия механизъм на ПТП – удар с десни
гуми в дупка, е необичайно отварянето на въздушните възглавници в лявата част
на автомобила. Тази атипичност на претендираната вреда води до ненапълно
доказване, че това увреждане е настъпило на процесната дата и че е вследствие
именно на процесното произшествие. Затова ищецът няма право на обезщетение за
три броя въздушни възглавници.
В
заключение, съдът приема, че ищецът има право на обезщетение за уврежданията на
следните автомобилни части, а именно: предна дясна и лява гуми с джанти, преден
и заден амортисьор, преден десен накрайник и преден десен носач. Останалите
увреди на преден ляв носач и на три броя въздушни възглавници не следва да се
присъждат по изложените по-горе съображения. Досежно стойността на вредите,
следва да се има предвид, че съгласно трайната съдебна практика на присъждане
подлежи възстановителната стойност за частите от автомобила, т.е. за нови
авточасти. Пострадалият от деликт не може да бъде обезщетяван като за авточасти
втора употреба. В случая вещото лице в заключението дава стойност на увредените
авточасти, която обаче е по-висока от реално заплатените от ищеца разходи за
ремонт, съгласно представените разходни документи. Поради това на обезщетяване
подлежи по-ниската стойност, а именно заплатените от ищеца разходи за подмяна и
монтаж на предна и задна десни гуми и джанти – общо 268,32 лв. (видно от
фактура № **/ 13.12.2019 г. – л.18 от делото и оферта № ***/ 12.12.2019 г. –
л.20 от делото), 2 броя амортисьори – 360 лв. с ДДС, 1 бр. носач – 90 лв. с
ДДС, 1 брой накрайник – 65 лв. с ДДС, както и пропорционално труд – 150 лв. с
ДДС, видно от фактура № ***/ 16.12.2019 г. – л. 16 от делото, или сумата от
общо 933,32 лв.
Ищецът
претендира и обезщетение за вреди, изразяващо се в сторените разходи за репатриране
на лекия автомобил, тъй като не е могъл да се придвижи на собствен ход. Тези
вреди следва да присъдят, доколкото предвид пълната увреда на двете десни гуми
и джанти, лекият автомобил не е могъл да се придвижва. За реално сторения
разход ищецът представя доказателства – фактура № ***/ 12.12.2019 г. и фискален
бон от 12.12.2019 г. (л.17 от делото) на
стойност 240 лв. Тази сума следва да се присъди в полза на ищеца.
Общият
размер на обезщетението, което следва да се присъди в полза на ищеца е 1173,32
лв. до който размер подлежи на уважаване предявеният иск. До пълния му предявен
размер от 2348,32 лв. и за уврежданията на преден ляв накрайник и три броя
въздушни възглавници, искът подлежи на отхвърляне.
Като
законна последица от уважаване на иска до посочения размер, следва да се
присъди законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 23.01.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски имат и двете страните. На основание чл.
78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с
уважената част от иска. Съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК – л.136 от
делото, ищецът претендира разноски за настоящото дело в размер от общо 547 лв.,
от която сума следва да се присъди сумата от 273,30 лв. В общата сума на
дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство
съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от 223,34 лв., тъй като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично
произнасяне с осъдителен диспозитив. Общата дължима сума за разноски възлиза на
496,64 лв.
Ответникът
също има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от иска. Видно от списък на разноските по чл.80 ГПК – л. 137
от делото, се претендират разноски за депозит за САТЕ от 200 лв., 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и още 150 лв. допълнително юрисконсултско
възнаграждение за явяване в повече от 3 съдебни заседания. Съдът намира, че от
общо претендираните разноски следва да се вземат предвид само внесеният депозит
за вещо лице от 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 300 лв., или общо
500 лв. От тази сума следва да се присъди сумата от 250,18 лв. Не следва да се
присъжда допълнително юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. за явяване в
повече от 3 съдебни заседания, доколкото макар по делото да са се провели седем
съдебни заседания, то не във всяко от тях е провеждано активно събиране на
доказателства. По-голямата част от заседанията са отлагани за изготвяне на
заключението на вещото лице и за призоваване на допуснатия свидетел. Следва да
се отбележи, че макар да не се дължи допълнително юрисконсултско възнаграждение
за явяване в повече от 3 съдебни заседания, при определяне на размера на
присъденото възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, съдът е взел предвид фактическата
и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и събрани
доказателства.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Община Родопи, БУЛСТАТ: *********, адрес: гр. Пловдив, ул.
„Софроний Врачански“ № 1А дължи на А.Б.А., ЕГН: **********, адрес: ***, по
предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.49 ЗЗД, във вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 1173,32 лв.
(хиляда сто седемдесет и три лева и тридесет и две стотинки) – обезщетение за
претърпени имуществени вреди – увредени предна дясна гума с джанта, задна дясна
гума с джанта, преден и заден амортисьори, преден десен накрайник, преден десен
носач, транспорт с пътна помощ, по отношение на лек автомобил БМВ 325 И с рег.
№ ***, в резултат на реализирано на 12.12.2019 г. пътно-транспортно
произшествие на път ***км в посока село ***– село ***,
намиращо се в причинно следствена връзка с противоправното и виновно
неизпълнение от страна на ответника на задължението му да стопанисва и поддържа
общинските пътища и да обозначава препятствията по тях, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.01.2020 г., до окончателното
погасяване на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 442/ 24.01.2020 г. по ч.гр.д. № 1057/ 2020 г. по описа на
РС Пловдив, I гр.с., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 1173,32 лв. до пълния предявен
размер от 2348,32 лв., обезщетение за вреди по отношение на преден ляв
накрайник и три броя въздушни възглавници от процесния лек автомобил.
ОСЪЖДА Община Родопи, БУЛСТАТ:
*********, адрес: гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1А на основание
чл.78, ал.1 ГПК да заплати на А.Б.А., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 496,64 лв. (четиристотин деветдесет и
шест лева и шестдесет и четири стотинки) – разноски съразмерно с уважената част
от иска по настоящото дело и по ч.гр.д. № 1057/ 2020 г. на РС Пловдив, I гр.с.
ОСЪЖДА
А.Б.А., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК
на Община Родопи, БУЛСТАТ: *********, адрес: гр. Пловдив, ул. „Софроний
Врачански“ № 1А сумата от 250,18 лв.
(двеста и петдесет лева и осемнадесет стотинки) – разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.