МОТИВИ
към Присъда №347 от 18.11.2014г. по НОХД
№6518/2014г. по описа на ПРС - ХVІІІ
н.с.
Районна
прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия П.В.В., ЕГН:**********
за това, че на 16.10.2014г. в гр. Пловдив е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм – престъпление
по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Производството
е проведено по реда на Глава 27 от НПК, при условията на чл.370, ал.1, вр.
чл.371, т.1 от НПК, като съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия В. и защитника му – адв. П.Б., да не се провежда
разпит на свидетелите Д.А.М., М.Д.Д., Д.Н.К., Т.М.С., И.К.Д., Т.А.Б., Д.В.Г. и С.М.А.,
както и на вещото лице д-р Ф.В.Т. и е обявил, че при постановяване на присъдата
си непосредствено ще се ползва от съдържанието на съответните протоколи за
разпит на тези свидетели, както и от експертните заключения по назначените и
изготвени в хода на досъдебното производство две съдебно – психиатрични
експертизи.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение
спрямо подсъдимия със същата правна квалификация на деянието. Заема становище,
че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин
установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до
извод, че именно подсъдимият В. е автор на възведеното спрямо него обвинение за
престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода при условията на чл.54 от НК, ориентирано към минималния предвиден в
закона размер. Не взема отношение досежно направените по делото разноски.
Подсъдимият
П.В. не се признава за виновен, дава обяснения. В хода на съдебните прения
поддържа казаното от служебния му защитник, а при дадената му последна дума
моли за оправдателна присъда.
Служебният
му защитник - адв. П.Б., счита, че подсъдимият не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК. В
тази връзка оспорва по – тежката квалификация на чл.325, ал.2 от НК, а именно
изключителния цинизъм. Наред с това релевира алтернативни доводи за непристойна
проява по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, а не за извършено престъпление по
чл.325 от НК. Моли съда да постанови оправдателен съдебен акт относно
повдигнатото обвинение по чл.325, ал.2, вр.ал.1 от НК. Алтернативно прави
искане за налагане на административно наказание по УБДХ или за преквалифициране
на престъплението по основния състав на чл.325, ал.1 от НК, а от тук и
приложението на чл.78а от НК.
Нито
подсъдимият, нито служебният му защитник вземат отношение досежно направените
по делото разноски.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият
П.В.В. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно
образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН:**********.
На
16.10.2014г., около 18:00 часа, свид. Т.Б. /13г./, свид. Д.Г. /14г./ и свид. С.А.
/13г./ се разхождали в кв. „***” в гр. Пловдив. Момичетата решили да отидат в
парка, находящ се в същия квартал на ул. „***”, където имало люлки. След като
стигнали на мястото трите свидетелки седнали на люлките и започнали да си
говорят. По същото време в този парк се намирал и подс. П.В., който бил седнал
на пейка, отстояща на около 10
м. от мястото, където се намирали трите свидетелки. Последните забелязали, че подсъдимият
ги гледа втренчено, но това обстоятелство не ги притеснило. Малко след това свид. С.А. се обърнала и забелязала, че подс. В.
е извадил половия си орган, който бил в еректирало състояние, и мастурбирал,
като извършвал възвратно – постъпателни движения с ръка в областта на члена си.
Поведението му изненадало сериозно свид. А., която казала на приятелките си: „Вижте
какво прави тоя”. Непосредствено след това свид. Б. и свид. Г. също възприели
мастурбирането на подсъдимия. Трите свидетелки били възмутени от поведението му.
В този момент през парка преминала и свид. Д.М., която също възприела
действията на подс. В., възмутила се и се погнусила от същите. Свид. М. казала
на свидетелките Б., Г. и А. да напуснат мястото, след което последните си
тръгнали. Свид. Б. видяла, че в близост до мястото се намира свид. М.Д., когото
познавала, поради което и се приближила към него и му разказала какво са видели.
Наред с това му посочила подс. В.. Докато двамата говорели към тях се приближил
свид. К., който междувременно пък бил разбрал за случилото се от свид. М..
Свидетелите К. и Д. настигнали вече отдалечаващия се от парка подсъдим и го
спрели. Свид. К. подал сигнал на тел.112 за случилото се, като на място
пристигнали полицейските служители при I
РУ „Полиция”
гр. Пловдив – свид. Т.С. и свид. И.Д.. Двамата полицейски служители отвели
подсъдимия в I РУ „Полиция” гр. Пловдив, където бил задържан по реда на
ЗМВР.
В хода
на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно - психиатрична експертиза
на подс. П.В., от заключението на която се установява, че той не се води на
психиатричен учет и не страда от психично заболяване. Налице са данни за
наличие на разстройство в сексуалното влечение – ексхибиционизъм. Към инкриминирания период е могъл да разбира
свойството и значението на извършените от него действия и да ръководи
постъпките си.
В хода
на досъдебното производство била назначена и изготвена и съдебно - психиатрична
експертиза на свид. Т.Б., от заключението на която се установява, че тя не се
води на психиатричен учет и не страда от психично заболяване. Към 16.10.2014г.
е могла да разбира свойството и значението на извършените действия от П.В.. Състоянието
й позволява правилно да възприема фактите, да ги възпроизвежда и да участва в
наказателно производство като свидетел.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите
Д.М., М.Д., Д.К., Т.С., И.Д., Т.Б., Д.Г. и С.А., дадени в хода на досъдебното
производство и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, с оглед
проведеното съдебно производство по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията
на чл.370, ал.1, вр. чл.371, т.1 от НПК, както и частично от обясненията на
подсъдимия В., дадени непосредствено пред съда. Показанията на цитираните
свидетели са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и
депозирани от незаинтересовани от изхода на делото лица, като са в съответствие както помежду си, така и с
писмените доказателства по делото. Противоречие относно релевантните факти от
предмета на доказване в събраните гласни доказателства - свидетелски показания,
не се наблюдава. Всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите
мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част
от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
Обясненията
на подсъдимия се ценят единствено относно заявеното от него, че на
инкриминираната дата се е намирал в парка на ул. „***” в кв. „***” на гр.
Пловдив. В останалата им част обясненията на подс. В. представляват израз
на възприетата от него защитна позиция и не се ценят при изграждането на
изводите от фактическа страна. Действително обясненията на подсъдимия имат двояка
природа, като освен защитна позиция са и доказателствено средство. Но за да
може да се изграждат изводите от фактическа страна върху неговите обяснения,
същите следва да кореспондират с останалите събрани по делото доказателства,
което в случая не е така. Израз на възприетата защитна позиция е заявеното от
подсъдимия, че е извадил половия си орган, за да пикае и че около него не е
имало други хора. На тази защитна версия се противопоставят не само показанията
на двете малолетни и едното непълнолетно дете, но и на свид. Д.М., чиито
показания напълно подкрепят заявеното от трите момичета – Т.Б., Д.Г. и С.А.
досежно действията на подсъдимия по изваждането на половия му орган,
еректиралото му състояние и извършването на възвратно – постъпателни движения с
ръка в областта на члена, с цел задоволяване на сексуално желание. Наред с това
следва да се отчете и заключението на вещото лице по назначената и изготвена по
делото съдебно – психиатрична експертиза на подс. В., че при същият има
разстройство в сексуалното влечение – ексхибиционизъм. Ето защо обясненията на
подсъдимия не се ценят от съда.
При
постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключенията на назначените
в хода на досъдебното производство две съдебно – психиатрични експертизи, които
са надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност и според преценката на съда са извършени компетентно и
безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответстват на
останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и
от приложените по делото писмени
доказателства, надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК
– копие на заповед за задържане на лице /л.42 от дос.пр./, справка за съдимост
/л.44 от дос.пр./, справка за регистрации на лице в ЦПР /л.51 от дос.пр./, характеристична
справка /л.54 от дос.пр./, характеристики, касаещи подсъдимия /л.22 – 31 от
съд.пр./.
На база
на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимият П.В.В. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй
като на 16.10.2014г. в гр. Пловдив е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието
по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм.
Основният
признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението “хулиганство” са
непристойни действия, чрез които деецът следва да демонстрира грубо нарушаване
на обществения ред и явно неуважение към обществото. В настоящия казус сме
изправени пред “непристойни действия”. С действията си подс. В., които са били
изключително невъздържани и неуважителни, е демонстрирал, че не смята да бъде
обвързан от общоприетите норми на прилично и сдържано поведение. Същият, воден
от собствените си стремежи и желания за сексуално удовлетворение и предвид
липсата на елементарен самоконтрол, е извършил непристойни действия, изваждайки
еректиралия си полов орган и мастурбирайки пред две малолетни и едно
непълнолетно дете, с ясното съзнание, че същите възприемат поведението му.
Действията му не са били провокирани от никого, а са били продиктувани
единствено по хулигански мотив и безспорно представляват отклонение от
нормалното поведение на човек в обществото, като чрез тях подсъдимият е
показал, че въобще не зачита установените правила за поведение.
Непристойните
действия са осъществени на обществено място – в парка на ул. „***” в гр.
Пловдив, като са станали достояние на няколко лица, включително и деца. Следва
да се отбележи, че публичността не е задължителен елемент от състава на
престъплението, тъй като хулиганството е налице и тогава, когато хулиганските
действия не са извършени на публично място, но след това са станали достояние
или могат да станат достояние и на други лица. Макар публичността да не е
задължителен елемент от състава на престъплението, в конкретния случай
поведението на подсъдимия е станало достояние на няколко човека, включително и
деца и е осъществено на публично място.
Настъпил
е и престъпният резултат, като с поведението си подсъдимият грубо е нарушил
обществения ред, като е пренебрегнал нравствените принципи на обществото,
ценностите на гражданите и нормите на приличие и с действията си е предизвикал
силно възмущение у присъстващите.
С
действията си подс. В. не само грубо е нарушил обществения ред, но е изразил и
явно неуважение към обществото, тъй като чрез тях открито е изразил високата
степен на неуважение към личността. Антиобщественият характер на тези действия се
съзнава както от дееца, така и от другите лица, на които са станали достояние.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че деянието на
подсъдимия по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм, тъй като хулиганските
действия са особено нагли и безсрамни, като грубо нарушават нравствените принципи
и чувства на гражданите, както и моралните норми и приличие. С действията си подс.
В. е скандализирал намиращите се на мястото лица /две от които малолетни
момичета и едно непълнолетно/, като е изразил грубо нахалство и тежко
оскърбление към свидетелите Т.Б., Д.Г. и С.А..
От
субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Същият е действал с ясна представа за
антиобществения характер на извършеното от него.
Следва
да се посочи, че в настоящия случай не сме изправени пред дребно хулиганство,
тъй като са налице непристойни действия от страна на подсъдимия, насочени
против морала и осъществени пред две малолетни и едно непълнолетно дете, които
упорито не са били прекратявани. Ето защо съдът счита, че извършеното от
подсъдимия е със завишена степен на обществена опасност, с висока обществена
укоримост и същото категорично не може да се квалифицира като дребно
хулиганство, а осъществява състав на престъпление по НК.
Причини
за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на
подсъдимия, незачитане на установения в страната ред, неуважение към
обществото, липсата на елементарен самоконтрол у него и ниската му правна
култура.
За
престъплението по
чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода до пет години. При индивидуализиране наказанието на подсъдимия съдът отчете съобразно разпоредбата на чл.54
от НК като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало,
трудовата му ангажираност и добрите му характеристични данни. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът прецени завишената
степен на обществена опасност на стореното, тъй като поведението
на подсъдимия при неговото осъществяване е било изключително невъздържано и
неуважително, насочено против морала и в присъствието на две малолетни и едно
непълнолетно дете. Присъствието на тези деца е било добре известно на
подсъдимия, който в тази именно обстановка е реализирал собствените си
действия. Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства
настоящият съдебен състав счита, че наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия следва да бъде в размер близък до минималния, а именно ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това именно наказание съответства както на обществената
опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката
на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо
него, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите
членове на обществото. По делото няма многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или пък изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, за
да може да намери приложение разпоредбата на чл.55 от НК.
С оглед
на обстоятелството, че подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер, както и за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция, настоящият съдебен състав е на становище, че така
наложеното на подсъдимия В. наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА не е необходимо да се изтърпи от същия реално. Поради това и на
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието следва да бъде ОТЛОЖЕНО
за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание
чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК следва от така наложеното на подсъдимия П.В.В.
наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде приспаднато
времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР и на НПК, считано от 16.10.2014г.
до 20.10.2014г. вкл., като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване
от свобода.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият П.В.В. следва да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски /за експертизи/ в размер на 160 /сто и
шестдесет/ лева по сметка на РС – Пловдив, в полза бюджета на ВСС.
По
делото няма приложени веществени доказателства.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ДТ