№ 513
гр. Пловдив, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330207933 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЦВ. ДР. П., ЕГН: **********, с адрес: с. ***,
чрез адв. М.Р. против Наказателно постановление № 21-1030-
006079/29.06.2021 г., издадено от М.В.М. – Началник група към ОДМВР -
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1
т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са
наложени административно наказание глоба в размер на 800 (осемстотин)
лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС
за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост
на атакуваното наказателното постановление (НП). Жалбоподателят оспорва
квалификацията на вмененото му във вина нарушение като извършено при
условията на системност. Твърди, че електронните фишове, които са зачетени
от административнонаказващия орган (АНО) за тази по-тежка квалификация,
са издадени за нарушения при управлението на два различни автомобила.
Поддържа, че от факта на заплащане на наказанията по всеки от тези фишове
не следва да се приема за доказано, че именно той е управлявал автомобила,
когато са извършени нарушенията, доколкото ЕФ са издадени против него в
качеството му на собственик. Взема становище, че за да бъде нарушението
системно, трябва всяко от отделните деяния да попада в хипотезата на чл.182,
ал. 1, т. 4-6 от ЗДвП, а деяния по чл. 182, ал. 1, т. 1-3 от ЗДвП да не следва да
бъдат съобразявани. Твърди още да не е установено по несъмнен начин, че
измерената превишена скорост е именно на процесния автомобил,
1
собственост на жалбоподателя. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно
заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява, представлява се от
адв. М.Р., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 75179/06.12.2021
г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява
становище производството по издаване на наказателното постановление да е
протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му да са
категорично доказани. Поддържа самоличността на нарушителя да е
установена от попълнена от собственика на автомобила декларация. Намира
възраженията по жалбата за неоснователни, доколкото жалбоподателят не е
упражнил правото си да декларира, че друго лице е управлявало собствения
му автомобил при извършване на предходните нарушения, които обуславят
квалифициращия признак системност. Моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от ЦВ. ДР. П., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 14.10.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 20.10.2021 г. съгласно датата на клеймото върху пощенския плик,
поради което приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр.
109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, макар и на различни от изложените в нея основания,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят ЦВ. ДР. П. бил наказван за нарушения по чл. 182 от
ЗДвП с влезли в сила електронни фишове, от които от значение за
настоящото производство са: Електронен фиш серия К № 4623862;
Електронен фиш серия К № 4542055; Електронен фиш серия К № 4080252 и
Електронен фиш серия К № 3925725.
На 28.03.2021 г. в 11:44 часа в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 103
в посока от север към юг жалбоподателят П. управлявал собствения си лек
автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ“ с рег. № *** със скорост на движение от
81 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на
2
автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M с № 581. Стойността на измерената скорост от техническото
средство била 84 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка
от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 81
км/ч, с което жалбоподателят превишил разрешената скорост в населено
място с 31 км/ч.
На 27.05.2021 г. свид. Г. Ив. М. – командир на отделение при сектор
„Пътна полиция“, ОДМВР-Пловдив, съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АА № 491941 против
жалбоподателя П., в негово отсъствие и в присъствието на двама свидетели.
Преди да състави АУАН свид. М. не изпратил покана до жалбоподателя, нито
той бил уведомен по друг начин за съставянето на акта.
На 07.06.2021 г. АУАН бил предявен на жалбоподателя и му бил връчен
препис срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Г. Ив. М.. От тях се установяват
обстоятелствата по съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, като свидетелят потвърждава авторството му. Изяснява се, че
АУАН е съставен в отсъствието на жалбоподателя. Свидетелят М. пояснява
още, че не е изпращал покана до нарушителя да се яви, за да присъства на
съставянето на АУАН, а вместо това актът е изпратен за връчване и
предявяване на жалбоподателя, след като вече е бил съставен и подписан
както от актосъставителя, така и от свидетелите. Установява се още, че актът
е съставен изцяло въз основа на писмени материали, които са били събрани по
преписката. Показанията на свид. М. се ползват с доверие от съда като
подробни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от
незаинтересован по делото свидетел.
От писмо с вх. № 80688/23.12.2021 г. от началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Пловдив (лист 12 от делото) се установява, че до
жалбоподателя П. не е изпращана покана за явяване за съставяне на АУАН.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя ЦВ. ДР. П. (лист 21-22
от делото) се изяснява, че против същия има издадени и влезли в сила
електронни фишове, както следва:
- Електронен фиш серия К № 4623862 за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, връчен на 25.03.2021 г.;
- Електронен фиш серия К № 4542055 за нарушение по чл. 21, ал. 1 вр. с
3
чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, връчен на 25.03.2021 г.;
- Електронен фиш серия К № 4080252 за нарушение по чл. 21, ал. 1 вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, връчен на 25.03.2021 г. и
- Електронен фиш серия К № 3925725 за нарушение по чл. 21, ал. 1 вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, връчен на 23.09.2020 г.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 8-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
тип TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 581 е
преминало последваща метрологична проверка на 28.09.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-8957/29.03.2021 г. се установява, че на дата 28.03.2021
г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 581 е заснела статични
изображения с номера от 28028 до 28080, с начален час на работа 08:30 ч. и
краен час на работа 17:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, ул. „Васил
Левски“ № 103, където е действало общото ограничение на скоростта за
движение в населено място от 50 км/ч.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от
клип № 28054 от радар TFR1-M № 581 се изяснява, че е измерена скоростта
на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената
скорост е 84 км/ч, а заснемането е извършено на 28.03.2021 г. в 11:44 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя ЦВ. ДР. П..
От декларация по чл. 188 от ЗДвП от 07.05.2021 г. се изяснява, че
жалбоподателят П. в качеството си на собственик на МПС с рег. № *** е
декларирал, че той лично е управлявал същото на 28.03.2021 г. около 11:44
часа.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че жалбоподателят П. е извършил административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 28.03.2021 г. в
11:44 часа в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 103 в посока от север към
юг жалбоподателят П. е управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес
4
С 320 ЦДИ“ с рег. № *** със скорост на движение от 81 км/ч при максимално
разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. С това си деяние той е
превишил с 31 км/ч разрешената максимална скорост в населено място.
Времето, мястото на извършване на деянието и стойността на скоростта на
движение на автомобила се установяват от надлежно изготвените статични
изображения от мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M с № 581 Доказано е и авторството на
деянието от страна на жалбоподателя П. от попълнената декларация по чл.
188 от ЗДвП. Правилно е установено и наличието на квалифициращия
признак системност по смисъла на § 6, т. 62 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП, който в случая се определя от предходните наказания на
жалбоподателя с влезли в сила електронни фишове от серия К с номера: №
4623862, № 4542055, № 4080252 и № 3925725. Процесното деяние от
28.03.2021 г. е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. Възраженията в жалбата срещу наличието на квалифициращия
признак съдът намира за неоснователни. Без значение е дали предходните
наказания са наложени при управлението на един или различни автомобили.
Ирелевантно е и дали жалбоподателят е бил наказван като водач или като
собственик /тоест кой е управлявал автомобила при предходните нарушения/,
тъй като и двамата могат да бъдат годен субект на нарушението. От
субективна страна съдът приема, че деянието е извършено виновно и пряк
умисъл, като жалбоподателят е съзнавал, че управлява моторно превозно
средство, с каква скорост се движи, както и какво е действащото ограничение
при движение в населено място и на посочения пътен участък. Бил е наясно и
с предходните си наказания, тъй като се доказва всеки от електронните
фишове, обосноваващи системността, да е бил връчен.
Въпреки това съдът приема, че при съставянето на акта за установяване
на административно нарушение е допуснато съществено и неотстранимо
процесуално нарушение, което по недопустим начин е ограничило правото на
защита на жалбоподателя и е опорочило и последвалите действия по издаване
на обжалваното наказателно постановление. В резултат последното е
незаконосъобразно и като такова трябва да бъде отменено.
Допуснатият съществен порок на процедурните правила представлява
съставянето на АУАН в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Последната
разпоредба постановява, че:„Актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението“. В случая
актът е съставен на 27.05.2021 г. в отсъствието на жалбоподателя П.. Препис
му е връчен и актът му е предявен за запознаване със съдържанието му на
07.06.2021 г., тоест 11 дни по-късно. Допустимите хипотези на съставяне на
АУАН в отсъствието на нарушителя са изрично регламентирани в
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – когато нарушителят е известен, но не
може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. По делото
5
обаче не се доказа да са се осъществили такива факти, пораждащи
правомощието за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя. Същият е
бил известен, но не се установява да не е могъл да бъде намерен, нито да са
извършвани опити да бъде открит, които да са останали безрезултатни.
Въззиваемата страна и не твърди да е налице такава хипотеза. Доказва се по
категоричен начин по делото, че не е осъществена и другата допустима
хипотеза, при която АУАН се съставя в отсъствието на нарушителя, а именно
последният да е бил поканен за съставянето на акта и да не се е явил след
поканата. В случая покана въобще не е изпращана до жалбоподателя, но
въпреки това се е пристъпило към съставяне на акта в негово отсъствие в
пряко нарушение на процедурните правила. С Разпореждане № 8229 от
13.12.2021 г. по делото от административнонаказващия орган изискано да се
представят доказателство за изпратена покана за явяване за съставянето на
АУАН до жалбоподателя и за датата на нейното получаване. От постъпилото
в отговор писмо с вх. № 80688/23.12.2021 г. от началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Пловдив се установява, че покана до жалбоподателя
въобще не е изпращана. Твърдяното в писмото лично запознаване на П. с
материалите от полицейски служител е извършено при връчването на вече
съставения АУАН, което се е случило 11 дни по-късно и не е действие, годно
да санира допуснатия порок. Фактът на неизпращане на покана до
жалбоподателя за явяване за съставянето на акта се установява и от
показанията на свид. М. – актосъставител. Същият е категоричен, че е
съставил АУАН в отсъствие на жалбоподателя и че не му е изпращал покана
за явяване преди да пристъпи към съставянето на акта. По тези съображения
съдът приема, че доказателствата са еднопосочни и категорични, като от тях
по несъмнен начин се установява, че процесният АУАН № 491941 от
27.05.2021 г. е съставен в отсъствие на жалбоподателя П. и без да са налице
предпоставките за това по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Така допуснатото процесуално нарушение на 40, ал. 1 от ЗАНН е от
категорията на съществените и на самостоятелно основание влече
незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено в резултат на
опорочено започналото производство. Макар на жалбоподателя на по-късен
етап да е признато правото на писмено възражение срещу акта, когато той
най-сетне му е бил връчен, това не санира допуснатото нарушение.
Изискването за съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя като
част от правото му на защита далеч не се изчерпва единствено с правото по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Да се приеме противното, би означавало да се приеме,
че всеки държавен орган с административнонаказателни правомощия никога
няма нужда да поканва нарушителите за съставянето на АУАН, нито това да
става в присъствието на последните, тъй като ако впоследствие просто бъде
даден срок за възражения, то с това му действие процесуалното нарушение да
би било санирано. Подобно тълкуване на императивната процесуална норма
категорично не се споделя от съда. То единствено би насърчило
незаконосъобразното процедиране в дейността на държавната администрация
6
нарушителите никога да не се поканват за съставяне на АУАН, щом с
единственото действие по даване на срок за възразяване да е достатъчно, да се
приеме, че нарушение на процедурата не е допуснато.
Правото на лицето, срещу което се съставя АУАН, да присъства на това
действие е елемент от общото му процесуално право на защита срещу
вменено му административно обвинение. АУАН не е само формално
изготвяне на процесуален документ, който да е предпоставка за издаване на
НП, а е винаги резултат на проведена и приключила процесуална дейност по
установяване на извършеното нарушение, неговия автор, вината му, което
намира отражение и в акта. Затова правото на нарушителя да присъства при
съставянето на АУАН е израз на състезателния характер на
административнонаказателното производство и се разкрива в правото му да
прави възражения още при самото съставяне на акта, а обвинението да му
бъде предявено. Изискването за съставяне на акта в присъствието на
нарушителя има за цел и елиминиране възможността за антидатиране на
образуваните административнонаказателни преписки, в частност на
съставения АУАН (така Решение № 290 от 27.02.2017 г. по к.а.н.д. №
2911/2016 г. на Административен съд – Пловдив), както и служи като
гаранция за надлежното спазване на останалите изисквания за редовност на
процедурата – АУАН действително да е бил съставен в присъствието на
свидетел и той да е положил подписа си на посочената дата, че актът
изначално е съставен със съдържанието си, с което е последващо връчен на
жалбоподателя. Когато актът се съставя при условията на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, е налице съзнателен отказ на нарушителя да се възползва от тези си
права, поради което процесуално нарушение не би било допуснато. Без обаче
да са налице предпоставките за съставяне на АУАН в отсъствието на
нарушителя, актосъставителят и наказващият орган не могат самоволно да
лишават жалбоподателя от отделни негови процесуални права, включени в
многопластовото му право на защита, единствено с аргумент, че на някой по-
късен етап е признато правото на писмено възражение.
Административнонаказателното производство се отличава със стриктния
си формален характер, въвежда строги правила за реда за осъществяването на
отговорността, ето защо особено важно е за държавните органи, които
прилагат административнонаказателните разпоредби, да извършват това при
стриктно спазване на законовите правила. Това се налага не от
обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността
на всеки нарушител, е самоцелно, а от това, че стриктното им спазване е
гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол - така
Решение № 1355 от 03.07.2015 г. по к.а.н.д. № 1148/2015 г. на
Административен съд – Пловдив. В случая съдът намира, че по никакъв
начин не следва да бъде толерирано прякото и с нищо неоправдано
нарушаване от държавните органи на правилата за осъществяване на един от
видовете юридическа отговорност на лицата, която влече и съответни
неблагоприятни правни последици за тях.
7
Съдебната практика също е трайна и последователна в разбирането си, че
констатираното процесуално нарушение е от категорията на съществените.
Съгласно Решение № 874 от 18.04.2012 г. по к.а.н.д. № 404/2012 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив:
„това процесуално нарушение е винаги съществено такова, нарушаващо
изцяло правото на защита на санкционираното лице, на практика лишаваща го
от право да участва на този етап от административнонаказателното
производство, отделно от това тези действия на администрацията са в пряко
противоречие и с императивни норми на ЗАНН, което опорочава издаването
на НП и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН“.
Съгласно Решение № 542 от 15.03.2021 г. по к.а.н.д. № 57/2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив съставянето на АУАН в
нарушение на процедурата и без да са налице предвидените в чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН хипотези е съществено нарушение на процесуалните правила, защото
то пряко рефлектира върху правото на санкционираното лице да изложи
своите възражения още при съставянето на акта, която възможност е отделна
и независима от тази по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, както и цялостно ограничава
правото на дееца да организира защитата си в административнонаказателното
производство. В този смисъл са и: Решение № 747 от 12.04.2021 г. по к.а.н.д.
№ 334/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 333 от 15.02.2021 г. по к.а.н.д. № 3028/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 290 от 27.02.2017 г. по к.а.н.д.
№ 2911/2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 933 от 05.06.2017 г. по к.а.н.д. № 978/2017 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
По гореизложените съображения съдът приема обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно поради издаването му при допуснато
съществено процесуално нарушение, което налага неговата отмяна.
По разноските: Страните имат право на присъждане на разноски в
производството пред районния съд. С оглед изхода на делото и
основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя.
Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. Доказано е извършването на
разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за
правна защита и съдействие, приложен на лист 6 от делото, е удостоверено
възнаграждението да е платено в брой.
По делото е направено възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. В случая уговореното възнаграждение надвишава минимално
най-ниския възможен размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно
защитата е била осъществявана против наложени на жалбоподателя
кумулативно две административни наказания – освен имущественото
8
наказание глоба с обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е
лишен и от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за съответния вид работа. Горното в никакъв случай не означава,
че адвокатското възнаграждение следва да се договаря винаги в минимален
размер - така Определение № 1581 от 21.10.2021 г. по к.ч.а.н.д. № 2745/2021
г. на ХХI състав на Административен съд – Пловдив. Доколкото в случая
възнаграждението е уговорено при спазване на нормативните правила на
Наредба № 1/09.07.2004 г., заплатено е реално и както се посочи, надвишава
минимално предвидения най-нисък размер, то вредата за жалбоподателя от
сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу
незаконосъобразното наказателно постановление следва да бъде овъзмездена
в пълнота.
Съдът съобрази както имуществения интерес по делото, така и че
адвокатската защита и съдействие са се изразили не само в процесуално
представителство в открито съдебно заседание, но и в изготвяне на жалбата.
По тези съображения възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се приема за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОДМВР – Пловдив като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 от
ЗМВР, така Решение № 13009/02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 г. на ВАС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-006079/29.06.2021 г.,
издадено от М.В.М. – Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на ЦВ. ДР. П., ЕГН: **********, с адрес: с. *** на
основание чл. 182, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата
са наложени административно наказание глоба в размер на 800 (осемстотин)
лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС
9
за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на ЦВ. ДР. П., ЕГН:
**********, с адрес: с. *** сумата от 350 (триста и петдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10