№ 15848
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110107387 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ЕТ „..........“ срещу ............“, с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, пред. трето от ЗЗД
искове за установяване дължимостта на вземанията, за които спрямо ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 59590/2023 г.
по описа на СРС, 53-ти състав, а именно: 1094,62 лв., представляваща удържана сума
вследствие на наложен от ответника запор, с която ............“ неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 30.10.2023 до изплащане на вземането.
Претендира се също лихва за забава в размер на 205.19 лева за периода от 23.02.2022 г. до
27.10.2023 г. на основание чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че от ответника е издаден АУПДВ № 33/3/3121580/3/01/04/01 с изх.
№ 01-6500/8555 от 11.03.2020 г., с който на ЕТ „..........“ е установено задължение за
възстановяване на сумата в размер на 139 859,99 лв. В производството пред наказващия
орган е установено, че между ............“ и ЕТ „..........“ има сключен договор 33/3/3121580 от
18.02.2015 г. по мярка 4.1 Актът е обжалван и с решение № 6760 от 07.07.2022 г. по
административно дело № 7963/2021 г., Върховният Административен Съд е отменил същия.
Посочва, че Решението на Върховния Административен Съд е влязло в законна сила и е
окончателно, като до произнасяне е било налице висящо изпълнително дело №
*********/2020 г., по описа на ТД на НАП, по което е извършвано принудително
изпълнение от страна на публичен изпълнител. На 23.02.2022 г. публичният изпълнител е
превел по сметка на ДФЗ „Земеделие“ сума, удържана, вследствие на запор, в размер на
1094,62 лева. Навежда твърдения, че на 13.09.2023 г. е изпратил покана за доброволно
изпълнение до ответника, с искане удържаната сума да му бъде възстановена. Поради липса
1
на доброволно плащане на дължимите суми е депозирано Заявление по чл. 410 ГПК.
Образувано е ч.гр.д. № 59590/2023 г. по описа на PC - София, ГО, 53 с- в, по което е
издадена Заповед за изпълнение № 34681 от 20.11.2023 г. за следните суми: 1094,62 лева -
главница, представляваща сума получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.10.2023 г. до
окончателното й погасяване; 205,19 лева - лихва за забава, за периода: 23.02.2022 г. до
27.10.2023 г., както и разноските по делото в общ размер на 505,99 лв., от които - държавна
такса в размер на 25,99 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС.
Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с
който се излагат аргументи за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Посочва,
че на ищеца е издаден административен акт, въз основа на който е събрана процесната сума,
тъй като този акт се ползва с предварително изпълнение. Впоследствие АУПДВ е отменен,
тъй като е следвало да се издаде Решение за финансова корекция, което се ползва с
предварително изпълнение. Същото е обжалвано пред Административен съд - Ловеч и към
настоящия момент е налице висящо съдебно производство. Навежда твърдения, че
претендиралата сума от 1 094, 62 лв. е събрана от ТД на НАП, което рефлектира пряко върху
пасивната процесуална легитимация в настоящото производство. Твърди че извършва
прихващане със вземанията си по новия АУПДВ, който има незабавно изпълнение по
силата на закона.
Ето защо моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноските по
производството.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Софийски районен съд, 53-и състав е сезиран с първоначално,обективно и
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1,
пред. трето от ЗЗД и с чл. 86 ЗЗД
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, пред. трето от ЗЗД е да установи по делото при условията на
пълно и главно доказване: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните, 2) наличието на главен изискуем дълг в посочения в исковата молба размер, а
именно, че е заплатил на ответника чрез принудително събиране сумата от 1094,62 лв.
В доказателствената тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава; в частност с оглед конкретиката по делото, ищецът
следва да установи главен дълг - заплащане на парична сума от ищеца в полза на ответника
при наличието на основание, което впоследствие е отпаднало, изискуемост на вземането по
главния дълг - моментът на отпадане на основанието за получаване на сумата от ответника,
2
както и изпадането на ответника в забава - отправяне на покана за плащане на
задължението.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа
или да установи, че са налице обстоятелства, въз основа на които не дължи изпълнение.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните с доклада по делото на осн. чл. 140,
т. 3 от ГПК, обективиран в Определение № 22277 отдели като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между ............“ и ЕТ „..........“ има сключен договор
33/3/3121580 от 18.02.2015 г. по мярка 4.1.
По делото е приложен и приет с протоколно определение № 19258 от 09.07.2024 г.
договор 33/3/3121580 от 18.02.2015 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1.
„Прилагане на стратегии за местно развитие” от програмата за развитие на селските райони
за периода 2007 до 2013 г. (ПРСР), подкрепени от европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони (ЕЗФРСР). Съгласно т.4.7 от приложения договор Фондът (т.е. ............“)
се задължава да изплати на ползвателя по договора (т.е. ЕТ „..........”) финансова помощ в
уговорения размер, а съгласно т. 4.17 от договора ползвателят се задължава да извърши
изцяло одобрената инвестиция при условия и ред, предвидени в договора.
В правната доктрина няма единно становище по въпроса каква е правната природа на
административния договор, като някои автори го определят като гражданскоправна сделка,
други като специфичен институт на административното право, а трета група автори считат,
че има смесен характер. но която и от теориите да бъде възприета от процесуална гледна
точка договорът представлява диспозитивен документ и като такъв той обвързва страните
по договора, доколкото не е оспорена неговата автентичност.
По делото е представен Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 33/3/3121580/3/01/04/01, съгласно който на основание чл. 27, ал. 3 и 7 от Закона
за подпомагане на земеделските производители и на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от
ДОПК на ЕТ „..........” е определено публично държавно вземане за възстановяване в размер
на 139 859,99 лв.
АУПДВ представлява индивидуален административен акт (така: Решение № 15233
от 21.11.2011 г. по адм. д. № 6939/2011 на Върховния административен съд) и като такъв
той е официален документ, като практиката на съдилищата не е единна в разбирането си
дали представлява конститутивен индивидуален административен акт или е декларативен
(Решение № 10130 от 10.11.2022 г. по адм. д. № 7543 / 2021 г. на Върховен
административен съд, Решение № 1856 от 20.02.2023 г. по адм. д. № 2841 / 2022 г. на
Върховен административен съд, Решение № 1412 от 08.03.2021 г. по адм.д. № 2519/2020
г. на Административен съд - София). Но за целите на настоящото производство е от
значение само обстоятелството, че с него се удостоверява наличието на публично държавно
вземане, подлежащо на предварително изпълнение.
По делото е приложено заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от
която е видно, че на 23.02.2022 г. публичен изпълнител е удържал в полза на ДФ
3
„Земеделие” сумата от 1094,62 лв. Съгласно изготвеното заключение от вещо лице в резултат
на допуснатото предварително изпълнение общо е събрана сумата от 7041,24 лв. по АУПДВ
№ 33/3/3121580/3/01/04/01, в които се включва и претендираната в настоящото производство
сума от 1094,62 лв., събрани принудително на 23.02.2022 г. от публичен изпълнител. Също
така се констатира, че принудителното изпълнение е продължило по силата на представено
Решение № 33/3/3121580/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция.
Съдът, като извърши преценка на заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
на основание чл. 202 ГПК счита, че следва да кредитира така направените изводи, тъй като
заключението е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е
отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че то
е действало недобросъвестно или е заинтересовано от изхода на делото.
По делото е приложено решение № 6760 от 07.07.2022 г. по административно дело №
7963 / 2021 г. на ВАС, с което ВАС е отменил Решение № 3596/03.06.2021 г., постановено по
адм. дело № 3859/2020 г. по описа на Административен съд София–град и вместо него е
постановил отмяна на Акт за установяване на публично държавно вземане №
33/3/3121580/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8555 от 11.03.2020 г., издаден от изпълнителния
директор на ............“ като незаконосъобразен поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила (арг. от чл. 146, т. 3 АПК). Посоченото решение
е окончателно и като такова то е влязло в сила и е задължително за настоящата инстанция на
осн. чл. 302 ГПК.
Поради това настоящата съдебна инстанция следва да приеме, че Акт за
установяване на публично държавно вземане № 33/3/3121580/3/01/04/01 е
незаконосъобразен и като такъв той не може да бъде валидно основание за задържане на
сумите, които са били удържани от ищеца по настоящото дело в резултат на
предварителното изпълнение на акта от публичен изпълнител. Предвид това за ищеца се
поражда вземане спрямо ответника за връщане на сумите, предмет на предварителното
изпълнение, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД като събрани на отпаднало основание и в
точност в резултат на обявената незаконосъобразност на АУПДВ, който е служил като
основание за събиране на сумата.
По делото е представено Решение № 33/3/3121580/3/01/04/02 за налагане на
финансова корекция (РФК), издадено на осн. чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за
подпомагане на земеделските производители , чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
29/11.08.2008 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от Наредба № 23 от 18 декември 2009 г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за
местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на
умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните
инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г., и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1, и чл. 73,
ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено
управление. С цитираното Решение за налагане на финансова корекция е констатирано
4
нарушение на сключения административен договор и е определена сума за възстановяване в
размер на 139 859,99 лв., като в таблица № 3 е посочена и погасена сума в размер на
7041,24 лв. за периода 02.04.2021 г. до 22.06.2022 г. по главницата и е посочено, че
остатъкът за възстановяване е в размер на 132 818,75 лв., като по този начин още извън
съдебно ищецът се е позовал на извършено прихващане, което съдът следва да съобрази.
Решението по правната си природа също представлява индивидуален
административен акт (така: Решение № 16523 от 04.12.2019 г. по адм. д. № 119/2019 на
Върховния административен съд, Решение № 237 от 05.05.2023 г. по адм. д. № 91 / 2023
г. на III състав на Административен съд - Плевен). Като според съдебната практика на
административните съдилища РФК представлява конститутивен индивидуален
административен акт (така: Решение № 63 от 05.01.2024 г. по адм. д. № 518 / 2023 г. на IV
състав на Административен съд - Стара Загора). Следователно той от гледна точка на
гражданския процес представлява официален диспозитивен документ, който обвързва
адресата си – ищец по настоящото дело, с предвидените в него задължения. В настоящия
случай това е задължението за възстановяване на сума, получена от него като безвъзмездна
финансова помощ.
Посоченото решение е обжалвано от ищеца по настоящото дело, като с решение №
475 от 06.03.2024 г. на Административен съд – Ловеч по адм.д. № 414/2022 г. съдът е
отхвърлил като неоснователна жалбата на ищеца по настоящото дело, като същото
решение е влязло в сила на 05.04.2024 г., видно от представеното заверено копие, върху
което е удостоверено дата на влизане в сила.
Съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК: Съдът не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му. Предвид обстоятелството, че в процесния
случай административният акт се противопоставя на лицето, срещу което е издаден
индивидуалният административен акт и което го обжалва настоящата съдебна инстанция
счита, че не разполага с правомощието да се произнася по законосъобразността на
административния акт, а следва да зачетен неговото правно действие, доколкото то не е
отречено с влязло в сила съдебно решение на компетентния административен съд.
При така изложената фактическа обстановка е видно, че основанието, на което
ответникът е събрал претендираните от ищеца суми е отпаднало поради отмяната на
АУПДВ, който е бил юридическото основание за пристъпване към принудително
предварително изпълнение. Въпреки това обаче се установи, че към момента на произнасяне
на настоящата инстанция е налице Решение за финансова корекция, което също се ползва с
предварително изпълнение на осн. чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските
производители и на осн. чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските
производители вр. с чл. 73, ал. 4, вр с чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление (така: Определение № 10169 от
10.11.2022 г. по адм. д. № 10359 / 2022 г. на Върховен административен съд, Определение
5
№ 1746 от 14.02.2024 г. по адм. д. № 838 / 2024 г. на Върховен административен съд).
Като в настоящия случай видно от Определение от 18.12.2023 г. и от разгледаното по-горе
решение № 475 от 06.03.2024 г. на Административен съд – Ловеч и двете по адм.д. №
414/2022 г. жалбоподателят не се е възползвал от правото си по чл. 166, ал. 2 вр. с ал. 4 от
АПК да иска спиране на допуснатото със закон предварителното изпълнение.
Поради това настоящата съдебна инстанция счита, че вземането по Решение №
33/3/3121580/3/01/04/02 издадено на 27.10.2022 за налагане на финансова корекция е
изискуемо и ликвидно към дата на 27.10.2022г., предвид особеността на източника му и
специалната правна уредба, която е цитирана по-горе, подлежи на предварително
изпълнение.
Следователно настоящата съдебна инстанция счита, че ответникът законосъобразно е
осъществил прихващане на сумата, която е събрана от ищеца при отпаднало
основание, със сумата, която ищецът му дължи на основание Решение №
33/3/3121580/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, като двете вземания са
насрещни, изискуеми и ликвидни и с обект парична престация. За извършеното прихващане
на сумите ищецът по настоящото дело е осведомен посредством Решение №
33/3/3121580/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, в което сумите, които са
събрани при предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно
вземане № 33/3/3121580/3/01/04/01, вкл. и претендираната сума от 1094,62 лв., са отразени
като погасена част от главницата по сумата, подлежаща на възстановяване. Съгласно
съдебната практика на ВАС, обективирана и в приложеното по делото Решение № 1051 от
30.01.2024 г. по адм.д. № 9380/2022 г., подобно прихващане е допустимо.
Следователно двете вземания са погасени до размера на по малкото към 27.10.2022
г., което е отразено и във Решение № 33/3/3121580/3/01/04/02 за налагане на финансова
корекция. В този смисъл ТРТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2020 от 18.03.2022 г. на
ОСГТК, ВКС, с което се приема При уважено възражение за прихващане признатите
от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в
който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било
изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без
значение.
При вземане за неоснователно обогатяване на отпаднало основание лихва за забава се
дължи от момента на поканата (така: Решение № 213 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. №
3398/2015 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Е.Ч.). В настоящия случай това е
поканата за доброволно изпълнение от 13.09.2023 г. Също така по делото се установи, че
Решението за налагане на финансова корекция е издадено на 27.10.2022 г., като по силата на
закона е придадено предварително изпълнение.
Поради това към момента на отправяне на поканата вече е било извършено валидно
прихващане от страна на ответника по изложените по-горе съображения и следователно към
6
момента на отправяна на поканата не е съществувало вземане, върху което да се трупа
мораторна лихва поради погасяването му чрез прихващане.
Предвид отхвърлянето на главния иск, настоящата съдебна инстанция счита, че
следва да бъде отхвърлен и иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тъй като поради
акцесорния характер на лихвата за забава липсата на главен дълг води до невъзможност за
начисляване на лихва върху липсващия дълг. Нещо повече вземанията са погасени към
27.10.2022 г., тоест преди да започне да се дължи лихва за забава, което е едва от 13.09.2023
г., но очевидно към този момент вече не е налице вземане за ищеца, тъй като същото е
погасено с прихващане.
Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция счита, че предявените
искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ответникът.
Ответникът претендира разноски в размер на 150 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение, като следва да му бъдат присъдени такива съобразно
отхвърлената част от исковете на осн. чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК. Това е така, тъй като още
към 27.10.2022 г. вземането на ищеца е погасено чрез прихващане и той неоснователно е
предявил иск.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
предявен от ЕТ „..........“, с ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. Априлци, ул.
"Зла рeка" № 16, срещу ............“, с БУЛСТАТ: ........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н. „Овча Купел”, бул. „Цар Борис III”, № 136 за признаване за установена
дължимостта на сумата от 1094,62 лева, представляваща неоснователно обогатяване, поради
извършено прихващане с вземане по Решение № 33/3/3121580/3/01/04/02 от 27.10.2022 г.,
за налагане на финансова корекция.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявен от ЕТ „..........“, с ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. Априлци, ул.
"Зла рeка" № 16, срещу ............“, с БУЛСТАТ: ........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н. „Овча Купел”, бул. „Цар Борис III”, № 136 за признаване за установена
дължимостта на сумата от 205,19 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
23.02.2022 г. до 27.10.2023 г. поради извършено прихващане с вземане по Решение №
33/3/3121580/3/01/04/02 от 27.10.2022 г., за налагане на финансова корекция.
7
ОСЪЖДА ЕТ „..........“, с ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр.
Априлци, ул. "Зла рeка" № 16, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал.8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП да заплати на ............“, с БУЛСТАТ: ........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н. „Овча Купел”, бул. „Цар Борис III”, № 136,
сума в размер на 150 лв /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8