№ 1562
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100509195 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на непълнолетните О. О. В. и Р. О. В., действащи
лично и със съгласието на своята майка М. К. К., срещу Решение № 20201152/21.10.2021 г.,
-ти
постановено по гр.д. № 16589/2021 г., по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 149
състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от ищците Р. О. В. и О. О. В.,
действащи лично и със съгласието на своята майка М. К., искове за увеличение на
присъдена месечна издръжка, за разликата над уважения размер от 300 лв. месечно на дете
до размер от 500 лв., както и в частта, в която ищците са осъдени да заплатят на О. В. В.
сумата от 257 лв., представляваща направените по делото разноски.
Твърди се, че решението в обжалваната му част е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и в грубо нарушение
на съдопроизводствените правила, като са изложени съображения.
Моли се да се отмени решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове
за разликата над уважения размер от 300 лв. месечно на дете, до размер от 500 лв. месечно
на дете, както и в частта, в която ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата от 257
лв. разноски. Заявена е претенция за разноски.
Въззиваемата страна О. В. В. моли да се потвърди първоинстанционното решение в
1
обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страни,
имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата на страните, приема за установено следното:
С Решение № 20201152/21.10.2021 г., поправено с Решение №20217674/01.12.2021 г.,
както и поправено с Решение № 20043077/20.06.2022 г., постановени по гр.д. № 16589/2021
-ти
г., по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 149 състав, е изменен, на основание чл.
150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, размерът на дължимата месечна издръжка от О. В. В., определена с
-ти
Решение №III-89-24/21.02.2012г. по гр.д. № 8987/2010г. по описа на СРС, 89 състав, в
полза на О. О. В., действащ чрез своята майка М. К. К. и на Р. О. В., действаща лично и със
съгласието на своята майка М. К. К., като е осъден, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2
СК, О. В. В. да заплаща на О. О. В., действащ чрез своята майка М. К. К., месечна издръжка
в размер на 300 лв., считано от 24.03.2021г. до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва от забавата върху
всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане, като е отхвърлен искът за
горницата над 300 лв. до пълния предявен размер от 500 лв.; осъден е, на основание чл. 150
вр. чл. 143, ал. 2 СК, О. В. В., да заплаща на Р. О. В., действаща лично и със съгласието на
своята майка М. К. К., месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 24.03.2021г. до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва от забавата върху всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане,
като е отхвърлен искът за горницата над 300 лв. до пълния предявен размер от 500 лв.;
допуснато е, на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка; осъдени са, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК О. О. В., действащ чрез своята майка М. К. К., и Р. О. В., действаща лично и със
съгласието на своята майка М. К. К., да заплатят на О. В. В. сумата от 257лв.,
представляваща разноски пред първата съдебна инстанция; осъден е, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК О. В. В. да заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 432 лв.,
представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
Настоящият съдебен състав счита, че присъдената от първоинстанционния съд
месечна издръжка е недостатъчна да покрие нарасналите нужди на децата от средства за
съществуване и социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужди от такива).
Видно от материалите по първоинстанното дело, с Решение №III-89-24/21.02.2012г.,
-ти
постановено по гр.д. № 8987/2010г. по описа на СРС, 89 състав, по силата на утвърдено
от съда споразумение, ответникът се е задължил да заплаща месечни издръжки в размер на
150 лв. за всяко едно от децата ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
От социален доклад на ДСП Сердика, представен пред въззивната инстанция се
установява, че децата живеят със своята майка. Детето О. е ученик в 8-ми клас в НПМГ,
2
спортува баскетбол, участва в състезания по математика. Детето Р. е ученичка в 11 клас на
НТБГ, посещава и уроци по английски език, има интереси към различни спортове, към
момента тренира фитнес. На децата са осигурени необходимите условия за отглеждане и
възпитание. Майката работи, като от събраните пред първата инстанция доказателства -
Заповед за назначаване, се установява, че същата работи в КПКОНПИ с месечно
възнаграждение от 1500 лв.
От представено удостоверение за семейно положение от 07.05.2021 г. в първата
инстанция се установява, че ответникът е баща на децата Р. О. В., О. О. В., Р. О. В. и В. О.
В..
Видно от справка от НОИ, постъпила пред първата инстанция, с осигурител „Е.Е.“
ООД, средномесечният осигурителен доход на бащата за периода от м. август 2020 г.- месец
декември 2020 г., вкл., е в размер на 1199.33 лв., а за периода от м. януари 2021 г.- месец
юни 2021 г., вкл., е в размер на 2869,75 лв., като съгласно споделеното от бащата при
извършеното социално проучване и отразено в актуален социален доклад на ДСП Слатина,
понастоящем същият е безработен, като получава обезщетение в размер на 1600 лв.
В открито съдебно заседание, проведено пред настоящата инстанция, на поставени
към бащата въпроси по реда на чл. 176 ГПК, същият е посочил, че не отдава под наем
притежавани от него апартаменти, както и че не получава месечни доходи от притежаваните
от него апартаменти.
От представена пред първата инстанция годишна данъчна декларация за 2016 г. се
установява, че ответникът е получил доходи от наемно правоотношение в размер на 1100 лв.
Отделно от това, видно от годишни данъчни декларации за 2020 г., 2019 г., 2018 г. и
2017 г., средномесечният брутен доход на бащата от трудови правоотношения и от друга
стопанска дейност и/или от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права
или имущество, е както следва – за 2020 г. средномесечният брутен доход на бащата е в
размер на 2466 лв.; за 2019 г. – 9348,92 лв.; за 2018 г. – 7165 лв.; за 2017 г. – 8799 лв.
Същият притежава в град София и 15 самостоятелни обекта в сграда.
При определяне размера на дължимата издръжка съдът следва да се съобрази с
нуждите на детето и възможностите на неговите родители. Детето О. е родено на 30.01.2008
г., т.е. на 15 години е, а детето Р. е родено на **** г., т.е. на 17 години е и от определянето
на досегашната издръжка на децата от 150 лева са изминали повече от 11 години, поради
което нуждите на децата са нараснали, като ноторно известна е ситуацията в страната с
изключително завишените цени на основни хранителни продукти, както и други стоки и
услуги, без които не би било възможно нормалното изхранване и преживяване на двете
непълнолетни деца, живеещи в град София. Същевременно, въззиваемият разполага с
материални възможности да заплаща на непълнолетните си деца месечни издръжки в по-
голям размер от присъдения от първостепенния съд, като настоящият съд съобразява, че
същият има още две малолетни деца – Р. и В., родени през 2019 и 2021 г., които макар и на
по-ниска възраст от непълнолетните им еднокръвни брат и сестра, също имат нужда от
3
издръжки.
Същевременно доходите на бащата в различните периоди от време варират в
различаващи се размери, а през 2020 г. значително са намалели, но видно от разпечатка от
имотния регистър по персоналната партида на бащата са отразени вписани актове относно
придобити от него в град София 15 самостоятелни обекти в сграда, от които същият е в
състояние да реализира доходи. Очевидно е, че с посоченото от него и отразено в
социалния доклад на ДСП Слатина обезщетение за безработен в размер на 1600 лв., какъвто
твърди да е, той би заплащал единствено задълженията си за местни данъци и такси за
посочените апартаменти. За да постанови по-висок размер на издръжките на двете
непълнолетни деца, съдът съобразява и че бащата притежава квалификация – летец-пилот, в
трудоспособна възраст е – на 46 години, няма данни да страда от заболявания, което е
индиция, че при деятелност от негова страна, същият е реализирал и може да реализира по-
високи доходи. Следва да се има предвид и че увеличената издръжка на детето Р. ще се
дължи за сравнително кратък период – за 28 месеца, считано от 24.03.2021 г., тъй като това
дете навършва пълнолетие на 08.07.2023 г.
Въззивният съд приема, че за цялостната издръжка на непълнолетните деца е
необходима месечно сумата от по 560 лева на дете, като участието на бащата в издръжката
следва да се увеличи с още по 60 лв. на дете или той трябва да заплаща по 360 лв. на дете, а
разликата да се допълва от майката. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се
отмени в частта, в която искът за увеличение на месечните издръжки е отхвърлен за
разликата от 300 лева до 360 лева, като въззиваемият се осъди да заплаща на въззивниците
месечни издръжки от по още 60 лева на всяко от децата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 24.03.2021 г., ведно със законната лихва за забава.
При това положение следва да се отмени първоинстанционното решение и в частта, в
която ищците са осъдени да заплатят на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
над 240 лв. до присъдената сума в размер на 257лв., представляваща разноски пред първата
съдебна инстанция, като съдът съобразява, че дължимите разноски на ответника се
изчисляват по формулата – отхвърлен размер:претендиран размер Х разноските, сторени от
ответника т.е. (280 лв.: 700 лв.)Х600лв. лв.=0.4Х600 лв.=240 лв.
Върху присъдените от въззивната инстанция издръжки въззиваемият дължи
държавна такса в размер на 153.60 лева по сметка на СГС.
В останалата обжалвана част - за разликата над 360 лв. на всяко от децата до пълния
претендиран размер от 500 лв. на всяко от децата, първоинстанционното решение следва да
се потвърди, тъй като съдът съобразява, че бащата има други две малолетни деца, на които
също следва да доставя издръжка.
По разноските пред въззивната инстанция: С оглед изхода на делото, въззиваемият
има право на разноски съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 3 ГПК, а именно, че ответникът
също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, като съдът осъжда въззивниците да му заплатят сторените
разноски в размер на 420 лв., съобразно посочената по-горе формула - отхвърлен
4
размер:претендиран размер Х разноските, сторени от ответника т.е. (280 лв.: 400 лв.)Х600лв.
лв.=0.7 Х 600 лв.=420 лв. Отхвърленият размер пред въззивната инстанция е в размер на 280
лв., тъй като въззивниците са претендирали по още 200 лв. издръжки на всяко дте, т.е. общо
за двете деца 400 лв., от тези 200 лв. претендирани на дете обаче, въззивният съд е уважил
претенцията само за 60 лв., т.е. общо за двете деца уваженият размер е 120 лв., следователно
отхвърленият размер е равен на разликата между претендирания от 400 лв. минус уважения
120 лв., което прави 280 лв. отхвърлен размер общо за двете непълнолетни деца.
Претендираното адвокатско възнаграждение от въззиваемия в размер на 600 лв. не е
прекомерно, тъй като защитата му е осъществена срещу две лица, всяко от които със
самостоятелни права в производството по чл. 150 СК, като този размер е съобразен с
предвиденото минимално възнаграждение от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - 300 лв. по дело за издръжка, съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 в старата й редакция /ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г./.
Съдът не присъжда разноски на въззивниците, поради липса на доказателства за
сторени такива – видно от договор за правна защита и съдействие от 03.11.2021 г., същият е
със страни М. К. К. – Р., в нейно лично качество, а не е със страни непълнолетните О. и Р.
О.и В.и, действащи лично и със съгласието на своята майка М. К. К..
Относно разноските, дължими на ищците в първоинстанционното производство,
настоящият съд не дължи произнасяне, тъй като по този въпрос се е произнесъл Софийски
градски съд, II-г въззивен състав, с определение от 09.12.2022 г. по ч.гр. дело № 628/2022 г.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20201152/21.10.2021 г., поправено с Решение
№20217674/01.12.2021 г., както и поправено с Решение № 20043077/20.06.2022 г.,
-ти
постановени по гр.д. № 16589/2021 г., по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 149
състав, в частите, в които са отхвърлени исковете за увеличение на месечните издръжки
на децата О. О. В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка М. К. К., ЕГН **********,
и на Р. О. В., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка М. К. К.,
ЕГН **********, над 300 лева до 360 лева на всяко от децата, както и в частта, в която са
осъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, О. О. В., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка М. К. К., ЕГН **********, и Р. О. В., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка М. К. К., ЕГН **********, да заплатят на О. В. В., ЕГН
**********, сумата над размера от 240 лв. до 257лв., представляваща разноски пред първата
съдебна инстанция и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № III-89-24/21.02.2012г. по гр.д. №
-ти
8987/2010г. по описа на СРС, 89 състав, в полза на О. О. В. месечна издръжка от 150 лева,
5
на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА О. В. В., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете О. О.
В., ЕГН **********, действащ чрез своята майка М. К. К.- Р., ЕГН **********, още 60 лева
месечна издръжка (или общо 360 лева), считано от 24.03.2021 г. до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното й изплащане.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № III-89-24/21.02.2012г. по гр.д. №
-ти
8987/2010г. по описа на СРС, 89 състав, в полза на Р. О. В. месечна издръжка от 150 лева,
на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА О. В. В., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете Р. О. В.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка М. К. К., ЕГН
**********, още 60 лева месечна издръжка (или общо 360 лева), считано от 24.03.2021 г.
до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20201152/21.10.2021 г., поправено с Решение
№20217674/01.12.2021 г., както и поправено с Решение № 20043077/20.06.2022 г.,
-ти
постановени по гр.д. № 16589/2021 г., по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 149
състав, в останалите обжалвани части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на О. О. В., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на своята майка М. К. К., ЕГН **********, както и искането на Р. О. В.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка М. К. К., ЕГН
**********, за присъждане на разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА О. О. В., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята
майка М. К. К., ЕГН **********, и Р. О. В., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка М. К. К., ЕГН **********, да заплатят на О. В. В., ЕГН
**********, сторените разноски в производството по в. гр. дело № 9195/2022 г. по описа на
-ви
Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен състав, в размер на 420 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА О. В. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 153.60 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7