Присъда по дело №450/2013 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 април 2014 г. (в сила от 28 януари 2015 г.)
Съдия: Яница Събчева Събева Ченалова
Дело: 20132200200450
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 септември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

19

 

Гр. Сливен, 14.04.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесета година,  в следния състав:

         

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ДРАЖЕВА

                                                                      ЧЛЕН: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Я.Д.

С.Ч.

             П.К.

 

 

           с участието на секретар Е.Х. и Зам.окръжен прокурор ДИАНА СТОЕВА, като разгледа НОХД  № 450 по описа за 2013 година, докладвано от съдия Яница Ченалова,

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.И.П. – роден на *** г. в гр.Нова Загора, живущ ***, неженен с едно дете, неосъждан, със средно образование, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 17.12.2012 г. в с.Дядово, общ. Нова Загора умишлено умъртвил баща си И.П.М. ЕГН **********, като смъртта е настъпила на 27.12.2012 г. в гр. Сливен, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.3 предл.1 във вр. с чл.115 от НК вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да търпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59 ал.1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното на подсъдимия Д.И.П. наказание Лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 06.06.2013г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

 

Веществените доказателства черен полиетиленов чувал, запечатан със стикер № 07746/18.12.2012г. съдържащ иззетите с протокол за оглед на местопроизшествието от 18.12.2012г. /л.16/ дрехи - долнище на анцунг и яке след влизане на присъдата в сила да се УНИЩОЖАТ  като вещи без стойност.

 

 ОСЪЖДА подсъдимия Д.И.П. с установена по делото самоличност да заплати направените по делото разноски в размер на 718.00 лв. по Бюджета на Съдебната власт.

 

Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Апелативен съд – гр. Бургас  в 15- дневен срок, считано от днес.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕН:

 

 

 

 

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

                                                                   2.

 

 

                                                                   3.

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към присъда № 19/14.04.2014г., постановена по НОХД № 450/2013 г. по описа на Окръжен съд – Сливен

 

 

Съдебното производство е образувано по повод внесен от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по досъдебно производство № 896/2012 год. по описа на РУ „Полиция” – Нова Загора, вх. № 51/13 г., пор. № 13/13 г. на Окръжна прокуратура гр.Сливен против Д.И.П. за престъпление по чл.116, ал.1, т.3 предл.1 вр. чл.115 от НК – за това, че на 17.12.2012  г. в С.Д., общ. Нова Загора, умишлено умъртвил баща си И.П.М., ЕГН **********, като смъртта е настъпила на 27.12.2012 г. в гр. Сливен.

Производството пред настоящия състав на СлОС се развива по общия ред.

В първото по делото с.з. П.И.М. – син на пострадалия И.П.М. и брат на подсъдимия Д.И.П. заяви, че желае да участва в производството в качеството на частен обвинител по делото, но не желае да предявява граждански иск. Съдът конституира П.И.М. в качеството на частен обвинител по делото.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа обвинението против подсъдимия Д.И.П., така както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че това обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства и настоява подсъдимия да бъде признат за виновен по него и осъден. След анализ на събраните по делото доказателства, акцентира, че са налице само косвени доказателства и обективни находки, които установяват механизма на нанасяне на уврежданията от подсъдимия на пострадалия. Последните счита, че доказват авторството на деянието по категоричен начин. Обективно и субективно прокурорът намира обвинителната теза за доказана, с оглед нанесените телесни увреждания на пострадалия, мястото на ударите, последващите усложнения, довели до неговата смърт. Счита, че прецизната правна квалификация на деянието е по чл.116 ал.1 т.3, предл.1 вр. чл.115 от НК, като деянието е извършено с евентуален умисъл. Излага, че подсъдимият е съзнавал, че нанася голям брой удари със значителна сила на жизнено важни центрове на човешкото тяло – глава и гръден кош, които наранявания могат да доведат до смъртта на пострадалия, че е допускал  настъпването на смъртта му и се е съгласявал с това. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, като при определяне на наказанието да бъдат отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Акцентира на обстоятелствата, че подсъдимият не е осъждан, че се отличава с интелектуален потенциал, значително над този, присъщ за неговия етнос. Обсъжда наличието на лоши характеристични данни, събрани в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие, както и факта, че подсъдимият има малолетен син, за който следва да полага грижи и за който до извършване на престъплението се е грижил. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ около и малко над минималния размер – около 16 г., което счита за справедливо и съответстващо на целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК. Моли веществените доказателства, като вещи без стойност да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата. Взема становище подсъдимият да бъде осъден да заплати разноските по делото. Моли на основание чл.59 НК да бъде приспаднато времето, през което подс. П. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото производство, от момента на задържането до привеждане на присъдата в изпълнение.

Частният обвинител П.И.М. участва лично в първите три съдебни заседания по делото. За последното с.з. е декларирал невъзможността си да присъства, че не възразява делото да продължи в негово отсъствие, както и че не поддържа частното обвинение.

Подсъдимият, лично и чрез служебно назначен за целите на производството защитник, участва активно в хода на съдебното следствие. Дава обяснения по обвинението.

В хода на съдебните прения защитата навежда, че обвинението спрямо подс. Д.П. – по чл.116 ал.1 т.3 предл.1 от НК, е останало недоказано. Счита, че не са налице безспорни, категорични доказателства, които несъмнено да доказват деянието, което е вменено на подсъдимия, че е извършил. Не спори по факта, че е настъпила смъртта на пострадалия И.П.М., в резултат на телесни увреждания, посочени в съдебно-медицинската експертиза, 10 дни след 17.12.2012 г. Отчита факта, че на инкриминираната дата – 17.12.2012 г. подс. П. се е прибрал в дома си, влязъл е в конфликт със своя баща, като се получило сдърпване, сбИ.е между тях двамата, след което подсъдимият оставил пострадалия отвън на двора и се е прибрал в дома им в С.Д.. Акцентира, че именно в дома си подсъдимият е намерен по-късно от органите на полицията. Счита, че в тази част на обвинението се губят приблизително около два часа до момента, когато е бил намерен пострадалия в дома на своя съсед. Навежда, че не е изключена възможността в този период от време пострадалият да е имал контакти с други лица, които евентуално можели да нанесат тежките увреждания, довели до неговата смърт. Обсъжда, че при направеното на подс. П. освидетелстване в много кратък срок, след като е установено деянието, не е установило по подсъдимия никакви следи от охлузвания, синини, кръв. В тази връзка излага становище, че е възможно между подсъдимия и пострадалия да е имало конфликт, но дали подсъдимият е нанесъл ударите, причинили телесните повреди, смята за недоказано. Аргументира теза за допуснати на досъдебното производство неотстраними нарушения на процесуалните правила, а именно неизвършването на оглед на местопроизшествие вечерта, когато е намерен пострадалия, на следващия ден извършване първо на следствен експеримент и едва тогава на следственото действие – оглед. Допълнително навежда, че часовете, посочени в съответните протоколи обосновават извод за извършване на следствените действия при пълен мрак или сумрак. Допълнително подсъдимият присъствал на следствените действия без да е ясно процесуалното му качество към този момент, и без да му е осигурена съответна защита, като досъдебното производство било образувано срещу неизвестен извършител, за деяние по чл.128 НК. Защитата излага становище за последователност и логичност в обясненията на подс. П. чрез проследяване на дадените такива на досъдебното производство и обясненията, дадени пред съдебния състав. Счита, че не са събрани доказателства П. да е бил груб, лош с баща си, не полагащ грижи за последния. Определя показанията на свид.Еленка Н. като такива на заинтересовано лице, а останалите свидетели не потвърдили твърдението на обвинението за лошо отношение на Д.П. към баща си. В подкрепа на тази си теза привежда като аргументи липсата на сигнали в РУП – Нова Загора срещу подсъдимия Д.П., както и обстоятелството, че същият е бил с количество алкохол 0,57 промила при задържането му в РУП – Нова Загора на инкриминираната дата, което намира, че не определя състоянието на П. като „пиян”. Заключава, че обвинението не е доказано безспорно, тъй като липсвал умисъл у подс. П. да е искал, желал или целял да умъртви баща си. Защитникът дава вяра на обясненията на П., че двамата с пострадалия са се скарали, че са нанесени някакви удари и в резултат на което са настъпили телесните повреди, описани в съдебно-медицинската експертиза. Смята, че  събраните доказателства сочат на деяние с квалификация по чл.124, ал.1, предл.2 от НК, тъй като смъртта е настъпила в резултат на телесните повреди, три на брой, но подс. Д.П. нито целял, нито искал, нито желал смъртта на своя баща. Моли подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1, т.3 предл.1 вр. чл.115 от НК и деянието да бъде преквалифицирано като такова по чл.124, ал.1, предл.2 от НК. Моли да бъде наложено наказание в размер около минималния, предвиден в закона, като бъде приспаднато задържането на подсъдимия с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

В личната си защита подсъдимият се присъединява към казаното от защитника му. В последната си дума сочи, че  няма кой да се грижи за детето му и да го издържа. След обсъждане на факти по делото, счита за много по-логично баща му да излезе през пътната врата, която била на 5 м. от циментовата площадка, вместо да обикаля целия двор. Акцентира, че е бил пет месеца на свобода, че не се е считал за убиец на баща си. Твърди, че е можел да се укрие, включително и в друга държава, но вместо това започнал работа. Моли за присъда в минимален размер. Споделя, че не заслужава обвинение по чл.116 от НК, тъй като наказанието е „лишаване от свобода” от 15 години нагоре.

От анализа на събраните в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства, веществени доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Подсъдимият Д.И.П. е роден на *** г. в гр. Нова Загора. Със средно образование е, не е женен. Има един син – свид. И.Н.Й.. Постоянният адрес на подсъдимия е в С.Д.,ОБШ.Н.З..

Постр. И.П.М., на 81 години, бил вдовец и живеел в къща в С.Д., общ. Нова Загора. Синовете му – подс. Д.И.П. и свид. П.И.М., живеели и работили в гр. Свети Влас, общ. Несебър. През последните години грижи за възрастния мъж полагала неговата съседка - -свид. Е.И.Н.. Тя му носела храна, лекарства и дрехи, посещавала го често, а и той ходел в нейния дом. Пострадалият М. живеел при изключително мизерни условия, като в къщата му дори нямало електричество. Пострадалият възнамерявал да прехвърли правото на собственост върху къщата, но не разполагал с документи за собственост. Със съдействието на свид. Е.Н. и пълномощник адвокат – свид. Н.Н., постр. М. се снабдил с необходимите документи и на 29.02.2012 г. бил сключен договор за покупко-продажба на имота, обективиран в Нотариален акт № 62/29.02.2012 г., том 1, рег. № 521, дело № 58/2012 г. по описа на Нотариус В.И. с район на действие – съдебен район на РС – Нова Загора. Постр. М. чрез пълномощник – свид. Н.Н. като продавач продал на свид. Е.Н. като купувач дворното място в С.Д., ведно с построената в него къща и др. постройки за сумата от 4000 лв. Въпреки, че не било изрично посочено в договора постр. М. и свид. Н. били постигнали договореност постр. М. да остане да живее в къщата докато е жив.

Междувременно свид. Н. разбрала, че търговското дружеството „Венид Агро” ООД със седалище в гр. Свети Влас изкупувало недвижими имоти на територията на С.Д.. Дружеството било собственост на братя Д., чиято майка била родом от С.Д.. Дружеството се представлявало от управителя свид. Р.С.К.. Последният пък от своя страна бил пряк ръководител в работата на подс. П. и брат му – свид. П.М., докато двамата работели за братя Д. в гр. Свети Влас, общ. Несебър.

Свид. Е.Н. и свид. Р.К. като управител на „Венид Агро” ООД гр. Свети Влас се свързали и се договорили свид. Н. да продаде на търговското дружество недвижимия имот, прехвърлен й по-рано от постр. И.М., като последният продължи да живее в имота докато е жив. Сделката била сключена с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81/27.06.2012 г., том VІ, рег. № 4533, дело № 737/27.06.2012 г. на Нотариус Я. П. – с район на действие – съдебния район на РС – Нова Загора, в който била вписана цена на имота 4000 лв. За прехвърления имот свид. Н. получила от купувача сумата от 13500 лв.

Подс. П. работил за братя Д. от 1999 г. като градинар в гр. Свети Влас. Семействата на братя Д. и на подсъдимия се познавали от С.Д. и по-късно подсъдимият уредил и брат си на работа в гр. Свети Влас. От 2004 г. подс. П. бил преместен на работа в личните къщи на братя Д. на Св. Влас, а брат му поел неговага предишна работа в комплекс Манастира. Братя Д. предоставили на подс. П. апартамент в гр. Свети Влас, в който той живеел заедно със сина си свид. И.Н.Й.. С времето подс. П. започнал да употребява алкохол, който не бил в големи количества, но го злепоставял в работата му, тъй като след употреба на алкохол не бил в състояние да изпълнява служебните си задължения. Така в началото на лятото на 2012 г. подс. П. напуснал работата си в Свети Влас и се завърнал в С.Д.. Установил, че баща му е прехвърлил къщата на свид. Е.Н., което станало причина за конфликти между него и баща му от една страна и между него и свид. Е.Н. от друга. Наложило се подс. П. да се върне отново на морето, за да работи. В началото на есента, в периода м.септември – м.октомври 2012г., подс. П. се завърнал в С.Д. и се установил да живее в къщата в С.Д. при баща си. По същото време братът на подсъдимия – свид. П.М. разбрал от работодателя си – свид. Р.К., че къщата им в С.Д. е прехвърлена от баща им постр. И.М. на свид. Е.Н., и от последната – на търговското дружество „Венид Агро” ООД – гр. Свети Влас.

Обстоятелството за прехвърлената собственост на къщата ставало повод за конфликти между постр. М. и неговия син – подс. Д.П.. Поради това, често след употреба на алкохол, подс. П. упражнявал над баща си физически тормоз.  

На 17.12.2012 г. подс. Д.П. пил бира със свид. С.О. по прякор Бангото, след което около 19:00 часа се прибрал при баща си у дома си. Между двамата отново възникнал конфликт. В една от стаите на къщата подс. Д.П. започнал да бие баща си, като му нанасял ритници и удари с ръце. Издърпал го навън, съборил го на циментовата площадка пред входа на къщата, където продължил да му нанася множество удари в областта на главата и двете половини на гръдния кош. Подсъдимият притиснал силно със собственото си тяло лежащия на земята постр. М. като продължил на му нанася удари със значителна сила в областта на главата, тялото и гръдния кош. Постр. И.М. лежал на дясната си половина без да може да противодейства на ударите и да се защити. Когато пострадалият престанал да дава признаци на живот, подс. Д.П. спрял да го бие, прибрал се в къщата и легнал да спи. Пострадалият останал да лежи на циментовата площадка пред къщата, облечен само с долнище на анцуг и късо шушляково яке. Времето било много студено, мразовито и тъмно. След известно време постр. И.М. направил опит да достигне до някоя от съседните къщи. По пътя, изпадайки в особено състояние на духа поради тежките си травми, той разсъблякъл дрехите си, като успял да премине в двора на съседния имот, собственост на свид. Г.Г.К..

Около 21:00 часа свид. К. чул кучешки лай и излязъл да провери какво се случва. Видял постр. И.М. свит на кълбо в югоизточната страна на двора си, като в първия момент не го познал. Пострадалият бил без дрехи, обут само с чорапи, без способност за членоразделна реч и с кръв по лицето. Лежал свит на кълбо и целият треперел от студ. Свид. К. сигнализирал на телефона за спешни повиквания.  

В 21 часа в РУ „Полиция” – Нова Загора бил получен сигнал за открито в безпомощно състояние лице. На сигнала се отзовали дежурните полицейски служители – свид. Г.Н.Т. и свид. В.Б.Б.. Малко след това на място пристигнал екип на спешна медицинска помощ, които отвели постр. И.М. в болницата. Полицейските служители се отправили към дома на подс. Д.П.. По пътя видели разхвърляните дрехи на постр. М. и следи от фекалии по цимента, отпред по пътеката към двора. Разговаряли с подс. Д.П., като обяснили, че баща му е открит гол в съседния двор, при което той казал, че баща му често правел така. Отказал да отиде в болницата и да занесе дрехи на баща си с репликата: „На когото е приписал къщата, той да отиде!”. Подс. Д.П. бил отведен в сградата на РУ „Полиция” – Нова Загора и задържан за срок от 24 часа. В полицейското управление той бил проверен за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест, което отчело наличие на 0,57 промила етилов алкохол.

Пред служителя на сектор „Криминална полиция” в РУП – Нова Загора  свид. Л.В., подс. П. разказал за случилото се, като описал  начина, времето и мястото на нанасяне на побоя над баща си. На следващия ден – 18.12.2012 г. разследващите органи извършили оглед на местопроизшествието – недвижим имот в С.Д., общ. Нова Загора, в който живеел постр. И.М., при който били иззети долнището на анцуг и якето, с които пострадалият бил облечен предишната нощ. Проведен бил следствен експеримент с участието на Д.П.. При двете следствени действия са изготвени фотоалбуми, приложени към материалите по досъдебното производство. При проведените процесуално-следствени действия подсъдимият посочил мястото, където баща му е падал на земята и потвърдил, че иззетите дрехи принадлежат на пострадалия.

Постр. И.М. бил транспортиран в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ – гр. Сливен. При извършените прегледи било установено, че пострадалият се намира в тежко общо състояние, в сопорозно към коматозно състояние. Бил в състояние на хипотермия, с телесна температура около 34 градуса. Имал кървене от носа и лявото ухо. Било установено наличието на масивен двустранен периорбитален оток и кръвонасядане в областта на двете очници. При прослушване на гърдите били установени данни за двустранно везикуларно дишане, а пулсът му бил 56 удара в минута. След проведени консултации постр. М. бил приет на лечение в ОАИЛ /отделение по анестезиология и интензивно лечение/ с диагноза „Съчетана травма: глава, гърди“. Постепенно състоянието му се влошавало, изпаднал в състояние на дълбока кома и дихателна недостатъчност. Въпреки проведените терапевтични и съживителни мероприятия, пострадалият е починал на 27.12.2012 г., в 00:45 часа.

Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза на труп на постр. И.М. № 361/12 г. и съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 36/1З г., изготвени от д-р Т.Ч., причината за настъпването на смъртта на пострадалия е съчетаната травма с обхващане на главата и гръдния кош, като най-съществена е тежката гръдна травма с множествените двустранни счупвания на почти всички ребра от двете страни на гръдния кош. При аутопсията е констатирана черепно-мозъчна травма, която се изразява в установените повърхностни контузионни огнища на мозъка в теменните области на двете големи мозъчни хемисфери и тежка гръдна травма, с множествени счупвания на почти всички ребра и контузионни огнища на белите дробове, предимно на левия бял дроб и умерено изразени контузии на десния бял дроб, като гръдната травма е била усложнена с получаване на тежка двустранна хипостатична и контузионна пневмония със засягане предимно на левия бял дроб. Непосредствената причина за настъпването на смъртта на постр. М. е острата дихателна недостатъчност на базата на тежкия травматичен и възпалителен процес на белите дробове.

Настъпването на смъртта е в пряка и непосредствена връзка с получените по време на инцидента от 17.12.2012 г. травматични увреждания в областта на главата и гръдния кош и настъпилите увреждания в тази връзка. Настъпването на смъртта е непосредствена последица на причинените на пострадалия черепно-мозъчна травма и гръдна травма и настъпилите усложнения за белите дробове. Експертът излага становище, че смъртта на пострадалия е можела да настъпи както само вследствие на черепно-мозъчната травма, така и само вследствие на гръдната травма. Отчетени са и състоянието на хипотермия, в която е изпаднал пострадалият, напредналата му възраст, и понижените защитни сили на организма в тази възраст на човека.

Описаните увреждания са били получени приживе, което е видно от
данните от медицинската документация и от предварителните сведения, както и от установените увреждания по тялото на пострадалия, като тяхната давност добре съвпада с времето на инцидента, възникнал вечерта на 17.12.2012 г. Описаните увреждания са получени вследствие действието на механичен фактор и добре отговарят да са получени вследствие нанасяне на множество удари с твърди тъпи предмети в областта на главата и двете половини на гръдния кош. Ударите са били множествени и са били нанесени със значителна сила.

Според вещото лице, множествените двустранни счупвания на ребрата на пострадалия са му причинили - „Трайно затрудняване движението на снагата”. Двустранните тежки контузионни огнища на белите дробове с причиняване на дихателна недостатъчност са му причинили „Разстройство на здравето, временно опасно за живота”. Опасността за живота идва от възможността острата дихателна недостатъчност да доведе до настъпването на смъртта на пострадалия. Повърхностните контузионни огнища на двете големи мозъчни хемисфери в теменните области на двете големи мозъчни хемисфери с отока на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и мозъчния ствол в големия тилен отвор, също са довели до „Разстройство на здравето, временно опасно за живота”. Тук опасността за живота идва от възможността тези увреждания на мозъка да доведат до силно затормозяване на центъра на дишането и сърдечно-съдовата дейност и да настъпи смъртта на пострадалия. Всички горепосочени увреждания представляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Повърхностните травми в областта на главата, гръдния кош крайниците са му причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Разпитан в с.з. експертът пояснява, че при външния оглед на тялото на пострадалия всички увреждания са били с еднаква давност и отговарят да се получени по едно и също време. При външния оглед на трупа зацапвания имало в областта на лявото ухо, въпреки 10-дневния престой на пострадалия в болницата. Констатирани били и повърхностни наранявания. Вещото лице сочи, че появата на кръв от ушния канал е признак за черепно-мозъчна травма, като се касае за счупване на основата на черепа. Защитава становището си по т. 4 от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, че смъртта на пострадалия може самостоятелно да се дължи както на черепно-мозъчната травма, така и на гръдната травма и травмата на крайниците. Обосновава, че при настъпване на смъртта всяка травма има значение. Травмата на крайниците, според вещото лице, може да бъде отнесена към всяка една от двете самостоятелни причини. Сами по себе си уврежданията на крайниците не били смъртоносни, а повърхностни. Значението им за настъпване на смъртта касаят изпадането на пострадалия в състояние на шок. Експертът сочи, че непосредствената причина за смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на кома, травматичен шок и интоксикация, вследствие тежката контузионна пневмония, която е настъпила като резултат на контузията на белите дробове и продължителното залежаване на пострадалия. Вещото лице излага, че всяка травма има своето място и значение за процеса на танатогенеза, като има значение за степента и скоростта на развитието на травматичния процес. Твърди, че понякога повърхности травми могат да доведат до настъпване на смъртта, без да има тежки счупвания.

Констатираните в конкретния случай тежка гръдна травма, със счупване на почти всички ребра, както и тежка черепно-мозъчна травма, според вещото лице, не могат да бъдат причинени от удари с шамари. Падане от собствен ръст също не може да причини такива счупвания. След обсъждане на възможни механизми за получаване на различни увреждания, експертът е категоричен, че счупванията на ребрата са получени вследствие на нанасяне на удари с твърди тъпи предмети в областта на гръдния кош. Като такива предмети определя и юмруците, лактите и ритниците на човек. Този механичен фактор може да бъде упражнен и чрез силен натиск. Пояснява, че такова увреждане е възможно и ако лицето е в паднало положение и бъде натискано силно с ръце, лакти или юмруци, или пристиснато с коляно, за да бъде фиксирано тялото към пода или повърхността на терена. С оглед обективно установените данни за пострадалия – възрастен човек, слаб, с тегло 60 кг, вещото лице сочи, че  не е налице такава мека тъкан, която да облекчава влиянието на механичния фактор. От друга страна обстоятелството, че пострадалият е  възрастен човек определя последният като такъв с променени обменни процеси, при които костите стават по-лесно чупливи. Поради това при него не е необходимо да се приложи такава тежка голяма физическа сила, за да се получат процесните счупвания. Вещото лице сочи, че въпреки тежките травматични увреждания пострадалият е бил в състояние сам да се придвижи до съседния двор до мястото, където е бил намерен. Експертът твърди, че пострадалият не е изпаднал в безпомощно състояние или състояние на шок непосредствено след инцидента. Травматичният процес се развивал постепенно, контузионната обвивка на мозъка продължавала да се разширява, но не до степен такава, че да му пречи да се придвижва на собствен ход. С оглед събраните данни за поведението на пострадалия преди инцидента, а именно запуснати морални прояви с леки психични отклонения и занижени задръжки, експертът счита за възможно постр. М. да е изпаднал в особено състояние на духа и затова да си е свалил дрехите. Вещото лице излага, че дори и пострадалият да не беше си свалил дрехите, смъртта е щяла да настъпи, тъй като при възрастните хора и при децата влиянието на ниските температури е по-голямо отколкото при млади и здрави хора. Възрастните хора, поради нарушените обменни процеси, по-бавно образували топлина и влиянието на ниските температури при тях настъпва по-бързо. Категорично е становището му, че с или без дрехи при пострадалия изходът е щял да бъде летален, като във всички случаи настъпването на смъртта на пострадалия е във връзка с причинените увреждания. Хипотермията само допълнително е повлияла, като е ускорила процеса. Вещото лице поддържа изцяло заключението си, че ударите са били нанесени със значителна сила и са били много на брой. Нанесени са били с достатъчна сила, за да могат да причинят счупване на всички ребра от лявата страна и на десните ребра с изключение на първото.

По делото е приобщено заключението и на съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 72/2012 г., изготвена също от д-р Т. Ч., в която след преглед и освидетелстване на подс. Д.И.П. на 18.12.2012 г. вещото лице не е установило видими травматични увреждания по тялото на П.. Последният се намирал в състояние на добро клинично здраве. В с.з. вещото лице поддържа и това заключение. Пояснява, че не е установил видими травми, наранявания по ръцете, по кокалчетата на пръстите, по гръбните повърхности на пръстите на ръцете, нито по други части на тялото. Сочи, че ако са нанасени удари с шамари, не е задължително да останат белези по ръцете. Такива белези оставали при удар в областта на зъбите. Следи по ръцете на подсъдимия нямало нито по дланите му, нито по гръбните повърхности. Вещото лице посочва, че ръцете на подс. П. били груби като на общ работник и като на човек, който се занимава с физически труд. При такъв тип ръце, които са по-груби, според експерта, е по-малка вероятността за получаване на охлузвания при нанасяне на удари.

Изложените фактически обстоятелства се установяват по категоричен начин от  събраните по делото доказателства и доказателствени средства,  ценени поотделно и в тяхната съвкупност, а именно гласни, писмени и веществени доказателства, заключения на назначените по делото експертизи.

Съдът съобрази свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Съдът цени показанията на свидетелите В.Б., Г.Т. и Л.В., всички служители на РУ „Полиция” гр. Нова Загора. Същите се явяват основен доказателствен източник спрямо главния факт на доказване – по какъв начин, къде и от кого са причинени телесните увреждания на постр. И.М. на 17.12.2012г. Акцент следва се постави върху показанията на свид. В., на когото подс. П. е разказал за насенени от П. на пострадалия удари в инкриминираната вечер. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свид. В., както и тези от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281 от НПК, допринасят в значителна степен за изясняване на фактите по делото. От значение са и показанията на свид. Б. и свид. Т., които са установили в дома на свид. К. постр. И.М. и са разговаряли с подс. П., непосредствено след като пострадалият е откаран в болнично заведение. Показанията на полицейските служители са логични, последователни и взаимнодопълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Съдът се довери и на показанията на свид. Г.К. – съсед на пострадалия и подсъдимия, в чийто двор е намерен постр. М. в инкриминираната вечер, свид.И.М. – кмет на С.Д., свид. Е.Н. и свид. Г.В.Н., както и тези на свид. Н.Н.. Показанията на посочените свидетели съдържат информация досежно отношенията между пострадалия и свид. Е.Н., пострадалия и сина му Д.П., намеренията на пострадалия да прехвърли собствеността на къщата на свид. Н., както и за поведението на постр. М. в периода преди прехвърлянето на къщата в С.Д. и след това до инкриминираната дата. Свид. Е.Н. съобщава за нанасян нееднократно побой от подсъдимия на пострадалия преди инкриминираната дата, увреждания и следи от които възприела лично. Показанията на свид. Н.Н. внасят яснота и по механизма на прехвърляне на собствеността с оглед подготвените документи и сключване на самата сделка. Показанията на посочената група свидетели са взаимносвързани и подкрепящи се и като цяло относими към фактите, свързани и предхождащи събитията в инкримираната вечер.

Съдът дава вяра и на показанията на свид. Н.И.И. – медицински фелдшер към ЕТ „Д-р Козарева”, обслужвал С.Д.. Същите са последователни, логични, относими към предмета на доказване и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателствени материали относно здравословното състояние на пострадалия. В прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания на свидетелката, дадени на досъдебното производство, са налице данни, че през лятото на 2012г. при преглед на пострадалия, свидетелката си спомня за синини по лицето и ръката на постр. М.. Свид. И. споделя, че чула в селото, че Д. тормозел физически баща си, но не е възприела това лично. Съдът цени изцяло показанията на свид. И., като намира, че дадените в хода на съдебното следствие и прочетените такива от досъдебното производство се намират в отношение на покрИ.е и допълване.

Достоверни съдът намери и показанията на свид. П.М. – брат на подсъдимия и син на пострадалия, както и частен обвинител по делото, както и показанията на свид. И.Н.Й. – син на подсъдимия, и показанията на свид. Р.К. – пряк ръководител в работата на подсъдимия, докато П. е работил при братя Д.. Показанията на изброените свидетели съдържат характеристични данни за подсъдимия, както и за взаимоотношенията между него и пострадалия, между подсъдимия и неговия син И.Н., както и между подсъдимия и неговия брат П.М.. Същите показания съдържат информация и относно употребата на алкохол от подсъдимия и отражението му върху личния живот на П. и служебните му задължения. Показанията на свид. К. поясняват и обстоятелства, свързани с продажбата на процесната къща от свид. Е.Н. на търговското дружество „Венид Агро” ООД – гр. Свети Влас. Съдът кредитира показанията на тримата свидетели, като ги намери за последователни, достоверни и кореспондиращи помежду си и с останалите кредитирани доказателствени материали.

Съдът съобрази и показанията на свидетелите С.С.О., А.С.О., С.А.М. и М.К., като прецени, че същите имат частична относимост към определени факти, но като цяло стоят встрани от главния факт на доказване и свързаните с него обстоятелства. От същите съдът установи, че подс. П. е употребил алкохол – бира в инкриминирата вечер, че е работил като чистач в училището в С.Д. след като се завърнал в селото, както и че в по-ранен времеви момент постр. И.М. претърпял пътен инцидент, при който бил бутнат от маневриращ автомобил, но не получил увреждания. Установи се и че подс. П. е съдействал на баща си, за да се снабди пострадалия с лична карта, като подсъдимият е заплатил за услугата. Съдът обсъди тези гласни доказателства в относимата към предмета на делото част и ги съобрази доколкото кореспондират с останалите кредитирани доказателствени източници.

При анализа на доказателствата, съдът постави сериозен акцент върху съдебно-медицинските експертизи. Двете съдебно-мединицински експертизи на пострадалия /СМЕ   № 361/2012 г. на труп и СМЕ по писмени данни № 36/1З г./ дават категорични отговори за причината за настъпване смъртта на пострадалия като резултат от причинените му тежки травматични увреждания, както и механизъм за причиняване на нараняванията. Съдебно-медицинската експертиза на живо лице, изготвена спрямо подсъдимия на 18.12.2012 г. също е отговорила на поставената задача. Всички заключения са подробни, обосновани, съдържащи отговори по поставените на експерта въпроси. Заключенията бяха аргументирано защитени и пояснени от вещото лице при разпита му пред съдебния състав. Не е внесено никакво съмнение относно правилността на заключенията, а същите са изготвени от експерт, в чиято добросъвестност, компетентност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява. Експертизите не се оспорват от страните и допринасят в значителна степен за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Съдът кредитира събраните в хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства. Същите са приложени по делото и са приобщени по надлежния процесуален ред – чрез прочитането им. От последните съдът подложи на внимателен анализ протоколите за следствен експеримент и протокола за оглед на местопроизшествие – и двата с дата 18.12.2012 г. Констатацията, че разследващият орган е извършил първо следствен експеримент с участието на подсъдимия /тогава в качеството на свидетел/ в процесната къща и двора й от 16:50ч. до 17:10ч. и едва след това е пристъпил към оглед на местопроизшествие на същата къща и двора й от 17:15 ч. до 17:50 ч. мотивира съдебния състав да изключи двата протокола от доказателствения материал. Допуснатите пропуски при разследването включват освен това липсата на оглед на мястото, където е бил намерен пострадалия – в двора на свид. К.. Тези процесуални нарушения и пропуски са съществени, но неотстраними, тъй като е пропуснат моментът за събиране и проверка на преки доказателства, които биха могли да внесат по-голяма яснота по релевантните за доказване факти, по реда и със средствата на НПК. Въпреки това съдът цени приложените по ДП фотоалбуми, доколкото снимките по тях бяха потвърдени и разяснени от подсъдимия П. в допълнителни обяснения, дадени в с.з. Пред съда подсъдимият оспори текстовете под снимките, с твърдението, че пред разследващия орган е дал вписаната под снимките информация, която представлявала „измислена” от него история, тъй като му се струвало нереално да намери баща си в тревата, както заяви в хода на съдебното следствие. Подсъдимият не оспори и дори потвърди съдържанието и достоверността на снетия снимков материал от къщата на пострадалия и нейния двор в С.Д., поради което съдът намери, че може да цени снимките към протоколите за следствен експеримент и оглед с дата 18.12.2012 г., включително досежно намерените по двора дрехи, с които е бил облечен пострадалия в инкриминирата вечер.

Съдът цени и многобройните писмени доказателства, приобщени в хода на произвоството, голяма част от които са относими към здравословния статус и заболявания на пострадалия. Последните съдът констатира, но намира, че нямат отношение към смъртта му, предвид категоричното заключение на вещо лице, че смъртта на И.М. е резултат от причинените на пострадалия травматични увреждания и усложнения, настъпили от тях.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в основната им част, касаеща личния му и семеен живот преди инцидента, относно работата му при братя Д., взаимоотношенията със сина му и обстоятелствата около прехвърляне собствеността на къщата в С.Д.. Съдът се довери и на онази част от тях, в която подсъдимият признава неблагоприятни за себе си обстоятелства, а именно че е употребявал алкохол и това е вредило на работата му, включително, че се е наложило да напусне работа по тази причина. Прецени като достоверни и обясненията, че с пострадалия са имали спорове и беседи, както и в инкриминираната вечер отново са се скарали. Като противоречащи на събраните гласни доказателства съдът изключи частта от обясненията, в която подсъдимият твърди, че между баща му и свид. Е.Н. отношенията са били лоши, както и че свид. Н. не се е грижила за пострадалия. Изцяло в обратния смисъл са показанията на всички разпитани по делото свидетели, включително на кмета на селото и на медицинския фелдшер. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и в частта, в която описва какво се е случило в инкриминираната вечер, както и какъв точно побой е нанесъл на пострадалия. От една страна обясненията в тази им част противоречат на показанията на свидетелите полицейски служители, които са разговаряли с подсъдимия в инкриминирата вечер. От друга страна обясненията на подсъдимия не съответстват с обективно установеното състояние на пострадалия при транспортирането му от екипа на спешна медицинска помощ и констатираните в медицинската документация травматични увреждания. Поради това съдът намери за недостоверни обясненията, че подсъдимият е намерил баща си в тревата на двора на къщата в С.Д., че между двамата е имало само сборичване и че не е нанесъл удари с ръце и крака в главата, гръдния кош и тялото на пострадалия на циментовата площадка пред къщата. Индиция за недостоверност на тези обяснения е и снимковия материал в досъдебното производство, приложен в двата фотоалбума от 18.12.2012 г., съдържащ снимки от двора и къщата на пострадалия в С.Д.. Обясненията в тази им част съдът намери, че представляват защитна теза, тъй като са нелогични, несъответни на останалите кредитирани доказателствени материали, вкл. се намират в противоречие с информацията, предоставена от П. и отразена под снимковия материал.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият Д.И.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.116 ал.1 т.3 предл.1 вр.чл.115 от НК, като на 17.12.2012 г., в С.Д., общ. Нова Загора, умишлено умъртвил баща си И.П.М., като смъртта е настъпила на 27.12.2012 г. в гр. Сливен.

От обективна страна с оглед приетите за установени по-горе факти е несъмнено, че подсъдимият, след употреба на алкохол и прибирайки се у дома си, е влязъл първоначално в словесен конфликт с баща си. След това агресията на подсъдимия е прерастнала във физическа такава, като саморазправата започнала в една от стаите на къщата, а след това и извън нея. Подсъдимият, извеждайки пострадалия извън къщата на циментова площадка пред нея, продължил да нанася многобройни удари, включително и ритници със значителна сила на пострадалият, дори когато последният е бил паднал на площадката. Тези удари са били насочени към жизнено важни части на тялото – главата и към части на тялото, съдържащи важни органи като гръдната област, довели са до множество тежки увреждания в различни анатомични области на тялото. Именно агресивните действия на подс. П., които са продължили със силно блъскане и притискане на пострадалия към циментовата площадка са довели до счупването на почти всички ребра на пострадалия и са му причинили гръдната травма, описана от вещото лице като една от двете самостоятелни причини за настъпване смъртта на пострадалия. Нанесените удари в областта на главата са причинили на пострадалия черепно-мозъчна травма, определена от експерта като втората самостоятелна причина, водеща до смъртта на пострадалия. Обстоятелствата, че след преустановяване на побоя от страна на подсъдимия, пострадалият се съвзел и се е придвижил на собствен ход до двора на съседа си – свид. К., както и че е разсъблякъл дрехите си са ирелевантни за отговорността на подсъдимия. Вещото лице пред настоящия състав бе категорично, че с или без дрехи смъртта на пострадалия е щяла да настъпи, поради нанесените му травматични увреждания, като хипотермията само е ускорила процеса. Освен това тежките наранявания не са били пречка за пострадалия да се движи на собствен ход, според експерта, тъй като травматичният процес е бил в развитие. В същото време уврежданията на крайниците и общото тежко състояние на пострадалия дават логично обяснение, че на последния е било необходимо значително време, за да се придвижи до двора на съседа си, където е намерен около 21ч. в инкриминирата вечер.

Така възприетата фактология, установена от събраните по делото доказателства, мотивира извод, че извършеното от подсъдимия деяние представлява убийство по смисъла на чл.115 от НК. Деянието правилно е квалифицирано по чл.116 ал.1 т.3 предл.1-во от НК, предвид обстоятелството, че пострадалият е баща на подсъдимия, което се установява категорично от приобщените писмени доказателства. Няма фактическа и доказателствена опора твърдението на защитата, че правилната правна оценка на деянието попада в приложението на чл. 124 от НК. Констатацията за множество увреждания, причинени от много на брой удари със значителна сила сочи обективно на деяние, при което е възможно да бъде причинена смърт на пострадалия.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия П. с евентуален умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и съзнателно е допускал настъпването на тези последици.

Съдът извлича този извод въз основа конкретно обективираното на подсъдимия поведение – влизането в словесен конфликт с пострадалия, нанасянето от подсъдимия на пострадалия в къщата, а след това и на площадката пред нея, на множество удари с ръце и крака в областта на главата и части от тялото на пострадалия /какъвто е гръдният кош/, в които се намират жизненоважни органи, с което са му причинени значителни телесни увреждания, силното притискане на пострадалия към земята, предизвикало счупване на почти всички ребра на пострадалия и причиняването на черепно-мозъчната травма. Механизмът на нанасяне на ударите, тяхната насоченост, значителната сила, с която са нанесени, дори след като пострадалият е бил паднал на земята, обосновават извод за съзнание у подсъдимия, че в резултат на това въздействие е възможно да настъпи смъртта на баща му. Допълнителен аргумент за съзнаваната от подсъдимия възможност да причини на пострадалия смърт са фактите, че подсъдимият е бил физически здрав и силен, а пострадалият възрастен човек – на 81 г., физически слаб, със заболявания типични за възрастта, с отслабени защитни сили и чуплива костна структура. Именно от обективно извършените от подсъдимия действия спрямо личността на пострадалия се изключва непредпазливостта по отношение на настъпилата смърт, като макар този резултат да не е целен, то той е съзнателно допускан от подсъдимия. Категоричен е изводът, че умисълът на подсъдимия не е за причиняване на телесна повреда, а обхваща като резултат и възможността за причиняване смъртта на пострадалия с оглед естеството на ударите, механизма на нанасянето им, както и всички други гореописани обстоятелства.

Така изложените аргументи мотивират извода на съда, че деянието на П. е извършено с евентуален умисъл, като не се касае за непредпазливо деяние, в какъвто смисъл пледира защитата. Няма обратен аргумент в обстоятелството, наведено от защитата, че делото първоначално в досъдебната му фаза се е водило срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК. Факт е, че производството е образувано на 18.12.2012г. при условията на чл.212, ал.2 от НПК, като работната квалификация на престъплението е дадена с оглед първоначалните данни за уврежданията на постр. М.. Факт е също така, че пострадалият е починал в резултат на травмите и настъпилите усложнения на 27.12.2012г. След събиране на достатъчно доказателства, в това число изготвяне на съдебно-медицинските експертизи, свързани с установяване на причинените увреждания и причината за смъртта на постр. М., е дадена нова правна оценка на деянието и към отговорност по надлежния процесуален ред е привлечен в качеството на обвиняем подс. Д.И.П.. Константна е съдебната практика, че  субективната страна на деянието се определя от конкретно обективираното поведение на дееца. Многобройността на ударите, употребата на значителна сила при нанасянето им, мястото на нанасянето им – в жизненоважни области на тялото, обстоятелството, че нападението се извършва над слаб възрастен човек, който не може да се защити, в тъмната част на денонощието, че след преустановяване на побоя пострадалият е изоставен от подсъдимия в безпомощно състояние на открито в зимния сезон /17.12.2012г./ съвсем леко облечен, дават безусловна характеристика на деянието на подсъдимия като допускащо настъпването смъртта на пострадалия, а не като деяние, целящо причиняване на телесна повреда, което да би могло с оглед настъпилата смърт на пострадалия, да се квалифицира като престъпление по чл. 124 ал.1 от НК. Настоящият съдебен състав, с оглед на изложените аргументи, намери   че деянието на подсъдимия се субсумира под нормата на чл.116, ал.1, т.3 от НК, която се явява приложимия в конкретния случай материален закон. Изцяло в подкрепа на този извод са обективно установените увреждания на пострадалия, събраните косвени доказателства, експертните изводи. По тези съображения, съдът намери искането на защитата за преквалифициране на деянието по чл. 124 ал.1 от НК за неоснователно и призна подсъдимия за виновен по предявеното с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл. 116 ал.1 т.3 предл.1 вр. чл.115 от НК.  

Като причини, условия и мотиви за извършеното деяние съдът отчете незачитане личността на пострадалия от подсъдимия, ниска правна култура и отпадане на волевите задръжки вследствие на употребеното количество алкохол в инкриминираната вечер от страна на подс.П..

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът изходи от общите разпоредби на закона /чл.54 и чл.57 от НК/, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в специалната разпоредба на закона конкретни алтернативни по вид и размер наказания.

Разпоредбата на чл.116 от НК предвижда три алтернативни наказания – лишаване от свобода от 15 до 20 г., доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

В дейността по индивидуализация на наказанието – определяне на най-подходящото от законодателно предвидените алтернативи, съобразно правилата на чл.57 от НК, съдът изследва обстоятелствата по чл.54 от НК, а именно степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и всички други смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

На първо място съдът съобрази, че високата степен на обществена опасност на деянието е отчетена от законодателя чрез санкционната част на разпоредбата на чл.116 от НК, като настоящият случай не разкрива степен на опасност по-висока от обичайната за такива деяния.

Освен това по отношение характеристиката на дееца, се констатира, че подсъдимият не е лице с висока степен на обществена опасност. Липсват доказателства за конкретни противообществени прояви на подсъдимия, както и за посегателства срещу други лица, освен баща му. Съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелствата, че подсъдимият не се е ползвал с добро име в С.Д. и че не е зачитал личността на пострадалия и преди процесния инцидент.

В същото време съдът съобрази, че по делото са налице доказателства, че подсъдимият е лице, полагало системно общественополезен труд, работило продължителен период от време за работодатели с високи изисквания на реномиран курорт по българското черноморие. Допълнително съдът отчете, че подсъдимият има непълнолетен син, който е отглеждал и възпитавал сам до задържането на подсъдимия, като грижи за детето към настоящия момент оказва братът на подсъдимия и бившите работодатели на подсъдимия. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът съобрази и чистото съдебно минало на подсъдимия, както и липсата на подадени сигнали срещу него в РУП – Нова Загора от баща му и от свид. Е.Н., видно от приобщените писмени доказателства.

Воден от изложените аргументи съдът намери, че следва да наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като съобразно целите на специалната превенция съдът намери, че най-подходящо е наказанието „лишаване от свобода”. Този извод съдът формира при спазване правилата, разписани в разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и чл. 54 от НК.

В границите на най-ниския минимален размер, предвиден за конкретното деяние в особената част на НК, а именно 15 години лишаване от свобода и най-високия максимален размер на наказанието – 20 години лишаване от свобода, настоящият състав намери за съответно на деянието и дееца, съобразно отчетените по-горе обстоятелства по чл.54 от НК и целите на чл.36 НК, наказание лишаване от свобода в размер близък до минималния – за срок от 16 години. Това наказание съдът намира за справедливо, съответно на деянието и дееца и отмерено при съобразяване на всички гореописани факти и обстоятелства, имащи значение при обсъждане вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс. П.. Съдът установи, че липсват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и изключителни такива, а са налице и оттегчаващи обстоятелства, поради което отхвърли възможността за приложение на чл.55 от НК при определяне наказанието. 

 Така мотивиран съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 16 години, което подс. П. да търпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Последното съдът постанови, съобразявайки правилата на чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК  съдът приспадна от определеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, а именно от 06.06.2013 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

 Съдът се разпореди с веществените доказателства, като постанови черен полиетиленов чувал, запечатан със стикер № 07746/18.12.2012г., съдържащ иззетите с протокол за оглед на местопроизшествието от 18.12.2012г. /л.16/ дрехи - долнище на анцунг и яке след влизане на присъдата в сила да се унищожат като вещи без стойност.           Съгласно правилата на процеса съдът осъди подсъдимия Д.И.П. да заплати направените по делото разноски в размер на 718 лв. по бюджета на съдебната власт.

          Воден от изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

  

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

                                                                                      ЧЛЕН: