№ 20679
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110107571 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „....... ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр. ............, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 149, ал. 1, т.3 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане срещу ответника М. Г. Г. ,
ЕГН: **********, с адрес: гр. .............. за сумата 55,04 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.05.2019 г. до
31.10.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 05.09.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 13,55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.08.2022 г., сумата 1,67 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г.
до 31.10.2019 г., ведно със законната лихва от 05.09.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата 0,46 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.08.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 21.09.2022 г. по ч. гр. д. №
48432/2022 г. на СРС, 157 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия стопански нужди при Общи
условия от 23.01.2018 г., чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ са обвързали
потребителя на топлинна енергия. Поддържа, че е доставил на ответника за процесния
период 01.05.2019 г. – 31.10.2019 г. топлинна енергия за стопански нужди на стойност
55,04 лв. до следния топлоснабден имот: .....................акто и че за периода 01.10.2019 г.
– 31.10.2019 г. е предоставил услуга за дялово разпределение на стойност 1,67 лв.
Посочва, че ответникът не е заплатил дължимата цена за топлинна енергия на
уговорения падеж, а именно - в 20-дневния срок от получаване на фактура, както и
дължимата сума за дялово разпределение, с оглед на което изпаднал в забава и дължал
обезщетение за забава в размер на 13,55 лв. върху главницата за топлинна енергия за
периода от 01.12.2019 г. до 30.08.2022 г. и 0,46 върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.08.2022 г. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
1
Ответникът М. Г. Г., чрез особения си представител, оспорва исковете с
възражения, че не е потребител на топлинна енергия, и че не е доказан размерът на
вземанията и тяхната изискуемост. Поддържа се, че от 16.10.2019 г. процесният имот е
предаден във владения на трето лице, поради което ответницата не следвало да дължи
суми на ищеца за периода 16.10.2019 г. – 31.10.2019 г. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „.........” ЕАД изразява становище, че начислението на потребеното
количество топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния имот е
определено съгласно правилата, залегнали в действащите към съответните моменти
законови нормативи.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 139, том IV, рег. № 15113, дело № 619 от 24.11.2017 г. ответникът
М. Г. Г. е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ ............
Между страните е сключен Договор № 37099/................/23.01.2018 г. за продажба
на топлинна енергия до процесния имот с абонатен № ................, със срок 5 години,
считано от 01.01.2018 г. и е уговорено дяловото разпределение да се извършва от
третото лице – помагач „.........“ ЕАД.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 95, том IV, рег. №
4090, дело № 642 от 16.10.2019 г. ответникът М. Г. Г. е прехвърлила правото си на
собственост върху процесния имот на трети за спора лица.
Представен е протокол от общото събрание на етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес: гр. ............... проведено на 15.04.2010 г., с което е избрано
третото-лице помагач „.........“ ЕАД да извършва дяловото разпределение в бъдещата
сграда в режим на етажна собственост, както и Договор от 18.05.2015 г., сключен
между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София, както и за битови
клиенти.
По делото е представена справка за дължимите суми за процесния период, както
и изравнителна сметка за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от
третото лице-помагач „.........“ ЕАДД и талон за отчет на уредите за дялово
разпределение в отоплявания имот.
Представен и акт за разпределение на отопляемите обеми по проект в сградата
на процесното ателие.
Според заключението на вещото лице инж. М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на
топломера и водомера и главен отчет от 01.06.2020 г. е подписан, като за процесния
период не се начислява топлинна енергия за отопление, тъй като периодът е летен.
Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по показанията на
1 бр. водомер за топла вода в имота. Пълният отопляем обем на имота според „Акт за
разпределение на кубатурата“ е 88,66 куб. м., а на пълният отопляем обем към общия
топломер в абонатната станция е 2731 куб.м. Вещото лице е установило, че общият
топломер е изправен. Размерът на сумите за потребена топлинна енергия през
процесния период за битово гореща вода са в размер на 114,90 лв., които вещото лице е
разпределило пропорционално на броя на месеците.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
2
компетентно дадено, няма данни в счетоводните регистри да са извършени плащания,
като общият размер на неплатените суми за процесния период е 55,04 лв. Вещото лице
е посочило, че съгласно изравнителната сметка за отоплителния сезон през м. 7.2020 г.
ищецът е осчетоводил сума за доплащане в размер на 43,56 лв. През същия месец е
осчетоводена сума за връщане в размер на 0,82 лв., а през м. 6. 2020 г. сума за връщане
от промяна в цена в размер 16,52 лв. По прогнозни данни за периода от 01.05.2019 г. до
31.10.2019 г. е начислена сума в размер на 95,18 лв., а след годишното изравнение сума
в размер на 56,71 лв. Вещото лице е установило и размера на дължимата сума за
дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 01.12.2019 г. в размер на 1,67 лв.
Според заключението по ССчЕ дължимата закона лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от датата на забавата до 30.08.2022 г. е в размер на 13,25 лв., а
върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,46 лв. Вещото лице е
изчислило дължимата сума за доставена топлинна енергия в имота само за периода от
01.06.2019 г. до 31.10.2019 г. – 26,79 лв., както и лихвата върху нея за периода от
01.12.2019 г. до 30.08.2022 г. в размер на 7,47 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди между него и ответника,
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Посочената
норма е обща и важи, както за потребителите на топлинна енергия за битови нужди,
така и за потребителите на топлинна енергия за небитови нужди (стопански нужди).
По отношение на небитовите клиенти, разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въвежда
допълнително изискване за наличието на облигационна връзка, а именно наличието на
сключен писмен договор при общи условия. Относима към казуса е и разпоредбата на
чл. 33а от ДР на ЗЕ, съгласно която небитов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди.
Предвид изложеното и въз основа на представените по делото писмени
доказателства, по делото беше доказано, че между ищецът, като доставчик и
ответникът, като клиент е сключен писмен договор от 23.01.2018 г. за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди за срок от 5 години, считано от датата 23.01.2018
г. Същевременно беше доказано, че ответникът се е легитимирал като собственик за
периода до 16.10.2019 г., когато е прехвърлил имота на трети на спора лица.
Следователно ответникът е имал качеството „потребител“ на топлинна енергия,
доставяна в процесния имота за периода до 16.10.2019 г., поради което и дължи цената
на доставената топлинна енергия до имота му за този период. Съдът съобрази, че
ищецът не твърди продавачът – титуляр на партидата и купувачът да не са го
уведомили за прехвърлянето, а представянето на нотариалния акт за прехвърлянето
представлява индиция, че ищецът е бил уведомен за промяната в собствеността,
следователно в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ОУ,
доколкото и предвид наличието на данни за прехвърляне на собствеността ищецът е
бил длъжен да закрие партидата на ответника и да открие партида на приобритателите.
Същевременно не са ангажирани доказателства за по-късно уведомяване – например
заявление от приобретателите за откриване на партида и сключване на договор за
3
същия имот да е станало след 16.10.2019 г. за да намери приложение уговореното в чл.
66, ал. 2 от ОУ.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено
освен в писмения договор и в Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период, доколкото
процесния имот се намира в сграда Етажна собственост, а при неуредени случаи
Общите условия за небитови потребители, което е изрично посочено в договора и
купувачът е декларирал, че е запознат с тях и ги е приел. Следователно се налага извод,
че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „....... ЕАД е налице
задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице
задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна
енергия за небитови нужди по смисъла на параграф 1, т.33а от ДР на Закона за
енергетиката.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е избрала „.........” ЕАД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, а между ищецът и това дружество е сключен писмен договор
за извършване на услугата.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски; 2)
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (справка за
задължение, индивидуални справки за отопление и топла вода и протокол за проверка),
както и от неоспореното заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза,
което е обективно и компетентно изготвено се установи, че за отоплявания имот за
периода 01.5.2019 г. – 31.10.2019 г. е доставена топлинна енергия за БГВ на стойност
114,90 лв., като вещото лице е разпределяло потреблението пропорционално на броя
месеци. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е доставял
топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и оттук подаването на
топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху размера на
начислените суми.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема
като компетентно, професионално и обективно изготвено, се установи, че след
4
годишното изравнение, както и кредитните известия за връщане на цена дължимата
сума за топлинна енергия за процесния период е в размер на 56,71 лв. Същевременно
обаче по делото беше установено, че ответникът се е легитимирал като потребител на
топлинна енергия в процесния имот до 16.10.2019 г., поради което не е налице
основание за дължимост на цената за доставена топлинна енергия за целия месец
10.2019 г. Прилагайки възприетия подход от вещото лице по СТЕ за пропорционално
изчисление на протеребеното количество топлинна енергия според броя на месеците,
следва че дължимата сума за м. 10.2019 г. е в общ размер на 9,45 лв., следователно за
16 дни цената за доставена количество топлинна енергия е в размер на 4,88 лв.
Следователно доказана се явява дължимостта на цената за доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. до 16.10.2019 г. в общ размер на 52,14 лв.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 05.09.2022 г. При изчисляването на тригодишната давност
следва да се вземе предвид нейното спиране за 70 дни за периода 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, по отношение на вземанията на ищеца, които са били изискуеми в този
момент.
Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 28.06.2019 г., са
погасени по давност.
Съгласно 40, ал. 1 от Общи условия на ищеца, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена данъчна фактура.
Т.е. изискуемостта на дължимите суми по месечните фактури настъпва на 20-то число
на месеца, следващ месеца на доставката. Следователно след тази дата купувачът
изпада в забава. Предвид изложеното вземането на ищеца за доставена топлинна
енергия за м. 5.2019 г. е станало изискуемо на 21.06.2019 г., следователно давността за
същото е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
За останалите вземания, станали изискуеми след 28.06.2019 г. давността за тях не е
настъпила, тъй като давността е била прекъсната с подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. По-горе бяха изложени съображения, че ответникът се
легитимира като потребител на топлинна енергия в имота до 16.10.2019 г. и предвид
погасяването по давност на вземането на ищеца за м. 05.2019 г. следва извода, че
ответникът дължи цената за доставено количество топлинна енергия само за периода
от 01.06.2019 г. до 16.10.2019 г., която сума съгласно заключението на ССчЕ и
прилагане на пропорционалния подход на изчисление според броя на месеците за м.
10.2019 г. (16 дни) е в размер на 22,22 лв., до който размер се явява основателна
претенцията на ищеца, а за горницата до пълния предявен размер искът подлежи на
отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Общите условия, съгласно който купувачите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то
число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена данъчна
фактура, а съгласно чл. 49, ал. 1 ако не платят задълженията си след тази дата дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съдът като съобрази изчислената
от вещото лице по ССчЕ законна лихва върху дължимата сума за топлинна енергия за
периода от 01.06.2019 г. до 31.10.2019 г., на основание чл. 162 ГПК и съобразявайки
размера на доказаното задължение, досежно доставената топлинна енергия за м.
5
10.2019 г., дължимата законна лихва върху главницата от 22,22 лв. за периода от
01.12.2019 г. до 30.08.2022 г. е в размер на 6,21 лв., до който размер се явява
основателна претенцията на ищеца, а за горницата до пълния предявен размер искът
подлежи на отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съобразно разпоредбите чл. 36 от действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. От приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че за процесния период дължимото
възнаграждение за дялово разпределение е в размер на 1,67 лв., поради което
претенцията на ищеца се явява изцяло доказана и основателна.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25 лева -
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 31,92 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 75 лв. държавна такса, 750 лв. депозити за вещи лица, 400 лв. платен депозит за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер
на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част
на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 536,95 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същият не е направил искане в
6
този смисъл, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....... ЕАД по реда на чл.
422 ГПК искове с правно основание чл. 149, ал. 1, т.3 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, че М. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. .............. ДЪЛЖИ НА „.......
ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. .............. сумата 22,22 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за стопански нужди за периода от
01.06.2019 г. до 16.10.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 05.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 6,21 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.08.2022 г. и сумата
1,67 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 31.10.2019 г., ведно със законната лихва от 05.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 21.09.2022 г. по ч. гр. д. № 48432/2022 г. на СРС, 157 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 22,22 лв. до пълния предявен
размер от 55,04 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за стопански
нужди за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г., за горницата над 6,21 лв. до пълния
предявен размер 13,55 лв. обезщетение за забава за периода от 01.12.2019 г. до
30.08.2022 г. и за сумата 0,46 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.08.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 21.09.2022 г. по ч. гр. д. № 48432/2022
г. на СРС, 157 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. Г. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гр. .............. ДА ЗАПЛАТИ НА
„....... ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. .............., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 31,92 лв. – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 536,95 лв.– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „....... ЕАД – „.........“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7