Р Е Ш
Е Н И Е
№ 816
25.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на
единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Йорданка Попова
и в присъствието на прокурора Павел
Жеков,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) №
883 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по подадена от М.К.И. ***, касационна жалба срещу Решение № 161/07.07.2020г.,
постановено по АНД № 502/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.
В жалбата се
твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, както и при превратно
тълкуване от съда на установената по делото фактическа обстановка. Твърди се,
че същото е постановено при липса на изложени мотиви, доколкото не ставало ясно
защо и кои доказателства кредитира съда и как е приета описаната в решението
фактическа обстановка, нито ставало ясно как съдът е достигнал до направените
от него правни изводи. На следващо място се сочи, че съдът не обсъдил
наведените в жалбата и в допълнението към нея доводи за допуснати процесуални
нарушения. В тази връзка касационният жалбоподател заявява, че поддържа становището
си, че в АУАН и НП са посочени два различни часа на твърдяното нарушение –
14.02 часа и 12.45 часа. Това разминаване водело до невъзможност да се разбере
какво точно твърди наказващият орган. Различни били и местата, посочени като
такива на извършване на нарушението – община Хасково на път първи клас № 8 или
с.Стойково, общ.Хасково. Не била посочена посоката на движение на автомобила на
жалбоподателя, нито на този, с който се твърди, че било реализирано ПТП.
Касаело се за съществени обстоятелства за извършване на преценка къде точно се
е движил другият автомобил и дали описаната маневра изобщо била възможна, не
можело да се установи и от коя улица е излязъл жалбоподателят и дали на нея има
поставен знак Б2, съответно от коя посока на движението се намира. Всичко това
водело до невъзможност да се провери твърдяното в АУАН и НП и правело
невъзможна защитата на жалбоподателя. При разпита на свидетелите РС – Хасково
не направил никакъв опит да уточни фактическата обстановка и обстоятелствата,
при които е извършено ПТП.
Неправилно
бил приложен и материалният закон, тъй като в АУАН и НП били описани три
нарушения, като не ставало ясно кое от тях е довело до реализиране на
твърдяното ПТП. Това било от важно значение, защото именно наличието на ПТП
дало основание да се приложи чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Непосочването и
неустановяването на причинната връзка на нарушението с ПТП-то правело НП
необосновано, недоказано и незаконосъобразно по отношение на наложената с него
глоба, и препятствало защитата на касационния жалбоподател. Въпреки посочените
три нарушения, било наложено едно административно наказание, съответно имало
разминаване в обстоятелствената част и правната квалификация на нарушението.
Освен това не ставало ясно за кое точно нарушение е наложено това наказание.
Сочи се
също, че описаното в АУАН и НП не отговаря на реалната фактическа обстановка.
Свидетелите по акта и актосъставителят не присъствали при извършване на
твърдените нарушения, съответно актът следвало да се състави в присъствието на
свидетел – очевидец, каквито имало.
Жалбоподателят
намира, че административнонаказващият орган и съда са се произнесли при липса
на категорични доказателства за мястото, времето и начина на извършване на
описаните нарушения. С оглед на така изложеното
моли касационната инстанция да приеме, че обжалваното решение е
постановено при липса на мотиви и да го обезсили, като делото бъде върнато за
разглеждане от друг състав на съда, или да приеме, че решението е
незаконосъобразно и като такова да бъде отменено, като бъде отменено и
процесното наказателно постановление.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – Областна дирекция на МВР, Сектор „Пътна полиция“ –
гр.Хасково не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по основателността на касационната жалба.
Окръжна
Прокуратура - Хасково, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а решението на РС – Хасково - правилно.
Съдът, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди наведените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
С Решение №
161 от 07.07.2020г., постановено по АНД № 502 по описа за 2020г., Районен съд -
Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 19-1253-001953/06.03.2020 г. на
Началник Група към ОДМВР - Хасково сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5,
предл. 1, 2 от ЗДвП на М.К.И. ЕГН : ********** *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева.
Районният
съд е приел за установено от фактическа страна, че на 05.11.2019г., около 12,45
часа, в Община Хасково, на ПП-1 № 8, в с.Стойково, М.И. е управлявал лек
автомобил „Сузуки Вагон“ с рег.№***, като не се е съобразил с пътен знак Б2 и
без да спре, извършил ляв завой, като пресякъл надлъжната пътна маркировка М1 и
така излязъл от път без предимство (улица в с.Стойково) на път с предимство (републикански път 1-8), отнел предимството на движещия се по републиканския
път лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, управляван от В. И., като настъпило ПТП с пострадало
лице Г. И.– пътник в лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, който излязъл от пътя и попаднал в канавката.
От правна страна съдът е приел, че
жалбоподателят е бил длъжен да изпълни задълженията си по чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
според който участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. Като преминал на пътен знак Б2 – Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство – без да спре и без да даде предимство и да пропусне
автомобила, движещ се по републиканския път - „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***,
жалбоподателят М.И. нарушил задължението си по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и с
поведението си на пътя причинил ПТП, при което другият автомобил напуснал
пътното платно и попаднал в канавката край пътя, за да избегне пряк сблъсък.
Ето защо съдът е приел за установено извършването на административното
нарушение. Цитирал е разпоредбата на чл. 179, ал. 2, която предвижда, че който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление. Приел е, че конкретният случай е именно
такъв и че глобата е в твърд размер, без възможност за индивидуализация,
съответно че това е и наказанието, наложено на жалбоподателя.
Посочил е,
че изложените от жалбоподателя доводи не намират подкрепа нито в
доказателствата по делото, нито в правната уредба. Приел е, че мястото на
извършване на нарушението е описано ясно – улица в с.Стойково, обл.Хасковска,
там където се пресича с републикански път ПП-1 № 8 и има знак Б2. Доводите в
жалбата в тази насока е приел за неоснователни, доколкото в много села улиците
нямат имена и при посочване на мястото на извършване на нарушението не е
необходима точност от порядъка на сантиметри или стотни от милиметъра. Заявил
е, че в НП административното нарушение е описано много подробно и че всички обективни
признаци на административното нарушение са посочени в обстоятелствената част на
НП. Приел е, че НП е мотивирано и доводите, че не било ясно административното
нарушение, тъй като не било описано подробно, са неоснователни. Не бил нарушен
чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. Посочени били три имена и длъжността на лицето,
издало атакуваното НП. Заявил е, че разпоредбите на чл. 124, ал. 1 и чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП нямат отношение към конкретната осъществила се фактическа
обстановка и коментирането на тяхното съдържание е безпредметно.
Така
постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Настоящият касационен състав не
споделя мотивите на въззивния съд, с които е обоснован извода за правилност и
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
На първо място следва да бъде
отбелязано, че в АУАН и НП са налице неясноти, както по отношение на часа на извършване
на нарушението, така и по отношение на мястото на извършването му, които
съставляват съществено процесуално нарушение и накърняват правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. В АУАН и в НП
фигурират два часа на извършване на нарушението – „14.02 часа“ и „около 12.45
часа“, а въззивният съд, от своя страна, е приел, че нарушението е
извършено около 12.45 часа, като не е посочил защо приема, че нарушението е
извършено именно тогава. По отношение на
мястото на извършване на нарушението отново фигурират няколко посочвания – в
АУАН: „община Хасково, на път граница Югославия – Калотина – София – Пловдив –
Хасково – Свиленград – Кап.Андреево – граница Турция“, „с.Стойково,
общ.Хасково“, в описанието на нарушението – републикански път 1-8, улица в
с.Стойково, общ.Хасково. В наказателното постановление – „община Хасково на път
първи клас № 8“, „с.Стойково, общ.Хасково“, при описание на нарушението -
републикански път 1-8, улица в с.Стойково.
Принципно, при съвпадение на датата,
механизма и участниците в произшествието при описанието им в АУАН и НП, неуточнен
час сам по себе си не би могъл да доведе до отмяна на НП, но в случая има
несъответствие не само в часа, но и неуточнено място на извършване на
нарушението, което възпрепятства безспорното индивидуализиране на нарушението и
обуславя незаконосъобразност на НП като постановено в противоречие с императивни
процесуални норми. Още повече, че в случая се твърди наличието на пътен знак
„Б2“ и надлъжна пътна маркировка „М1“, за установяването на чието наличие
точното място на осъществяване на нарушението безспорно е от съществено
значение.
На следващо място, касационната
инстанция намира, че изводът на съда за доказаност
на вмененото деяние и установяването му по безспорен начин е неправилен. В
случая не е безспорно изяснен механизмът на настъпване на ПТП. Още на място
жалбоподателят е направил възражения относно механизма на осъществяване на ПТП.
Същият е изложил и допълнителни писмени възражения в хода на административното
производство. Идентична теза поддържа и при съдебното оспорване на НП.
Актосъставителят обаче е преценил, че ПТП е настъпило вследствие на несъобразяване
с пътните знаци и пътната маркировка от страна на касатора, която теза е изцяло
възприета и от административнонаказващия орган, и от въззивния съд, без за този
извод да са налице безспорни доказателства, от които да могат да бъдат
действително изяснени причината и механизмът за настъпване на ПТП. Писмени
обяснения, депозирани от двамата водачи, не са приложени по делото. В хода на съдебното производство не са
разпитани нито свидетели-очевидци,
нито водачът на другия автомобил, участвал в сблъсъка. Липсва констативен протокол
за пътно-транспортно произшествие с пострадали лица. Липсват данни да е заснето
разположението на пътните превозни средства и да е изготвена подробна
план-схема на ПТП от органите на „Пътна полиция“. Разпитът на актосъставителя Х.
Т. и на свидетеля Н.
К., които не са
свидетели на самото ПТП, а са пристигнали по сигнал, не може да компенсира
липсата на тези документи, доколкото именно същите биха могли да внесат повече
яснота за механизма на произшествието. При това положение настоящата инстанция
приема за недоказан основният твърдян в административнонаказателното
производство факт, а именно, че ПТП е причинено от поведението на касационния
жалбоподател. В този смисъл направените изводи от районния съд за установяване
на нарушението, неговия автор и виновното му поведение, са неправилни. Според
настоящата инстанция, по делото не са събрани необходимите еднопосочни и
убедителни доказателства относно механизма на ПТП и относно обстоятелствата,
при които то е осъществено. Липсата на годни първични доказателства за
установяване на релевантните за отговорността на касационния жалбоподател
обстоятелства, прави административното обвинение недоказано и почиващо на
предположения.
По изложените мотиви настоящият състав
намира касационната жалба за основателна. Решението на районния съд - предмет
на проверка в настоящото производство, е валидно и допустимо, но постановено в
нарушение на материалния закон, при което следва да бъде отменено като
неправилно и вместо него постановено друго по същество, с което да бъде
отменено като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 161/07.07.2020г.,
постановено по АНД № 502/2020г. по описа на Районен съд – Хасково, и вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-1253-001953/06.03.2020г. на Началник Група към ОДМВР - Хасково сектор „Пътна
полиция“, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179,
ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1, 2 от ЗДвП на М.К.И. ЕГН : **********
*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.