Решение по дело №312/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

“НИКИ - 92“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, [ЕИК], представлявано от адвокат К. Т.- пълномощник, обжалва Решение №21 от 13.02.2024г. на директора на Териториална дирекция (ТД), [населено място], на Националната агенция за приходите (НАП), с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с Изх.№С230016-023-0003537 от 20.12.2023г., издадено от Т. И.- публичен изпълнител в ТД- [област] на НАП, с което са наложени предварителни обезпечителни мерки, представляващи: 1) запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги “ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, за сумата от 149 424,77 лв.; 2) запор върху стоки в оборот: кафе, печено или декофеинизирано; черупки и люспи; заместители на кафе, съдържащи кафе, в чували по 600,00 кг., поставени в пале и стричовани, находящо се в база ФРИГОСТОК, ул. “I-ва българска армия“ №80, [населено място], 12 600,00 килограма, с цена на придобиване 105 966,00 лв.

Първоначално делото е образувано по жалба на “НИКИ - 92“ ЕООД, представлявано от Д. Г. Г.- управител, против “мълчалив отказ“ и/или “мълчаливо потвърждаване“ на директора на ТД- [област] на НАП да се произнесе по жалба с Вх.№РД-16-30 от 04.01.2024г. против ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0003537 от 20.12.2023г. в частта му по точка 2.

В съдебно заседание адвокат Т. уточнява, че жалбата следва да се счита за подадена против решението на директора на ТД- [област] на НАП, което решение се оспорва изцяло.

Претендира се отмяна изцяло на оспореното решение, както и отмяна на потвърденото с него ПНПОМ поради незаконосъобразност и неправилност, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 152). На 21.03.2024г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№5117 (лист 155) от адвокат Т., с които поддържа заявеното в жалбите.

Ответникът- директор на ТД- [област] на НАП, представляван от юрисконсулт Д. А.- пълномощник (лист 34), изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Също така, по делото е прието писмено становище (лист 20) на юрисконсулт К. Б.- пълномощник (лист 22), за недопустимост на жалбата против “мълчалив отказ“ и/или “мълчаливо потвърждаване“ на директора на ТД- [област] на НАП да се произнесе по жалба с Вх.№РД-16-30 от 04.01.2024г. против ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0003537 от 20.12.2023г.; с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева, определено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), за което е представен списък на направените разноски (лист 21); както и с възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Окръжна прокуратура- [област], редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, настоящият състав на съда констатира следното:

Оспореното решение (листи 33-36, 141-148) е изпратено до жалбоподателя чрез адвокат К. Т.- пълномощник (лист 38), посредством пощенски оператор като приложение към писмо с Изх.№РД-16-30#6 от 13.02.2024г. (лист 32, 140) на директора на ТД- [област] на НАП, получено на 16.02.2024г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 30). Също така, оспореното решение е получено и по електронна поща от адвокат К. Т. на 14.02.2024г., според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 31).

От своя страна, жалбата против Решение №21 от 13.02.2024г. (листи 23-26, 133-139) е подадена чрез директора на ТД- [област] на НАП на 16.02.2024г. или в рамките на законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място, настоящият състав на съда намира оспореното решение за издадено от компетентен орган, а именно директорът на компетентната ТД на НАП, каквато в случая е ТД- [област] на НАП, съгласно чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

На следващо място, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001623007194-020-001 от 06.12.2023г. (неприложена по делото) е възложена ревизия на жалбоподателя. От една страна, обстоятелството за възложена на жалбоподателя ревизия не е спорно между страните, а от друга страна, видно от жалба с Вх.№РД-16-30 от 04.01.2024г. против ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0003537 от 20.12.2023г. в частта му по точка 2., адресирана до директора на ТД на НАП - [област] (листи 5-9, 17-19, 46-50), на 29.12.2023г. жалбоподателят получава срещу подпис: ЗВР №Р-1600162(3)007194-020-001/06.12.2023г., ЗВР №Р-16002(3)007194-020-002/19.12.2023г. за изменение на предходната заповед; ПНПОМ с изх.№С230016-023-0003537/20.12.2023г.

При това положение, настоящият състав на съда приема за установено наличието на надлежно образувано ревизионно производство спрямо жалбоподателя.

В рамките на ревизията е прието, че се очаква по отношение на ревизираното лице “НИКИ - 92“ ЕООД да бъдат установени публични задължения в общ размер от около от 149 424,77 лв., от които общо 147 509,23 лв. главници, представляващи задължения за данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), и общо 1 915,54 лв. законни лихви към 15.12.2023г.

Изготвено е Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ с №Р-16001623007194-039-001 от 15.12.2023г. (листи 101-102) от К. П. Я.- главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, след което е издадено процесното ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0003537 от 20.12.2023г. (лист 112, 115). Според приетото по делото заверено копие на нарочна разписка (лист 116), ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0003537 от 20.12.2023г. е получено на 29.12.2023г. от Д. Г. Г..

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Запорно съобщение с Изх.№С230016-003-0079673 от 20.12.2023г. (лист 113), адресирано до “ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, за налагане на запора по точка 1. от ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0003537 от 20.12.2023г. Прието е заверено копие на нарочна разпечатка от електронно съобщение (лист 121), генерирано на 21.12.2023г. от служител на “ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, според което съобщение Запорно съобщение Изх.№С230016-003-0079673/20.12.2023г. и приложенията към него са получени, “Запорът е наложен – частично обезпечен“.

Против частта по точка 2. от ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0003537 от 20.12.2023г. в ТД на НАП - [област] постъпва жалба с Вх.№РД-16-30 от 04.01.2024г. (листи 5-9, 17-19, 46-50), адресирана до директора на ТД- [област] на НАП и подадена чрез публичния изпълнител. Посочената жалба е подадена от управителя на “НИКИ – 92“ ЕООД и в същата е посочен адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], ет.1, оф.4, чрез адвокат К. А. Т..

С писмо Изх.№РД-16-30#1 от 11.01.2024г. (лист 43) на директора на ТД- [област] на НАП се уведомява жалбоподателят, че е установена нередовност на жалбата с Вх.№РД-16-30 от 04.01.2024г., която нередовност следва да бъде отстранена в 7-дневен срок от получаване на уведомлението, съгласно чл.147, ал.2 от ДОПК.

Според приетото по делото заверено копие на пощенски плик (лист 44), пощенска пратка, съдържаща писмо с Изх.№РД-16-30#1 от 11.01.2024г., е изпратена чрез пощенски оператор до жалбоподателя на адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, но пратката е “непотърсена“ от адресата.

На 02.02.2024г. в ТД- [област] на НАП постъпва молба по спешност с Вх.№РД-16-30#2 (лист 42) от адвокат Т., адресирана до директора на ТД- [област] на НАП, с която молба е заявено искане да получи информация на какъв етап от разглеждането е жалба с Вх.№РД-16-30 от 04.01.2024г.

С писмо Изх.№РД-16-30#3 от 05.02.2024г. (лист 40) на директора на ТД- [област] на НАП се уведомява адвокат Т., че следва да представи пълномощно по жалбата, с оглед отстраняване на нередовността ѝ.

Според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 39), писмо с Изх.№РД-16-30#3 от 05.02.2024г. е получено по електронна поща от адвокат Т. на 06.02.2024г.

На 06.02.2024г. в ТД на НАП - [област] постъпва уточняваща молба с Вх.№РД-16-30#4 (лист 37) от адвокат Т., към която е приложено посоченото по-горе пълномощно (лист 38).

На 12.02.2024г. в Административен съд- [област] постъпва жалба с Вх.№2668 (листи 2-4, 17-19, 137-139) против “мълчалив отказ“ и/или “мълчаливо потвърждаване“ на директора на ТД- [област] на НАП да се произнесе по жалба с Вх.№РД-16-30 от 04.01.2024г. против ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0003537 от 20.12.2023г. в частта му по точка 2.

А както се написа вече, оспореното решение е издадено на 13.02.2024г.

При така описаната фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното в тази насока възражение от жалбоподателя, както и в рамките законоустановения 7-дневен срок по чл.197, ал.1 от ДОПК.

Оспореното решение е в писмена форма и е мотивирано, съгласно изискването на чл.197, ал.1 от ДОПК, тъй като в същото са обсъдени наличните по преписката писмени доказателства, направеното искане от органа по приходите, обжалваното ПНПОМ, както и възраженията на жалбоподателя.

Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. С нормите на ДОПК се регламентира възможност, която при осъществяване следва да е обоснована с целта на мерките в съответствие с фактите и обстоятелствата по случая. Привременният характер на предварителните обезпечителни мерки е с предназначение гарантиране на събирането на публичните вземания чрез предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци и осигурителни вноски, но при доказана обезпечителна нужда.

Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 от ДОПК, с постановление на публичния изпълнител. Предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.

Съгласно чл.195, ал.7 от ДОПК, обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на чл.195, ал.5 от ДОПК. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки се издава в писмена форма и съдържа изброените в чл.196, ал.1 от ДОПК реквизити.

Според чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5. По своето правно естество обезпечаването на публични вземания, уредено в чл.195 и следващите от ДОПК, в хипотезата на чл.121, ал.1 от кодекса, означава предприемане на конкретни процесуални действия от страна на приходната администрация, чиято цел е да се гарантира събирането на едно установено по основание и размер предполагаемо публично вземане. Основателността на тези процесуални действия пряко зависят от наличието на годно основание - образувано ревизионно производство и надлежно искане от публичния изпълнител за обезпечаване на публично вземане в предполагаем размер. Тъй като налагането на предварителни обезпечителни мерки пряко засяга правната сфера на длъжника, следва да бъде спазен принципът на съразмерност, посочен в нормата на чл.195, ал.7, във връзка с чл.121, ал.3 от ДОПК, както и според разпоредбите на чл.6 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл.6, ал.ал.2 и 3 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. А съгласно чл.6, ал.ал.4 и 5 от АПК, органът е длъжен от две или повече законосъобразни възможности при спазване на изброените правила да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, като всички административни органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

В случая, процесното ПНПОМ е издадено от материално и териториално компетентен орган- Т. И.- публичен изпълнител в ТД- [област] на НАП, съгласно изискванията на чл.121, ал.1 и чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК.

Процесното ПНПОМ е издадено в съответствие с изискванията за писмена форма на този вид актове и тяхното съдържание, установени от нормите на чл.196, ал.1 от ДОПК.

Посочи се вече, че съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5. По делото не са ангажирани доказателства за представено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което не са налице основанията по чл.197, ал.3, пр.1 и 2 от ДОПК, предпоставящи отмяната на процесните обезпечителни мерки.

Доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че налагането на запор върху банковата сметка на жалбоподателя за сумата от общо 149 424,77 лв. би възпрепятствало сериозно дейността на жалбоподателя.

Настоящият състав на съда намира, че наложените обезпечителни мерки не спират извършваната от жалбоподателя дейност, като следва да се посочи, че с нормата на чл.199 от ДОПК е установена възможност за замяна на обезпечителни мерки; с нормата на чл.207, ал.3 от ДОПК е предвидена възможност за продажба на стоките в оборот и закупуването на необходимите суровини и материали, както и заплащането на разходите за производството и оборота с предварителното писмено съгласие на публичния изпълнител, наложил обезпечението, при определени от него условия; а нормата на чл.229 от ДОПК предвижда възможност за разрешаване от публичния изпълнител определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.

Що се отнася до възражението в жалбата, че запорираните стоки по точка 2. от ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0003537 от 20.12.2023г. са собственост на трето лице - PROJEKT 22 S.R.L., Италия, VIN IT01376920326, за което по делото са приети заверено копие на проформа фактура №6 от 21.08.2023г. (лист 61), заверено копие на фактура №6 от 11.12.2023г. (лист 66), заверено копие на извлечение №57 от 14.09.2023г. (лист 60), удостоверяващо направен банков превод на 20 000,00 евро от PROJEKT 22 S.R.L. на жалбоподателя, представляваща авансово плащане по фактура №6, както и заверено копие на извлечение №73 от 26.10.2023г. (лист 59), удостоверяващо направен банков превод на 68 731,72 евро от PROJEKT 22 S.R.L. на жалбоподателя по проформа фактура №6, то следва да се посочи, че с нормата на чл.197, ал.5 от ДОПК изрично е предвидена възможност за трети лица да обжалват наложена от публичен изпълнител обезпечителна мярка, само когато мярката е наложена върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на тези лица, какъвто не е настоящият случай.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира процесното ПНПОМ с Изх.№С230016-023-0003537 от 20.12.2023г. за валиден и законосъобразен акт. Ето защо, като потвърждава валидното и законосъобразно ПНПОМ, ответникът по делото постановява оспореното по делото решение при правилно прилагане на закона. Съответно, решението на ответника също е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “НИКИ - 92“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, [ЕИК], против Решение №21 от 13.02.2024г. на директора на ТД- [област] на НАП, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с Изх.№С230016-023-0003537 от 20.12.2023г., издадено от Т. И.- публичен изпълнител в ТД- [област] на НАП, с което са наложени предварителни обезпечителни мерки, представляващи: 1) запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги “ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, за сумата от 149 424,77 лв.; 2) запор върху стоки в оборот: кафе, печено или декофеинизирано; черупки и люспи; заместители на кафе, съдържащи кафе, в чували по 600,00 кг., поставени в пале и стричовани, находящо се в база ФРИГОСТОК, ул. “I-ва българска армия“ №80, [населено място], 12 600,00 килограма, с цена на придобиване 105 966,00 лв.

ОСЪЖДА “НИКИ - 92“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, [ЕИК], да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.