Р Е Ш Е Н И Е №54
гр.Силистра, 25.05.2022
година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет
и втора година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова,с
участието на прокурор...............,като разгледа докладваното от с-я Славова адм.дело
№72 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на С.О.А. ***, Силистренска
област,срещу Заповед №ЗД/Д-СС-046/13.04.2022г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане” (ДСП) гр.Силистра, с която на основание чл.27 ал.1, във
връзка с чл.4 ал.1 т.5 и чл.25 ал.1 т.1 и т.4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) и чл.33 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЗДт,временно е настанено детето С. (родено на ***г.), с
родители: майка - С.О.А. и баща:неизвестен,в Кризисен център за деца гр.Алфатар,
до произнасяне на съда с решение по чл.28 ЗЗДт. Жалбоподателката лично и чрез упълномощен представител адв.Бл.Р.
***,поддържа,че оспореният индивидуален административен акт бил издаден при
неправилно приложение на закона, тъй като не били проявени обстоятелствата по
чл. 25 ал.1 т.1 и т.4 ЗЗДт, а напротив, макар и да е
била да работи в Германия (към момента на проверката), веднага след като
разбрала за проблема, се върнала в
страната и твърди,че е дълбоко мотивирана да полага лично и отговорно грижи за
детето си С., заедно с биологичния му баща А.П.А.,предприел действия за
неговото припознаване.Не оспорва констатациите в Социалния доклад за оценка на
постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-СС/102/04.04.2022г. от
директора на ОУ“Черноризец Храбър“ с. Кайнарджа,представляващи фактическите
основания за издаване на процесната заповед,но навежда нови
обстоятелства,свързани с осъзнаване на рисковата ситуация, създала се с
отиването ѝ в Германия и,че желае да бъде включена в социална услуга за
подпомагането ѝ при изграждането на по-стабилен родителски капацитет,
предвид и неизбежното влияние на традициите в общността им, с които, по
презумпция,борбата била непосилна.Ето защо настоятелно моли съда да отмени
оспорената заповед,а детето да бъде върнато в семейната му среда,за което
жалбоподателката лично (вкл. като ходи ежедневно с него до училището) щяла да полага
дължимите грижи. Не претендира съдебни разноски.
Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Силистра, в
писмено становище по делото (л.2-л.3) и чрез представител по пълномощие
юрисконсулт Й.З. (л.26), поддържа аргументи за неоснователност на оспорването и
моли за неговото отхвърляне. Счита, че правилно социалните работници, в хода на
проверката, са установили липса на родителски грижи за детето, защото майка му
е извън страната, както и допуснатото ранно съжителство на малолетното момиче с
пълнолетен мъж, което е довело до прекъсване на образованието му.Тези
фактически обстоятелства несъмнено сочели на установеност на състоянието „дете
в риск“,съгласно дефиницията от §1 т.11 б.“а“ пр.“посл.“;
б.“в“ и б.“д“ от ДРЗЗДт.Настоява жалбата да бъде
оставена без последици,а оспореният административен акт,като съответен на
фактите към момента на неговото постановяване и на закона, да бъде потвърден.
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК,във
връзка с чл.27а от Закона за закрила на детето.Съдът,съобразявайки
становищата на страните,твърденията в жалбата и доводите, развити в хода на
процеса, извърши преценка на събраните в производството доказателства и прие за
установено следното:Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от активно легитимирано лице (чл.27а ал.1 ЗЗДт); в преклузивния 14-дневен срок; срещу акт подлежащ на
съдебен контрол и при установен правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол е Заповед №№ЗД/Д-СС-046/13.04.2022г., издадена от директора на ДСП-Силистра,
с която на основание чл.27 ал.1,във вр. с чл.4 ал.1
т.5 и чл.25 ал.1 т.1 и т.4 ЗЗДт и чл.33 ал.1 ППЗЗДт, детето С. временно е настанено в Кризисен център за
деца гр.Алфатар,до произнасяне на съда с решение по чл.28 ЗЗДт.
Релевираната мярка е от вида „незабавни“,според
разума на чл.25 ал. 2 ЗЗДт, като необходимостта от
спешно извеждане на детето изключва изчерпването на всички възможности за
закрила в семейството.Последното е обосновано с извода на ответния орган,че
малолетната С. е лишена от родителски грижи,тъй като майка ѝ е била в
чужбина,а биологичният ѝ баща не я е припознал и формално не разполага с
родителска власт,което я е поставило в риск,съгласно дефинитивните разпоредби
от §1 т.11 б.“а“, б.“в“ и б.“д“ ДР ЗЗДт.
Административното
производство е започнало по подаден устен сигнал на 04.04.2022г.
в отдел „Закрила на детето” към ДСП-Силистра от К.Ив. -директор на
ОУ“Черноризец Храбър“ с.Кайнарджа (л.6), че детето С. С.О. е в задължителна
училищна възраст и е отпаднало от образователната система поради натрупани много
отсъствия по неуважителни причини. На същата дата е постъпил и писмен доклад от
директора на училището,с който по реда на чл.173 ал. 3 от Закона за
предучилищното и училищно образование (ЗПУО) са уведомени кметът на община
с.Кайнарджа и директорът на ДСП-Силистра, че считано от 30. 03.2022г. ученичката
С. С.О.,*** съгласно чл.173 ал.2 т.2 ЗПУО. Незабавно е разпоредена
проверка,възложена на социалния работник М.С.Д.,която в съдебно заседание
потвърждава фактите от приложените протоколи от проведени срещи, Доклад за
оценка на постъпил сигнал (л.9-л.10) и Социален доклад за работа по случай на
дете в риск (л.53-л.55). Изготвен е план за действие по реинтеграцията
на детето с оглед наложителното му настаняване в социална услуга за резидентна грижа (Кризисен център за деца гр.Алфатар), по
силата на оспорената Заповед от 13.04.2022г. на ответния орган.На 14.04.2022г.
е проведена междуинституционална среща (л.18-л.19) с
участието на инспектор от „Детска педагогическа стая“ в РУ МВР гр.Силистра, на
прокурор от Районна прокуратура гр.Силистра, на заместник кмет на община с.Кайнарджа
и социални работници от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Силистра.
Водещият случая социален работник М.Д. е пресъздала
установените факти и обстоятелства от извършената лично проверка в периода 04.04.2022г.-13.04.2022г.,както следва: Посетен е дома на
семейството на 04.04.22г. в с.П.Ч. и е проведен
разговор с А. А., който е заявил, че е биологичен баща на С., но не я е
припознал все още и,че същата в момента играела в селото.След повторно
посещение на адреса на семейството, детето отново не е установено там, като при
проведен разговор със съседи са били изразени съмнения,че малолетното момиче
било „омъжено“ в с.Голеш. Потърсено е било съдействие от кмета на с.П.Ч. и полицейски
служители от участъка в с.Кайнарджа, които са установили адреса, на който живее
С.. На 13.04.2022г. заедно с полицейски служители, е посетен адреса в
с.Голеш,където е намерено малолетното дете, съжителстващо на семейни начала с
пълнолетния С. А. С., в дома на неговите родители и с позволението на
родителите на С..Същите са заживели заедно „официално“ след Нова година и, по
техни обяснения, са имали интимни взаимоотношения.В условията на спешност
детето е настанено в Кризисния център за деца в гр.Алфатар с процесната по
делото заповед, по реда на чл.33 ал.1-ал.3 ППЗЗДт,където
му е направен тест за бременност, който е бил отрицателен. Представителите на правоохранителните органи (ДПС при РУ-Силистра и РП
гр.Силистра) са установили данни за престъпление от общ характер (чл.191 ал.3 НК), доколкото малолетно момиче е заживяло на съпружески начала с пълнолетен
мъж и с консумирани интимни отношения,което е станало законен повод за
образуване на досъдебно наказателно производство.
Изслушан в съдебно заседание св.А.П.А.
заявява,че живее с жалбоподателката от 21 години (видно от ЕГН на оспорващата
е, че същата е заживяла, без брак, със свидетеля на 13 годишна възраст, което потвърждава
доводите им за „традиции“ в етноса относно отношения от вида на процесните). Имат
5 деца, едно от които е настанената в Кризисния център в гр.Алфатар С.,а най-голямото
е навършило 16 години, като всички посещават училище и детска градина, с
изключение на О., който е на 1 година и 3 месеца (Вж.Социален доклад за работа
по случай на дете в риск л.53-л.55). Жалбоподателката
е била в Германия около 1 месец,като е заминала на 09.03.2022г. при сестра си,
която била болна.Преди да отиде в Германия, майката на детето си е била в къщи,вкл.
когато С. избягала в с. Голеш.Това се повторило и на третия път я оставили
там.Не искала да ходи на училище,като „[…]По наше
взаимно съгласие (на св.А. и
жалбоподателката) това дете отиде в Голеш
[…]“(л.44-л.47).
В съдебно заседание на 18.05.2022г., с помощта на
преводач, са изслушани обясненията на оспорващата С.О.А. (чл.176 ГПК), за която
не се спори, че е подала заявления до ДСП-Силистра за реинтеграция на детето и
за ползване на социална услуга лично от нея, с цел повишаване на родителския
ѝ капацитет. Майката е съдействала и съдейства на социалните работници от
ОЗД,като едновременно с това настоява за връщане на детето в семейството, преди
произнасянето на съда по чл.28 ЗЗДт,т.е. преди определения
срок с оспорената административна заповед.Установяват се различия в изнесените
данни от св.А. и жалбоподателката относно знанието им за заживяването на детето
с пълнолетния С. в с.Голеш; времето на това съжителство и тяхното съгласие.Според
обясненията на страната (С.О.А.) имали уговорка с родителите на момчето, докато
С. навърши 18 години и приключи училище, да си гостуват, но като заминала за
Германия, дъщеря ѝ повече не ходила на училище; нещата са се влошили;
отпаднали уговорките. Последните обстоятелства са ирелевантни
за настоящия процес и ще бъдат изследвани (евентуално) в наказателното
производство,тъй като относно законосъобразността на процесната заповед е от
значение отсъствието на оспорва- щата от страната за период от около 1 месец
(без значение по какви причини), през който практически детето е било без
родителски грижи,което несъмнено го е поставило в сериозен риск, както
основателно е приел ответният орган.
В същото съдебно заседание, при условията на чл.15 ЗЗДт, е изслушана и малолетната С., която казва, че сама е
решила да не ходи на училище и че иска при майка си, не иска да стои в
Кризисния център в гр.Алфатар. От показанията на св.Д. се установява, че там
детето е посещавано от „свекъра“ в събота и неделя, което е в нарушение на
правилата, но според техните традиции, те казвали „тя е наша“, което влиза в
тежък конфликт със законите в страната.
Видно от етапния Социален доклад от 12.05.2022г.
(л.53-л.55) е, че С. е завършила пети клас и повтаря шести клас.Същата е в
задължителна училищна възраст и е отпаднала от образователната система поради
голям брой неизвинени отсъствия, което налага социалните служби да работят
интензивно за повишаване на мотивацията на детето за посещаване на учебни занятия,
полагане на учебен труд и завършване на съответната образователна степен. В
Кризисния център детето се включвало в различни занимания и изпълнявало
възложени му задължения, като показвало изградени навици за самоподготовка.
Всички деца на оспорващата имат личен лекар д-р З.К., посещават го редовно и са
с пълен имунизационен статус. Семейството живее в
собствена къща на А. А., като хигиенно-битовите условия са задоволителни. Св.А.
е регистриран като безработен в ДБТ, но упражнявал сезонна трудова дейност,
като секач на дърва на дневен надник, а майката не
работи. Двамата родители не осъзнават риска, в който са поставили детето си С.,
предвид възрастта ѝ (навършени 12 години и 8 месеца) към момента на
проверката и допуснатото съжителство на малолетното дете с пълнолетния С.. Освен
отпадането на детето от училище са установени и други рискови фактори
застрашаващи здравето му, тъй като ранното заживяване на семейни начала,вкл. с
интимни отношения, с пълнолетния мъж, поставят на сериозно изпитание
физическото здраве на малолетното дете, както и неговото емоционално,психическо
и интелектуално развитие. Социалните работници са формирали извод,че независимо
от съдействието, родителите на детето все още нямат необходимия ресурс и капацитет
да осигурят сигурна, спокойна и защитена среда за развитието на дъщеря си.Нямат
родителски умения да се справят с поведението на С..С решението си да я омъжат
на крехката ѝ 12 годишна възраст, са я поставили в риск за здравето
ѝ, вкл. риск за нейното нормално физическо, психическо и интелектуално
развитие.По повод работата, свързана с реинтеграция на С., родителите са
консултирани за насочване към мобилна социална услуга за повишаване и оценка на
родителския капацитет,за каквато майката е изявила категорично желание.
Горните фактически установявания не се оспорват в
процеса, а констатациите в коментираните социални доклади, се ползват с
обвързваща материална доказателствена сила, тъй като представляват официални свидетелстващи
документи по смисъла на чл.179 ГПК, както правилно е приел ответният орган. При
преценката им, в тяхната взаимна връзка и обусловеност,се налагат следните
правни изводи:С разпоредбата на чл.26 ал.1,във вр.с
ал.2 ЗЗДт,компетентността за настаняване на детето в социална
услуга за резидентна грижа, при наличие на някоя от
предпоставките от чл.25 ЗЗДт, е предоставена
единствено на районния съд. Директорът на дирекция „Социално подпомагане” по
настоящ адрес на детето може да извършва временно настаняване по административен
ред, като за целта издава заповед по чл.27 ал.1 от с.з. и на основание ал.2 от
същия текст, следва да отправи искане до РС в едномесечен срок от издаването й.Налице
са данни по делото (изявление на юрисконсулт З. в съд.зас.
на 12.05.22г.), че искане по чл.27 ал.2 и ал.3 ЗЗДт е
депозирано в РС-Силистра на 11.05.2022г. Обжалваната заповед е издадена на 13.04.2022г.
от компетентният за това орган съгласно чл.27 ал.1 ЗЗДт
-ответният директор на ДСП Силистра. Актът за временно настаняване на детето по
административен ред извън семейството (макар и в спешен порядък поради
установените и обсъдени по-горе обстоятелства) е издаден съответно на
изискванията за форма (арг.чл.59 ал.2 АПК) и при
спазване на административнопроизводствените правила, към които препраща чл.27
ал.6 ЗЗДт, вкл. специалните такива от глава Четвърта
„Мерки за закрила на детето“ с.з. и с изрично визиран срок „до произнасяне на
съда с решение по чл.28 ЗЗДт“.Съгласно чл.29 ЗЗДт, настаняването извън семейството се прекратява с
отпадане на основанията по чл.25 с.з. В случая мярката за закрила е била
постановена поради това, че детето е лишено от родителски грижи, тъй като
майката е в чужбина и е поверила грижите за него на биологичния му баща, който
не я е припознал. Освен това,допуснали са С. да заживее на семейни начала с
пълнолетен мъж, с което са поставили в риск малолетното дете, станало обект на
сексуална злоупотреба (поради малолетието му и ранното съжителство с пълнолетно
лице).Като последица от всичко това детето е отпаднало от училище, което е друг
квалифициращ признак на „дете в риск“, съгласно легалното му дефиниране с §1
т.11 ДР ЗЗДт. По тези факти не само,че не се спори, но
са налице и безпротиворечиви и убедителни
доказателства. Наред с тях се установява, че жалбоподателката е с активно
съдействаща на социалните служби позиция, като сама е изявила желание да се включи
в мобилна социална услуга за повишаване на собствения ѝ родителски
капацитет, което обаче не може да се отрази/да промени базовите факти по
делото. Последното не е от категорията обстоятелства, които биха могли да
променят установената обстановка при издаването на заповедта,респ. правното
положение към релевантния момент (чл.142 ал.1 АПК),за да е приложима ал.2 на
чл.142 АПК,защото няма и не може да има ретроактивно
действие. При хипотезата на чл.235 ал.3 ГПК, най-вероятно ще бъде съобразено от
районния съд.
Следователно,оспорената заповед за наложена мярка за
закрила на дете,представляваща ИАА по смисъла на чл.21 ал.1 АПК, е издадена от
компетентен орган, предвид предоставените правомощия на директорите на Дирекция
„Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, съгласно чл.27, във вр.с чл.20 ал.1 ЗЗДт.
Производството по прилагане на мерки
за закрила по ЗЗДт е уредено в глава Трета на ППЗЗДт,който е издаден по законовата делегация от §33 от Заключителните
разпоредби на ЗИД ЗЗДт (Обн.ДВ,бр.36/03г.),регулирайки
специално производство (арг.чл.2 ал.1 АПК) по
прилагане на предвидените в същия закон мерки за закрила.От изложеното по-горе се
установява,че всички нормирани стъпки по глава Трета „Ред за осъществяване на
мерките за закрила на детето” от ППЗЗДт,са
осъществени законосъобразно,при отчитане спецификата на конкретните отношения, регламентирани
със ЗЗДт, принципите и характера на мерките за закрила
на детето, както и необходимостта от оперативност и бързина при предприемането
им, което сочи на липса на отменително основание по
чл.146 т.3 АПК.
Доколкото не са предвидени специални
правила за формата на оспорената заповед, то съобразно чл.59 АПК,същата следва
да бъде преценена като издадена при спазване на установената форма и имаща
предвиденото в същия нормативен текст съдържание. Налице са и мотиви - правни и
фактически съображения, в това число изложени в отделен акт, на който има
позоваване в заповедта - доклад за оценка на постъпил сигнал с
вх.№СИГ/Д-СС/102/04.04.22г.,изготвен от М.Д. - социален
работник в отдел „Закрила на детето” и приложенията към него. Изложените в него
съображения и доказателствата,на които се основава,следва да се считат като
такива на самия акт,предвид ТР №16/31.03.1975г., ОСГК на ВС.Ето защо не се
установява порок и съгласно чл.146 т.2 АПК.
Разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗЗДт прогласява правото на всяко дете на закрила за
нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита
на неговите права и интереси. Един от базовите принципи на закрилата, изведен
от чл.3 т.3 ЗЗДт е „осигуряване най-добрия интерес на
детето”,а съгласно дефиниция-та от §1 т.5 ДР ЗЗДт,в съдържанието
му се включва преценката на седем самостоятелни характеристики и потребности на
детето и способности на родителите да се грижат за него. По делото е несъмнено
установена, към правнозначимия момент, липсата изобщо
на родителски грижи за детето, което освен това, е заживяло извън семейството
си,с пълнолетен мъж на съпружески начала.Предприемането на мерките за временно
или постоянно настаняване на детето извън семейната среда се обуславя от едни и
същи обстоятелства,нормирани с чл.25 ал.1 ЗЗДт.В
послужилите като правни основания за издаване на процесната заповед разпоредби
на чл.25 ал.1 т.1 и т.4 ЗЗДт, са уредени две от
хипотезите, при които е предвидена възможността за настаняване на детето извън
семейството му - когато родителите са неиз-вестни (в случая бащата не фигурира
в официалните документи като такъв), но и които без основателна причина не
полагат грижи за детето, под която нормативна регламентация се субсумира изцяло фактическата обосновка от заповедта
„малолетното дете С. С.О. е лишено от родителски грижи“;- както и че за него
съществува сериозна опасност от увреждане на физическото му, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие.Съгласно чл.25 ал.2 ЗЗДт необходимостта от спешно извеждане (каквато е налице в
случая) изключва изчерпването на всички възможности за закрила в семейството.
Приложената с оспорената заповед мярка
за закрила на дете „спешно временно настаняване извън семейството“,изрично
предвидена с чл.33 ал.1 ППЗЗДт,съответства на мярката
„временно настаняване на дете в социална услуга - резидентен
тип или специализирана институция“ по чл.27 ал.1 ЗЗДт.Тя
цели предотвратяване на опасността за здравето и живота на детето. С
разпоредбата на чл.33 ал.1 ППЗЗДт е прието, че спешно
настаняване извън семейството се предприема в такива именно случаи (при опасност
за здравето и живота на детето,а в случая и от преждевременна бременност).Посоченият
текст урежда едно бързо административно производство, а предвидената мярка е с
обезпечителен характер, обосноваващ нейната незабавност.Целта ѝ не е
прекъсването на връзката между детето и родителите му,а постигане на максимална
защита на неговите интереси,които са поставени и от националното и от
международното право, над тези на родителите му,на пълнолетния му съжител и
др.под.От доказателствата по делото се установява, че емоционалната връзка на
детето с неговите родители не е прекъсната,а контактите им не само,че не са
били ограничавани,но напротив- поддържани са регулярно.Ирелевантни
са причините за отсъствието на майката от страната в продължение на около един
месец в конфликтния период (тя не само е знаела за намерението на детето да
заживее с пълнолетния С., но и е допуснала това съжителство), като от значение
е единствено съставомерния резултат- наличието на
риск за здравето и живота на детето,вкл. отпадането му от образователната
система. Променените обстоятелства, съгласно чл.29 ЗЗДт,
са основание за прекратяване на настаняването на детето извън
семейството,какъвто не е предметът на настоящия съдебен спор-иска се отмяна на
Заповед №ЗД/Д-СС-046/13.04.2022г.,а не прекратяване на определената с нея мярка
за закрила, което е от компетентността на районния съд, съгласно чл.30 ал.1 ЗЗДт. Изхождайки от философията на този специален закон и проглА.ите с него основни
принципи в чл.3 т.2 „отглеждане на детето в семейна среда” и т.12 ”подкрепа на
семейството”,при установяване на твърдените нови факти - наличие на осъзната
воля за отговорни грижи за детето от страна на жалбоподателката и достатъчен
родителски капацитет, ще се предприемат мерки по незабавната му реинтеграция,вкл.
по чл.30 ал.2 ЗЗДт от административния орган.
Така възприетата фактическа обстановка
по делото е безспорна. Следователно, налице са материалноправните
предпоставки за издаване на обжалваната заповед относно спешната необходимост
детето временно да бъде настанено извън семейството до произнасянето на съда с
решение по чл.28 ЗЗДт. Защитата на най-добрия интерес
на детето и висшите му интереси, са доминиращи при сходни с процесната по
делото хипотези,съгласно чл.3 от Конвенцията на ООН за правата на
детето.Съгласно Препоръка (ЕС)2021/1004 на Съвета от 14.06.2021г. за създаване
на Европейска гаранция за децата,в съображение (4) е изведен принципа, че
висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение при всички
действия,които се предприемат от публичните власти по отношение на
децата.Съображение (6) на същата Препоръка гласи,че Конвенцията на ООН за
правата на детето,приета на 20. 11.1989г., ратифицирана от всички държави-членки
на Съюза,предвижда,че държавите - страни по нея признават,че висшите интереси
на детето са първостепенно съображение и признават правото на детето на участие
и развитие,вкл. правото му да бъде изслушвано в рамките на съдебни и
административни процедури; правото да се ползва от най-високия достижим
стандарт на здравословно състояние; правото му на достъп до държавна помощ за
осигуряване на образование и т.н.
Посредством предприетата мярка по чл.4
ал.1 т.5 ЗЗДт е постигната и целта на закона да бъдат
защитени интересите на детето и неговото,на първо място,физическо здраве. Правилна
е преценката на ответния орган, към датата на постановяване на оспорената
заповед,за наличие на основанията по чл.25 ал.1 т.1 и т.4 ЗЗДт,
както и на чл.33 ал.1 ППЗЗДт,приложени с цел - защита
на висшите интереси на малолетното дете,които имат приоритет пред желанията и
интересите на родителя. Предметното съдържание на понятието „висши интереси на
детето” може да бъде изведено от разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗЗДт,като
в конкретния случай приоритетно значение има правото на детето да се развива
физически по здравословен и нормален начин; да получи образование в периметъра
на задължителната степен (ЗПУО), предвид ранното му заживяване на семейни
начала с пълнолетно лице и невъзможността на родителите да противодействат на
това. Тези права и интереси са изцяло защитени с издаването на заповедта. Посочените
съображения обосновават липса на основанията по чл.146 т.4 и т.5 АПК.
В
обобщение следва да се приеме,че жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на
директора на ДСП-Силистра, като издадена в съответствие с фактите по делото и
закона,следва да бъде оставена в сила,воден от което и на основание чл. 172
ал.2 пр.”посл.” АПК, Административният съд
гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.О.А. ***, против Заповед №ЗД/Д-СС-046/13.04.2022г.
на директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Силистра, с която временно
е настанено детето С. С.О., с ЕГН:**********
и постоянен адрес ***, в Кризисен център за деца гр.Алфатар, до произнасянето
на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, съгласно чл.27а ал.6 от Закона за закрила на детето.
СЪДИЯ: