Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 473 / 10,04,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети януари 2020 г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 2636/2019 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба от „АВТОТРАНС-2000“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; против
решение № 3124/22,07,2019 г., постановено по гр. д. № 18264/2019 г. на РС
Пловдив, ХVIIІ гр. състав. С оплакване за незаконосъобразност на
обжалваното решение поради необоснованост, противоречие с материалния закон и
допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да отхвърли
предявения иск.
Ответникът по жалбата
Р.К.Г. ***, ЕГН **********; счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване
на обжалваното решение.
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
с ЕИК *********; и „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *********; трети лица
помагачи на жалбоподателя (ответник пред първата инстанция) не заявяват
становища по жалбата.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по иск с правна
квалификация чл.
49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД. Предявен от Р.К.Г.
***, ЕГН **********; против „АВТОТРАНС-2000“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********.
От съда се иска да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
4000 лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, претърпени вследствие травматично увреждане
(притискане на ръцете й от затварящите се врати на автобус, пътуващ по линия №
21 в гр. Пловдив), настъпило на 30,08,2018 г. около 13,00 ч. в гр. Пловдив,
автобусна спирка „гара Филипово“.
Ответникът оспорва
иска като твърди, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му.
При условията на евентуалност – ако се приеме, че ищцата е претърпяла вреди
вледствие противоправно поведение на служител на ответното дружество, се
претендира тя да е допринесла с поведението си за настъпването им като не е
спазила забраната за качване в автобус при подаден звуков сигнал за затваряне
на вратите.
Третите лица –
помагачи на ответника „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *********; и „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *********; заявяват становища за неоснователност на
предявения иск.
Съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обхватът на въззивното производство се определя
от предявените във въззивната жалба оплаквания. Наред с това съдът дължи и
въззивната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение,
както и евентуално нарушение на императивна материалноправна норма (съобразно
разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
При направената
служебна проверка се констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, не се установи при постановяването му да е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми.
По оплакванията във
въззивната жалба:
От събраните пред РС
гласни доказателства се установява, че на 30,08,2018 г. около обяд ищцата
чакала автобус, пътуващ по линия № 21 в гр. Пловдив, на спирка „гара Филипово“.
При пристигане на автобуса на спирката водачът отворил само предна врата. Преди
ищцата, в автобуса се качили други две жени, пътуващи с багаж. След тях ищцата
опитала да се качи в автобуса, заедно с багажа, който носела в ръце, но водачът
пристъпил към затваряне на вратите преди да е успяла. Така затварящите се врати
затиснали двете й ръце. Възникнала суматоха, ищцата извикала силно, св. М.,
чакащ да се качи в същия автобус след ищцата, опитал да й помогне като задържи
вратите. Водачът на автобуса не успял веднага да отвори вратите. След като се
качила в автобуса, ищцата изпитвала силни болки, не могла сама да занесе багажа
си до дома си и се наложило св. М. да й помогне.
Между страните е
безспорно, че водачът на автобуса при настъпване на процесния инцидент е
служител на ответното дружество.
От представените
писмени доказателства и от заключението на извършената пред РС
съдебно-медицинска експертиза се установява, че при инцидента на ищцата са
причинени травматични увреждания - контузии на двете й ръце, изразяващи се в
отоци, кръвонасядания и болки. Тези увреждания са причинени по начина, описан
от ищцата в исковата молба. Заболяванията,
от които ищцата страдала към този момент и след това, не са повлияли на
нанесените й травматични увреждания и на оздравителния процес, който, според
вещото лице, следва да е довел до пълно оздравяване и да е приключил до 20 дни.
От гласните доказателства се установява, че наред с описаните увреди ищцата била
и много изплашена, притеснявала се да не се случи нещо, тъй като водачът на
автобуса я заплашил. Не можела да спи вечер, дълго след инцидента се тормозела
и изпитвала страх.
При тези установени
пред РС обстоятелства спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава върху
правните въпроси относно наличието на основания за ангажиране отговорността на
ответника.
Отговорността по чл.
49 от ЗЗД за чужди виновни противоправни действия има обезпечително-гаранционен
характер. Основание за възникването й е кумулативното осъществяване на следните
предпоставки: вреди за пострадалия ищец; причинени виновно (при неполагане
дължимата грижа), при или по повод изпълнението на работа, възложена от
ответника; наличие на причинно-следствена връзка между противоправното действие
или бездействие на служител на ответника и настъпването на вредите. Установяването
на посочения фактически състав при условията на пълно и главно доказване е
поставено в тежест на ищеца.
1/ относно противоправното действие или
бездействие:
Като противоправно следва да се характеризира
всяко действие или бездействие, осъществено без наличие на правно основание, с
което се нарушава публичноправната забрана да се вреди другиму.
Настоящата инстанция напълно споделя извода на
първостепенния съд за това, че с поведението си служителят на ответното
дружество – водач на автобуса по време на процесния инцидент, не е изпълнил
задължението си да изчака качването на всички пътници в автобуса преди да
предприеме затваряне на вратите и по този начин не е изпълнил законовото си
задължение (чл. 132 т. 2 от ЗДвП) да осигури безопасност на превозваните
пътници. Това несъмнено съставлява противоправно поведение от страна на
служителя на ответното дружество, на когото е възложено управлението на
автобуса.
2/ относно вредата:
Както се посочи по-горе, ищцата е претърпяла
травматични увреждания, причинили й болки и страдания, затруднения при движение
в продължение на двадесет дни (до приключване на оздравителния процес). наред с
това ищцата е търпяла психически и емоционален дискомфорт, изпитвала е
неудобство, страх, нарушения на съня, в продължение на месеци след това.
3/ относно причинната връзка:
Причинната връзка е зависимост, при която
деянието (действието или бездействието) е предпоставка за настъпване на
вредата, а последната е следствие от него. Такава е налице, когато при типично,
обичайно развитие на обстоятелствата, вредата закономерно произтича от
деянието. Такава връзка в настоящия случай безспорно е налице.
Следователно налице са предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца
вреди. Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост
(чл. 52 от ЗЗД). При определянето му следва да се съобрази вида на получените увреждания
и свързаните с тях страдания. Причинените на ищеца травми са довели до силни
болки и страдания, които са затихвали, но са търпени в период от близо месец,
наред с тях и в един по-продължителен период от време ищцата е търпяла и
емоционален дискомфорт, безсъние, и страх. С оглед на това съдът счита, че
справедливото обезщетение за това увреждане, отговарящо най – пълно и адекватно
на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и страдания, следва да се
определи в размер на 4000 лв., като напълно споделя съображенията, изложени в
тази насока от първостепенния съд.
С оглед извода за основателност на иска, следва
да се разгледа предявеното от ответника при условията на евентуалност
възражение за съпричиняване:
Ответникът счита, че ищцата е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат като не е спазила забраната за качване в
автобуса при подаден звуков сигнал за затваряне на вратите. Доказателства за
подаден такъв сигнал обаче по делото не са събрани. Ответникът е ангажирал
гласни доказателства (св. К. – водачът на автобуса по време на инцидента), но
от същите не се установява в конкретния случай да е подаден сигнал за затваряне
на вратите. Напротив – свидетелят М. (разпитан в първото с. з.), който чакал да
се качи на същия автобус след ищцата, сочи, че звуков сигнал за затваряне на
вратите не е подаван.
При това положение споделят се изводите на РС за
това, че не се установява ищцата да е допринесла с поведението си за настъпване
на увреждането или за увеличаване размера на вредоносните последици.
При това положение предявеният иск следва да се
приеме за основателен за пълния претендиран размер. Като е стигнал до същия
извод, РС е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
На пълномощника на въззиваемия следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА в размер на 500 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3124/22,07,2019 г., постановено по гр. д.
№ 18264/2019 г. на РС Пловдив, ХVIIІ гр. състав.
ОСЪЖДА „АВТОТРАНС-2000“
ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, да
заплати на адвокат М.И.Б. ***, сумата
от 500 лв. (петстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА.
Решението
е постановено при участието на „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *********; и
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК *********; като трети лица - помагачи на „АВТОТРАНС-2000“
ООД – гр. Пловдив.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: