№ 6815
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110138371 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 210771/26.06.2024 г., с която
„Дженерали Застраховане“ АД е предявил срещу Столична община обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86 ал.1
от ЗЗД за заплащане на сумата 449.45 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
по застраховка "Каско" обезщетение за застрахователно събитие ПТП, настъпило на
27.03.2019 г. в гр. София, на бул. „Илиянци“ – връзката с бул.“История Славянобългарска“,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и сумата 76.69 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
09.03.2023 г. до 24.06.2024г.
Ищецът твърди, че на 27.03.2019г. е настъпило ПТП - в гр. София, при движение по
бул."Илиянци“ – връзката с бул.“История Славянобългарска“ лек автомобил "*" с рег. № *,
управляван от А. Г. Х. и собственост на Е* Й.а Ф*, попаднал в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно. От инцидента на автомобила били причинени щети.
Мястото било посетено от контролните органи на МВР, които съставили протокол за ПТП.
Към датата на произшествието лекият автомобил бил застрахован при ищеца по по*
№ 0320180191027800. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищеца била
образувана преписка № *********, по която уврежданията на застрахования автомобил били
оценени и било определено застрахователно обезщетение в размер на 434.45 лева. За
определяне размера на застрахователното обезщетение ищецът сторил обичайни разноски в
размер на 15 лева. От определеното обезщетение ищецът прихванал сумата 396.21 лева за
дължимата по застрахователната по* втора вноска от застрахователната премия, а
останалите 38.24 лева изплатил на собственика на автомобила с платежно нареждане на
27.06.2019г. За определяне размера на застрахователното обезщетение ищецът сторил
1
обичайни разноски в размер на 15 лева.
Така ищецът изпълнил задълженията си по застрахователния договор и в негова
полза възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение и разноските
за определянето му, общо в размер на 449.45 лева.
Ответникът Столична община отговарял за поддръжката и изправността на
общинските пътища съгласно разпоредби на Закона за пътищата и Закона за движение по
пътищата. Наличието на необезопасена и несигнализирана дупка върху платното на
общинския път съставлявало неизпълнение на задълженията на ответника. С регресна
покана изх.№*********/03.02.2023 г. ищецът поискал от ответника да му възстанови
платеното обезщетение и разноските за определянето му, което ответникът отказал.
Въз основа на изложените обстоятелства ищецът моли ответникът да бъде осъден да
му заплати исковите суми. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът Столична община оспорва предявените искове като неоснователни и
настоява за тяхното отхвърляне. В отговора на исковата молба са изложени доводи за липса
на достатъчно данни, въз основа на които да се направят категорични изводи за точното
място, за наличието на дупка на пътното платно, като причина за ПТП и за механизма на
неговото настъпване. За тези обстоятелства не можело да се съди от протокола за ПТП и
подаденото до застрахователя искане за оценка на вредите – протоколът за ПТП бил
съставен след настъпване на произшествието и актосъставителят не бил негов свидетел, а
искането за оценка на вредите съдържало субективните възприятия на водача на
застрахования автомобил. Обърнато е внимание, че в протокола за ПТП не е отбелязано
нищо за начина, по който водачът управлявал автомобила преди произшествието и е
въведено твърдение, че автомобилът е управляван с несъобразена с пътните условия
скорост, с което водачът е допринесъл за настъпването на ПТП. Застрахователното
обезщетение било определено и изплатено от ищеца в завишен размер, доколкото нямало
яснота дали повредените части на автомобила са били в изрядно състояние и дали е взета
предвид тяхната амортизация. Ответникът не бездействал при изпълнение на задълженията
си за поддържане и ремонт на пътя. Тези дейности той възложил с договор за абонаментна
поддръжка №СО15-РД-55-241/27.04.2015 г. на „Пътища и съоръжения“ЕАД. С констативен
протокол от 22.03.2019 г. работата на изпълнителя по договора за бул.“Илиянци“ не била
приета, тъй като комисията установила дупки, пропадания и пукнатини по тази у*.
Възразява и за погасяване на регресното вземане на застрахователя поради изтекла давност.
Приет за разглеждане по делото е и предявеният по реда на чл.219 ал.3 от ГПК
обратен иск на Столична община срещу „Пътища и съоръжения“ ЕАД с правно
основание чл.54 от ЗЗД и чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба с вх.№265538/19.08.2024 г. е изложено, че с договор №СО15-РД-55-
241/27.04.2015 г. Столична община възложила на „Пътища и съоръжения“ ЕАД дейностите
по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на
посочените в договора райони на общината; договорът бил със срок от 48 месеца. В обхвата
на договора бил включен бул.“Илиянци“ с договорено ниво на поддържане „В“. С
2
констативен протокол от 22.03.2019 г. комисия установила дупки, пропадания и неравности
на тази у* и не приела работата на изпълнителя. Ответникът по обратния иск „Пътища и
съоръжение“ЕАД не изпълнил възложените му от ищеца Столична община задължения за
поддръжка и осигуряване безопасното движение по бул.“Илиянци“ и неговото неизпълнение
било причината за вредите на лекия автомобил, за които било изплатено застрахователното
обезщетение, предмет на предявената срещу Столична община регресна претенция.
Поради това ищецът Столична община иска, евентуално, ако той бъде осъден по
предявените срещу него от „Дженерали застраховане“АД искове по чл.410 ал.1 т.2 от КЗ, вр.
с чл.49 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, ответникът „Пътища и съоръжения“АД да бъде осъден да
му заплати сумата 449.45 лева – регресното вземане на застрахователя, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата 76.69
лева, законна лихва за забава за периода от 09.03.2023 г. до 24.06.2024 г.
„Пътища и съоръжения“АД, като подпомагащ ответника Столична община по
предявените първоначални искове и, като ответник по предявените от Столична община
обратни искове, оспорва всички искове. Възразява, че на 27.03.2019 г. не е имало дупка на
бул.“Илиянци“, респ. на връзката на булеварда с ул.“История Славянобългарска“. Поддържа
още, че мястото, на което се твърди да е настъпило ПТП - връзката на бул.“Илиянци“ с
ул.“История Славянобългарска“ - не е част от бул.“Илиянци“, а попада в обхвата на
ул.“История Славянобългарска“. Последната отговаряла на изискванията за експлоатация и
това било установено при извършени на 22.03.2019 г. и 18.04.2019 г. инспекции за
изпълнението на възложените по договор №СО15-РД-55-241/27.04.2015 г. дейности. За
ул.“История Славянобългарска“, в която попадала и връзката с бул.“Илиянци“,
изпълнението на задълженията по договора от страна на „Пътища и съоръжения“ЕАД било
установено и работата била приета от възложителя Столична община, като възложителят не
бил отправял известия до изпълнителя дори за скрити недостатъци. Щом като е приел
работата, възложителят нямал основание сега за претенция за неизпълнение, респ. за
некачествено изпълнение спрямо изпълнителя. При липсата на дупка на пътното платно на
твърдяното място на ПТП, нямало данни за механизма на неговото настъпване и причинната
връзка с щетите по лекия автомобил. Водачът на лекия автомобил не внимавал и
предизвикал произшествието. Определеното и изплатено застрахователно обезщетение било
завишено, несъобразено със самите щети и със степента, в която водачът на автомобила
допринесъл за настъпването им.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
Представени са застрахователна по* № 0320180191027800/27.12.2018г., общи условия
за договор за застраховка "Каско" и талон №*********, от които се установява, че лек
автомобил "*" с рег. № *, собственост на Е* Й.а Ф*, е бил застрахован при „Дженерали
застраховане”АД за периода от 28.12.2018 г. до 27.12.2019 г.
С първоначалната искова молба е представен протокол за ПТП №1724815/27.03.2019
г., съставен от служител на С“ПП“ при СДВР за настъпило на дата 27.03.2019 г., в 20.00 часа
3
пътно транспортно произшествие с лек автомобил „*“ с рег. № *, собственост на Е* Й.а Ф* и
управляван от А. Г. Х. – автомобилът се движил по бул.“Илиянци“ в посока към „История
Славянобългарска“, на връзката с последната реализира ПТП в необозначена и
необезопасена дупка с остри ръбове, с размери 50/50 см. Отбелязано е, че по автомобила
има щети, на предна и задна дясна гума, джанти. Посочено е, че протоколът е съставен в
21.35 часа след посещение от длъжностното лице на място, представена е графично схема на
произшествието, в която на пътното платно е нарисуван автомобилът, а до него има
маркиране със записване „дупка“.
Полицейският служител, съставил протокола за ПТП, Н. И. Н. е разпитан като
свидетел по делото. Същият не си спомня конкретното произшествие, но сочи, че, щом е
отбелязал в протокола дупка на пътното платно и щети по автомобила, то той наистина е
констатирал такива.
Свидетелят А. Г. Х. е водачът, управлявал лекия автомобил, когато е настъпило
произшествието, съпруг на собственичката. В началото на разпита свидетелят обърква
датата /08.03./ и е несигурен за у*та / „трябва да е ”Илиянско шосе”/ на произшествието, но
после си припомня случая, по повод който е спорът. Свидетелят имал фирма на Илиянци,
прибирал се от работа, било късно, пътувал по бул.”Илиянци” към „История
Славянобългарска”. Управлявал автомобила с 40 км.ч. Автомобилът попаднал в дупка на
пътното платно. Това се случило отдолу под „детелината”, на 30 м. след нея, в правия
участък преди обратния завой, който се прави, за да се тръгне в посока към бул.”История
Славянобългарска”; случило се в равното, там в лявата страна имало едно заведение.
Свидетелят не видял дупката, било тъмно, било неосветено отдолу под „детелината”, на 30
м. след нея. По автомобила, като преминал през дупката, били срязани предната и задната
дясна гума, изкривена била и предната джанта. Именно заради това свидетелят помни добре
този случай - защото автомобилът има една резервна гума, а тогава били срязани двете гуми
и било много неприятно.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно
лице в рамките на предоставени му компетенции по предвидения за това ред и е
доказателство за удостоверените в него факти. Длъжностното лице не е възприело
непосредствено настъпването на произшествието и затова удостовереното от него по този
въпрос няма обвързваща доказателствена сила, но, що се отнася до лично възприетите от
длъжностното лице дупка на пътното платно на обозначеното място и повредите по
автомобила, удостовереното в протокола за ПТП не може да бъде поставяно под съмнение.
То съответства и с показанията на свидетеля А. Г. Х., който има непосредствени
впечатления за случилото се. Минималните колебания в началото на разпита на свидетеля са
напълно обясними – естествено е след почти шест години свидетелят да сбърка точната дата
на произшествието, както и да смеси наименованията /близки по звучене/ на две улици в
района, в който работи и пътува ежедневно. Но свидетелят много добре си спомня самото
произшествие и причината за това е съвсем обоснована - защото било много неприятно да се
повредят двете губи на автомобила при положение, че той има само една резервна такава.
4
Освен това свидетелят е безпристрастен, защото застрахователното обезщетение е вече
изплатено и, макар да е съпруг на собственика на увредения автомобил, свидетелят е
незаинтересован от изхода на спора по регресната претенция. При съобразяване на тези
обстоятелства съдът счита, че няма основание изнесеното от свидетеля да не бъде
кредитирано.
В съвкупност от данните в протокола за ПТП и гласните доказателства се налага
изводът, че на 27.03.2019 г. на пътното платно на бул.”Илиянци” е имало дупка,
необезопасена и необозначена. Мястото, на което е била дупката, е в равното /в ляво има
заведение/, на около 30 м. след преминаване под „детелината”, в правия участък преди
обратния завой в посока към бул.”История Славянобългарска”. Автомобилът "*" с рег. № *,
управляван от свидетеля, преминал през дупката. Били повредени предната и задната дясна
гума и предната джанта на автомобила.
Изслушаното вещо лице установява механизма на настъпване на ПТП – лекият
автомобил преминал през дупката и в резултат на това предната и задната дясна гума били
повредени. При този механизъм на настъпване на ПТП, според експертизата, технически е
възможно да настъпят описаните щети, като констатираните с протокола за ПТП и протокола
за оглед на застрахователя /опис - заключение на л. 28/ повреди са в причинна връзка с
преминаването на автомобила през необезопасената дупка на пътното платно. Общата
стойност на сумата, необходима за възстановяване на щетите, е определена от вещото лице
на 427.86 лева.
По делото няма данни водачът на автомобила да е управлявал превозното средство с
несъобразена с пътните условия скорост или по друг начин, несъобразен с пътните условия.
Тези обстоятелства не могат да бъдат преполагани, а страната, която ги твърди, трябва да ги
докаже, което в случая не е осъществено.
Въз основа искане оценка на вреди от настъпило застрахователно събитие, подадено
на 02.04.2019 г., при ищеца е заведена щета № *********. При извършен оглед от
представител на застрахователя в същия ден /опис-заключения на л.28/ предната дяна и
задната дясна гума на автомобила са констатирани като повредени. Съставен е
ликвидационен акт № 891996/19.06.2019 г. за определяне размер на обезщетението от 434.45
лева. От така определеното застрахователно обезщетение 396.21 лева били погасени чрез
прихващане от застрахователя с неговото вземане за вноска по застрахователната премия, а
останалите 38.24 лева ищецът платил на с преводно нареждане от 27.06.2019 г. По делото
няма доказателства за сторени от ищеца разходи в размер на 15 лева за определяне на
обезщетението; в ликвидационния акт № 891996/19.06.2019 г. на ред „ликвидационни
разходи” е записано „0.00 лв.”.
С регресна покана изх. № *********/03.02.2023 г. ищецът поканил ответника в 7-
дневен срок от получаването на писмото да възстанови застрахователното обезщетение и
ликвидационните разноски общо в размер на 449.45 лева по щета № **********. Поканата е
получена от ответника на 02.02.2023 г. /л.34/ и с писмо изх. № СОА23-ТД26-2136-
1/10.02.2023 г. същият отказал да плати на ищеца претендираната сума.
5
Представен е договор от 27.04.2015 г., с който Столична община възложила на
„Пътища и съоръжения”ЕАД извършването на дейностите по поддържане и текущ ремонт
на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на IV зона на общината,
включваща няколко посочени в договора района. Срокът на договора е 48 месеца. В
приложение 11 към договора са посочени конкретните улици и булеварди от зоната,
попадаща в обхвата на договора, като за всяка у* и булевард е посочено нивото на
поддържане, изисквано от възложителя и прието за дължимо от изпълнителя. В
приложението фигурират ул. „202” с ниво за поддръжка „Б” и бул.”Илиянци” с ниво за
поддръжка „В”.
Представен е констативен протокол на комисия от представители на изпълнителя,
възложителя и инвеститорски контрол, от който се установява, че на 22.03.2019 г. е
извършена инспекция на бул.”Илиянци”, при която са констатирани дупки, пукнатини,
неравности по пътното платно и работата на изпълнителя по договора по този булевард не е
приета. Представен е и протокол /изх. № СОА19-ВК66-2351-1/16.04.2019г./ за проверка
изпълнението по договора в четиридесет и седмия месец от неговия срок. Протоколът е
съставен от комисия с участието на двете страни по договора и в приложение към него са
посочени 22 бр. улици, по които работата на изпълнителя не отговаря на поставени в
договора критерии и не е приета. В списъка под №15 фигурира бул.”Илиянци”.
За ул.”202 – ра /”История Славянобългарска”/ са представени констативни
протоколи за извършени инспекции на 22.03.2019 г. и на 18.04.2019 г. И в двата протокола е
отбелязано, че нивото на изпълнение на работите отговаря на поставените в договора
критерии и работата на изпълнителя се приема.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира предявените искове
за частично основателни.
По първоначално предявените от „Дженерали застраховане” срещу Столична община
искове:
Съгласно чл.410 ал.1 т.2 от КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от
ЗЗД. Искът е основателен, когато между ищеца и застрахования собственик на увредения лек
автомобил е сключен валиден договор за имуществено застраховане, в срока на договора е
настъпило застрахователно събитие, вследствие виновно противоправно поведение на
служител на ответника или трето лице, на което ответникът е възложил стопанисването,
поддържането и ремонтирането на пътя и в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
С оглед изложеното по-горе, съдът счита, че пътният участък, на който е настъпило
процесното ПТП, е част от бул.”Илиянци”, а не от бул. „История Славянобългарска”, както
6
се поддържа от „Пътища и съоръжения”ЕАД. Няма спор, че бул. „Илиянци” е част от
общинската пътна мрежа, публична общинска собственост, съгласно пар.7 ал.1 т.4 от ПЗР на
ЗМСМА във вр. чл.8 ал.3 от Закона за пътищата. Съгласно чл.31 от Закона за пътищата
общината чрез своите служители има задължението да изгражда, ремонтира и поддържа
онези пътища, които са нейна собственост, а съгласно пар.1 т.14 от ДР на Закона за
пътищата „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата
от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата. Според чл.167 ал.1 от ЗДвП, стопанинът на пътя следва да го
поддържа в изправно състояние, сигнализира незабавно препятствията по него и ги
отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, *та, които стопанисват пътищата,
имат задължението да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация,
да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване, като за организиране на движението по пътищата се използват светлинни
сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните
съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията,
управляваща пътя /чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗДвП/.
Отговорността на общината е обективна, като тя осъществява горните задължения
чрез своите служители или други *, на които е възложила изпълнението на съответните
дейности. В настоящия спор Столична община възложила на „Пътища и съоръжения”
дейностите за поддържане и текущ ремонт на бул.”Илиянци”, но на 27.03.2019 г. на
гореописания участък от булеварда, на пътното платно е имало дупка. Наличието на
дупката на посоченото място на у*та, необезопасена и несигнализирана, е несъмнено, с
оглед удостовереното в протокола за ПТП и гласните доказателства, а и няколко дни преди
произшествието самата ответна община, като възложител по договора с третото лице, чрез
свои представители, е констатирала наличието на дупки по пътното платно на булеварда.
Следователно мерките на ответника за осигуряване безопасността на движението по
булеварда не са били достатъчни, отговорни за което са неговите служители и третите *, чрез
възлагане на които той изпълнява горните си задължения. Поради тяхното бездействие да
отремонтират и/или да обезопасят и сигнализират дупката лекият автомобил „*“ с рег. № *,
докато се е движил по булеварда, е попаднал в нея и е бил повреден – предната и задната
дясна гума. Данните за повредена още и предна дясна джанта са извън предмета на спора,
тъй като за такава щета застрахователно обезщетение не е плащано. Налице е пряка
причинно следствена връзка между бездействието на *та, на които ответникът е възложил
дейностите за осигуряване безопасността на движението и увреждането. Не се установи
водачът на автомобила да е управлявал същия по несъобразен с пътната обстановка начин и
да е допринесъл за настъпването на вредите. Следователно налице са всички условия по
чл.49 от ЗЗД и за Столична община е възникнала отговорност за обезщетяване на
причинените на автомобила вреди в пълния им действителен размер, който съгласно
заключението на вещото лице възлиза на 427.86 лева.
7
Между собственика на увредения лек автомобил и ищеца „Дженерали Застраховане”
е съществувало валидно застрахователно отношение по по* №0320180191027800/27.12.2018
г. за имуществена застраховка „Каско” и процесното ПТП с увреждане на автомобила
съставлява покрит от договора риск, настъпил в срока на неговото действие. По силата на
задълженията си по договора застрахователят обезщетил собственика на автомобила в
размер на 434.45 лева, което надхвърля действителната пазарна стойност на вредите. Поради
това и поради липса на доказателства за разходи, сторени за определяне на
застрахователното обезщетение, за „Дженерали Застраховане” е възникнало вземане от
Столична община за изплатеното застрахователно обезщетение до действителния размер на
пазарната стойност на обезщетените вреди от 427.86 лева.
Регресното вземане по чл.410 ал.1 от КЗ е изискуемо от датата на изпълнение на
задължението за застрахователно обезщетение и се погасява с общата пет годишна давност
по чл. 110 от ЗЗД. В случая задължението за застрахователно обезщетение е погасено чрез
прихващане и чрез плащане от застрахователя. За частта, погасена чрез плащане, давността е
започнала да тече на датата на плащането 27.06.2019 г. За частта, погасена чрез прихващане,
давността тече от настъпване на ефекта на изявлението за прихващане, а за това е нужно и
изявлението да достигне до знанието на насрещната страна. В случая актът на
застрахователя за определяне размера на обезщетението не е връчван на застрахования
собственик на увредения автомобил, като и няма данни за друго изрично съобщаване от
застрахователя на размера на определеното обезщетение и на изявлението му за
прихващане. Следователно застрахованият е узнал размера на обезщетението и изявлението
за прихващане най-рано на 27.06.2019 г., когато е получил частичното плащане. При това
положение и при съобразяване на възможността за оспорване на определеното обезщетение
/чл.108 ал.6 от КЗ/ следва, че преди тази дата вземането на застрахователно обезщетение не е
било установено по размер, което изключва погасителният ефект на прихващането да е
настъпил в по-ранен момент. Следователно и за частта от застрахователното обезщетение,
погасена чрез прихващане, най-ранният момент, от който може да се приеме, че е започнала
да тече погасителна давност е 27.06.2019 г. Исковата молба е предявена в съда на
26.06.2024г., в предпоследния ден преди изтичане на срока.
Следователно вземането на ищеца по чл.410 ал.1 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД от Община
столична в размер на 427.86 лева не е погасено по давност. До този размер предявеният иск
е основателен и следва да се удовлетвори. Ищецът няма регресно вземане от ответника по
чл.410 ал.1 от КЗ за разликата над 427.86 лева до пълния претендиран размер от 449.45 лева
и в тази част искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Частично основателен е и искът за акцесорното вземане по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Задължението по чл.410 ал.1 т.2 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД е без определен срок и длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора да изпълни. С изтичане на дадения в
регресната покана срок, получена на 06.02.2023 г., ответникът Столична община е изпаднал
в забава и на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД за него е възникнало задължение за обезщетение в размер
на законната лихва върху главното парично задължение от 427.38 лева от датата на изпадане
8
в забава до окончателното му погасяване. За претендирания период преди завеждане на
делото, от 09.03.2023 г. до 24.06.2024 г., обезщетението за забава възлиза на 72.93 лева.
Задължението не е погасено по давност и искът в този размер следва да бъде удовлетворен.
За разликата до пълния претендиран размер от 76.69 лева претенцията за обезщетение за
забава е неоснователта и следва да се отхвърли. За забавеното изпълнение на главното
парично задължение следва да се присъди законна лихва и за периода от предявяване на
исковата молба 26.06.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.
С оглед този резултат по исковете и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ответникът Столична
община следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Дженерали застраховане”АД сумата
95.09 лева, съразмерна част от платената държавна такса, и сумата 323.30 лева, съразмерна
част от разноските за вещо лице и един свидетел. Внесеният за другия свидетел депозит от
50 лева не е изплатен на свидетеля и не следва да се възлага в тежест на ответника, а ищецът
би могъл да иска връщането му.
На осн.чл.78 ал.8 от ГПК всяка от двете насрещни страни има право на
юрисконсултско възнаграждение. Съответният на защитавания материален интерес,
фактическата и правна сложност на спора размер на юрисконсултското възнаграждение по
чл.25 ал.1 от НЗПП е 150 лева. Съразмерно ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца 142.64 лева, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 7.36 лева.
По обратния иск на Столична община срещу „Пътища и съоръжения” ЕАД:
Съгласно чл.54 от ЗЗД, когато възложителят на една работа, бъде ангажиран да
отговаря за вреди, причинени при или по повод възложената работа, има право да получи от
изпълнителя това, което е платил.
В настоящия спор Столична община по предявените срещу нея първоначални искове
по чл.410 ал.1 т.2 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД отговаря за вреди, които са причинени поради
неизпълнение от „Пътища и съоръжения”ЕАД на възложените му от общината с договора от
27.04.2015 г. задължения. Договорът е за изработка по чл.258 и сл. от ЗЗД и, като изпълнител
по него, ответникът по обратния иск е имал задължението да извършва поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа на посочената в договора територия на общината, като
осъществява дейностите, необходими за привеждане и поддържане на улиците в
съответствие с поставените от възложителя критерии и нива за безопасно и безпрепятствено
придвижване по тях.
Изложените и поддържани от „Пътища и съоръжения”ЕАД доводи за изпълнение от
негова страна на възложените му дейности по договора и постигнато ниво на съответствие с
критериите на възложителя изцяло касаят състоянието на ул.”История Славянобългарска”
към онзи момент. Но, както вече се посочи по-горе, пътният участък, на който е настъпило
произшествието и са причинени вредите не е на твърдяната от изпълнителя у*, а на
бул.”Илиянци”.
За бул.”Илиянци” поставеното с договора, приложение 11, изискуемо ниво на
поддържане и безопасност не е било налице. Несъмнено е, че на 27.03.2019 г. на процесния
9
пътен участък на бул.”Илиянци” е имало дупка. То следва от събраните по делото
доказателства, а принципно дупки по булеварда и неговото несъответствие с критериите на
възложителя за поддържано състояние е било безспорно установено няколко дни преди
случилото се от комисия с участието на представител на изпълнителя.
Налице е неизпълнение на договорните задължения на „Пътища и съоръжения”ЕАД,
щом като е имало дупки на пътното платно, които застрашават безопасността на движението
и могат да причинят вреди на превозните средства по общинския път, включен в предметния
обхват на договора, които вреди освен това имат предвидим характер. Съответно на
констатираното неизпълнение, възложителят Столична община изрично е отказал приемане
по чл.264 от ЗЗД на работа на изпълнителя за бул.”Илиянци” - протокол изх. № СОА19-
ВК66-2351-1/16.04.2019г. Следователно налице са основанията по чл.79 ал.1, вр. с чл.54 от
ЗЗД изпълнителят да отговаря за вредите на възложителя от неизпълнението.
Свързано с настоящия спор, вредите на възложителя се изразяват в онова, което той
ще плати за обезщетяване на вредите, причинени от изпълнителя поради неизпълнение на
възложената му работа. Следователно „Пътища и съоръжения”ЕАД дължи да заплати на
Столична община, ако Столична община плати на „Дженерали застраховане”АД,
присъдените по първоначалните искове регресни вземания за застрахователно обезщетение и
обезщетение за забава.
С оглед резултата по обратния иск и на осн.чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът
„Пътни съоръжения”ЕАД следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата
47.54 лева, съразмерна част от платената държавна такса и сумата 142.64 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община с ЕИК *********, гр.София, п.к. 1000, ул.“Московска“
№33, да заплати на „Дженерали Застраховане”АД с ЕИК *********, гр.София, бул.”Княз Ал.
Дондуков” №68, на осн.чл.410 ал.1 т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД и на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД
сумата от 427.38 лева – регресно вземане на застрахователно обезщетение, изплатено от
ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско“ по по*
№0320180191027800/27.12.2018 г. за вреди на лек автомобил „*” с рег.№*, причинени при
ПТП, настъпило на 27.03.2019 г. в гр. София, на бул. "Илиянци", ведно със законната върху
главното парично задължение, считано от 26.06.2024 г. до окончателното му погасяване,
както и сумата от 72.93 лева – обезщетение за забавено изпълнение на главното парично
задължение в размер на законната лихва върху него за периода от 09.03.2023г. до 24.06.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Дженерали Застраховане”АД с ЕИК *********,
гр.София, бул.”Княз Ал. Дондуков” №68, срещу Столична община с ЕИК *********,
гр.София, п.к. 1000, ул.“Московска“ №33, искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца на осн.чл.410 ал.1 т.2 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД и на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД разликата
10
над 427.38 лева до пълния предявен размер 449.45 лева - регресно вземане на
застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца по договор за имуществена застраховка
„Каско“ по по* №0320180191027800/27.12.2018 г. за вреди на лек автомобил „*” с рег.№*,
причинени при ПТП, настъпило на 27.03.2019 г. в гр. София, на бул. "Илиянци", и разликата
над 72.93 лева до пълния предявен размер 76.69 лева – законна лихва за забава за периода от
09.03.2023г. до 24.06.2024 г.
ОСЪЖДА Столична община с ЕИК *********, гр.София, п.к. 1000, ул.“Московска“
№33, да заплати на „Дженерали Застраховане”АД с ЕИК *********, гр.София, бул.”Княз Ал.
Дондуков” №68, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 95.09 лева - съразмерна част от
платената държавна такса, сумата от 323.30 лева - съразмерна част от разноските за вещо
лице и свидетел и сумата от 142.64 лева – съразмерно юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане”АД с ЕИК *********, гр.София, бул.”Княз Ал.
Дондуков” №68, да заплати на Столична община с ЕИК *********, гр.София, п.к. 1000,
ул.“Московска“ №33, сумата от 7.36 лева – съразмерно юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Пътища и съоръжения” ЕАД с ЕИК *********, гр.София, район
„Витоша”, ул.”Евлия Челеби” №58, да заплати на Столична община с ЕИК *********,
гр.София, п.к. 1000, ул.“Московска“ №33, на осн.чл.54, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от
427.38 лева – съставляващи застрахователно обезщетение, изплатено от „Дженерали
застраховане”АД по застрахователна по* №0320180191027800/27.12.2018 г. за вреди на лек
автомобил „*” с рег.№*, причинени при ПТП, настъпило на 27.03.2019 г. в гр. София, на бул.
"Илиянци", ведно със законната върху главното парично задължение, считано от 26.06.2024
г. до окончателното му погасяване, както и сумата от 72.93 лева – обезщетение за забавено
изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него за
периода от 09.03.2023г. до 24.06.2024г. – при условие, че Столична община плати на
„Дженерали застраховане”АД вземанията, присъдени с настоящото решение.
ОСЪЖДА „Пътища и съоръжения”ЕАД с ЕИК *********, гр.София, район
„Витоша”, ул.”Евлия Челеби” №58, да заплати на Столична община с ЕИК *********,
гр.София, п.к. 1000, ул.“Московска“ №33, сумата 47.54 лева, съразмерна част от платената
държавна такса и сумата 142.64 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11