Р Е Ш
Е Н И Е
№ 12.07.2019 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на дванадесети юни
...........…….................................................
през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Теодора Димитрова ............................................ и в
присъствието на прокурора …..…………...........................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…..............................….......…
гр.д. № 299 по описа
за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК
вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.535 ТЗ.
ИЩЕЦЪТ – М.М.Д. *** твърди, че 06.02.2017 г. ответникът
взела заем от ищеца сумата от 5700 лева, която се задължила да върне на
20.08.2017 г.. За целта бил изготвен запис на заповед с нотариална заверка на
подписа. В образуваното ч.гр.д. № 1625/2018 г. по описа на съда постъпило
възражение от длъжника. Моли за установяване на вземането против ответника за
сумата в размер на 5 700 лева, ведно със законната лихва, считано от
17.10.2018 г. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Ж.П.И. *** подава отговор, в който излага насрещни
твърдения, за това че се нуждаела от сумата от 500 лева в началото на 2017 г.,
но ищецът поискал голямо обезпечение като при нотариус бил изготвен запис на
заповед. Посочената суми била като един вид застраховка. При разговора им
присъствал свидетел. Получила сумата от 500 лева. Когато събрала сумата се
обидила на ищеца, който посочил имената на сестра си, на която сумата била
преведена на 09.10.2017 г.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
По заявление на ищеца от
17.10.18 г. е образувано ч.гр.д. № 1625/18
г. на РС-Димитровград и против ответника
е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено
ответникът да заплати да ищеца сумата в размер на 5 700 лева, ведно със
законната лихва от 17.10.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 464,00 лева разноски. За вземането е
посочено, че произтича от запис на заповед издаден на 06.02.2017 г. в
гр.Димитровград за сумата от 5700 лева, платим на падеж 20.08.2017 г., при уговорки
без протест и разноски. Длъжникът е подала възражение по чл.414 ГПК, че не
дължи изпълнение по издадената запис на заповед.
Съдът е спрял
изпълнението по изп.д. № 720/2018 г. на ЧСИ с № 875 КЧСИ и е указал на
заявителя за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
Видно Записа на запис от
06.02.2017 г. представен в заповедното производство, същият е издаден в
гр.Димитровград на 06.02.017 г., като по
силата на същия Ж.П.И., като издател,
неотменно и безусловно се е задължила за заплати по този запис на заповед на М.М.Д.
или на неговата заповед сумата в размер на 5 700 лева. Сумата е взета като
заем на 06.02.2017 г. Падежа на паричното задължение е на 20.08.2017 г., а
място на плащане: гр.Димитровград, при уговорка „Без протест и разноски“.
Подписа на издателя е с нотариална заверка на подписа от 12.07.2017 г. на
Нотариус с № 355 по рег. на НК.
В подкрепа на
твърденията си ответника представя формуляр за изпращане на МоneyGram от 09.10.2017 г. за
изпращане на сумата от 500 лева от Ж.П.И. в полза на получател Д. Г. А.,
Германия.
По съгласие на страните
бяха събрани гласни доказателства.
От показанията на свид. Д.Д.Г.
се установява, че разбрал от ищеца, че
ответницата и нейния син са поискали пари на заем – около 5000 лева. Той казал,
че не му връщат парите и го разигравали. Имало и други случай, в които същите
вземали пари и не ги връщали. Дължали сума и на свидетеля.
Свид. И. П.И. – син на
ответника установява, че майка му била взела 400 лева от ищеца, като свидетелят
връщал тези пари, а майка връщала сума над 1500 лева. Ищецът помолил да извадят
документ, че свидетелят му дължи 5000 лева., за да може да оправдае пред
родителите си изтеглената сума от 5000 лева. Тогава свидетелят го нямало и
изпратил майка си да направят този документ. Свидетелят връщал суми по 100
лева, по 200 лева, по 400 лева. След това ищецът взел да иска пари и свидетелят
му давал.Имали документ, че майка му е изпратила сумата от 500 лева на
приятелката на ищеца. Той поискал така. Парите били взети преди три години. Юли
месец бил подписан записа на заповед и тогава започнал да дава „зор“ за парите.
Тогава били много близки.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Безспорно
е установено, че по силата на запис на заповед от 06.02.2017 г. ответникът Ж.П.И. се е задължила безусловно
да заплати на ищеца М.М.Д. или на неговата заповед сумата в размер на 5 700 лева с падеж 20.08.2017 г.
Посочено е допълнително, че сумата е взета като заем.
Представения по делото запис на заповед
съдържа всички изискуеми реквизити от
чл.535 ТЗ, наименованието „запис на заповед“ в текста на документа, безусловно
обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащане, име на
лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на
издаване, подписи на издателя. В случая записа на заповед е платим на конкретна
дата, при уговорка „Без протест и разноски“.
В
случая не е спорно издаването на записа на заповед и нотариалната заверка на
подписа на издателя от 12.07.2019 г.
Насрещните
твърдения на ответника са за това, че получения заем бил в размер на 500 лева,
но ищецът поискал по-голямо обезпечение, поради което бил подписан записа на
заповед – като застраховка. В съдебно
заседание се излагат нови насрещни твърдения за това, че по молба на ищеца бил
подписан записа на заповед, тъй като ищецът изтеглил сума от сметката на
родителите си, които му потърсили отговорност за тези пари.
Съдът
намира, че ответникът не доказа насрещните си твърдения. От показанията на
свид.И. Пламенов се установява, че страните са били в облигационни отношения по
повод на паричен заем, като свидетеля посочва неговия размер от 400 лева. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля в частта им относно размера на получения
заем, доколкото показанията на свидетеля са изключително противоречиви и непоследователни,
доколкото същият посочва, че майка му е върнала сумата от 1500 лева, а той му
връщал различни суми по 100, 200 или по 400 лева. В тази връзка съдът отчита
заинтересоваността на свидетеля, като същевременно не се представят писмени
документи или разписки за частично изплащане на получената в заем сума, нито
обратен документ във връзка с издаденият запис на заповед. Извършения паричен
превод на сумата от 500 лева е в полза на трето лице.
В случая записът на заповед е бил
издаден за обезпечение на отпуснатия паричен заем, след датата на неговото
издаване подписа на издателя е бил нотариално заверен.
Записа на заповед е редовен от външна
страна, не се опроверга неговото съдържание и авторство, а от друга страна в
него се съдържа указание за каузалната сделка между страните.
В този смисъл следва да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че дължи горепосочената сума от 5,700 лева, посочена в Заповед № 877
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 17.10.2018г.
по ч.гр.д.№ 1625/2018г. по описа на РС – Димитровград.
На ищеца следва да бъдат
присъдени и направените по настоящото дело разноски в размер на 473,28 лева (123,28
лева – държавна такса, 350,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, както и
тези по заповедното производство, възлизащи на 464,00 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на М.М.Д. ***,
ЕГН ********** против Ж.П.И. ***,
ЕГН ********** съществува вземане за
сумата в размер на 5 700,00 лева
(пет хиляди и седемстотин лв.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2018 г. до окончателното й изплащане, за които по ч.гр.д. № 1625/2018 г. на РС-Димитровград е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
877/17.10.2018 г. и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Ж.П.И. ***, ЕГН ********** да заплати на М.М.Д. ***, ЕГН **********, разноски по ч.гр.д.№ 1625/2018г. по описа на РС –
Димитровград в размер на 464,00 лв.(четиристотин
шестдесет и четири лв.) и разноски в
настоящото производство в размер на 473,28
лв.(четиристотин седемдесет и три лв. и двадесет и осем ст.).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: