О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 160
гр. Плевен, 27.01.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и седми януари 2020г. в състав
Председател: съдия Елка Братоева
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева адм.д. № 1216/2019г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по жалба на И.Д.Р.У.,
гражданин на Сирия, чрез адв. И. от САК срещу Отказ № 316000-36849/16.10.2019г.
на Директора на ОД на МВР – Плевен по
подадено от жалбоподателя заявление Рег. № 452/31.07.2019г. за издаване на виза
по чл. 15 ал.1 от Закона за чужденците в Република България по процедура за
събиране на семейство по чл. 12 от ППЗЧРБ, за получаване на право на продължително пребиваване на чужденец в РБ
на осн. чл. 24 ал.1 т.13 от ЗЧРБ на съпругата му – А.К.С.Л., гражданка на
Сирия.
С Определение № 2389/29.11.2019г.
съдът е оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото на
осн. чл. 159 т.3 АПК – поради оттегляне на оспорения акт.
Определението е редовно съобщено на
жалбоподателя на посочения съдебен адрес на 10.12.2019г. В срока за обжалване на определението, на
16.12.2019г. е постъпила молба от жалбоподателя, чрез адв. И. за допълване на
определението в частта за разноските на осн. чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК с
искане да се присъдят на жалбоподателя направените разноски в общ размер 510лв.
, от които 10 лв. –д.т. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Посочва
се, че съдът не се е произнесъл по разноските в определението и преди да го
постанови не е дал възможност на жалбоподателя за становище по решението за
оттегляне на акта и да направи искане за разноски. Сочи, че на осн. чл. 143
ал.2 АПК разноски се дължат и при прекратяване на делото поради оттегляне на
акта.
Ответникът – ОД на МВР – Плевен, чрез
юрк. А. изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че не е
доказано безспорно, че жалбоподателят е направил разходи за адвокатско
възнаграждение по делото, тъй като сумата е заплатена по договор с фондация за
достъп до права (ФАР), а не по договор и по сметка на упълномощения адвокат, а
д.т. е внесена от фондацията. Алтернативно прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Искането за допълване на определението
в частта за разноските е допустимо като подадено в срок от надлежна страна, но
неоснователно.
Съдът се е произнесъл с определение за
прекратяване на съдебното производство на осн. чл. 159 т.3 АПК, поради
оттегляне на оспорения индивидуален административен акт. До постановяване на
определението жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски,
нито е приложил към него списък с разноските и доказателства за плащането,
поради което и такива не са присъдени. Не е налице непроизнасяне на съда по
заявено искане за разноски и в този смисъл не е налице непълнота на
постановения съдебен акт, която да подлежи на допълване по реда на чл. 248 ГПК.
А в хипотезата на оттегляне на оспорения административен акт не е необходимо
съгласие на жалбоподателя. Ето защо съдът не е длъжен да дава изрично
възможност на жалбоподателя да изрази становище в тази хипотеза. Още повече, че
е могъл да претендира направените разноски и с подаване на жалбата. Претенцията
за разноски е несвоевременно заявена, тъй като са поискани за първи път едва след
постановяване на определението за прекратяване на делото.
Затова искането за допълване на
определението в частта за разноските е неоснователно следва да се остави без
уважение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на И.Д.Р.У.,
гражданин на Сирия, чрез адв. И. от САК за допълване на Определение №
2389/29.11.2019г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване с частна жалба пред ВАС в
7-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я :/П/