РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Нови пазар, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20223620100531 по описа за 2022 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415
от ГПК искове.
Предявена е искова молба, съдържаща обективно кумулативно съединени искове, от
които първият е с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването
на вземанията по издадена заповед по ч.гр.д. № 78/22г. на НПРС срещу ответника М. В. Г.
от гр. Н., както следва:
1/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от общо 201,87 лв.,
представляваща задължения по договор за мобилни услуги № */* г.
2/ иск по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за сумата от 327,69 лв. за предсрочното
прекратяване на по договор за мобилни услуги № */* г.;
3/ Иск по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от общо 43,80 лв.,
представляваща задължения по договор за мобилни услуги № */* г.
4/ иск по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за сумата от 86,78 лв. за предсрочното
прекратяване на по договор за мобилни услуги № */*;
5/ Иск чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от 79,59лв. по договор за лизинг от
27.07.2019 г., с който е предоставено ползването на устройство ***, за неплатени месечни
лизингови вноски и дължими такива при предсрочна изискуемост.
Общия размер на дължимите за тези искове държавни такси съгласно чл. 72, ал.1 от
ГПК е 225 лв. и е заплатен напълно.
1
Исковете са спрямо ответника М. В. Г. от гр. Н., който е уведомен за издадената
заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
Ищецът сочи, че между страните по делото е сключен договор за мобилни услуги №
*/* г., съгласно който на ответникът е предоставен мобилен номер, завършващ на последни
цифри „*“, който е изменен с допълнително споразумение № */* г. С това допълнително
споразумение е договорена месечна абонаментна такса от 33,99 лв. с вкл. ДДС или 28,32 лв.
без ДДС. Ищецът твърди, че по този договор ответникът има неизплатени задължения в
размер на 201,87 лв.
По този договор, ищецът претендира и неустойка в размер на 327,69 лв.
Ищецът сочи, че между страните по делото е сключен договор за мобилни услуги №
*/* г., съгласно който на ответникът е предоставен мобилен номер, завършващ на последни
цифри „*“, при договорена месечна абонаментна такса от 16,99 лв. с вкл. ДДС или 14,16 лв.
без ДДС. Ищецът твърди, че по този договор ответникът има неизплатени задължения в
размер на 43,80 лв.
По този договор, ищецът претендира и неустойка в размер на 86,71 лв.
Съгласно сключен между страните договор за лизинг от 27.07.2019 г. на ответникът
е било предоставено мобилно устройство *** на обща стойност от 162,17 лв. с вкл.ДДС.,
при договорена първоначална лизингова вноска от 75лв. и 23 месечни лизингови вноски от
по 3,79 лв.с вкл.ДДС.
Във връзка с този договор ищецът сочи, че ответникът има начислени и неплатени
задължения в общ размер на 79,59 лв., които включват 11,37 лв., с вкл. ДДС – текущи
неплатени лизингови вноски и 68,22 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски.
Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по сключените от
него с ищеца договори за мобилни услуги и за лизинг, конкретно за издадените и начислени
в общо 4 бр. фактури суми за периода от м. септември 2019 г. до м. януари 2020 г., в
резултат на което договорите са прекратени.
Ищецът сочи, че по силата на сключените договори ответникът е ползвал
предоставените му мобилни услуги, но не е изпълнил своите парични задължения, към
ищеца, съгласно издадените фактури и договора за лизинг, поради което е изпаднал в
забава, а ищецът е начислил неустойки по договорите за предсрочното им прекратяване.
Ищецът сочи, че за претендираните от него вземания е настъпила предсрочната им
изискуемост петнадесет дни след издаване на фактурите.
Предвид на горното ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че
вземанията по заповедта за изпълнение за сумите от 201,87 лв., представляваща задължения
2
по договор за мобилни услуги № */* г.; 327,69 лв. за предсрочното прекратяване на по
договор за мобилни услуги № */* г.; 43,80 лв., представляваща задължения по договор за
мобилни услуги № */* г.; 86,78 лв. за предсрочното прекратяване на по договор за
мобилни услуги № */* и за сумата от 79,59лв. по договор за лизинг от 27.07.2019 г., с който
е предоставено ползването на устройство ***, съществуват.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и
тези по заповедното.
Ответникът не е изпратил писмен отговор по иска. Същия е отказал получаването на
съдебните книжа, вкл. разпореждането за образуване на делото и правото да подаде писмен
отговор по исковете. В съдебно заседание не се явява.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
78/22 г., по което е издадена Заповед за изпълнение № 23/18.01.2022 г., с която длъжникът
М. В. Г. от с. Н., е задължен да плати на „Теленор България” ЕАД, сумата от 739,66 лв.,
главница, ведно със законната лихва от 13.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумите,
както и направените по делото разноски от 25 лв. държавна такса и 360лв. адвокатско
възнаграждение.
Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение чрез
залепване на уведомление, ищецът е предявил искове за присъдените вземания, за
установяване на съществуването им.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че
първоначалният заявител „Теленор България“ ЕАД, сега с ново наименование „Йеттел
България“ ЕАД е сключил с ответника договор за мобилни услуги № */* г. с предпочетен
номер завършващ на последни три цифри „*“ от 19.06.2019 г., л. 10-13 от ч.гр.д. № 78/22 на
НПРС, между ищеца и ответника, при месечна абонаментна такса от 24,99 лв.
На 24.07.2019 г. е подписано между страните допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с телефон с последни три цифри „*“, съгласно което е избран
месечен плат „Тотал + 33,99 promo 29.99“, с което е променен месечният абонамент на
договора, която става 33,99лв., но с промоционален месечен абонамент от 29,99 лв. С този
договор е предоставено на ответника и устройство ***, с обща лизингова цена с
абонаментния план от 165,96 лв., при стандартна цена на устройството от 509,90 лв. и
направена отстъпка от 343,94 лв.
3
Приложен е и Договор за мобилни услуги № */* г. с предпочетен номер завършващ
на последни три цифри „*“ от 24.07.2019 г., л. 14-16 от ч.гр.д. № 78/22 на НПРС, между
ищеца и ответника при договорен план „Тотал +16,99“, при месечна абонаментна такса от
16,99 лв. С този договор е предоставено на ответника и устройство „*“ с обща лизингова
цена с абонаментния план от 17,99 лв., при стандартна цена на устройството от 69,90 лв. и
направена отстъпка от 51,91 лв.
По делото е приложен договор за лизинг, сключен между страните на 24.07.2019 г.,
гърба на л. 19-22, съгласно който на ответника са предоставени за временно и възмездно
ползване устройство ***, с неговите принадлежности – зарядно и упътване с гаранционна
карта. Съгласно чл. 1 от договора общата цена, която лизингополучателят следва да плати е
162,17 лв. с вкл. ДДС. Изплащането на цената на устройството е при договорена месечна
лизингова вноска от 3,79лв., която ще се начислява към абонаментния план за мобилните
услуги
Ищецът е представил фактури, като фактура № */* г.е за периода от 25.08-24.09.2019
г. на обща стойност 168,29лв., от които 164,75лв. за ползвани мобилни услуги, вкл. такси и
сумата от 3,79 лв. вноска по договор за лизинг, както и 99,75лв. остатък от предишен
период. Сторнирани са задължения със сумата от 100,00лв. внесени плащания. Крайният
срок за плащане е до 10.10.2019 г.
Фактура № 7*/* г.е за периода от 25.09-24.10.2019 г. на стойност 218,68лв., от които
46,60 лв., които включват ползвани мобилни услуги, вкл. такси, както и допълнително 3,79
лв. вноска по договор за лизинг, както и 168,29лв. баланс от предишен период. Крайният
срок за плащане е до 09.11.2019 г.
Фактура № */* г.е за периода от 25.10-24.11.2019 г. на стойност 266,45лв., от които
43,98 лв., които включват ползвани мобилни услуги, вкл. такси, както и допълнително 3,79
лв. вноска по договор за лизинг, както и 218,68лв. задължения от предишен период.
Крайният срок за плащане е до 10.12.2019 г.
Приложена е и фактура за всички претендирани от ответника суми, с №
**********/25.01.2020 г.е за периода от 25.12.2019 - 24.01.2020 г. на стойност 739,66 лв.,
включваща сумата от 414,40 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
услуги, 68,22 лв. вноска по договор за лизинг и 257,04 лв. задължения от предходен период.
По делото ищецът не представя доказателства за уведомяване на ответника за
прекратяването на договора за мобилни услуги и този за лизинг, респ. за предсрочната
изискуемост на вземанията по тях.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери принципното правно
сходство между предявените искове по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от
общо 201,87 лв., представляваща задължения по договор за мобилни услуги № */* г., за
мобилен номер, завършващ на последни цифри „*“, и този по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от
4
ЗЗД за сумата от общо 43,80 лв., представляваща задължения по договор за мобилни
услуги № */* г., за които прие от правна страна следното:
По иска по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от общо 201,87 лв.,
представляваща задължения по договор за мобилни услуги № */* г., за мобилен номер,
завършващ на последни цифри „*“, изменен с допълнително споразумение № */* г., съдът
намира, че съгласно посочената детайлна справка към всяка от посочените фактури, без
последната, която е обобщаваща, действителния размер на задълженията, представляващи
сбор от сумата от 124,87лв. без ДДС за ползвани мобилни услуги, вкл. такси, отразена във
фактура № № */* г., 25,65 лв., съгласно фактура № 7*/* г. и 24,99лв. за също ползвани
мобилни услуги, вкл. такси, отразена във фактура № № */* г. Общият размер на тези суми е
175,51лв. без ДДС или дължими от крайния потребител са 210,61лв.
Във всяка от посочените три фактури са начислени и вноска по лизинг, но тя не
представлява непосредствени задължения за ползваните мобилни услуги, вкл. такси, по
Договор */* г., за мобилен номер, завършващ на последни цифри „*“, поради което не следва
да се отчитат, като част от задълженията по този договор за такси и мобилни услуги.
Предвид на това, че ищецът претендира сумата от 201,87лв., а не цялата стойност на
тези задължения, съдът намира, че този иск е основателен в претендирания от ищеца размер
и следва да се признае спрямо ответника, че вземането на ищеца за тази сума съществува.
Изпадането на ответника в забава е след изтичане на крайният срок за плащане,
което съгласно първата от посочените три фактури е от 11.10.2019 г.
По иска по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от общо 43,80 лв.,
представляваща задължения по договор за мобилни услуги № */* г., съдът съобрази
детайлните справки към всяка от посочените фактури, без последната, която е обобщаваща,
и намери, че действителния размер на задълженията, представляващи сбор от сумата от
12,42лв. без ДДС за ползвани мобилни услуги, вкл. такси, отразена във фактура № № */* г.,
11,68 лв., съгласно фактура № 7*/* г. и 11,66 лв. за също ползвани мобилни услуги, вкл.
такси, отразена във фактура № № */* г. Общият размер на тези суми е 35,76 лв. без ДДС
или дължими общо 42,80 лв.
Ответникът е изпаднал в забава след изтичане на крайният срок за плащане на всяка
от фактурите.
По отношение на този договор, съдът намира, че искът по чл. 415 от ГПК вр. Чл.
79 от ЗЗД е основателен и доказан за сумата от 42,80 лв. и следва да се отхвърли за
разликата над този размер до претендираните общо 43,80 лв.
Принципно правно сходство е налице и между предявените от ищеца два иска за
неустойки, конкретно по иска по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за сумата от 327,69 лв. за
предсрочното прекратяване на по договор за мобилни услуги № */* г. и по иска по чл. 415
от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за сумата от 86,78 лв. за предсрочното прекратяване на по договор
5
за мобилни услуги № */* г., за които съдът прие от правна страна следното:
Съгласно Договор за мобилни услуги № */* г., за мобилен номер, завършващ на
последни цифри „*“, изменен с допълнително споразумение № */* г., в т. 11 на стр. 2/5 от
договора, на гърба л. 10 от делото, последен абзац и стр. 18 от делото, относно т. ІV.2 от
допълнителното споразумение, а по отношение на Договор за мобилни услуги № */* г., с
предпочетен номер завършващ на последни три цифри „*“, в т. 11 на стр. 3/6, в които е
посочено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в
него, по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последния дължи за
всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до
края на този срок, като максималният размер на тази неустойка не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или
в предходно подписан документ, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия
срок на договора.
В заявлението, както и в исковата и в допълнителната молба не е посочено кога са
прекратени едностранно договорите, както и кога услугите по двата договора са били
деактивирани. Посочено е само, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по
договорите за периода м.септември 2019-м. януари 2020 г., вследствие на което те са
прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД.
Съгласно чл. 19б от ОУ на „Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, намиращи се на сайта на дружеството
https://www.yettel.bg/sites/default/files/yettel_terms_and_conditions_gsm_umts_lte_as_of_04.09.2022.pdf
Йеттел има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят,
съгласно посоченото в т. „в“ не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за
плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия. Самото прекратяване на
сключения договор с потребителя се извършва на основание чл. 75 от ОУ приложени към
заявлението, с който е уредена правната възможност Йеттел България ЕАД да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява
задълженията си по част ХIII, или при условията на т. 19б и т. 19в. Съгласно чл. 19в от ОУ,
Йеттел има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен с едномесечно писмено
предизвестие, в случаите на изброените четири хипотези, като относно посоченото
6
твърдение за неплащане на дължими суми по договорите, приложимо очевидно е това по б.
„г“, когато е нарушил съществено или системно тези Общи условия. Съгласно чл. 152, т. 23.
„Системно нарушение” означава нарушение на задължение по тези Общи условия или по
индивидуален договор/и, допуснато три или повече пъти в продължение на 1 (една) година,
а съгл. т.24 „Съществено нарушение” означава: 1. нарушение на което и да е задължение по
тези Общи условия или по индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно
неговото изпълнение; или 2. действие или бездействие, с което сериозно се засягат правата
на другата страна.
В конкретната хипотеза длъжникът е допуснал неплащане на 3 месечни неплатени
вноски на абонаментни такси за всеки от телефонните номера за периода от 25.08.2019 г. до
24.11.2021 г., като падежът на последната фактура е до 10.12.2019 г. С фактурата от м.
01.2020 г.са включени задълженията и по трите предходни фактури.
В случая, с неплащането на три поредни месечни вноски по договора за мобилни
услуги, са били налице основания за прекратяване на договорите, поради изискуемото
според чл. 19в вр. чл. 152, т. 23 от ОУ неплащане на три или повече вноски. Самото
прекратяване, което бил извършил ищецът, обаче не отговаря на разпоредбите на чл. 51 от
ОУ, доколкото по делото не се установяват и не се твърдят от ищеца данни за уведомяване
на потребителя за извършеното прекратяване. Съгласно ОУ, самото уведомяване се
извършва чрез един от следните начини: – писмено – с препоръчано писмо с обратна
разписка; – по факс; – чрез електронна поща; – с кратко съобщение (SMS); – чрез повикване
към потребителя; – чрез медиите; – чрез публикация на интернет страницата на Теленор –
www.telenor.bg. Предивд наличието на специална разпоредба относно уведомяването за
прекратяване на договора, посочено в чл. 19в от ОУ „с едномесечно писмено предизвестие“,
то очевидно самото уведомяване за прекратяването следва да се извърши писмено.
В „индивидуалния договор“ за мобилни услуги, липсва разпоредба относно реда за
извършване на самото прекратяване, както и за уведомяването за него. Дата на прекратяване
на договора не се сочи и в самото заявление. Съгласно чл. 55 от ОУ на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, Yettel може
да спре достъпа до услугите на потребител, който с поведението си застрашава или пречи на
нормалното ползване на услугите от страна на други потребители. Yettel може да прекрати
достъпа до услугите, предоставяни чрез Мрежата, на потребител, за когото е установено и
доказано, че виновно и системно застрашава или пречи на нормалното ползване на услугите
от страна на други потребители. В случай на прекратен достъп на потребителя до услугите,
предоставяни чрез Мрежата, индивидуалният договор между потребителя и Yettel
прекратява действието си. Прекратяване действието на индивидуалният договор в случаите
по предходното изречение влиза в сила от датата на уведомление от страна на Yettel до
потребителя по някой от начините по т. 51. Уведомлението за ограничаване на
услуга/услуги, за прекратяване на достъп и/или за прекратяване на договор се извършва чрез
един от посочените в т. 51 начини, независимо от основанието за това.
Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени,
7
прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, при прекратяване на
писмен договор, изявлението за прекратяването му, респ. едностранното му разваляне,
следва да е в писмена форма и да е достигнало до другата страна.
Предвид на това, че ищецът не доказва наличието на извършено съгласно
разпоредбите на чл. 19в от ОУ и съгл. чл. 87, ал.1 от ЗЗД уведомяване на ответника за
прекратяването на договора, то такова не е настъпило и ищецът не може да черпи права от
собственото си незаконосъобразно и недобросъвестно поведение.
Съдът намира, че сключените между страните по делото договори за мобилни услуги
- Договор за мобилни услуги № */* г., за мобилен номер, завършващ на последни цифри „*“,
изменен с допълнително споразумение № */* г. и Договор за мобилни услуги № */* г., с
предпочетен номер завършващ на последни три цифри „*“, не са индивидуално сключени, а
напротив такива с предварително установени в полза на заявителя клаузи, които дори не
кореспондират и с приложимите към тях ОУ. Декларираното съгласие от длъжника, че е
съгласен и с приложимите към съответните договори ОУ не отменя задължението на
доставчика на мобилни услуги да изпълни задълженията си по ОУ, касаещи предсрочното
прекратяване и разваляне на договорите и писменото уведомяване на длъжника за това.
Поради това, че се касае за писмен договор, то и изявлението за прекратяването му, респ.
едностранното му разваляне, следва да е в писмена форма и да е достигнало до другата
страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Претендираните от заявителя неустойки излизат от
своята обезпечителна функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още повече, че и на основание
чл. 27, изр.2-ро от ОУ, при неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в
размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В този смисъл, посоченото в договорите
за мобилни услуги не съответства на посоченото в ОУ към тях.
В смисъла на гореизложеното, клаузата в договорите за мобилни услуги относно
заплащането на неустойката се явява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. т.5 и
т. 19, поради това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като: 5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
Поради установяването на неравноправност на клаузата относно неустойката за
прекратяване на договора, също неравноправна се явява посочената в договора добавка към
нея, приравнена също на неустойка. Съгласно посоченото в договора към т. 11, „в
допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове
съответстваща на оставащия срок на договора …“.
Съдът намира, че е налице накърняване на добрите нрави, поради което исковете по
чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за неустойка, равняваща се на тримесечни абонаментни
такси без ДДС, по Договор за мобилни услуги № */* г., за мобилен номер, завършващ на
8
последни цифри „*“, изменен с допълнително споразумение № */* г. и Договор за мобилни
услуги № */* г., с предпочетен номер завършващ на последни три цифри „*“, са
неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят изцяло. В този смисъл са и
постановените от въззивните съдилища съдебни актове - Решение № 162 от 2.09.2022 г. на
ОС - Ловеч по в. гр. д. № 239/2022 г., Решение № 796 от 10.06.2022 г. на ОС - Пловдив по в.
гр. д. № 1115/2022 г., Решение № 140 от 8.06.2022 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. № 160/2022
г., Решение № 113 от 19.05.2022 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. № 48/2022 г., Решение № 82 от
20.07.2022 г. на ОС - Търговище по в. гр. д. № 119/2022 г., Решение № 260087/21.04.2021 г.
по в.гр.д. № 63/2021 г.на ОС Шумен, Определение № 714 / 08.09.2022 г. по в.ч.гр.д. №
*46/2022 на Окръжен съд – Шумен, Определение № 469/15.06.2022 г. по в.ч.гр.д. №
206/2022 г. на Окръжен съд – Шумен и мн. др.
По иска по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от 79,59лв. по договор за
лизинг от 27.07.2019 г., с който е предоставено ползването на устройство ***, за неплатени
месечни лизингови вноски и дължими такива при предсрочна изискуемост, съдът прие от
правна страна следното:
Съгласно Договор за лизинг, гърба на л.19, на ответника са предоставени за
временно и възмездно ползване устройство *** с неговите принадлежности – зарядно и
упътване с гаранционна карта. Съгласно чл. 1 от договора общата цена, която
лизингополучателят следва да плати е 162,17лв. с вкл. ДДС. Изплащането на цената на
устройството е при договорена месечна лизингова вноска от 3,79лв.
От представените по делото фактури се установява, че съгласно фактура № фактура
№ */* г.е за периода от 25.08-24.09.2019 г. на обща стойност 168,29лв., е начислена и сумата
от 3,79 лв. вноска по договор за лизинг (3 от 24), т.е трета поредна месечна вноска. С
фактура № 7*/* г.за периода от 25.09-24.10.2019 г. на стойност 218,68лв., също са начислени
3,79 лв. вноска по договор за лизинг (4 от 24), четвърта поредна месечна вноска. Фактура №
*/* г. за периода от 25.10-24.11.2019 г. е на стойност 266,45лв., които включват и 3,79 лв.
вноска по договор за лизинг (5 от 24), за пета поредна месечна вноска. С последната фактура
№ **********/25.01.2020 г. за периода от 25.12.2019 - 24.01.2020 г. на стойност 739,66 в., са
включени 68,22 лв. вноска по договор за лизинг и всички задължения от предходен период.
Съдът приема, че ответникът дължи на ищеца за неплатени лизингови вноски по
трите фактури за Договор за лизинг за устройство ***, общо 11,37 лв.
Освен неплатените до м.01.2020 г. месечни вноски по договора за лизинг, ищецът
претендира и сумата от 68,22 лв., представляваща сбора на оставащите 18 бр. месечни
лизингови вноски. Основание за претендирането на месечните лизингови вноски, до края на
лизинговия период, според ищеца е в нормата на чл. 12, ал.1 и ал.2 от ОУ към договорите за
лизинг, публикувани на сайта на ищеца
https://www.yettel.bg/sites/default/files/yettel_general_terms_lease_basic_accs_as_of_01.
Съгласно чл. 11 от ОУ на договора, лизингодателят има право да развали договора за
9
лизинг и в следните случаи на неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни и/или
фиксирани услуги, като за самото разваляне и предсрочно прекратяване, настъпват съгл. чл.
10 от ОУ, след изтичане на 10 дневен срок от получаване на писмено предизвестие за
неизпълнението и неизправната страна не го е отстранила. Едва в случай на
неизпълнение на задължение за плащане от страна на Лизингополучателя, Лизингодателят,
съгл. чл. 12, има право, в съответствие с разпоредбите на договора, настоящите Общи
условия и действащото законодателство, като с писмено уведомление до
Лизингополучателя обяви, че се отказва едностранно от изпълнение на задълженията си
по договора и тези Общи условия, и/или да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими и
платими, и/или да поиска връщане на вещите и да удовлетвори вземането си и чрез
продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на вещите, и/или принудително
да удовлетвори вземането си. Посочено е още в ал. 2, че месечните вноски и другите
дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги,
сключен/сключени от Лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на
дължими съгласно тези договори плащания.
Уведомяване от страна на ищеца, той и лизингодател на предоставената на
ответника вещ ***, не е направено, както за развалянето на договора, така и за предсрочната
изискуемост на вноските по него. Ищецът не представя доказателства за прекратяването на
договора за мобилни услуги, обстоятелставата за което бяха обсъдени при разглеждане на
първия от предявените от ищеца искове. От това следва, че ищецът няма и правото към
настоящия момент да иска плащане на оставащите неплатени лизингови такси, до края на
периода на действие на договора за лизинг. Съгласно чл.17 от ОУ на договорите за лизинг,
за неуредените в договора за лизинг и настоящите Общи условия въпроси ще се прилагат
разпоредбите на действащото българско законодателство. Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗЗД,
когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина,
за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма. Такова писмено предупреждение не е направено
от ищеца по делото. Съгласно посоченото в ал.2 на чл. 87 ЗЗД, кредиторът може да заяви на
длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако 1/ изпълнението е станало
невъзможно изцяло или отчасти, 2/ ако поради забава на длъжника то е станало безполезно,
или 3/ ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Съдът
намира, че не са били налице и основанията за разваляне на договора без даване на срок за
изпълнение, визирани в посочената норма, поради това, че изпълнението на незначително
просроченото задължение за плащане на 3 месечни лизингови вноски в общ размер от 11,37
лв. само по себе си е незначително. Потребителят е платил първоначална вноска от 90,96 лв.
и след това още две поредни месечни вноски от по 3,79 лв., при което платеното от него е
144,02лв. Неизпълнената според ищеца част от договора е за сумата от 11,37 лв. Поради
10
това, съдът приема, че в случая е налице безспорната хипотеза на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, съгласно
която разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е
незначителна с оглед на интереса на кредитора.
В този смисъл, съдът приема, че не са били налице обстоятелствата по чл. 12 от ОУ
на договорите за лизинг, за обявяване на оставащите до края на договора месечни вноски за
предсрочно изискуеми, поради което и те не се дължат от ответника.
В резултат на направените изводи относно исковата претенция по иска по чл. 415 от
ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за сумата от 79,59лв. по договор за лизинг от 27.07.2019 г., с който
е предоставено ползването на устройство ***, за неплатени месечни лизингови вноски и
дължими такива при предсрочна изискуемост, съдът намира, че следва да се уважи само за
сумата от 11,37лв. за неплатени месечни лизингови вноски и да се отхвърли за разликата до
исканите 79,59 лв. или за сумата от 68,22 лв., дължими такива при предсрочна изискуемост.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на
225лв. за държавна такса.
Освен тях ищецът в исковата молба претендира и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360лв.
Общия размер на претендираните от ищеца разноски са 585 лв.
Страната не е представила и списък на разноските.
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива по делото.
Претенциите на ищеца за разноски са частично основателни, пропорционално на
уважената част от исковите претенции съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК.
Съгласно установеното по делото, ищецът е направил действителни разноски по
делото в размер на 585 лв. за предявените от него искове на обща стойност от 739,66 лв.
пропорционално на уважените от съда искове в общ размер от 256,04лв., и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за разноски по
исковото производство сумата от 202,50лв., като за разликата над този размер до
поисканите 585 лв. следва да се отхвърли.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 25лв. за
11
ДТ и 360лв. възнаграждение за юрисконсулт. Общо разноски в размер на 385лв.
Претенциите на ищеца следва да се уважат пропорционално на уважените вземания.
Пропорционално на уважените вземания следва да се присъдят разноски в общ размер на
133,27лв.и да се отхвърлят за разликата до 385лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД, спрямо М. В. Г. с ЕГН ********** от с. Н., ул. „И.“ № *, че вземането на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М *“, Б. С., сграда *, представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 201,87 лв. (двеста и
един лева осемдесет и седем ст.), неплатени абонаментни такси, използвани
далекосъобщителни услуги по услуги № */* г., за мобилен номер, завършващ на последни
цифри „*“, изменен с допълнително споразумение № */* г., за периода от 25.08.2019 до
24.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение № 23/18.01.2022 г. по ч.гр.д. № 78/22 г. на НПРС – 13.01.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД, спрямо М. В. Г. с ЕГН ********** от с. Н., ул. „И.“ № *, че вземането на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М *“, Б. С., сграда *, представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 42,80 лв.
(четиридесет и два лева и осемдесет ст.), представляваща неизпълнение на задължения по
Договор за мобилни услуги № */* г. с предпочетен номер завършващ на последни три цифри
„*“, която е присъдена по Заповед за изпълнение № 23/18.01.2022 г. по ч.гр.д. № 78/22 г. на
НПРС, СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля иска за разликата над присъдената сума до
претендираните 43,80 лв.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД на „Йеттел
България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, ж.к.“М
*“, Б. С., сграда *, представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу М. В. Г. с ЕГН ********** от с.
Н., ул. „И.“ № *, за установяване съществуването на вземането за сумата от 327,69 лв.
(триста двадесет и седем лева шестдесет и девет ст.), неустойка за предсрочното
прекратяване на по договор за мобилни услуги № */* г., присъдена по Заповед за изпълнение
№ 23/18.01.2022 г. по ч.гр.д. № 78/22 г. на НПРС.
Отхвърля иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД на „Йеттел
България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, ж.к.“М
12
*“, Б. С., сграда *, представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу М. В. Г. с ЕГН ********** от с.
Н., ул. „И.“ № *, за установяване съществуването на вземането за сумата от 86,78 лв.
(осемдесет и шест лева седемдесет и осем ст.), неустойка за предсрочното прекратяване на
по договор за мобилни услуги № № */* г., присъдена по Заповед за изпълнение №
23/18.01.2022 г. по ч.гр.д. № 78/22 г. на НПРС.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.
чл.79 от ЗЗД, спрямо М. В. Г. с ЕГН ********** от с. Н., ул. „И.“ № *, че вземането на
„Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“,
ж.к.“М *“, Б. С., сграда *, представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 11,37лв.
(единадесет лева тридесет и седем ст.), представляваща неизпълнение на задължения по
договор за лизинг от 27.07.2019 г., с който е предоставено ползването на устройство ***, за
неплатени месечни лизингови вноски за вноски 3/24-5/24, която е присъдена по Заповед за
изпълнение № 23/18.01.2022 г. по ч.гр.д. № 78/22 г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА, като
отхвърля иска за разликата над присъдената сума до претендираните 79,59лв. или за сумата
от 68,22 лв., дължими лизингови вноски при предсрочна изискуемост, за оставащия период
на договора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК М. В. Г. с ЕГН ********** от с. Н., ул.
„И.“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „М.“, ж.к.“М *“, Б. С., сграда *, представлявано от Д.К.К. и М.С.,
направените по делото разноски в размер на 202,50 лв. (двеста и два лева и петдесет
стотинки), като отхвърля искането за разликата до претендираната сума от 585 лв.
(петстотин осемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, М. В. Г. с ЕГН ********** от с. Н., ул. „И.“ № *,
ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „М.“, ж.к.“М *“, Б. С., сграда *, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от
133,27 лв. (сто тридесет и три лева двадесет и седем ст.), представляваща разноски,
направени по заповедното производство по ч.гр.д. № 78/22 г., като отхвърля искането за
разликата над присъдения размер до поискания от 385лв. (триста осемдесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
13
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 78/22 г.
по описа на НпРС.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
14