Решение по адм. дело №688/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от ЗДвП.

 

Жалбоподателката Г. С. Б. от [населено място] е обжалвала принудителна административна мярка по чл.171, т.5, букви „а“, „б“ и „г“ от ЗДвП за принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, разпоредена от мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Велико Търново, за което е съставен Констативен протокол №000825/11.07.2024г. от инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД [населено място]. В жалбата и уточнението към нея се поддържа, че наложената принудителна мярка е нищожна предвид липсата на компетентност на приложилия мярката орган. Алтернативно се поддържа незаконосъобразност на принудителната мярка поради издаването й в нарушение на административно - производствените правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че от протокола не могат да се извлекат фактическите основания за извършеното репатриране, а изписването на правни основания не запълва посоченото изискване за форма на акта. Развиват се оплаквания и по същество с оглед посочените три отделни правни основания за репатрирането на автомобила във въпросния протокол. Иска се обявяване нищожността на принудителната административна мярка, алтернативно – нейната отмяна, както и присъждане на сторените разноски по делото.

 

Ответникът – младши автоконтрольор в ОД на МВР – Велико Търново, сектор „ПП“, не е взел становище по жалбата.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима, а по същество е неоснователна.

Доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда, установяват следната обстановка:

Със Заповед №РД22-651/27.03.2024г. на кмета на Община Велико Търново /л.52 от делото/, във връзка със строителството на обект: „Строителство и реконструкция на ВиК инфраструктура в [населено място] по подобекти, по обособени позиции: Обособена позиция №1 – Подобект 1: „Строителство и реконструкция на канализационен колектор, напорен тръбопровод и уличен водопровод по [улица]в [населено място], е въведена временна организация и безопасност на движението по [улица]в участъка от [улица]/пл. „Велчова завера“/ до разклона за Парк-хотел „Асеневци“ [населено място], като в участъка от Парк-хотел „Асеневци“ до кръстовището с [улица]/пл. Велчова завера/ е спряно движението напълно, а в участъка от фирма „Кармела“ до Парк-хотел „Асеневци“, [улица], както и пред хотел Янтра е въведено еднопосочно движение и скоростта на движение е ограничена до 30 км/ч. Със заповедта е определен и срока на действие на временната организация и безопасност на движението, а именно от 10.04.2024г. /датата на издаване на заповедта/ до 08.06.2024г. или до завършване на строително-монтажните работи.

На 11.07.2024г. лек автомобил „Фиат“ с рег. №[рег. номер], собственост на Г. С. Б., е бил паркиран на [улица]в [населено място], на която към този момент все още са се извършвали СМР и е била въведена временна организация на движението, като според представения констативен протокол е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и автомобилът е репатриран на основание чл.171, т.5, букви „а“, „б“ и „г“ от ЗДвП. За предприетите действия, от служител на дружеството „ОДПГ“ ЕООД –В.Търново е съставен посоченият по-горе констативен протокол, в който е възпроизведено изявлението, че принудителното преместване е разпоредено от настоящия ответник – мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Велико Търново. Мярката е изпълнена чрез репатрирането на автомобила до охраняем паркинг "Старо военно училище" в [населено място] на пл. "Център" № 2, откъдето по-късно същия ден, след заплащане на съответната такса, е предаден на жалбоподателката.

Собственичката на автомобила е останала недоволна от наложената ПАМ, поради което я е оспорила пред Административен съд - Велико Търново, с жалба вх. № АСД-02-203/19.07.2024 г., подадена чрез „ОДПГ“ ЕООД. С писмо рег. №АСД-02-203/19.07.2024г. жалбата и преписката са изпратени на АСВТ, като е уточнено, че принудителното преместване на управлявания от Г. Б. автомобил е по разпореждане на мл. автоконтрольор при МВР Велико Търново, а самият факт на преместването е удостоверен със съставения от служител на дружеството Констативен протокол №000825/11.07.2024г. Във връзка с това е образувано настоящото дело и като ответник е конституиран именно мл. автоконтрольор при ОДМВР – Велико Търново, като на същия е указано, че следва да установи фактическите основания за разпореденото с мярката, както и компетентността си да я прилага. В тази връзка от ответната администрация – ОД на МВР – Велико Търново, са представени длъжностна характеристика на младши автоконтрольор ІІ-І степен в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, ведно с оригинал на писмо рег. №366р-28102/10.12.2024г. за младши автоконтрольор И. Б. И., служител в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Велико Търново.

 

При така установените факти от правна страна съдът намира следното:

 

Предмет на оспорване е устно разпореждане за прилагане на ПАМ, издадено от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, независимо, че разпоредената ПАМ е изпълнена от служители на „ОДПГ“ ЕООД В. Търново.

Във връзка с направените оплаквания за нищожност и след служебно извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е приложена от орган, който разполага със съответната материална компетентност, поради което разпореждането съставлява валиден акт. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая разпореждането за прилагане на ПАМ е издадено от полицейски служител, заемащ длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. Това го определя като лице, оправомощено да издава ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП, съгласно цитираната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1215/24.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи /служебно известна на съда от други разглеждани дела/, с която длъжностните лица от структурните звена „Пътна полиция“ и „Охранителна полиция“ в областните дирекции на МВР са определени да нареждат преместването на ППС на отговорно пазене без знанието на неговия собственик.

Настоящият състав не споделя възражението за формална и процесуална незаконосъобразност на обжалвания акт. Нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК предвижда задължителните реквизити на административните актове, издадени в писмена форма за действителност, но същевременно с алинея 3 на същата разпоредба законодателят допуска актове да бъдат издавани и в устна форма, когато това е предвидено в закон. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изброените там ПАМ се прилагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по контрол. Доколкото в цитираната правна норма не е спомената хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 5, буква „б“ и „г“ от ЗДвП и по аргумент на противното, следва да се приеме, че в тази хипотеза ПАМ може да се приложи с устно нареждане на съответните оправомощени лица. Отделно от това, съобразно предвидената в чл. 64, ал. 2 от ЗМВР възможност за издаване на устни разпореждания от полицейските органи, не съществува пречка мярката да бъде приложена с устно разпореждане. Всъщност процесното устно разпореждане съставлява волеизявление, имащо характеристиките на индивидуален административен акт за прилагане на ПАМ, с което предвидената от закона форма е спазена.

От друга страна, в случаи от вида на разглеждания /когато преместването е в изпълнение на разпореждане от полицейски служител/, констативните протоколи имат основно доказателствена стойност на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Те обаче не носят характеристиките на индивидуален административен акт, каквото е разбирането на жалбоподателката, която още в самото начало на процеса трудно се ориентира досежно действителният ответник, и към тях не могат да бъдат прилагани по аналогия изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.

Независимо от факта, че административният акт е в устна форма не се изключва изискването за неговото мотивиране и за доказване на фактическите основания за неговото издаване. В този смисъл съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на административния орган. Видно от съставения констативен протокол е, че се претендира паркирането на МПС на жалбоподателката на [улица]в [населено място] в нарушение на чл.6, ат.1 от ЗДвП. Визираната норма въвежда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Ноторно известно е обстоятелството, че през цялата 2024г. на [улица](на която е било паркирано МПС на жалбоподателката) се извършваха СМР, във връзка с което в този участък беше въведена временна организация на движението. Наличието на въведенa такава се установява и от представената по делото Заповед №РД22-651/27.03.2024г. на кмета на Община Велико Търново /л.52 от делото/. Видно от същата е, че считано от 10.04.2024г. до 08.06.2024г. или до завършване на строително-монтажните работи, е въведена временна организация и безопасност на движението по [улица]в участъка от [улица]/пл. „Велчова завера“/ до разклона за Парк-хотел „Асеневци“ [населено място], като в участъка от Парк-хотел „Асеневци“ до кръстовището с [улица]/пл. Велчова завера/ движението е спряно напълно. Именно тази промяна в пътната обстановка е наложила и поставянето на подвижен знак за временна организация на движението С3.1 със знак В2, забраняващ влизането в двете посоки на [улица]и С16 – сигнална лампа, което се установява от представения от Община Велико Търново проект /л.51 и сл. от делото/. В случая обаче при наличието на създадена временна организация на движението и поставянето ad hok на пътен знак В2, този забраняващ влизането пътен знак не е бил зачетен от жалбоподателката, която не само е навлязла в този пътен участък, но и е паркирала автомобила си в зоната на неговото действие. Неговото нарушаване обосновава законосъобразното издаване на разпореждане за принудително преместване на лекия автомобил, поради което оспорването на наложената административна мярка е неоснователно.

 

Разноски на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.

 

Водим от дотук изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. С. Б. от [населено място] срещу принудителна административна мярка по чл.171, т.5, букви „а“, „б“ и „г“ от ЗДвП за принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, разпоредена от мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Велико Търново, за което е съставен Констативен протокол №000825/11.07.2025г. от инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД [населено място].

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.