Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на осми
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6302
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът В.П.С. твърди, че до
м.май 2019г. работел на длъжност „старши полицай от „Конвой”” в група „Охрана
на обществения ред и контрол над опасните средства” на сектор „Охрана на
обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при
ответника. От м.май 2019г. работи в Първо РУ като „старши полицай към „ГОР””.
За 2017г. е полагал труд извън редовното му работно време, като от този положен
извънреден труд са останали незаплатени 88 часа, които не са и компенсирани
парично или с допълнителен отпуск. Голяма част от положения извънреден труд е
бил през нощта, като основно е охранявал с колегите си задържани лица или са
охранявали при провеждането им футболни срещи. По данни от счетоводството им,
извънредният труд се е заплащал със ставка 7.133 лева за всички часове, без
значение дали извънредният труд е бил положен през работни, почивни или
празнични дни. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника, да му заплати сумата от 201.18 лева, представляваща възнаграждение
за положен 88 часа извънреден труд за 2017г., на основание чл.178, ал.1, т.3
във вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В условията
на евентуалност и при отхвърляне на главния иск, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумите от 85.47 лева,
представляваща възнаграждение за положен 14 часа извънреден труд за 2017г., на
основание чл.178, ал.1, т.3 във вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВ и 15.55 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до датата
на предявяване на иска – 17.10.2019г. Претендира и направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите
си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.178,
ал.1, т.3 във вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.Русе, с адрес: гр.Русе,
бул.”Скобелев” № 49, оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че на
ищеца е било заплатено допълнителното възнаграждение за положения от него
извънреден труд за 2017г.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
През
2017г., ищецът е бил в служебни правоотношения с ОД на МВР – гр.Русе, като
работел на длъжност „старши полицай от „Конвой”” в група „Охрана на обществения
ред и контрол над опасните средства” на сектор „Охрана на обществения ред и
териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция”.
По делото са представени месечните
графици за дежурствата на полицаите за длъжността „Конвой“ за 2017г. Съгласно
справки, издадени от гл. счетоводител на ответника, подписани от него и
директора на ОД на МВР – гр.Русе, в периода 01.2017г. до м.12.2017г. ищецът е
положил за цялата година 228 часа извънреден труд, за който му се дължи
допълнително възнаграждение в размер на 1 391.92 лева, като за периода
м.03.2017г. до м.12.2017г. му е заплатено допълнително възнаграждение в размер
на 470.09 лева за 77 часа положен извънреден труд, който според признанието на
ответника в отговора му е заплатен допълнително и не е включен в първата
справка. Видно от Заповед № 336з/13.11.2019г. и Заповед № 2699/15.11.2019г. на
Директора на ОД на МВР – гр.Русе, В.С. за положения от него извънреден труд
през 2017г. е следвало да бъде компенсиран с 12 дни платен годишен отпуск.
Видно от Заповед № 8121з-664/05.06.2015г. и Приложение № 2 към нея, считано от
01.06.2015г. за длъжността, която заемал ищеца се дължи основно месечно
възнаграждение в размер на 673.00 лева.
По делото са представени и корекционни протоколи за
месечното отчитане на положен извънреден труд и за времето на дежурство за
2017г.
77 часа положен извънреден труд с
парична равностойност 470.09 лева, са били начислени на ищеца с трудовото
възнаграждение за м.ноември 2019г. и изплатени на 22.11.2019г., след датата на
предявяване на иска, видно от приложеното по делото платежно нареждане, ведно
със списък на лицата на които е извършено плащане.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че общият брой часове положени
от В.С., като извънреден труд за процесния период 01.01.2017г. – 31.12.2017г. е
415 часа. От тези часове, 305 часа следва да бъдат изплатени като извънреден труд,
като от тях: 228 часа по 6.105 лева часова ставка за извънреден труд на обща
стойност 1 391.92 лева, са заплатени текущо с трудовото възнаграждение на
ищеца, а 77 часа по 6.105 лева часова ставка за извънреден труд на обща
стойност 470.09 лева определени за доплащане съгласно корекционните протоколи,
които първоначално е следвало да бъдат компенсирани с допълнителен платен
годишен отпуск. 110 часа положен извънреден труд, за компенсиране с
допълнителен годишен отпуск. Със Заповед № 336з/13.11.2019г. и Заповед №
2699/15.11.2019г. на Директора на ОД на МВР – гр.Русе, ищецът е компенсиран с
12 работни дни/ 96 часа извънреден труд, допълнителен платен годишен отпуск,
което е максимално допустимия размер допълнителен платен годишен отпуск за
положения от него извънреден труд. Като се съобрази часовата ставка за
извънреден труд за 2017г. в размер на 6.105 лева, то паричната равностойност на
305 часа положен от страна на ищеца извънреден труд за 2017г., който е следвало
да бъде заплатен е в размер на 1 862.01 лева. Както е посочено 228 часа с
парична равностойност 1 391.92 лева за текущо начислени и заплатени. 77
часа с парична равностойност 470.09 лева , начислени с трудовото възнаграждение
на ищеца за м.ноември 2019г. и изплатени на 22.11.2019г., след датата на
предявяване на иска, видно от приложеното по делото платежно нареждане, ведно
със списък на лицата на които е извършено плащане. От оставащите 110 часа
положен извънреден труд от страна на ищеца, 96 часа са били компенсирани с 12
дни допълнителен платен годишен отпуск, съгласно горецитираните заповеди. За 14
часа положен извънреден труд няма данни да са компенсирани с допълнителен
платен отпуск или да е посочено правно основание за заплащането им. Паричната
равностойност за 14 часа извънреден труд при 6.105 лева часова ставка приложима
за извънредния труд/възнаграждение за 1 час увеличено с 50% е в размер на 85.47
лева. Лихвата за забава върху главницата от 85.47 лева за периода 01.01.2018г.
до 18.10.2019г. възлиза в размер на 15.55 лева. Лихвата за забава върху
главницата от 470.09 лева /изплатените 77 часа извънреден труд след
предявяването на иска – на 22.11.2019г./ за периода 01.04.2017г. до
17.10.2019г. възлиза в размер на 100.16 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Отношенията между страните, предмет на
настоящия правен спор се уреждат основно от ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове и заповеди. ЗМВР се явява специален по
отношение на ЗДСл, КТ и издадените въз основа на тях други нормативни актове,
по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.178, ал.1, т.3 във вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, а условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се доказва, че общият брой часове
положени от В.С., като извънреден труд за процесния период 01.01.2017г. –
31.12.2017г. е 415 часа. От общия брой чакове положен извънреден труд, 228 часа
с парична равностойност 1 391.92 лева са били текущо начислени и заплатени
на ищеца с трудовите му възнаграждения. 77 часа с парична равностойност 470.09
лева, начислени с трудовото възнаграждение на ищеца за м.ноември 2019г. са му
били изплатени на 22.11.2019г., след датата на предявяване на иска, видно от
приложеното по делото платежно нареждане, ведно със списък на лицата на които е
извършено плащане. От оставащите 110 часа положен извънреден труд от страна на
ищеца, 96 часа са били компенсирани с 12 дни допълнителен платен годишен
отпуск, а за 14 часа положен извънреден труд няма данни да са компенсирани с
допълнителен платен отпуск или да е посочено правно основание за заплащането
им. Паричната равностойност за 14 часа извънреден труд при 6.105 лева часова
ставка приложима за извънредния труд/възнаграждение за 1 час увеличено с 50% е
в размер на 85.47 лева. Съдът намира за неоснователно направеното от
пълномощника на ищеца възражение, че с извършеното плащане от страна на
ответника на 22.11.2019г., след датата на предявяване на иска, за 77 часа
положен извънреден труд, на основание чл.76, ал.2 от ЗЗД следва да се приеме,
че първо е било погасено задължението за заплащане на дължимата лихва за забава
върху него за периода 01.04.2017г. до 17.10.2019г. в размер на 100.16 лева, а с
остатъка е била погасена главницата от 369.53 лева и остава да се дължи
главница в размер на 100.16 лева. Правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД, установяващо
поредност при погасяване на главницата, лихвите и разноските, предполага
съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжникът е направил
плащане. Нормата на чл.76, ал.1 от ЗЗД урежда хипотезата на съществуване на две
и повече еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие
всичките. В случая са били налице няколко еднородни дълга – дължими
възнаграждения за положен извънреден труд. С плащането на 22.11.2019г. от
страна на ответника на сумата от 470.09 лева, той изрично е посочил, че
погасява задължението си за дължимото възнаграждение за положен 77 часа
извънреден труд, което е видно и от издадената от него справка, поради което
следва да се приеме, че приложение намира разпоредбата на чл.76, ал.1, изр.1 от ЗЗД, а не тази по ал.2. Поради това съдът приема, че ответникът изцяло е заплатил
дължимата главница на допълнителното възнаграждение за положените от ищеца 77
часа извънреден труд, тъй като същият е искал да погаси именно нея, а не
дължимите лихви. Дори да се приеме, че конкретно длъжникът не е посочил кое
именно задължение погасява – главница или лихви, то при извършеното частично
плащане, приложение намира нормата на чл.76, ал.1 от ЗЗД, т.е. погасява се
най-обременителното задължение – главницата, поради което е неоснователен
наведения от пълномощника на ищеца довод за приложение на нормата на чл.76,
ал.2 от ЗЗД. Поради гореизложеното предявеният главен иск следва да се отхвърли
в частта от 85.47 лева до пълния предявен размер от 201.18 лева, като
неоснователен. Не е предявен иск за лихвата за забава върху дължимото се
допълнително възнаграждение за положен 77 часа извънреден труд за периода
01.04.2017г. до 17.10.2019г. в размер на 100.16 лева, поради което съдът не
следва да се произнася по нея.
С оглед отхвърлянето на главния иск
съдът следва да се произнесе по евентуалните. От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че за положен 14 дни извънреден
труд през 2017г. на ищеца не е било заплатено допълнително възнаграждение от
страна на ответника. Паричната равностойност за 14 часа извънреден труд при
6.105 лева часова ставка приложима за извънредния труд/възнаграждение за 1 час
увеличено с 50% е в размер на 85.47 лева. Този иск като доказан както по
правното си основание, така и по размер следва да се уважи изцяло. Върху
главницата следва да се присъди и законна лихва считано от датата на
предявяване на иска – 18.10.2019г., до окончателното й изплащане.
Задължението за плащане на трудово
възнаграждение, включително и за извънреден труд е срочно. Работодателят е
длъжен да го заплаща ежемесечно. Тъй като извънредният труд е бил положен през
2017г., с неплащането му ответникът е изпаднал в забава от 01.01.2018г. и дължи
лихва за забава върху главницата в размер на законната. От заключението на
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че лихвата за забава върху главницата от
85.47 лева за периода 01.01.2018г. до 18.10.2019г. възлиза в размер на 15.55
лева. За този период и за този размер този иск следва да се уважи изцяло.
Претенцията за присъждане на лихва за забава върху главницата за периода
01.01.2017г. до 31.12.2017г. следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявените евентуални искове, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 300.00
лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат. Неоснователно
е направеното от ответника възражение за прекомерност на договорения и заплатен
адвокатски хонорар. Същият е в минималния размер по действащите към момента на
предявяването на исковете разпоредби на Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Промяната на разпоредбите на същата
Наредба е станало на 15.05.2020г., когато същите са влезли в законна сила,
много след предявяване на исковете, а и тази промяна няма предвидено обратно
действие за да се намалява вече договорено и заплатено по дело адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и
поради уважаването на предявените евентуални искове, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 100.00
лева – държавна такса за производството по делото /два иска по 50.00 лева/ и 200.00
лева – направени разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така и на основание чл.235 и
сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.П.С., с
ЕГН: ********** и съдебен адрес: *** – адвокат П.Х.,***, представлявана от директора, главен
иск за претендирано допълнително възнаграждение за положен през 2017г.
извънреден труд, в частта от 85.47 лева /осемдесет и пет лева и четиридесет и
седем стотинки/ до пълния предявен размер от 201.18 лева /двеста и един лева и
осемнадесет стотинки/ и за претендираната лихва за забава за периода
01.01.2017г. до 31.12.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Русе, с адрес: гр.Русе,
бул.”Генерал Скобелев” № 49, представлявана от директора, да заплати на В.П.С., с ЕГН: ********** и
съдебен адрес: *** – адвокат П.Х.,
сумите от 85.47 лева /осемдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за положен 14 часа извънреден труд през 2017г. и 15.55 лева /петнадесет лева и петдесет
и пет стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 01.01.2018г. до 17.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 300.00 /триста/
лева – направени по делото разноски за заплатено възнаграждение на редовно
упълномощения адвокат.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Русе, с адрес: гр.Русе,
бул.”Генерал Скобелев” № 49, представлявана от директора, да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 300.00 /триста/ лева –
държавна такса за производството по делото и направени разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: