Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 390/10.06.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско
дело номер 2781 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХXV от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/ - "Бързо производство".
Образувано е по искова молба от Д.В.Г., чрез пълномощника й адв. Я.П.Я., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ срещу „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД.
Ищцата твърди, че от от 30 години работила при ответника, като с трудов договор № 32/01.02.1988 г. била назначена на длъжност „отчетник измервателни
уреди", а с Допълнително споразумение № 44/26.07.2018 г. била преназначена на длъжност „изпълнител,
обслужване на клиенти", считано от 01.08.2018 г. Със Заповед № 68/05.10.2018 г. на управителя
на дружеството трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 08.10.2018 г., на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ. Счита се, че уволнението й било незаконосъобразно, като заповедта била издадена при съществени нарушения на процесуалните
и материалноправни норми. Поддържа, че в действителност не били налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и не била извършена процедура по подбор,
нито пък
фактическо сравняване на качествата на лицата, заемащи длъжността. Сочи се и че била
преназначена на новата длъжност, само за да може да бъда съкратена от нея с цел
заобикаляне на закона при уволнението й. След уволнението й ищцата останала безработна. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
признато уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 68/05.10.2018 г. на управителя на дружеството,
за незаконно и за нейната отмяна; да бъде
възстановена на заеманата от нея преди уволнението
длъжност „изпълнител, обслужване на клиенти" при ответника; и да
й бъде присъдено обезщетение за времето, през което е
останала без
работа - за периода от 08.10.2018 г. до 08.04.2019 г. в размер на 4 100,40 лева, ведно със законната лихва
върху нея от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът счита предявените искове за
допустими, но неоснователни. Твърди се, че заеманата от ищцата длъжност била променяна неколкократно през годините, като например с Допълнително споразумение № 56/20.06.2011 г. от
„инкасатор" била преназначена на длъжност
„отчетник измервателни уреди". С
Допълнително споразумение № 44/26.07.2018 г. това било сторено по съгласие на двете страни и не по преценка на работодателя, а с оглед нееднократно заявеното от нея за преживян
дълбок стрес вследствие на нападение от куче при изпълнение на
служебните й
задължения на длъжност „отчетник измервателни уреди". Поддържа се, че в случая била спазена цялата
законоустановена процедура по извършването на подбор, като било взето решение за прекратяване на правоотношението с още един
служител, тъй като на територията на обособено звено „Харманли" била премахната изцяло
дейността изпълнявана от ищцата и другия служител на същата длъжност. Била назначена специална комисия, която да провери
качествата на всички лица на съответната длъжност, въпреки че работодателят нямал такова правно задължение. Прави се и възражение за
погасяване по давност на правата на ищцата поради изтичане на срока
по чл. 358, ал. 2,
т. 2 КТ. Предвид изложеното се иска
от съда предявените искове да бъдат отхвърлени и да се присъдят разноски на ответника.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на
страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен. Съображенията за това са следните:
По делото няма спор, а и от приетите трудов договор № 32/01.02.1988 г. и множество допълнителни споразумения към него, последното № 44/26.07.2018 г., се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение с описаното в исковата молба и посочено по – горе съдържание и че то е било прекратено със Заповед № 68 от 08.10.2018 г. на управителя на ответното дружество, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, КТ. Тази заповед е издадена от лице, което е носител на работодателската власт, и съдържа всички необходими реквизити. В нея изрично е посочено освен правното основание за прекратяване на трудовия договор, така и причините за издаването й. В тази хипотеза не е предвидено изискване работодателят да описва в какво точно се изразява съкращаването на щата и въз основа на какви документи е прието. Не може да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като тя касае дисциплинарните наказания, а не безвиновните основания за прекратяване на трудовото правоотношение, каквото е това по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. В този ред на мисли не е необходимо допълнително мотивиране, а въпросите по съкращаването на щата са свързани със законосъобразността на уволнението и се проверяват в производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Неоснователно е и възражението, че нямало реално съкращаване на длъжността, която заемала ищцата. При съпоставката между приетите и неоспорени длъжностни разписания от 30.09.2018 г. и от 08.10.2018 г. се установява, че действително са съкратени двете щатни бройки за длъжността „изпълнител, обслужване на клиенти" в район Харманли. Това е станало в резултат на Заповед № 256/04.10.2018 г. на управителя на дружеството. Следователно, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата са съществували предпоставките за съкращаване на щата. Доколкото в случая то е засегнало всички работници/служители, които заемат една и съща длъжност, не е било задължително да се извърши подбор между тях в съответствие с императивните критерии по чл. 329, ал. 1 КТ, но въпреки това е било сторено. Подборът е извършен от надлежно назначена комисия според горепосочените законови критерии и въз основа на действителни качества на участниците, като ищцата е показала по-слаб резултат, видно от протокола от 04.10.2018 г. Същият не е оспорен от нея, а и констатациите в него се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели. Неоснователен е и доводът на ищцата, че била преназначена на новата длъжност, само за да може да бъда съкратена от нея с цел заобикаляне на закона при уволнението й, тъй като не са ангажирани никакви доказателства в негова подкрепа, а и се опровергава от показанията на свид. Й.М., според които самата тя е изявила желание за това след претъпян инцидент с ухапване от куче при отчитане показанията на водомер на клиент на ответното дружество,
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Предвид обусловеността на останалите кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ от изхода на спора по главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и доколкото съдът намира същия за неоснователен и недоказан, следва да се отхвърлят и претенциите на ищцата за възстановяването й на предишната длъжност „изпълнител, обслужване на клиенти" и за присъждане на обезщетение в размер на 4 100,40 лева за периода от 08.10.2018 г. до 08.04.2019 г. След като не се установи неговата незаконност, не е възможно възстановяване на съществувалото преди трудово правоотношение между страните. Поради същата причина се налага да бъде отхвърлен и искът за изплащане на обезщетение за оставане без работа през процесния период, защото той е основателен само, ако уволнението действително бъде признато за незаконно и в следствие на него работникът/служителят е претърпял имуществени вреди, изразяващи се липсата му на трудова заетост през този период от време.
При този изход на делото на ищцата не се дължат разноски, а с оглед изрично и своевременно заявената от ответника претенция за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, на същия следва да се присъдят такива в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид характера на настоящото производство - трудов спор и на основание чл. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищцата не дължи заплащане на държавна такса за предявените искове.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.В.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адресат: адв. А. М. от САК, с адрес на адвокатската
кантора: гр. С., ул. *** №***, **, против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Хасково, ул. ”Сакар” № 2, искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225,
ал. 1 КТ за
признаване уволнението й, извършено със Заповед № 68/05.10.2018 г. на управителя на дружеството,
за незаконно и за нейната отмяна, за възстановяването й на заеманата от нея преди уволнението длъжност „изпълнител,
обслужване на клиенти" и за заплащане на обезщетение
за времето, през което е останала без работа - за периода от 08.10.2018 г. до 08.04.2019 г. в размер на 4 100,40 лева, ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адресат: адв. А.М. от САК, с адрес на адвокатската
кантора: гр. С., ул. *** № ****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, ул. ”Сакар” № 2, сумата от 100,00
лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от датата на
постановяването му – 10.06.2019 г.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:М.Б.