№ 185
гр. Пловдив, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петко Ив. Минев
Членове:Веселина Т. Семкова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20225300600556 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 260003/14.01.2022г., постановена по НЧХД
№1109/2020г., РС – Пловдив, 5 н. с. е признал подсъдимия СТ. АНГ. К. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, освободил го
е от наказателна отговорност по реда на чл. 78, ал. 1 от НК и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. ПРС го е оправдал в
това инкриминираните с тъжбата телесни увреждания да съставляват лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
ПРС е уважил предявения от ч.т. Б. Д. М. граждански иск за
неимуществени вреди в резултат от деянието по чл. 130, ал. 2 от НК в размер
на 300 лева, както и държавна такса в размер на 50 лева върху уважения
размер от гражданския иск. ПРС е отхвърлил претендирания граждански иск
за размера над 300 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е присъдил в тежест на
подсъдимия СТ. АНГ. К. направените от ч.т. Б. Д. М. разноски по делото в
размер на 862 лева.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия СТ. АНГ. К. чрез защитника
1
му – адв. К.Е.. Твърди се, че присъдата на РС – Пловдив е неправилна и е
постановена в противоречие със събраните доказателства и при недоказано
обвинение. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване
на нова, с която подсъдимия СТ. АНГ. К. да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да бъде отхвърлен като
неоснователен предявения против подсъдимия граждански иск. Алтернативно
се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на ПРС за ново
разглеждане от друг състав.
С жалбата не е направено искане за събиране на доказателства пред
въззивната инстанция.
Частният тъжител и граждански ищец Б. Д. М. не е взел становище по
въззивната жалба.
В съдебно заседание, подсъдимия СТ. АНГ. К. се явява и поддържа
жалбата. За него се явява защитникът му – адв. К.Е., който поддържа жалбата.
Иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава и
отхвърляне на уважения граждански иск за неимуществени вреди като
неоснователен. Оспорва се приетата от ПРС фактическа обстановка и
доказателствен анализ. Застъпва се становище за недоказаност на
обвинението и за противоречие между доказателствата. Алтернативно се иска
отмяна на присъдата и връщане на делото на ПРС за ново разглеждане от
друг състав.
В последната си дума подс. К. иска да бъде оправдан.
Въззиваемата страна – частният тъжител и граждански ищец Б. Д. М. се
явява и иска потвърждаване на присъдата на ПРС. Повереникът му – адв. Ц.К.
иска присъдата да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия да бъде
оставена без уважение.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания,
становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши
цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314,
ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият СТ. АНГ. К., ЕГН: **********, е роден на ***, б.,
българско гражданство, женен, работещ, неосъждан, с поСен адрес - ***
2
Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК.
Тъжителят М. и подсъдимият К. се познавали от много години,
като в миналото същите имали общ бизнес проект. По повод неуспеха на
същия отношенията между двамата се влошили.
На 28.10.2019 г., в следобедните часове, между 13:30 и 14:30 часа,
подсъдимият К., заедно с неговия приятел – свид. К. посетили стопански двор
за ремонт на автомобили, находящ се в гр. Пловдив зад „Агроцентър
Пловдив“. Тръгвайки си от там, подс. К. забелязал тъжителя М., който също
се намирал до „Агроцентър Пловдив“ и говорел по мобилния си телефон.
Подсъдимият К. спрял управлявания от него автомобил в близост до
тъжителя М., слезнал и между двамата започнал разговор. В даден момент
словесният контакт между тях прераснал в конфликт, като подс. К. сграбчил
тъжителя за ризата и го изтласкал към автомобила си, притиснал го, след
което нанесъл няколко удара с юмрук в областта на лицето и гърдите на
тъжителя. В така възникналото съприкосновение, тъжителят М. успял да се
измъкне, като се запътил към близкостоящ таксиметров автомобил,
управляван от свид. П.. В същата посока се отправил и подс. К..
Приближавайки таксиметровия автомобил, тъжителят М. помолил свид. П. да
му предостави визитка, като такава му била дадена. След това подс. К. се
върнал в автомобила си и си тръгнал.
Случващото се било възприето от намиращите се в близост - свид.
К.К. и свид. Н.Н., които били помолени от страна на тъжителя да
свидетелстват за случилото се.
На 29.10.2019г. тъжителят М. посетил отделението по съдебна
медицина, при УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където му бил извършен
преглед от д-р Й.Ш.. При прегледа се установило кръвонасядане по гръдния
кош отпред и кръвонасядане по лявата мишница. Лекарят отразил в
издаденото съдебномедицинско удостоверение № 1287/ 2019 г. и
оплакванията на пострадалия М. за болки в лявата слепоочна област на
главата, като констатирал, че липсват видими увреждания по кожата.
По повод процесния случай била образувана предварителна
проверка в Районна прокуратура Пловдив. С постановление от 16.12.2019г. на
3
прокурор при Районна прокуратура Пловдив било отказано да се образува
досъдебно производство по повод подадения сигнал на 28.10.2019 г. от подс.
К. до 03 РУ Полиция към ОД на МВР – Пловдив, поради липса на осъществен
състав на престъпление от общ характер.
В хода на съдебното следствие по делото е назначена и приета без
възражения от страните съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Балтов. Според заключението на вещото лице при възникналия на
28.10.2019г. инцидент на Б. Д. М. му е било причинено кръвонасядане по
гръдния кош отпред, кръвонасядане по лявата мишница, които по отделно и
по съвкупност са му причинили болка и страдание, без разстройство на
здравето. Вещото лице аргументира заключението си като посочва, че
описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да се получат така,
както се посочва от пострадалия и свидетелите – при нанасяне на удар с
юмрук по предната лява половина на гръдния кош и при стискане или удар по
лявата мишница в горната трета – странично.
Относно описаните оплаквания от болки в областта на
слепоочието в представеното по делото съдебномедицинско удостоверение,
без видими травматични увреждания, вещото лице посочва, че не е
изключена възможността на пострадалия да му е бил нанесен удар с юмрук,
но със слаб интензитет, в областта на лицето, така както се съобщава в
кориците на делото, тъй като при удар с малка сила от същият да не останат
видими следи.
На следващо място, експертът е дал заключение, че описаните
травматични увреждания поотделно и в съвкупност са причинили от леки до
незначителни по сила и интензитет болки и страдания на пострадалия М..
Оздравителният процес при такъв вид травматични увреждания
трае около 10 – 12 дни, при нормално протичане, без настъпването на
усложнения в неговия ход.
ПРС е приел, че гореизложената фактическа обстановка се установява
по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства: частично от обясненията на подсъдимия С.К., изцяло от
показанията на свидетелите К.К., Н.Н. и свид. Борис П., отчасти от
показанията на свид. С К., от приобщените писмени доказателства –
4
съдебномедицинско удостоверение № 1287/2019г., амбулаторен лист №
182/31.10.2019г. и рецепта към него, постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 16.12.2019г., протокол за полицейско
предупреждение от 19.11.2019г. с адресат Б. Д. М., протокол за полицейско
предупреждение от 19.11.2019г. с адресат СТ. АНГ. К., справка съдимост,
както и от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза /л.110
– л.122/.
Анализирайки събраните доказателства пъвоинстанционният съд е
достигнал до извода, че е налице противоречие между обясненията на подс.
К. и показанията на свидетелите Котев, Николов и П.. ПРС е кредитирал
показанията на свидетелките, тъй като е отчел, че обясненията на подсъдимия
са и средство за защита. Съдът не кредитирал обясненията на подсъдимия в
частта, че не е нападнал пострадалия, а се е отбранявал от неговото
нападение, тъй като тези негови твърдения влизат в противоречие с
показанията на очевидците Котев, Николов и П. и със заключението на СМЕ
на пострадалия М.. ПРС е отчел, че обясненията на подсъдимия в конкретния
случай са израз на средство за защита и е отказал да ги кредитира.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата,
направен от ПРС изключително подробно и мотивирано и не намира за нужно
да го преповтаря. Неоснователни са възраженията на защитата за неправилен
анализ на доказателствата. Показанията на свидетелите К.К., Н.Н. и свид.
Борис П. са логични, последователни и взаимно допълващи се и правилно са
били кредитирани от първоинстанционния съд. Основано е кредитирано и
заключението на изготвената СМЕ. Установено е, че именно в резултат на
възприетата от тях и от пострадалия нанесена лека телесна повреда от подс.
К. са причинени инкриминираните телесни увреждания. Тоест, няма как да се
твърди, че тези увреждания не съществуват или не са нанесени от
подсъдимия. Версията му за предшестващо нападение от пострадалия над
подсъдимия не намира опора в събраните доказателства и мотивирано е
отхвърлена от първата инстанция. Изцяло се възприема и хронологията на
конфликта, възприета от ПРС. Установява се по безспорен начин, че именно
подсъдимия К. е започнал конфликта с последвалата физическа агресия. В
5
този смисъл неоснователни са възраженията на защитата за несъставомерност
на деянието.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на
подсъдимия и писмените доказателства по делото, първостепенният съд, а и
настоящата инстанция, е стигнала до единствения правилен извод, че
подсъдимият С.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК – причиняване на лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето.
От обективна страна подсъдимият К. е нанесъл удари с ръце по
пострадалия с ясното съзнание, че ще му причини инкриминираните телесни
увреждания. Ето защо изцяло се възприемат мотивите на ПРС за
съставомерност на деянието.
Правилно ПРС е приел, че от субективна страна подсъдимият К. е
действал при форма на вината пряк умисъл – извършил е престъплението
умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
разбирал е неговите последици и е целял настъпването им.
Правилно първата инстанция е оправдала подсъдимия К. за това
инкриминираните телесни увреждания да съставляват лека телесна повреда
по чл. 130, ал. 1 от НК, както и за причиняване на пострадалия на нетрайно
отслабване на зрението. Мотивите в оправдателната част на присъдата се
споделят изцяло от въззивната инстанция и няма да бъдат преповтаряни. В
тази част присъдата не е обжалвана от страните.
При определяне на наказанието ПРС правилно е приел, че са налице
всички предпоставки за освобождаване на подс. К. от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лева. За престъплението по чл. 130, ал. 2 от
НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или
пробация или от сто до триста лева; подсъдимият К. е неосъждан и спрямо
него не била прилагана разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК; не са налице и
пречките по чл.78а, ал. 7 от НК. Административното наказание е определено
в справедлив размер.
Присъдата е правилна и по отношение определяне и присъждане на
разноските по първоинстанционното производство в тежест на подс. К..
Правилно ПРС е уважил гражданския иск за неимуществени вреди в
6
справедлив размер от 300 лева и е отхвърлен до пълния предявен размер от
3000 лева. Правилно е определен и размерът на дължимата държавна такса.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита,
че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260003/14.01.2022г., постановена по
НЧХД № 1109/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, 5 н. с.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7