№ 4149
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110153458 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ от „ГЗ“ ЕАД срещу „ЗК ЛИ“
АД за сумата от от 11 649,52 лв. (първоначално предявен като частичен за сумата от 10 лв., а
впоследствие чрез изменение на иска до пълния му размер), представляваща сбор от
изплатеното от ищеца по щета № 67012201832 застрахователно обезщетение в размер от 11
036,12 лв., 598,38 лв. разходи за репатриране, както и обичайни разходи за определяне на
застрахователното обезщетение в размер от 15 лв. – щети по лек автомобил „Пежо“ с рег. №
СВ5088СН, вследствие на реализирано на 26.12.2022 г. ПТП в с. Гуцал, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 10.09.2024 г. до пълното
изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че процесното ПТП е реализирано с участието на застрахован по
застраховка „Каско Престиж“ при него водач и застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника водач като виновна страна е последният. Претенцията е била
предявена пред ищеца, при което е бил извършен ремонт по възлагане в официален
автосервиз, след което е бил изчислен размерът на дължимото обезщетение, което ищецът
твърди да е платил. Ищецът твърди още, че е отправил покана до ответното дружество за
заплащане на претендираната сума, което ответното дружество изрично е отказало да
направи. Поради това моли съда да осъди ответника да му заплати дължимата сума ведно
със законната лихва. Претендира и разноски.
Ответникът е подал отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че искът е неоснователен като оспорва механизма на
настъпване на ПТП, вината на застрахования при него водач, както и вида и характера на
1
настъпилите увреждания. В условията на евентуалност навежда възражение за
съпричиняване. Оспорва размера на предявения иск, излагайки аргументи че размерът
следва да се определи по средни пазарни цени, евентуално по правилата на Наредба № 24 от
2006 г. Поради аксецорния характер на претенцията за лихва твърди, че същата е
неоснователна. Моли съда да отхвърли така предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна
следното.
С определение от 06.12.2024 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че е налице валидна застраховка „Каско Престиж“ между „ГЗ“
ЕАД и В. Б., собственик и водач на лек автомобил „Пежо“ с рег. № СВ5088СН съгласно
застрахователна полица № 6701289022001151, както и че лек автомобил „Рено Флуанс“ с рег.
№ РА0742КВ има валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
със „ЗК ЛИ“ АД, и двете валидни към датата на процесното ПТП – 26.12.2020 г.; че е било
изплатено застрахователно обезщетение в размер от 11 036,12 лв. по фактура № **********
от страна на ищеца към официален автосервиз „СФА“ ЕАД, вследствие на възлагане
извършването на ремонт на увреденото МПС с писмо от 13.01.2023 г. по претенция №
67012201832; както и че ищцовото дружество е отправило покана с изх. № 20-03-
996/27.04.2023 г. за изплащане на дължимото обезщетение към ответното дружество,
съответно изричният отказ за изплащането й с писмо с вх. № 10-03-2881/21.06.2023 г.
Видно от банково извлечение от 26.04.2023 г. ищцовото дружество е направило
разходи за репатриране в общ размер от 598,38 лв.
Основните спорни моменти между страните в настоящото прозводство са относно
механизма на настъпване на ПТП, виновния водач и размера на щетите.
Видно от приетата и неоспорена по делото автотехническа експертиза, която съдът
кредитира в цялост като компетентна и обоснована, на 26.12.2022 г. около 13:45 часа като
лек автомобил „Рено“ с рег. № РА0742КВ, собственост на Н. Г., управлявано от същия, се
движи с посока от с. Гуцал към с. Шипочане, където на заледен участък от пътя водачът губи
контрол върху МПС-то, отклонява се наляво и реализира ПТП със самокатастрофиралия
преди това в предпазна мантинела отляво на пътното платно лек автомобил „Пежо“ с рег. №
СВ5088СН, собственост на В. Б., управлявано от същия.
Описаният механизъм на настъпване на процесното ПТП се потвърждава и от
показанията на разпитания по делото свидетел Н. Г., собственик и водач на лек автомобил
„Рено“ с рег. № РА0742КВ, чиито показания съдът преценя съобразно разпоредбата на чл.
172 ГПК. Те изцяло кореспондират освен с автотехническата експертиза и с изложените от
същия свидетел обстоятелства в приетото и неоспорено писмено обяснение от 25.05.2023 г.
Данни относно щетите по увредения лек автомобил „Пежо“ с рег. № СВ5088СН се
извличат от автотехническата експертиза, а именно: задна лява част, врата, праг и много
други, като според експертизата тези щети се намират в пряка причинно-следствена връзка с
2
настъпване на процесното ПТП. От нея се извличат и различните според приложените
критерии стойности за възстановяване на щетите по лек автомобил „Пежо“ с рег. №
СВ5088СН вследствие на настъпилото ПТП: съобразно Наредба № 24/2006 г. – 2 991,50 лв.;
съгласно средни пазарни цени – 9 565,93 лв.; съгласно пазарани цени – 11 036,12 лв.
Съгласно автотехническата експертиза правилно поставен триъгълник най-вероятно
би предупредил водачът на лек автомобил „Рено“ с рег. № РА0742КВ за наличие на опасност
на пътното платно, но е невъзможно да се определи каква би била неговата реакция, както и
че същият водач е имал възможност да предотвари настъпилия удар, ако с избора на скорост
и органите за управление на превозното средство не е допуснал загуба на контрол над
управляваното от него МПС.
По делото не са събрани други относими и необходими за изясняване предмета на
спора доказателства.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното.
Основателността на предявения иск по чл. 411 КЗ се обуславя от наличието на
следните предпоставки: сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за
увредения автобомил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; плащане на
застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; отговорност на прекия
причинител на процесното ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи
на непозволено увреждане, а именно деяние, противоправност, вреди, причинна връзка
между деянието и вредите и вина на прекия причинител, като последната се презюмира по
арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД; размера на причинените вреди; сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на ПТП, по силата на който
ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния
водач.
В случая посочените предпоставки са налице.
По делото не е спорно, че е налице застрахователен договор между собственика на
лек автомобил „Пежо“ с рег. № СВ5088СН и ищеца с период на действие 31.05.2022 г. до
30.05.2023 г., както и че ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в
изпълнение на този договор в размер от 11 036,12 лв. на автосервиза, осъществил ремонта
на увреденото МПС.
Деянието се установява от автотехническата експертиза, показанията на свидетеля и
писменото обяснение, а именно че на 26.12.2022 г. около 13:45 часа лек автомобил „Рено“ с
рег. № РА0742КВ, собственост на Н. Г., управлявано от същия, се е движил с посока от с.
Гуцал към с. Шипочане, където на заледен участък от пътя водачът загубил контрол върху
МПС-то, отклонил се наляво и реализирал ПТП със самокатастрофиралия преди това в
предпазна мантинела отляво на пътното платно лек автомобил „Пежо“ с рег. № СВ5088СН,
собственост на В. Б., управлявано от същия.
Вредите и причинно-следствената връзка се установява се от експертизата, а именно
3
че са щети по задна лява част, врата, праг и много други на лек автомобил „Пежо“ с рег. №
СВ5088СН, които могат и са възникнали от ПТП с посочения механизъм.
Причина за настъпване на щетите е поведението на застрахования при ответника
водач на лек автомобил „Рено“ с рег. № РА0742КВ, което е противоправно, в колизия с
общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другиму виновно, както и в
нарушение на чл. 20 ЗдвП. Застрахованият при ответника водач не се е съобразил със
заледената пътна настилка като не е избрал подходяща скорост и е допуснал загуба на
контрол върху управляваното МПС. Станал е причина за настъпване на процесното ПТП, от
което са възникнали щетите по увредения лек автомобил „Пежо“ с рег. № СВ5088СН, които
са били обезщетени по валидния застрахователен договор „Каско Престиж“ от ищеца. В този
смисъл следва да се ангажира отговорността на ответника за причинените на ищеца
имуществени вреди, като функционално обусловена от деликтната отговорност на прекия
причинител.
Относно размера на причинените вреди. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обзщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно клауза 50 и сл. от Общите условия към застрахователния договор „Каско Престиж“
стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя според стойността, на
която реално е бил отремонтиран автомобилът, когато автомобилът е бил пуснат в
експлоатация преди не повече от четири години и е бил отремонтиран в официален сервиз.
В настоящия случай към дата 26.12.2022 г. лек автомобил „Пежо“ с рег. № СВ5088СН е бил
в експлоатация 1 година, 6 месеца и 25 дни, тоест е налице първата предпоставка. Втората
също е налице, видно от Възлагателно писмо от 13.01.2023 г., с което ищецът е възложил на
„СФА“ ЕАД ремонта на автомобила. Ето защо дължимото обезщетение в процесния случай
възлиза на размер от 11 036,12 лв. То следва да се определи на база пазарни цени, а не по
средни пазарни цени. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана и в Решение №
267127 ОТ 22.12.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11692/2020 г. Също така, в случая не е налице
хипотезата за прилагане на методиката по Наредба № 24 от 2006 г., съгласно която
стойността изчислена по нея се прилага като минимална долна граница в случаите когато не
са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на моторното превозно
средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка.
Другите претендирани реално претърпени вреди от ищеца в размер от 598,38 лв. за
репатриране на автомобила се явяват доказани по размер от ищцовото дружество и следва
да бъдат обезщетени. В този смисъл е разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ, както и
утвърдената практика на съдилищата, обективирана и в Решение № 12367 от 08.11.2022 г. по
гр. д. № 27106/2022 г. на СРС.
Съдът намира, че сумата от 15,00 лв., неоспорена от ответника по размер, съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета, служебно известен на съда,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
По горните съображения претендираната от ищеца сума от 11 649,50 лв.,
4
представляваща изплатено обезщетение, разходи за репатриране и обичайни разходи за
определяне на дължимото обезщетение, се явява доказана по основание и размер, поради
което следва да бъде изцяло уважена.
Доколкото съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг, на ищеца следва
да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на предяваване на иска – 10.09.2024
г. до окончателното й изплащане.
При това положение съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване в съотношение на не по-малко от 70%. Съпричиняването по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е намеса от страна на увредения в причинната връзка между деянието и
вредата, като се изисква поведение, което да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат.
Не може да се приеме доводът на ответника, че понеже В. Б., собственик на
увреденото МПС, не е поставил предупредителен триъгълник в съответствие с изискванията
на чл. 97, ал. 3 ЗДвП така той е допринесъл за настъпване на щетите на лек автомобил
„Пежо“ с рег. № СВ5088СН. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП правила
за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, тоест последният да е негово следствие (Решение № 4505 от 24.07.2020
г. на СГС по гр. д. № 5990/2019 г.). В процесния случай вредоносният резултат настъпва не
поради това, че не е поставен предупредителен триъгълник, а поради това, че виновният
водач е карал с несъобразена скорост, при което е загубил контрол над управляваното от
него МПС и е предизвикал произшествието.
Още повече, както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в практиката на ВКС (Решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г., II т.о.; Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г., ІІ т.о.) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения. По делото не се установява с поведението си водачът на
увреденото МПС да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, доколкото в приетата
автотехническа експертиза изрично е посочено, че водачът на увреденото МПС не е могъл
да предотврати произшествието, понеже автомобилът е бил в спряло състояние, а и според
вещото лице наличието на предупредителен триъгълник не би предотвратило процесното
ПТП като реакцията на виновния водач в такъв случай е невъзможно да бъде определена.
По горните съображения възражението на ответника се явява неоснователно и
недоказано, поради което следва да бъде отхвърлено изцяло.
При този изход на спора по силата на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за
ищеца.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 065,98 лв., от
които 465,98 лв. за държавна такса, сумата от 300 лв. разноски за автотехническа експертиза
и депозит за разпит на свидетел, както и сумата от 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, което според настоящия съдебен състав не е прекомерно предвид броя и
5
вида събрани доказателствени средства и извършените процесуални дейности, поради което
не следва да се уважава направеното възражение за прекомерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК ЛИ“ АД, ЕИК ***, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 да
заплати на „ГЗ“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А на основание чл.
411 КЗ сумата в размер на 11 649,50 лв., представляваща неизплатена сума по регресно
вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско Престиж“ по щета № 67012201832 от 29.12.2022 г. за щети по лек автомобил „Пежо“
с рег. № СВ5088СН, заедно с разходи за репатриране и обичайни разходи за определяне на
дължимото обезщетение, причинени при ПТП на 26.12.2022 г. по пътя от с. Гуцал към с.
Шипочане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, а именно от
10.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 1 065,98 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6