Определение по дело №1502/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3387
Дата: 25 септември 2019 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20193101001502
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 септември 2019 г.

Съдържание на акта

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………./………09.2019  г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията Маркова,

в.т.д. № 1502/2019 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 50909/11.07.2019 г. от М.Д.Х., ЕГН **********, с местожителство *** срещу Решение № 638/15.02.2019 г., поправено с Решение № 3038/04.07.2019 г., постановени по гр.д. № 5269/2018 г. на ВРС, XXXI с., в частта, с която прието за установено, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата 55.96 лв., общ размер на дължими месечни абонаментни такси, всяка от по 13.99 лв., за периода 01.09.2015 г. – 31.12.2015 г., за телефонен номер +359*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 18308/2017 г., по описа на ВРС, ХXXI с.

В жалбата се излага, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството прекратено, на осн. чл. 270, ал. 3, изр. Първо и трето ГПК. В случай, че решението бъде възприето за допустимо, се твърди, че същото е неправилно. Сочи, че при постановяването съдът е нарушил принципа на служебното начало, разписан в чл. 7 ГПК и задължението си да бъде безпристрастен арбитър, което било видно от множеството указателни уведомления отправени до ответника и липсата на такива, отправени до ищеца, което счита за нарушение и на принципа на равенство между страните, разписан в чл. 9 ГПК. Счита, че е налице и нарушение на чл. 13 ЕКПЧ, тъй като ответника била изправена пред липса на ефективни средства за правна защита. Поддържа възраженията изложени в депозирания отговор.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Теленор България“ ЕАД, депозира писмен отговор, в който счита въззивната жалба за бланкетна и лишена от каквато и да е конкретика съобразно фактите по казуса. От своя страна излага доводи за допустимост, законосъобразно и правилност на постановения съдебен акт. По същество отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решене, в атакуваната му част.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Предвид участието на особен представител на страната на въззивника,  в настоящото производство, съставът на ВОС намира, че въззиваемия следва да бъде задължен да представи доказателства за заплатено възнаграждение за особен представител за въззивна инстанция, възлизащо на 150 лв., по сметка на ВОС, на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба вх. № 50909/11.07.2019 г. от М.Д.Х., ЕГН **********, с местожителство *** срещу Решение № 638/15.02.2019 г., поправено с Решение № 3038/04.07.2019 г., постановени по гр.д. № 5269/2018 г. на ВРС, XXXI с., в частта, с която прието за установено, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата 55.96 лв., общ размер на дължими месечни абонаментни такси, всяка от по 13.99 лв., за периода 01.09.2015 г. – 31.12.2015 г., за телефонен номер +359*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 18308/2017 г., по описа на ВРС, ХXXI с.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивното производство на назначения на ответника М.Д.Х., ЕГН **********, особен представител – адв. М.А., от ВАК, в размер на 150.00 лв., като

ЗАДЪЛЖАВА въззиваемия „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, в 3-дневен срок, от уведомяването ДА ВНЕСЕ определената сума в размер на 150.00 лв., по сметка на ВОС, с представяне на доказателства за изпълнение на това задължение в същия срок.

Неизпълнението на това задължение ще бъде санкционирано по реда на чл. 77 ГПК.

НАСРОЧВА в с. з. на 30.10.2019 г., 14.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                     2.