№ 120
гр. Габрово, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ина П. Г.
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210101825 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
**********, ул. „**********" № 15, предявена срещу Д. Х. Б., ЕГН **********, адрес:
гр. Габрово, ул. „**********” № 16, ет. 1, ап. 3 за установяване на задължението на
ответника да заплати сумата 10930 лева, представляваща общ размер на главниците по
договори за паричен заем, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до изплащане на вземането, за която сума в производството по
частно гр. д. № 1283/2024 г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът излага, че предоставила на ответника Д. Х. Б. в заем парични суми в
общ размер 10930 лева чрез банкови преводи, както следва: 3000 лева - предоставена в
заем с банков превод от 05.04.2019 г. за закупуване на машина, с падеж на заема
05.04.2020 г., 5000 лева - предоставена в заем сума с банков превод от 08.04.2019 г. за
закупуване на машина, с падеж на заема 08.04.2020 г., 200 лева - предоставена в заем
сума с банков превод от 24.04.2020 г., 1130 лева - предоставена в заем сума с банков
превод от 29.03.2021 г., 1000 лева - предоставена в заем сума с банков превод от
07.12.2021 г., 600 лева - предоставена в заем сума с банков превод от 15.08.2022 г..
Всички суми били преведени на длъжника по банкова сметка при ОББ АД, IBAN
BG08UBBS80021058372740, но ответникът не погасил доброволно възникналите
парични задължения, което мотивирало ищеца да потърси защита на накърненото си
право чрез снабдяване със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответникът
депозирал възражение срещу издадената такава, ето защо се претендира установяване
на задължението за връщане на предоставените в заем суми в общ размер 10930 лева,
със законната лихва от 01.08.2024 г. и разноските в производството.
1
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете като неоснователни с възражението, че договори за заеми,
каквито ищецът твърди, не са сключвани между страните. Излага, че страните по
делото са живели във фактическо съжителство, заедно са градили дом и от
отношенията помежду им имат родено едно дете. Описаните в исковата молба суми
били използвани за закупуване на материали за ищцата, която се занимавала с
иконопис - бои, четки, златни листове, дървен материал за дъски, от което ответникът
изработвал основи за рисуването на икони, върху които ищцата рисувала и
впоследствие продавала. Сумите били използвани единствено за закупуването на
материали за работата на ищцата и изцяло по нейно желание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 16.12.2024 г. за безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че сметката на
ответника е заверена със сумата 3000 лева, наредена на 05.04.2019 г. от ищеца, със
сумата 5000 лева, наредена на 08.04.2019 г. от ищеца, със сумата 200 лева, наредена на
24.04.2020 г. от ищеца, със сумата 1130 лева, наредена на 29.03.2021 г. от ищеца, със
сумата 1000 лева, наредена 07.12.2021 г. от ищеца, със сумата 600 лева, наредена
15.08.2022 г. от ищеца.
Страните не спорят и видно от приложеното съдебно решение №
1452/07.11.2024 г. по гр.д. № 2298/2024 г. на РС Велико Търново, между страните е
налице висящ спор по предявен от К. Д. К. иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2
СК относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и
дължимата издръжка по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Николай Томов Николов, Росица Х.а Русева и Людмил Х. Б.. Въз основа
на показанията, съдът приема за установено, че в периода на съвместното съжителство
на страните ищецът е превеждала парични суми по банкова сметка на ответника.
Съдът не кредитира показанията на св. Росица Русева в частта в която излага, че
сумите са били предоставени на ответника по договори за заем, тъй като свидетелят не
възпроизвежда свои възприятия, а преповтаря факти, казани от ищеца.
Относно исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Основателността на предявените установителни искове се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което да е
задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано от длъжника неизпълнение.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на исковете и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране
на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответникът
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
точно изпълнение. В случая, ответникът не твърди да е изпълнил, а да не са
2
възникнали в негова тежест задължения за връщане на предоставени в рамките на
заемни правоотношения суми.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за
заема за потребеление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт
– сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост
включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. За да се
приеме, че е сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на
волеизявление на заемодателя за предоставяне на парична сума за временно ползване,
така и волеизявление на заемателя за получаването . Договорът, съгласно
разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на предмета му
– заместими движими вещи или определена парична сума на заемателя. Последният
обаче следва да изрази воля, съгласие – независимо от неговата форма, за
получаването им при условията на договора, т. е. при поето правно задължение да
върне полученото.
Приетите в производството писмени доказателства и събраните гласни
доказателствени средства не обосновават извод за сключени договори за заем. В
случая представеното извлечение от банкова сметка установява само извършени от
ищеца на ответника преводи по банков път на парични суми в общ размер на 10930
лева, но не обективира волеизявление от страна на получателя на сумите за поемане на
правно задължение за тяхното връщане. Тези парични суми не се установява да са
уговорени като предоставяне на заеми от ищеца в полза на ответника, т. е. не са
налице доказателства, от които да се установява, че паричните суми са получени при
поето от Д. Х. Б. насрещно задължение да бъдат върнати на заемодателя. Ето защо
няма основание да се приеме, че сумите са получени в заем. Съгласно принципа за
свобода на договарянето никой правен субект не може да бъде обвързан от
гражданскоправни задължения, без да е изразил воля в този смисъл, а задължението за
връщане на парична сума е мислимо единствено в рамките на породено от двустранна
сделка правоотношение. Няма съмнение, че между страните са съществували
облигационни отношения и че ищецът е превел по банков път на ответника парични
суми в общ размер на 10930 лева, но какъв е бил правопораждания тези отношения
факт и конкретното предметно съдържание на правата и задълженията на страните, не
е установено с допустимите в ГПК доказателства. Ищецът поддържа единствено да е
носител на вземане, възникнало от сключени договори за заем. Сключването на такива
договори не може да бъде изведено от представените в производството доказателства.
Напротив. Налице са доказателства, че страните са живеели в общо домакинство,
развивали са предприемаческа дейност по изработване на икони, основата на които е
изработвана от ответника, а изографисването е извършвано от ищеца, съответно
предоставените парични суми, както и свидетелите, доведени от ищеца посочват са
били предоставени за закупуване на дървообработваща машина, която съдът приема
да е служила за обработка на основите на изработваните икони (в този смисъл са
показанията на свидетелите Николай Томов Николов и Людмил Х. Б.). Това сочи, че за
получаването на сумите по платежната сметка на ответника е налице основание –
поемане на част от разходите за осъществяваната от страните съвместна стопанска
дейност (чл. 367 ЗЗД и сл.), съответно възможността сумите да са предоставени в заем
е житейски недостоверна. При съвместно съжителство, без сключен брак,
отношенията между съжителите са основани на взаимно разбирателство, без да
3
произтичат от нормативни задължения, съответно при разрив, съжителството се
прекратява, както в случая. Нелогично е в рамките на съжителството, включващо и
отглеждането на дете, страните да си предоставят заеми, които да подлежат на
връщане. Ако това би се наложило ще е изключение, за което биха били осигурени и
съответните доказателства, тъй като подобно структуриране на отношенията обичайно
е насочено срещу интересите на трети лица.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявените искове, поради
липса на кумулативно изискуема се предпоставка, като безпредметно е обсъждането на
предпоставката изискуемост на задълженията, тъй като такива задължения не се
установи да са възникнали за ответника.
При този изход на спора, право на разноски се поражда за ответника, който
доказва да е извършил такива в размер на 1300 лева, представляващи заплатено в брой
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. **********,
ул. „**********" № 15 срещу Д. Х. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” № 16, ет.1, ап. 3, обективно, кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуването права на вземания на ищеца от Д. Х. Б., ЕГН
**********, за суми в общ размер на 10930 лева – главници по сключени договори за
паричен заем, както следва: 3000 лева - предоставена в заем парична сума с банков
превод от 05.04.2019 г., с падеж - 05.04.2020 г., 5000 лева - предоставена в заем
парична сума с банков превод от 08.04.2019 г., с падеж 08.04.2020 г., 200 лева -
предоставена в заем парична сума с банков превод от 24.04.2020 г., 1130 лева -
предоставена в заем парична сума с банков превод от 29.03.2021 г., 1000 лева -
предоставена в заем парична сума с банков превод от 07.12.2021 г., 600 лева -
предоставена в заем парична сума с банков превод от 15.08.2022 г., за която сума в
производството по ч. гр. д. № 1283/2024 година по описа на РС-Габрово е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ул. „**********"
№ 15 да заплати на Д. Х. Б., ЕГН **********, адрес: град Габрово, ул. „**********” №
16, ет.1, ап. 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1300 (хиляда и триста) лева -
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4