Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. С., 13.04.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 7 състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и десета година, в състав:

                  

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА

 

при участието на секретаря П.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1586 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.

Ищeцът К.И.Б. ***, иска съда да осъди “П.и.б.” АД да му заплати следните суми, представляващи дължими обезщетения вследствие извършени неправомерни действия от служители на Б.та: 1. сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева за нанесена му вреда поради намаляване на личното му имущество вследствие на продажба на колесен трактор „У. ****” с рег.№ ВР **** ЕА, 2. сумата от 8 090 /осем хиляди и деветдесет/ лева за понесена от ищеца загуба, поради намаляване на личното му имущество вследствие на продажбата на описаното секвестируемо движимо имущество, невключено в масата на несъстоятелността, 3. сумата от 25 687 /двадесет и пет хиляди шестотин осемдесет и седем лева/ лева, равна на понесената от ищеца загуба поради намаляване на личното му имущество, вследствие на обсебването и унищожаването на намиращото се в недвижимия имот движимо имущество и храна, както и умъртвяването на домашния му любимец, предаден за пазене от охранителя на ответника и 4. сумата от 2 100 000,00 /два милиона и сто хиляди лева/  лева, представляваща дължимо обезщетение за понесените от ищеца неимуществени морални вреди, вследствие на наложената му по искане на ответника принудителна административна мярка по чл.76, т.3 от Закона за българските документи за самоличност, продължила 7 години. С исковата си молба, депозирана в Софийски районен съд на 01.12.2005 г. същият е предявил иск срещу ответника за заплащане на сумата от 100 лв., равняваща се на 50 евро, и представляваща част от общата претендираната по тази точка сума в размер на 600 000 лева равняваща се на 300 000 евро, поради намаляването на личното му имущество вследствие на продажбата от ответника на недвижим имот, находящ се в гр.С., кв.”Д.”, ул.”***” №*. С протоколно определение от 30.01.2007 г. съда е допуснал увеличение на предявения иск досежно недвижимия имот, съгласно представена от ищеца молба от 22.01.2007 г. до размер от 10 100 лева, като производството по иска е разделено и изпратено по компетентност на Софийски градски съд. Ищецът претендира и заплащане на законната лихва от ответника по първите три искови претенции, считано от 27.04.2005 г. до датата на пълното изплащане на претендираните суми.

В исковата си молба ищеца излага твърдения, че сключил в качеството на представител на ЕТ „К. Ф.– К.Б.”, със седалище и адрес на управление с.Т., община Б. С., обл.М. с ответника „П.и.б.” АД Договор № ОК-АА-0518/17.03.1998 г. на 06.04.1998 г., въз основа на който му бил предоставен банков кредит в размер на 120 000 щатски долара. За обезпечение на срочното погасяване на кредита, същият учредил залог в полза на Б.та върху закупените със средства от кредита трактори съгласно Договори за залог от 07.04.1998 г. на обща стойност 80 000 щатски долара, вписан в регистъра на особените залози на 28.05.1998 г. За обезпечение на горния договор за кредит кредитополучателя с Договор за залог от 05.06.1998 г. е дал в залог на Б.та товарен автомобил марка „Т.”, модел 148, тип самосвал на стойност  24 000 д.м., вписан в регистъра на особените залози на 22.06.1998 г. Сочи, че с договор № ОК-АА-0522/18.03.1998 г. на 06.04.1998 г. Б.та –ответник предоставила на ищеца кредит в размер на 15 000 щатски долара за закупуване на 3 бр. хидравлични плугове. С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №192, том І, дело № №2723/1998 г. от 07.04.1998 г. „П.и.б.” АД е отпуснала валутен кредит в размер на 15 000 щатски долара, като за обезпечение на отпуснатия банков кредит, заедно с лихвите /годишна 16 %/ и разноските ищецът учредил ипотека в полза на ПИБ върху свой недвижим имот УПИ и постройка, находящи се кв.”Д.”, ул.”***” №6.

Ищецът твърди, че на 26.04.1999 г., 19.08.1999 г. и 30.09.1999 г. предал на банката заложените в нейна полза 2 броя колесни трактори „У. -****”  с ДК № Вр**** ЕА и № Вр **** ЕА, както и самосвал „Т.”. Сочи, че пазарната цена на предадените от него дълготрайни материални активи надхвърляли размера на общото парично задължение към банката. Ответникът оставил на склад залозите до края на 2000 г., начислявал неиздължените според нея суми по кредитите наказателни лихви и на 05.01.2001 г. продажба без търг на нищожна цена двата трактора, а през месец март продала и самосвал за 2 500 лева.

На 30.03.2001 г. банката представила на Софийски районен съд извлечение от сметката по кредит № ОК-АА-0518/98 г., в която било посочено, че ищеца й дължи сумата от 84 837,49 /осемдесет и четири хиляди осемстотин тридесет и седем хиляди щатски долара и четиридесет и девет цента/ щатски долара и лихви и бил осъден да заплати горните суми. По искане на банката било образувано изпълнително дело № 2429/2001 г. по описа на СИС при СРС, насочено срещу собствения му недвижим имот, находящ се в гр.С., кв.”Д.”, ул.”***” № 6 и му била наложена забрана да напуска пределите на Р България по чл.76, т.3 от ЗБДС. С молба изх.№ 0846/12.07.2001 г. банката поискала от Окръжен съд – Враца да открие производство по несъстоятелност на фирмата на ищеца ЕТ „К. Ф. – К.Б.”, като производство по несъстоятелност било открито през месец март 2002 г. Предявените спрямо фирмата на ищеца вземания били само от двама кредитори „П.и.б.”*** и Агенция за държавни вземания. Твърди, че на 05.03.2003 г. без да бъде предупреден по какъвто и да било начин, назначеният за синдик М.Б.Б. разбил единственото жилище на ищеца, описал го, като описал и движимите вещи, находящи се в него и оставил имота за пазене на охранителя на банката Ю. С. Д..Твърди, че извършването на описа било ръководено от Д. З. – юрисконсулт на банката. Сочи, че впоследствие били продадени и секвестируемите вещи, които били описани от съдията изпълнител, както и били обсебени и унищожени движими вещи и храни, находящи се в жилището му в гр.С., кв.”Д.”, ул.”***” №*. Твърди, че бил умъртвен и домашния му любимец куче, порода немска овчарка на име К., за което също претендира заплащане на обезщетение.

Ответникът „П.и.б.” АД оспорва предявените искове по основание и размер. Пълномощниците на ответника сочат, че предявените искове са и недопустими, тъй като по същите има вече постановени съдебни решения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.3 ГПК /отм./, приема за установено следното от фактическа страна:

            С молба искане от 09.02.1998 г. за отпускане на кредит по споразумение с ЕБВР до „П.и.б.”, фирма ЕТ „К. Ф.-К.Б.” е изразила желание да й бъде отпуснат кредит в размер на 135 000 щатски долара за закупуване на три броя трактори „У.” **** /Зетор 16 345/ и три петкорпусни хидравлични управляеми плуга.

            С Договор № ОК-АА-0518/17.03.1998 г., подписан на 06.04.1998 г.  ПИБ е предоставила на ЕТ „К. Ф. – К.Б.” банков кредит в размер на 120 000 щатски долара, на основание кредитно споразумение между банката и Европейската банка за възстановяване и развитие. Бил уговорен в договора срок за погасяване на кредита до 30.10.1999 г. при годишна лихва 16 %, съгласно погасителния план, който е неразделна част от договора. За обезпечаване на срочното погасяване на кредита кредитополучателя учредил в полза на банката залог върху закупените с отпуснатите средства по кредита вещи, съгласно Договор за залог от 07.04.1998 г., а именно три на брой трактора „У.”,  модел ****, производство 1998 г. на обща стойност 80 000 щатски долара. В договора е уговорено движимите вещи да останат в държането на залогодателя. В т.6 от договора страните са постигнали съгласие, че ПИБ има право при неизпълнение на задълженията по договора за предоставяне на банков кредит № ОК-АА-0518/17.03.1998 г. пълното издължаване на главницата и лихвите да се удовлетвори по предпочитание, съгласно чл.10 на ЗОЗ от цената й или от полученото за него обезщетение, от полученото срещу отчуждаването на заложеното имущество, от равностойността на имуществото по предходните точки, в случай, че това имущество не може да бъде отделено от останалото имущество на залогодателя. Така сключения договор е вписан в регистъра на особените залози на 28.05.1998 г. С оглед обезпечаване вземането на банката по горния договор за кредит ищецът в качеството на ЕТ „К. Ф. – К.Б.”, е учредил в полза на банката и договор за залог от 05.06.1998 г. върху товарен автомобил марка „Т.”, модел 148 тип самосвал на стойност 24 000 д.м., като договора е вписан в регистъра на особените залози на 22.06.1998 г. С Анекс към същия договор банката е  предоставила допълнително кредит в размер на 5 280 щ.д. за заплащане на застрахователна премия „Пълно К.” в полза на ПИБ за закупените със средствата на кредита три броя трактори.

Между страните по делото е сключен и втори Договор за кредит № ОК-АА-0522/18.03.1998 г. на 06.04.1998 г., с който ПИБ е предоставила на ЕТ „К. Ф. – К.Б.” кредит в размер на 15 000 щатски долара на основание кредитно споразумение между банката и ЕБВР за закупуване на селскостопанска техника – 3 бр. трактори с хидравлични плугове, със срок за погасяване до 20.12.1999 г., като към договора липсва приложен план за погасяване.

            От нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 192, том първи, дело №2723/98 г. от 0.04.2998 г. става ясно, че за обезпечение на отпуснатия от ПИБ кредит, заедно с лихвите /16%/ и разноските, ищецът е учредил ипотека в полза на ПИБ върху недвижим имот, собственост на ищеца и находящ се в кв.”Д.”, ул.”***” №6 и представляващ УПИ с площ от 952 кв.м. и постройки находящи се в него.

С писмо от 15.03.1999 г. ПИБ е уведомила кредитополучателя, че с оглед на преустановените от същия плащания на 30.12.1998 г. по кредит № ОК-АА-0518/17.03.1998 г. и анекс към него от 01.02.1999 г., на основание раздел дванадесети, т.22, б. ”4 а” и б.”б” от договора за кредит ПИБ обявява за предсрочно изискуем целия непогасен остатък от кредита, който е посочено, че възлиза на 97 828,08 щатски долара. С горното писмо банката е уведомила ищеца, че на осн. чл.32 от ЗОЗ пристъпва към изпълнение върху заложеното имущество, съгласно Договор за залог от 07.04.1998 г. за заложени три на брой трактора марка „У.”, модел ****, с рег.№ ВР **** ЕА, ВР **** ЕА и ВР**** ЕА и с договор за залог от 05.06.1998 г., с който е заложен в полза на банката товарен автомобил марка „Т.”, тип самосвал. Ищецът е поканен на осн. чл.34, т.1 от ЗОЗ да предаде на ПИБ държането на заложеното имущество.

С приемо-предавателен протокол от 26.04.1999 г. /датата е неясна, тъй като има извършена поправка на същата/ колесен трактор „У. – ****” с рег.№ ВР **** ЕА е бил предаден на представител на ПИБ от инж.О. Г., управител на „МИТ-52 МТ”, като горното предаване е осъществено съгласно факс от 08.04.1999 г. на клиента на същия К.Б..

С Протокол от 19.08.1999 г. началник „Охрана” при ПИБ АД е иззел трактор „У.” с ДК № ВР **** от П. Ф. от с.Т.. Отразено е, че трактора се изземва за невръщане на кредит от 07.04.1998 г.

Представени са писма рег.№400-00237/07.03.1995 г. и писмо от 23.10.1997 г. от БНБ до търговските банки, ДСК, съгласно които възлагането на МДА от съдия изпълнител, следва да се отчита за „даване вместо изпълнение” по силата на чл.65 от ЗЗД, поради което при счетоводното отчитане на възложените на банката активи като удовлетворение по неиздължени от длъжниците заеми, се процедира по посочения в писмата начин. В случай, че стойността на възложените активи е равна на стойността на вземането, то се погасява за сметка на възложените активи.

С Решение № 17/05.03.2002 г., постановено по гр.д.№788/2001 г. по описа на Окръжен съд – В. по предявени от „П.и.б.” АД за откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ „К. Ф. – К.Б.”*** С., поради невъзможност на длъжника да изпълни свои безспорни и изискуеми парични задължения по договори за кредит от 17.03.1998 г. и анекс към него от 01.02.1999 г. и 18.03.1998 г., е обявил неплатежоспособността на ЕТ „К. Ф. – К.Б.”*** Слатина, с начална дата 30.12.1998 г. Със същото решение съда е открил производство по несъстоятелност на ЕТ „К. Ф.-К.Б.”*** и е назначен М.Б.Б. за временен синдик на едноличния търговец. Горното решение е оставено в сила с Решение от 10.10.2002 г. на Софийски апелативен съд по гр.д.№1143/2002 г. по описа на САС, което пък е потвърдено от  Решение №632/17.04.2003 г. по гр.д.№7/2003 г. на ВКС.

С Определения №68/18.01.2005 г. по гр.д.№179/2004 г. по описа на ВКС и №34/28.10.2005 г. по т.дело №22/2005 г. на ВКС са оставени без разглеждане депозираните от ищеца К.Б. молби по реда на 231, ал.1 от ГПК /отм./ за отмяна на влязло в сила Решение №632/17.04.2003 г. по гр.д.№ 7/2003 г. на ВКС.

Съгласно определение от 30.03.2001 г. на СРС, 71 състав по гр.д.№0877/2001 г. по описа на СРС ЕТ „К. Ф. -  К.Б.”, представлявано от К.И.Б. със седалище и адрес на управление: с.Т., община Б. С. е осъден да заплати на „П.и.б.” АД 84 837,49 щатски долара - главница и лихви в размер на 579,68 щатски долара, съгласно Договор за предоставяне на банков кредит и анекс към него от 01.02.1999 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 14.02.2001 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 3 602,40 лв. Съда е издал горното определение след като е преценил основателността на молбата за издаване на изпълнителен лист и представените към него доказателства, а именно Договор за предоставяне на кредит от 06.04.2001 г. и извлечение от сметка за задълженията на ЕТ „К. Ф.-К.Б.” и други документи. Съдът е постановил да бъде издаден изпълнителен лист в полза на ПИБ за горните суми.

С молба изх.№0359/02.04.2001 г. до Съдебно-изпълнителната служба при Софийски районен съд, „П.и.б.” АД е поискала да бъде образувано изпълнително дело срещу едноличния търговец К.И.Б., действащ под фирма ЕТ „К. Ф. – К.Б.” въз основа на издадения изпълнителен лист по гр.д.№0877/2001 г. по описа на СРС. В депозираната молба взискателят на осн. чл.76, т.3 от ЗБДС е поискал да бъде наложена забрана за напускане на страната на длъжника К.Б., както и да му бъде отнет издадения му международен паспорт. Видно от резолюцията на гърба на първия лист от молбата, така образуваното изп.дело №2492/2001 г. е присъединено от съдията изпълнител към изп.дело №2101/99 г., с оглед идентитет на страните.

С Протокол за опис на недвижими имоти от 05.11.2003 г. по изп.дело №10002/2003 г., търг.дело №788/2001 г. е извършен опис на  недвижим имот, дворно място, съставляващ парцел седем-513 от кв.17 по плана на гр.С., вилна зона С. – Д. ІІ и построената в дворното място вилна сграда от синдика на  ЕТ”К. Ф. – К.Б.” – М.Б. и съдия изпълнителя С.Б.. Съгласно така съставения протокол длъжника К.И.Б., действащ като ЕТ „К. Ф.-К.Б.” е бил редовно призован за извършване на това действие от съдията изпълнител, но не се е явил. Входната врата на двора и на сградата били отворени с помощта на ключар. Отразено е в протокола, че намиращото се в двора куче било оставено в двора.

Съгласно Протокол за опис на движимо имущество от 05.11.2003 г., по изп.дело №10002/2003 г., търг.дело №788/2001 г. по писмено искане на синдика на ЕТ „К. Ф. – К.Б.” по изп.дело №10002/2003 г. за съдействие от съдия изпълнител за извършване на опис на имуществото от масата на несъстоятелността на длъжника К.И.Б., действащ като ЕТ „К. Ф. – К.Б.” /в несъстоятелност/ и на осн. Определение от 04.04.2003 г. по т.д.№788/2001 г. на Врачански окръжен съд били описани посочените в протокола движими вещи – телевизор ДВД, аудиоуредба, миялна машина, хладилник, видео тренажор и др. В Протокола е посочено, че за пазач на движимите вещи бил назначен Ю.С. Д.. Описът бил извършен от съдията изпълнител и синдика М.Б., в присъствието на вещото лице Т.А., пазача – Ю. Д. и представител на ГД „Охрана” при Министерство на правосъдието ст.с-т Владимиров, като всички лица са положили подписи върху протокола.

От заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза от в.л. М.В. за извършване оценка на движимите вещи, описани  в исковата молба, става ясно, че стойността на описаните в Протокол от 05.11.2003 г. и продадени и предадени на купувачи, съгласно Протокол от 16.04.2004 г. възлиза на 6 190 лева. Вещото лице е посочило, че стойността на движимите вещи, описани по Протокол от 05.11.2003 г. и налице по Протокол от 16.04.2004 г., а именно отоплителен котел и резервоар от черна ламарина за течно гориво е 1 900 лева. Вещото лице е посочило, че движимите вещи, които не са описани в Протокол от 05.11.2003 г., но сочени от ищеца като липсващи възлизат на сумата от 25 687 лева. Нещото лице в експертизата си е коментирало  съдържанието на Протокол от 16.04.2004 г., в който били извършени констатации от синдика на ЕТ „К. Ф. – К.Б.”  - М.Б. и съдия-изпълнителя С.Б., като такъв протокол не е приложен по делото. В същия било отразено, че не са намерени в имота движимите вещи описани от позиция 1 до 11, вкл.14 и 15. За горните вещи пазачът Ю.Д. бил представил постановления за възлагане на имуществени права, издадени от Врачански окръжен съд по т.д.№788/01 г. и влезли в сила, и фактури към тях издадени от синдика на основание на които вещите са предадени на купувачите. Вещото лице сочи, че в т.3 от така коментирания протокол било отразено, че „Имуществото – недвижимо, резервоар от черна ламарина /позиция 13/, котел /отоплителен – позиция 12/, несеквестируемото имущество на длъжника, неописаното секвестируемо имущество на длъжника се предават за пазене и управление от К.К...”

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като компетентно дадена, по кредит в размер на 120 000 щатски долара, видно от погасителния план били извършвани редовно вноските по лихвите и 4 вноски по главницата в размер на 32 000 щатски долара. Вещото лице сочи, че към 31.12.1998 г. задължението по главницата за двата кредита на ЕТ „К. Ф.-К.Б.” към ПИБ, АД възлизал на 103 00 щатски долара в левова равностойност по курса на БНБ към 31.12.1998 г. в размер на 172 535,30 лева. С анекс от 01.02.1999 г. са били отпуснати на ищеца 5 280 щатски долара за застраховка на имуществото в полза на кредитора, като задължението на ищеца възлиза на 108 820 щатски долара в левова равностойност курс на 01.02.1999 г. в размер на 186 785,38 лева /деноминирани/. След придобиване на ДМА от кредитора – ПИБ, АД, а именно трактор „У.” **** с ДК № ВР **** ЕА е следвало да се намали задължението на кредитополучателя с пазарната цена на трактора 41 850 щатски долара и левова равностойност към 26.04.1999 г. в размер на 77 116,53 лв. Горното е следвало да бъде направено от ответника съгласно Писма на БНБ № 400-00237/07.03.1994 г. и допълнение от 23.10.1997 г. След намаление на главницата, задължението на ищеца е било в размер на 66 430 щатски долара. По отношение на втория иззет от ПИБ, АД трактор „У.” **** с ДК № ВР **** с протокол от 19.08.1999 г. от ответника с пазарна цена 41 850 щ. долара е следвало да бъде приспаднато от задължението на кредитополучателя, като остава главница 7 080 щатски долара. На 30.09.1999 г. бил предаден на банката самосвал „Т.” с пазарна цена 9 000 лв. в щатски долара 4 908 щатски долара по курс за 30.09.1999 г. След предаване на имуществото задължението по кредитите оставала дължима главница в размер на 12 172 щатски долара.

Съгласно съдебно-агрономическа експертиза пазарната цена на Трактор „У.” модел **** през есента на 2004 г. е в размер на 34 540 лева.

По делото е разпитана в качеството на свидетел Т. Ц. Б.а, бивша съпруга на ищеца. Същата сочи, че присъствала на извършен опис на 05.03.2003 г. Този ден имала лекции и била на работа. Обадила се нейна съседка за да я уведоми, че става нещо в къщата в кв.”С.”. Видяла пред къщата три спрели коли и около 10 човека. Наближавайки къщата тя видяла млада жена, с червена коса, която прескачала портата на къщата и мъж, който се опитвал да я разбие, впоследствие разбрала, че е ключар. Докато тя наближавала вратата на имота, нейна студентка, която я била докарала снимала с фотоапарата си. Мъжето, които били пред вратата я попитали дали има ключ за вратата, но тя отговорила отрицателно. Тогава младата жена, която впоследствие св.Б.а разбрала, че е юрисконсулт на банката, казала да не я слушат, а да разбиват вратата. Кучето било вързано, като разбрала, че преди да пристигне младата жена го била вързала. Въпросната млада жена казала на полиция да не позволява на момичето да снима и тогава той взел фотоапарата и извадил лентата. Св.Б.а извикала патрул, като полицаите след като разбрали, че има съдия изпълнител не се намесили. Юрисконсултът посочвал на вещото лице какво да бъде описано, с цел бърза продан. Сочи, че съдия изпълнителя описвал вещи, както нейни, така и на децата. Помолила да не описват и вземат лежанката на сина й. Помолила съдия изпълнителя да й бъде разрешено да си вземе шлифера и костюма. Попитала дали може тя е да е пазач на къщата след като Б. ***, но юрисконсултката заявила, че си водят човек – Ю. и той ще бъде пазач. Помолила да вземе и други вещи от къщата. Съдия изпълнителя й посочил телефон, на който да се обади допълнително да й бъдат дадени. Разказва, че колкото и пъти да се обадела не й разрешавали да вземе вещи от къщата в кв.”Д.”. Твърди, че списъка на вещите, които не били върнати бил реален, имало и други неописани вещи на децата им, които липсвали. Сочи, че всичко, което видяла в списъка съществувало в къщата.  

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

 

Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. За да бъде основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане, поради което ищецът не следва да установява наличието на вина.

Съда намира предявения иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника „П.и.б.” АД да заплати на ищеца К.Б. сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева за нанесена му вреда поради намаляване на личното му имущество вследствие на продажба на колесен трактор „У. ****” с рег.№ ВР **** ЕА за неоснователен. Безспорно по делото бе установено, че между страните са съществували договорни отношения въз основа на сключен Договор за кредит ОК-АА-0518/1998 г., въз основа на който ответника ПИБ е отпуснала на ЕТ „К. Ф. – К.Б.” кредит в размер на 120 000 щатски долара. Така сключения договор бил обезпечен с Договор за залог от 07.04.1998 г., като бил учреден залог в полза на банката върху три на брой трактора „У.”,  модел ****, производство 1998 г. на обща стойност 80 000 щатски долара. Установи се също, че държането върху два от тракторите е било предадено на представители на ответника, а именно върху трактори с ДК № ВР **** ЕА  и с ДК №ВР **** ЕА. По делото не бяха представени доказателства държането върху третия трактор марка „У.”  с ДК № ВР **** ЕА да е било предавано от ищеца, в чието държане са били оставени тракторите и ответника да се е разпоредил с движимата вещ по какъвто и да е начин, с което да е ощетил имуществото на ответника, а именно да е намали същото вследствие неговата продажба. Видно от твърденията изложени в депозирана искова молба по гр.д.№ 8430/2001 г. по описа на СРС, възпроизведени и в решението по делото, ищеца К.Б. е посочил, че поради опасенията му, че може да загуби и третия си трактор „У.-****” рег.№ ВР**** ЕА, той го укрил от служителите на П.И.банка, като в периода м.август 1999 г.-м.юли 2001 г. не е работил с тази машина. По гр.д.№8430/2001 г. по описа на СРС ищеца К.Б. е предявил претенция по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД срещу ПИБ за заплащане на обезщетение в размер на 680 лева, представляваща част от целия размер на претърпените от поведението на ответника имуществени щети – пропуснати ползи от  невъзможността на полза трактор „У.-****” с рег.№ ВР **** ЕА, тъй като е бил укрит от самия него. От приетото в Решение от 13.11.2006 г. постановено от Софийски районен съд по гр.д.№3782/2005 г. съда е приел, че от банката са продадени два трактора от заложените в нейна полза трактори на обща стойност 40 000 щатски долара, като с горната сума е погасена част от дължимата сума по отпуснатия кредит на ищеца. От горното настоящия съдебен състав прави извода, че са отчуждени предадените с приемо-предавателен протокол от 26.04.1999 г. колесен трактор „У. ****” с фабр.№01348 и рег.№ВР **** ЕА и с протокол от 19.08.1999 г. трактор марка „У.” с рег.№ВР **** ЕА и двигател №2351 и рама 01348 на служители на ПИБ, но не и сочения трактор марка „У.” с ДК № ВР **** ЕА. С оглед на гореизложеното съда намира, че в хода на процеса не е доказано да е осъществена, която ида било предпоставка от сложния фактически състав на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД за да бъде ангажирана отговорността на ответника „П.и.б.” АД.

Настоящия съдебен състав намира за неоснователен и предявения от ищеца иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД срещу „П.и.б.” АД за заплащане на обезщетение в размер на 8 090 /осем хиляди и деветдесет/ лева за понесена от ищеца загуба, поради намаляване на личното му имущество вследствие на продажбата на описаното секвестируемо движимо имущество, невключено в масата на несъстоятелността. На първо място по делото липсват доказателства, от които съда да направи категоричния извод, че описаните движими вещи с Протокол за опис на движимо имущество от 05.11.2003 г., по изп.дело №10002/2003 г., търг.дело №788/2001 г. действително са продадени съгласно твърденията на ищеца. На второ място дори в случай, че са продадени описаните движими вещи липсват каквито и да било доказателства тяхната продажба, респ. намаляването на имуществото на ищеца, да се дължи на виновното и противоправно поведение на служители на ответника при или по повод изпълнението на възложена им от „П.и.б.” работа. В изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза от в.л.М.В. се коментира Протокол от 16.04.2004 г., в който било посочено, че вещите от №1—11 вкл. И 14 и 15 вкл. не били намерени. За ненамерените движими вещи пазача Ю.Д. представил на синдика на ЕТ „К. Ф. – К.Б.” – М.Б. и на съдия изпълнителя С.Б. Постановление за възлагане на имуществени права, издадени от Врачански окръжен съд по т.д.№788/2001 г. и влезли в сила и фактури към тях издадени от синдика на основание на които вещите са предадени на купувачите. Горния протокол липсва от делото, но дори да се приеме, че такъв съществува, видно от отразеното в експертизата дословно съдържание на същия отчуждаването на описаните движими вещи, описани в Протокол за опис на движими вещи от 05.11.2003 г. е осъществено въз основа на постановени актове от Окръжен съд – Враца по т.д.№788/2001 г., а не чрез действия или актове на служители на ответника „П.и.б.” АД. Свидетелката Б.а в разпита си сочи, че при извършването на описа е присъствала млада жена, която впоследствие разбрала, че е юрисконсулт на банката. Това  участие на представител на кредитора – ПИБ АД, в изготвените протоколи не е отразено, като и дори да е участвал се сочи един предхождащ момент на отчуждаването на движимите вещи, а именно техния опис, а не самото им отчуждаване.

Съда намира за неоснователен и третия предявен от ищеца иск, предмет на настоящото производство, с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, а именно ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 25 687 /двадесет и пет хиляди шестотин осемдесет и седем лева/ лева, равна на понесената от ищеца загуба поради намаляване на личното му имущество, вследствие на обсебването и унищожаването на намиращото се в недвижимия имот движимо имущество и храна, съгласно представен към исковата молба списък, както и умъртвяването на домашния му любимец, предаден за пазене от охранителя на ответника. От събраните по делото доказателства става ясно, че при извършения опис на движими вещи и на недвижимия имот, в който са се намирали, собственост на К.И.Б. на 15.11.2003 г., не е присъствал представител на ответника „П.и.б.” АД, който да е извършил каквото и да било противоправно деяние при или по повод изпълнение на възложената му от работодателя му работа. Видно от отразеното в двата протокола за опис на недвижим имот и на находящите се в същия  движими вещи са извършени по писмено искане от синдика на ЕТ „К. Ф. – К.Б.” /в несъстоятелност/ по изп.дело №10002/2003 г. за съдействие от съдия-изпълнител за извършване на опис на имуществото от масата на несъстоятелността на длъжника К.И.Б., действащ като ЕТ „К. Ф. – К.Б.”.  Описите са извършени от синдика със съдействие на съдия-изпълнител в изпълнение на възложените му функции на синдик на ЕТ „К. Ф. – К.Б.” и в изпълнение разпоредбата на чл.652 от ТЗ. Съгласно чл.654 от ТЗ от момента на извършване на описа синдика отговаря за описаното имущество, ако то не е предадено на длъжника или  на трето лице за пазене. Видно от  Протокола за опис на недвижими имущество от 05.11.2003 г. /л.35-36 от делото/ и Протокол за опис на движимо имущество от 05.11.2003 г. /л.37 от делото/ за пазач на недвижимия имот и движимите вещи е било назначено лицето Ю.С. Д., който приел да ги пази и поел задълженията по чл.654 от ТЗ. От горното става ясно, че е назначен пазач на имуществото на длъжника не от ответника, а от синдика на ЕТ „К. Ф. – К.Б.”. Ищецът на следващо място единствено излага твърдения за съществуването на описаните в списък на л.40-42 от делото движими вещи, без да представя доказателства по делото за тяхното съществуване и собственост, както и че към дата 05.11.2003 г. са се намирали в имота, собственост на ищеца. В разпита си св.Наталия Божкова, бивша съпруга на ищеца сочи, че списъкът на вещите, които не били върнати е реален, на не посочва поименно липсващите вещи, както и кога и откого същите са били придобити. В протокол за опис на недвижим имот от 05.11.2003 г. е посочено, че в двора на недвижимия имот се намира куче, но липсват доказателства за неговата порода и собственост, както и за умъртвяването му от служители на ответника.

Съда намира за неоснователен и четвъртия предявен иск от ищеца,  ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 2 100 000,00 /два милиона и сто хиляди лева/ лева, представляваща дължимо обезщетение за понесените от ищеца неимуществени морални вреди, изразяващи се в нарушаване на гарантираните му конституционни права, а именно на: достойнство /чл.4, ал.2/, лична свобода /чл.30, ал.1/, неприкосновеност на личния живот /чл.32, ал.1/, правото да напуска пределите на страната /чл.35, ал.1/ от Конституцията на Р България, вследствие на наложената му по искане на ответника принудителна административна мярка по чл.76, т.3 от Закона за българските документи за самоличност, продължила 7 години. По делото се установи от представените от ищеца доказателства, че по искане на служители на ответника на ищеца К.Б. по изпълнително дело №2101/99 г., по което същия е бил длъжник е поискано от взискателя ПИБ, АД налагане на принудителна административна мярка по чл.76, т.3 от ЗБДС. На ищеца му било отказано издаване на задграничен паспорт със Заповед на началника на НДСПР- ДНСП №44312/1999 г. Горната Заповед била отменена с Решение на ВАС от 08.02.2002 г., което е оставено в сила с Решение на петчленен състав на ВАС от 25.07.2002 г. Съгласно чл.76, т.3 от Закона за българските документи за самоличност, в сила към момента на издаване на заповедта, принудителните административни мерки „забрана да напуска страната, не издаването на паспорти и други заместващи ги документи и отнемане на издадените такива” се налагат със Заповед на министъра на вътрешните работи или на оправомощено от него длъжностно лице на физически лица, които имат парични задължения към български физически или юридически лица, установени по съдебен ред, и чието имущество е недостатъчно за удовлетворяване на паричното задължение или които не са представили надлежно обезпечение. От горното следва, че право на взискателя по изпълнително дело с предмет парично задължение е да поиска от съдия-изпълнителя, както това е сторил ответника, да бъде приложена по отношение на длъжника принудителна административна мярка „отнемане на задграничния паспорт на длъжника”. Преценката относно наличието или липсата на предпоставките по чл.76, т.3 от ЗБДС за нейното постановяване се извършва от административния орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност и преценява налице ли са материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата. Компетентен орган да наложи такава административна мярка е Началника на НДСПР-ДНСП към 1999 г., с мотивирана заповед. Искането за налагане на принудителната административна мярка е както посочи съда по-горе една правна възможност за кредитора /ответника по делото/, предоставена от закона, поради което направеното искане в такъв смисъл не е противоправно поведение от страна на представителите на ответника. Освен горното ищецът не е представил доказателства, от които съда да направи единствения и категоричен извод, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на така наложената забрана, като същите не са установени както по основание, така и по размер. Освен горното както в исковата молба, така и в молба от 21.12.2005 г. ищецът не е конкретизирал напълно в какво точно се изразяват претърпените от него неимуществени морални вреди /дали същите представляват причинени болки, страдания, неудобства, душевен дискомфорт и др./. В депозираната по делото молба от 21.12.2005 г. е конкретизирал в какво се изразява противоправното поведение на ответника, а именно в ограничаване на конституционно признатите му права.

 Предвид отхвърлянето на предявените от ищеца искове, условно номерирани от 1 до 3, съда намира за неоснователен и предявения акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на дължимата законна лихва върху претендираните суми от 27.04.2005 г. до окончателното им изплащане.

 С оглед изхода на делото на ищеца не се дължи от ответника заплащане на разноски по делото.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от К.И.Б., ЕГН **********,***, срещу „П.И.Б.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”С. К.”№**, с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД – за заплащане на сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесена му вреда поради намаляване на личното му имущество вследствие на продажба на колесен трактор „У. ****” с рег.№ ВР **** ЕА като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от К.И.Б., ЕГН **********,***, срещу „П.И.Б.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”С. К.”№**, с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД – за заплащане на сумата от 8 090 /осем хиляди и деветдесет/ лева вследствие на понесена от ищеца загуба, поради намаляване на личното му имущество вследствие на продажбата на описаното секвестируемо движимо имущество, невключено в масата на несъстоятелността като неоснователен.

            ОТХВЪРЛЯ иска предявен от К.И.Б., ЕГН **********,***, срещу „П.И.Б.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”С. К.”№**, с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД за сумата от 25 687 /двадесет и пет хиляди шестотин осемдесет и седем/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на личното му имущество, вследствие на обсебването и унищожаването на намиращото се в недвижимия имот движимо имущество и храна, както и умъртвяването на домашния му любимец, предаден за пазене от охранителна на ответника като неоснователен.

             ОТХВЪРЛЯ иска предявен от К.И.Б., ЕГН **********,***, срещу „П. И. Б.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”С. К.”№**, с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 100 000,00 /два милиона и сто хиляди лева/ лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на наложената му по искане на ответника принудителна административна мярка по чл.76, т.3 от Закона за българските документи за самоличност да не напуска пределите на Р България, продължила 7 години, като неоснователен.

 

            Решението подлежи на обжалване пред САС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

                   

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: