РЕШЕНИЕ№ 323
гр. П., 03.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- П., гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание
на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Минка Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Палова
Ели Каменова
при секретаря Катя Кентова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Е. Каменова въззивно гр. дело № 509 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 543 от 22.04.2019 г., постановено по
гражданско дело № 4106/2018 г. по описа на Районен съд - П., е уважен
предявеният от „АВР Брадърс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., район „Ю.“, ул. “Б.Б.“ № 68, ет. 2, представлявано от
управителя П. В. Р., срещу „Ади Транс 2010“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., ул. “Р.“ № 56, представлявано от управителя С.Д.К.,
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, като е признато за установено по
отношение на „АВР Брадърс“ ЕООД, че „Ади Транс 2010“ ЕООД дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 4918.00лв.,
/четири хиляди деветстотин и осемнадесет лева/, от която: 4800.00 лв.,
представляващи неплатена главница по Договор за наем на товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „АТЕГО“ ДК № .. РА, сключен между страните на 03.03.2017г. в
гр. П.; и 118.00 лева – лихва за забава, както следва: за периода 27.09.2017 г.
до 12.06.2018 г. – 64.00 лв., за периода 22.11.2017 г. до 12.06.2018 г. – 32.00
лв., за периода 12.01.2018 г. до 12.06.2018 г. – 6.00 лв., за периода
26.02.2018 г. до 12.06.2018 г. – 16.00лв.; за които суми е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №1843/16.08.2018 г. по ч. гр.дело
№2383/2018г. по описа на РС-П.. Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от дружеството – ответник „Ади Транс 2010“ ЕООД, чрез пълномощника адв. П.Г.
***, с която се иска отмяна на решението като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
Излагат се доводи за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд относно дължимостта на претендираната от ищеца сума. Не
се спори, че между страните е възникнало облигационно правоотношение и че
същите са се споразумели за месечна наемна ставка в размер на 800 лв. Твърди
се, че ответното дружество е плащало и в брой, което не било взети предвид от
съда. Сочи, че първоинстанционният съд не се е съобразил, че процесните фактури
са с издадени касови бележки, което се приемало от съдебната практика като
доказателство за извършено плащане. Твърди, че ответникът е изпълнил
задължението си по договора, поради което ищцовата претенция се явява
неоснователна.
Не представя доказателства. Не въвежда нови
доказателствени искания.
Претендира разноски пред първата и настоящата
инстанции.
Въззиваемата страна „АВР Брадърс“ ЕООД, чрез
пълномощника адв. Н.Д. ***, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подала отговор
на въззивната жалба, с който я оспорва, като поддържа, че обжалваното решение е
правилно и обосновано.
Изложени са съображения в подкрепа на изводите на
районния съд и срещу възраженията, изложени във въззивната жалба.
Прави искане за потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт.
Не ангажира нови доказателства. Не прави
доказателствени искания.
Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, разгледано по същество е правилно.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „АВР
Брадърс“ ЕООД, предявена срещу „АДИ ТРАНС 2010“ ЕООД, в която са съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във
вр. с чл. 79, ал.1 във вр. чл. 228 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД: за установяване, че дружеството
- отвентик дължи на дружеството - ищец следните суми: 4800 лв. – неплатена
главница по договор за наем на товарен автомобил, 64 лв. - обезщетение за
забава за периода от 27.09.2017 г. до 12.06.2018 г., 32 лв. - обезщетение за
забава за периода от 22.11.2017 г. до 12.06.2018 г., 6 лв. - обезщетение за
забава за периода от 12.01.2018 г. до 12.06.2018 г., 16 лв. - обезщетение за
забава за периода от 26.02.2018 г. до 12.06.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на заявлението в районен съд – 14.06.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за наем на
товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „Атего“ с рег. № РВ .. РА, дружеството
- ищец предоставило на ответното дружество описания товарен автомобил за
ползване срещу задължението да заплаща наемна цена в размер на 800 лв. месечно.
Твърди, че отвеникът не изпълнявал задълженията си по договора и не е изплатил
наемни вноски по издадените фактури: ДФ № **********/27.09.2017 г. сумата от 1
600 лв. за месеците август и септември 2017 г.; ДФ № 0000000271529/22.11..2017
г. сумата от 800 лв. за месец ноември 2017 г.; ДФ № **********/ 14.12..2017 г.
сумата от 800 лв. за месец декември 2017 г.; ДФ № **********/ 12.01.2018 г.
сумата от 400 лв., частично за месец януари 2018 г.; ДФ № **********/26.02.2018
г. сумата от 1 200 лв. частично за месец януари и февруари 2018 г., като общото
задължение възлизало на 4800 лв. Сочи, че в резултат на забавеното плащане са
се натрупали лихви в размер на 118 лв.
Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответното
дружество за погасяване на задълженията, "АВР Брадърс" ЕООД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК, по
което заявление била издадена заповед за изпълнение, като срещу нея ответникът
подал възражение в законоустановения срок.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор,
в който оспорва предявения иск. Сочи, че между страние действително има
подписан договор за наем на МПС, но твърди, че представените от ищеца фактури,
не са им били изпращани за плащане. Аргументира се, че търовските дружества
извършват плащания само срещу насрещно издадена и надлежно получена фактура.
Твърди, че многократно е настоявал пред ищеца да му изпрати фактурите, за да
може да се разплати, но не ги получил.
Сочи, че
ищцовото дружество е отказвало да получава дължимите наемни вноски по банков
път, отказало е да предостави банкова сметка, ***т. Моли за отхвърляне на
исковата претенция, ангажира писмени доказателства.
С допълнително
становище във връзка с отговора на исковата молба, дружеството – ищец е
посочило, че в договора не били посочени изрични условия за разплащане между
страните, което предполагало да се спазват общите условия за разплащане, а
именно по банкови сметки. Сочи, че между страните са водени преговори за
разплащане, но ответникът не е пристъпвал към такова. Оспорва твърдението му,
че не е разполагал с банковите сметки на ищеца, тъй като в издадените фактури
била посочена банкова сметка. ***, че ответникът е отказвал да приеме
фактурите. Оспорва представените от ответника вносни бележки, тъй като в тях
като подател на сумите се сочело лицето Д.К., а не дружеството – наемател, не
били записани и основанията за плащане.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 2383/2018
г. по описа на Районен съд - П. се установява, че на основание чл. 410 от ГПК,
съдът е издал Заповед № 1843 за изпълнение на парично задължение от 16.08.2018 г.,
съгласно която е разпоредил длъжникът „Ади Транс“ ЕООД да заплати на кредитора
"АВР Брадърс" ЕООД следните суми: 4800 лв. – неплатена главница по
договор за наем на товарен автомобил, 64 лв. - обезщетение за забава за периода
от 27.09.2017 г. до 12.06.2018 г., 32 лв. - обезщетение за забава за периода от
22.11.2017 г. до 12.06.2018 г., 6 лв. - обезщетение за забава за периода от
12.01.2018 г. до 12.06.2018 г., 16 лв. - обезщетение за забава за периода от
26.02.2018 г. до 12.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на заявлението в районен съд – 14.06.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението.
По делото е постъпило възражение от длъжника. С
разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителят
е предявил иск.
От представения по делото договор за наем
на МПС от 03.03.2017 г. се установява, че съгласно същия „АВР Брадърс“ ЕООД, в
качеството му на наемодател, е предоставило на „Ади Транс“ ЕООД - наемател за
временно ползване моторно превозно средство – товарен автомобил Мерцедес Атего
с рег. № РВ РА и номер на рама – WDB, срещу задължение на послендия за заплащане на наемна
цена в размер на 800 лв. месечно, дължима от десето до петнадесето число на
месеца. Договорът е сключен за срок от 1 година.
Видно е от представеното копие на
свидетелство за регистрация част, че ищцовото дружество е собственик на
процесния автомобил – Мерцедес Атего с рег. № РВРА.
По делото са приложени 5 бр. фактури,
издадени от ищцовото дружество - ДФ № **********/27.09.2017 г. за сумата от 1
600 лв. за месеците август и септември 2017 г.; ДФ № 0000000271529/22.11.2017
г. за сумата от 800 лв. за месец ноември 2017 г.; ДФ № **********/ 14.12.2017
г. за сумата от 800 лв. за месец декември 2017 г. ; ДФ № **********/ 12.01.2018
г. за сумата от 400 лв., частично за месец януари 2018 г.; ДФ №
**********/26.02.2018 г. за сумата от 1 200 лв. частично за месец януари и
февруари 2018 г., като към всяка от фактурите има прикрепен касов бон. В
наименование на стоката/услугата е посочено „плащане по договор за наем на МПС“
и съответния месец, а в начин на плащане е посочено „в брой“. В първата
инстанция, в проведено на 22.03.2019г. открито съдебно заседание по делото, районният
съд е извършил сравнение между представените в заседанието оригинали на
фактурите и приетите официално заверени преписи, като е констатирал, че е
налице пълна идентичност между същите, вкл. и по отншение на касовите бонове, приложени
към всяка една от фактурите.
По делото са приети и представени от
ответното дружество писмени доказателства – 6 бр. разписки за прием на паричен
превод, издадени от Еконт, на които за получател е посочен П.В.Р.. На 3 бр. от
разписките за подател е посочен – Д.А.К. – „Ади Транс 2010“ ЕООД, а на
останалите 3 бр. за подател фигурура единствено Д.А.К.. На представените
разписки липва посочване на основание или допълнителна информация, свързана с
паричния превод. Ответникът е приложил и разходен касов ордер № 1 от 17.10.2017
г., издаден от ответното дружество, като е посочена сума от 670 лв.,
представляваща частична вноска за лизинг на камион РВ .. РА. На мястото на
съставил е изписано името С. К., а на мястото на получил сумата е поставен
подпис, но не е изписано име на получател.
Изслушана е съдебно - счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че процесните фактури не са
били осчетоводени в счетоводството на ищеца, същите не са били отразени в
баланса на дружеството и по тези фактури няма постъпили плащания. Фактурите не
са били осчетоводени в счетоводството на ответника. Същите не са били предадени
и не са получени от ответното дружество. В открито съдебно заседание пред
първата инстанция вещото лице е заявило, че тъй като към фактурите има касови
бонове, същите е следвало да бъдат осчеотоводени в ищцовото дружество
независимо дали са платени или не. А ако дружеството е регистрирано по ДДС
фактурите следвало да бъдат включени и в дневниците за продажба. Вещото лице е
посочило също, че в момента на издаване на касовия бон означава, че плащането е
получено съгласно Наредба № 8 за касовите апарати, като оригиналът на фактурата
заедно с касовия бон следва да бъде предоставен на другата страна, в случая на
ответника.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достига до
следните правни изводи:
Налице е
пълен идентитет между страните и предмета по предявените от настоящата
въззиваема страна установителни искове в обжалваната им част и вземанията, за
които е издадена Заповед № 1843 от 16.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2383/2018 г. по описа на Районен съд - П..
От страна на длъжника по това дело, „Ади
Транс 2010“ ЕООД, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение, с оглед на което
за ищеца е налице правен интерес от завеждането на настоящите претенции, като
исковата молба е подадена в съда в преклузивния едномесечен срок по чл. 415,
ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за
наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
За основателността на иска по чл. 422 от ГПК в тежест на дружеството - ищец е при условията на пълно и главно доказване
да установи, че между него и ответното дружество са съществували валидни
облигационни правоотношения по договор за наем на МПС, по които наемодателят е
изпълнил задължението си да предостави за ползване товарен автомобил Мерцедес
Атего с рег. № РВ .. РА при условията, предвидени в договора.
Основно задължение на наемателя на основание чл. 228 от ЗЗД е да плати
определена цена за ползването на вещта. По правилата за разпределянето на
доказателствената тежест в гражданския процес изпълнението на правните
задължения следва да се установи от страната, която навежда този положителен
факт – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно доказване.
Не се спори
между страните, а е видно и от ангажираните в производството доказателства, че
между същите е бил налице договор за наем на товарен автомобил Мерцедес Атего с
рег. № РВ .. РА и номер на рама – WDB с наемна цена – 800 лв. месечно. Ищцовото
дружество е изпълнило задължението си, като е предоставило на ответника
процесния автомобил за ползване, което обстоятелство не се оспорва от ответното
дружество и което аргументира за решаващия състав извода, че по
правоотношението, възникнало от договора за наем, ищецът е изпълнил задълженията
си и в тежест на ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на наемната
цена за периода на действие на договора.
Установява се
по делото, че дружеството – ищец е издало 5 бр. фактури - ДФ № **********/27.09.2017 г. за сумата от 1 600 лв.
за месеците август и септември 2017 г.; ДФ № 0000000271529/22.11.2017 г. за
сумата от 800 лв. за месец ноември 2017 г.; ДФ № **********/ 14.12.2017 г. за
сумата от 800 лв. за месец декември 2017 г. ; ДФ № **********/ 12.01.2018 г. за
сумата от 400 лв., частично за месец януари 2018 г.; ДФ № **********/26.02.2018
г. за сумата от 1 200 лв. частично за месец януари и февруари 2018 г., като към
всяка от фактурите има прикрепен касов бон. Вещото лице е посочило в заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, че по така издадените фактури няма постъпили плащания,
същите не са осчетоводени в счетоводството на ищеца, нито са отразени в баланса
на дружеството. Фактурите не са осчетоводени и в счетоводството на ответника,
нито са предадени и получени в дружеството на ответника. В съдебно заседание
вещото лице е разсъждавало, че щом има касов бон, услугата или доставката е
платена в брой, като е посочило още, че оригиналът на фактурата с касовия бон
трябва да бъде предоставена на ответника. Настоящият съдебен състав намира, че само по себе си обстоятелството,
че към фактурите има прикрепени касови бонове, не може да се приеме като
категорично доказателство за извършено плащане от страна на ответника, като
същото следва да бъде съпоставено и ценено наред с останалия доказателствен
материал по делото. В Решение № 81 от 31.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 675/2009
г., II т. о., ТК, е посочено, че издаването на фискална касова бележка заедно с фактурата преди предаване
на стоката и преди плащане на цената не доказва плащане на сумата, ако
фискалният бон не е предаден от продавача на купувача. Разпоредбата на чл. 77 от ЗЗД предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора
разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и
добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. В процесния случай
фактурите са представени от ищеца, като в отговора на исковата молба ответното
дружество е заявило, че фактурите не са му били изпращани или предадени. В
процесния случай обстоятелството, че към фактурите има издаден касов бон не може
да послужи като доказателство за плащане на наемната цена.
Не
може да бъде споделен и доводът на ответника, изложен във въззивната жалба, че
след като не е надлежно връчена фактурата, не се дължи плащане, като още повече
ответното дружество не е ангажирало доказателства, с които да подкрепи
твърдението си, че многократно е настоявало пред ищеца да му изпрати фактурите.
Задължението на ответника за заплащане на наемната цена е възникнало по силата
на сключения между страните договор за наем и не е обусловено от връчването или
не на фактура. При спазване на принципа за добросъвестност при изпълнение на
договорните задължения, ответникът, след като е знаел точния размер на
задължението си и срока, в който следва да го заплати, е могъл да погасява
задължението си, независимо, че не са му били изпратени издадените от ищеца
фактури. При евентуална забава от страна на ищеца да получи заплащане, каквато
в случая не се и твърди, ответникът е могъл да се освободи от задължението си,
като остави за пазене в банка парите, дължими за наем, и без да е нужно
разрешение на съда в съответствие с разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът е представил писмени
доказателства - 6 бр. разписки за
прием на паричен превод на различна стойност,
издадени от Еконт. Ищецът
е оспорил, че сумите по тези разписки, са били предназначени за погасяване на
задължения по сключения между страните договор за наем. Доколкото от самите
разписки не може да се извлече основанието за паричните преводи и при
съобразяване на обстоятелството, че ответникът не е ангажирал допълнителни
доказателства в тази насока, районният съд правилно е достигнал до извода, че
разписките не биха могли да послужат като доказателство за погасяване на
задълженията по процесния договор за наем.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ответникът следваше да ангажира доказателства за
погасяване от негова страна на вмененото му задължение по съглашението. Такива
не бяха ангажирани. Ето защо, предявеният иск е основателен и следва да се
уважи в пълен размер.
С оглед основателността на главния иск, основателна
се явява и претендираната лихва за забава в общ размер на 118.00 лв, както
следва: за периода 27.09.2017 г. до 12.06.2018 г. – 64.00 лв., за периода
22.11.2017 г. до 12.06.2018 г. – 32.00 лв., за периода 12.01.2018 г. до
12.06.2018 г. – 6.00 лв., за периода 26.02.2018 г. до 12.06.2018 г. – 16.00лв.,
доколкото се касае до неизпълнение на
парично задължение (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
Доколкото правният извод, до който
въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на основание чл. 271, ал. 1,
изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна
инстанция, въззиваемият има право на съдебни разноски за въззивната инстанция
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на сумата от 200 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
С оглед размера на исковата претенция, на осн. чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Така мотивиран, Окръжен съд – П.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 543 от 22.04.2019 г.,
постановено по гр. дело № 4106/2018 г. по описа на Районен съд – П..
ОСЪЖДА
„Ади Транс 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „Р.“ № , представлявано от управителя С.К., да заплати на „АВР Брадърс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.Б.“ № ,
ет. , представлявано от управителя П. ВР., разноски по делото в размер на 200
лв.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.