РЕШЕНИЕ
№ 1301
Велико Търново, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - II състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
При секретар П. И. като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ административно дело № 20247060700851 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано е по подадена жалба на адв. Цв. Д., в качеството й на пълномощник на А. Н. Л.-Х. от гр. В. Търново и Н. А. Н. от [населено място], обл. В. Търново, срещу Решение №1012-04-73#1/09.10.2024г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което решение е отхвърлена жалбата им срещу Разпореждане №РО-5-04-*********/19.08.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново. Жалбоподателите твърдят, че неправилно с обжалваното решение е отхвърлена жалбата им срещу разпореждането, с което са задължени солидарно да внесат сума по ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01353398/17.05.2023г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново в общ размер на 7 156,25 лв., от които главница в размер на 5 656,29 лв. и лихви от 1 490,96 лв. Считат, че изводите на административния орган са в противоречие с разпоредбите на КСО, при липса на доказателства за наличие на вина у жалбоподателите, като членове на ТЕЛК за неправилно изплащане на социална пенсия за инвалидност. Допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си пълномощникът на жалбоподателите излага в писмена защита. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмена защита. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв.
Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Между страните не е спорно, че с Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с №0989 от заседание №138/09.09.2021г.на М. А. А. е била определена трайна намалена работоспособност/ТНР/ 78% със срок на определената ТНР от 3 години и дата на инвалидизиране 30.07.2020г./стр. 78 от делото/. Това ЕР на ТЕЛК е било обжалване от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК, като с ЕР №2041 от заседание №218/29.11.2021г. НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични болести и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. С ново ЕР №0684 от заседание №185/13.12.2022г. на друг състав на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД на М. А. е определена трайна намалена работоспособност 60% със срок от 3 години и дата на инвалидизиране 30.07.2020г.
Това решение на ТЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбоподателите са били членове на ТЕЛК, постановила отмененото експертно решение.
На М. А. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с Разпореждане №**********/08.10.2021г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново размер на 148,71 лв.
След постановяване на решението на НЕЛК с Разпореждане №1011-04-193#1/13.01.2022г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново изплащането на пенсията на А. е било спряно.
Въз основа на новата оценка на работоспособността, дадена с ЕР на ТЕЛК №0684 от заседание №185/13.12.2022г. посредством Разпореждане №2151-04-322#1/02.02.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново личната социална пенсия за инвалидност е прекратена.
С Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с №91000 от заседание №215/12.11.2021г.на К. Б. К. е била определена трайна намалена работоспособност 80% със срок от 3 г. и дата на инвалидизиране 03.09.2011г./стр. 95 от делото/. Това ЕР на ТЕЛК е било обжалване от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК, като с ЕР №90209 от заседание №020/22.03.2022г. НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. С ново ЕР №91663 от заседание №199/19.10.2022г. на друг състав на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД на К. К. е определена трайна намалена работоспособност 50% със срок от 3 години и дата на инвалидизиране 03.09.2011г.
По повод на отправено искане от ТП на НОИ – В. Търново до ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД е било поправена допусната очевидна фактическа грешка в посоченото ЕР, като е постановено ЕР №920232 от заседание №234/07.12.2022г., като определената ТНР се запазва в посочения размер от 50%.
Това решение на ТЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбоподателите са били членове на ТЕЛК, постановила отмененото първо експертно решение.
На К. К. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с Разпореждане №**********/22.12.2021г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново в минимален размер. При обжалване на ЕР на ТЕЛК отпускането на пенсията е било спряно с Разпореждане №1011-04-2469#1/17.05.2022г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, а въз основа на новата оценка на работоспособността, дадена с ЕР на ТЕЛК №91663 от заседание №199/19.10.2022г., с Разпореждане №2151-04-393#1/09.02.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново изплащането на лична социална пенсия за инвалидност на К. е прекратено.
С Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с №2440 от заседание №198/26.11.2018г. на М. Й. Д. е била определена трайна намалена работоспособност 50% със срок от 3г. и дата на инвалидизиране 13.09.2013г./стр. 116 от делото/. Това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК, като с ЕР №0711 от заседание №086/17.05.2019г. НЕЛК, специализиран състав по неврни и очни болести е отменено решението на ТЕЛК и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. С ново ЕР №0592 от заседание №155/19.10.2022г. на друг състав на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД на М. Д. е определена трайна намалена работоспособност 30% със срок от 3 години и дата на инвалидизиране 13.09.2013г.
Това решение на ТЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбоподателите са били членове на ТЕЛК, постановила отмененото експертно решение.
На М. Д. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с Разпореждане №**********/04.01.2019г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново в минимален размер. При обжалване на ЕР на ТЕЛК отпускането на пенсията е било спряно с Разпореждане №2112-04-889#15/25.09.2019г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, а въз основа на новата оценка на работоспособността, дадена с ЕР на ТЕЛК №0592 от заседание №155/19.10.2022г., с Разпореждане №2112-04-889#17/05.01.2023г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново изплащането на лична социална пенсия за инвалидност на М. Д. е прекратено.
С Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с №90206 от заседание №82/29.04.2021г. на Н. И. М. е била определена трайна намалена работоспособност 76% със срок от 3г. и дата на инвалидизиране 22.07.2015г./стр. 133 от делото/. Това ЕР на ТЕЛК е било обжалване от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК, като с ЕР №90159 от заседание №039/03.08.2021г. НЕЛК, специализиран състав по нервни, очни и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. С ново ЕР №91755 от заседание №206/28.10.2022г. на друг състав на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД на Н. М. е определена трайна намалена работоспособност 50% със срок от 3 години и дата на инвалидизиране 22.07.2015г.
Това решение на ТЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбоподателите са били членове на ТЕЛК, постановила отмененото експертно решение.
На Н. М. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с Разпореждане №**********/04.06.2022г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново в минимален размер. При обжалване на ЕР на ТЕЛК отпускането на пенсията е било спряно с Разпореждане №1011-04-3516#1/26.08.2021г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, а въз основа на новата оценка на работоспособността, дадена с ЕР на ТЕЛК №91755 от заседание №206/28.10.2022г., с Разпореждане №2151-04-4844#1/26.01.2023г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново изплащането на лична социална пенсия за инвалидност на Н. М. е прекратено.
С Експертно решение на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с №0182 от заседание №013/21.01.2019г. на М. В. Д. е била определена трайна намалена работоспособност 50% със срок от 3г. и дата на инвалидизиране 01.12.2015г./стр. 152 от делото/. Това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК, като с ЕР №0625 от заседание №028/21.01.2019г. НЕЛК, специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. С ново ЕР №0685 от заседание №185/31.12.2022г. на друг състав на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД на М. Д. не е определена ТНР, а лицето е признато за работоспособно.
Това решение на ТЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбоподателите са били членове на ТЕЛК, постановила отмененото експертно решение.
На М. Д. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с Разпореждане №**********/20.02.2019г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново в минимален размер. При обжалване на ЕР на ТЕЛК отпускането на пенсията е било спряно с Разпореждане №1011-04-4892#1/13.12.2019г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, а въз основа на новата оценка на работоспособността, дадена с ЕР на ТЕЛК ЕР №0685 от заседание №185/31.12.2022г., с Разпореждане №1011-04-776#1/23.02.2023г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново изплащането на лична социална пенсия за инвалидност на М. Д. е прекратено.
Със Заповед №ЗР-5-04-01352521/16.05.2023г. на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново/стр. 34 и сл. от делото/ на основание чл. 107 от КСО е възложена частична ревизия по разходите на ДОО за отменени актове на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, връчена на жалбоподателите. След приключване на ревизията е издаден ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01353398/17.05.2023г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново/стр. 23 и сл. от делото/, с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от 7 156,25 лв./главница и лихви/, представляваща сумарно стойността от неправилно отпуснатите социални пенсии за инвалидност на лицата М. А. А., К. Б. К., М. Й. Д., Н. И. М. и М. В. Д..
Впоследствие е издадено и Разпореждане №РО-5-04-*********/19.08.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО на жалбоподателите е разпоредено да възстановят солидарно сумата по акта за начет.
Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, който е издал обжалваното решение, с което е била отхвърлена жалбата на А. Н. Л.-Х. и Н. А. Н. срещу разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново.
Това решение на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново е връчено на пълномощника на двамата жалбоподатели адв. Д., като в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО е подадена жалба срещу него до Административен съд – В. Търново.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е подадена от лигитимирани лица, адресати на оспорвания административен акт, при спазване на срока за обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С оспорваното решение ръководителят на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата на А. Н. Л.-Х. и Н. А. Н. срещу Разпореждане №РО-5-04-*********/19.08.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което жалбоподателите са задължени солидарно да внесат сума по ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01353398/17.05.2023г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново.
Ответникът е приел, че след като с ЕР на НЕЛК са били отменени ЕР на ТЕЛК, постановени от жалбоподателите, в частта за определен процент определена намалена работоспособност и като краен резултат от производствата, с влезли в сила актове на органите на медицинската експертиза са определени други проценти ТНР, съгласно които освидетелстваните лица нямат право на социална пенсия за инвалидност или респ. имат право на такава в по-малък размер, вредите от изплащането на тези пенсии следва да бъдат възстановени в бюджета на ДОО от двамата жалбоподатели.
Така направените изводи настоящият състав на АСВТ намира за правилни.
Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО, Административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК.
Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство доказателства.
Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и на законовите разпоредби.
По делото не е налице спор относно фактите, установени в хода на административното производство. Спорният въпрос се свежда да това дали след като постановеното от жалбоподателите, в качеството им на членове на ТЕЛК, експертно решение е отменено от НЕЛК и е определен друг процент на намалена работоспособност, като при това положение на освидетелстваното лице не се следва социална пенсия за инвалидност, следва членовете на ТЕЛК, в случая жалбоподателите, да възстановят вредите, причинени на бюджета на ДОО по реда на чл. 110, ал.1 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/ експертизата на трайно намалената работоспособност/ТНР/ включва определянето на обстоятелствата от т., т. 1-9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т., т. 1- 5.
Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Съответно приложение тук следва да намерят основни постулати, свързани с този институт по ЗЗД. Този вид отговорност е обективна /безвиновна отговорност/, възниква по силата на изрична правна норма на специалния закон и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането й в конкретния случай изисква да бъде доказано следното: 1. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания; 2. отменен акт на медицинската експертиза; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно, т. е. тримата лекари от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници.
Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Под "нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза" следва да разбира извършени нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки. Поради това не всяко отменено решение на ТЕЛК е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Това е така, тъй като членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това им е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние.
Когато членовете на ТЕЛК/НЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинска документация, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, извели са изводи в разрез с правилата на медицинската логика и технология за оценка на ТНР и когато не са спазени административнопроизводствени правила по отношение форма и съдържание на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаване на решението. Тези нарушения обаче следва да бъдат точно установени и посочени от контролните органи, което е пряко свързано със защита на интересите и правата на членовете на ТЕЛК при реализиране отговорността им по реда на чл. 110 от КСО.
В конкретния случай в ЕР на НЕЛК, с които са били отменени постановените от жалбоподателите, в качеството им на членове на ТЕЛК решения, изрично се посочва, че дадените оценки на неработоспособността по посочените по-горе 5 бр. лица е необоснована, тъй като не почива на данните от медицинската документация.
Така напр. с ЕР №2041 от заседание №218/29.11.2021г. НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични болести и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК, с което М. А. А. е била определена трайна ТНР 78% със срок на определената ТНР от 3 години и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. В ЕР на НЕЛК изрично е посочено, че дадената оценка на ортопедичния статус е неаргументирана, като са дадени указания по реда на чл. 51, т. 3 от НМЕ за отстраняване на допуснатите пропуски и неточности, изясняване на ортопедичния статус и мотивиране на оценката на базата на медицинските документи в медицинското експертно досие/МЕД/ - вж. стр. 81 от делото.
В ЕР №90209 от заседание №020/22.03.2022г. НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, с което е отменено решението на ТЕЛК за определяне на К. Б. К. на ТНР 80% със срок от 3 г. и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване на е прието, че в МЕД няма данни за рецидив на метастази на онкологичното заболяване и дата на установената ремисия, като не е спазена отправната точка за оценка на заболяването; допълнено е, че дадената оценка е немотивирана и неаргументирана, като съществено са нарушени изискванията по чл. 62 от НМЕ/ПМС 87/05.05.2010г., обн. ДВ бр. 36/14.05.2010г., отм./ - вж. стр. 99 и сл. от делото.
С ЕР №0711 от заседание №086/17.05.2019г. НЕЛК, специализиран състав по неврни и очни болести е отменено решението на ТЕЛК и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване на М. Д.. Тук съставът на НЕЛК е приел, че с отмененото ЕР на ТЕЛК не е достатъчно мотивирана оценката, тъй като няма в МЕД медицински документи, обективиращи хроничното заболяване, провежданото лечение и неговият ефект; дадени са указания при повторното освидетелстване да се изискат и приложат всички медицински документи и да се прецизира статуса на пациента/стр. 120 и сл. от делото/.
С ЕР №90159 от заседание №039/03.08.2021г. НЕЛК, специализиран състав по нервни, очни и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване на Н. М.. По отношение на отмененото ЕР на ТЕЛК съставът на НЕЛК е приел, че оценката е извършена въз основа на непълни данни и при липса да достатъчно медицински документи; дадени са указания за преразглеждане състоянието на пациента по отношение на сърдечно-съдовото заболяване и евентуално настаняване за изследване и лечение с кардиологично отделение, както и ме не са представени очни изследвания/стр. 137 и сл. от делото/.
С ЕР №0625 от заседание №028/21.01.2019г. НЕЛК, специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК и преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване на М. В. Д.. Тук съставът на НЕЛК е приел, че с отмененото ЕР на ТЕЛК е дадена немотивирана оценка на ТНР. Посочено е, че в МЕД няма документи за клиничното и параклиничното проследяване на бъбреците. Дадени са указания за прецизиране състоянието на тези органи с допълнителни изследвания и консултации, които при необходимост да се извършат в специализирано отделение по нефрология/стр. 156 и сл. от делото/. Тук заслужава да се посочи, че след извършеното преосвидетелстването на лицето изобщо не е определена НТР.
Мотивите на органите на медицинската експертиза, заявени ясно и по категоричен начин в решенията на НЕЛК сочат, че отменените решения на ТЕЛК са постановени в нарушение на правилата за освидетелстване на лицата и определяне на неработоспособност, които нарушения ако не бяха допуснати, крайният извод на експертизата би бил различен – лицата не биха били с висок процент ТНР/или изобщо с ТНР/, който да им дава право на лична социална пенсия.
Съдът не може в настоящото производство да извършва преценка на констатациите, дадени в ЕР на НЕЛК и да подлага под съмнение направената оценка на работоспособността, респ. да приема други критерии и да обосновава други отправни точки за оценка на ТНР.
За неоснователни настоящият състав намира направените възражения за липса на изрично посочване на допуснати нарушения, липса на конкретика по отношение на взетото решение от ТЕЛК и допуснатата щета за бюджета на ДОО. В представеният анализ към съставения ревизионен акт за начет се съдържат фактическите констатации на ревизиращия орган, където е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 62 от НМЕ досежно вида и начина на определянето на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност, като за виновни са приети действията на лекарите, членове на ТЕЛК, които са определили необосновано според ЕР на НЕЛК по-висок процент ТНР. Съставеният анализ представлява неразделна част от ревизионния акт за начет, съгласно чл. 23, ал. 2, т. 2 от Инструкция №1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт/обн. ДВ бр. 28/2015г./, издадена от управителя на НОИ въз основа на законовата делегация по чл. 108, ал. 3 от КСО, като има ролята на мотиви към този акт. Неразделна част от ревизионния акт за начет е и справката за неправомерно изплатени пенсии на лицата М. А. А., К. Б. К., М. Й. Д., Н. И. М. и М. В. Д., въз основа на отменените решения на ТЕЛК, като размерът на начета, сбор от тези пенсии не се оспорва изрично.
Налице е и причинно следствена връзка между отменените ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД и неправилно изплатените пенсии въз основа на установения процент неработоспособност, поради което обосновано административният орган е приел, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК. Това е така, тъй като ако процентът на ТНР беше определен съобразно критериите по НМЕ, както е посочено в ЕР на НЕЛК, то не биха били налице предпоставките по чл. 90а, ал. 1 от КСО по отношение на освидетелстваните лица, като последните не биха имали право на социална пенсия за инвалидност и такава не би им била отпусната, респ. не биха я получавали в първоначално определения размер.
Не е аргумент в подкрепа на твърденията на жалбоподателите действието на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. Съгласно тази разпоредба ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В конкретния случай е процедирано съобразно изискванията на цитираната разпоредба, като на освидетелствените лица са били отпусната пенсии за инвалидност. До това обаче не би се стигнало, ако процентът на ТНР бе определен в размерите, посочени в ЕР на НЕЛК или последващите решения на друг състав на ТЕЛК, респ. не би имало щета за бюджета на ДОО, която да бъде възстановявана по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО.
По изложените съображения, обжалването решение на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №РО-5-04-*********/19.08.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът присъжда разноски в полза на ответната страна в размер от 150 лв., в рамките на определения в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ПМС №4/06.01.2006г., приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на А. Н. Л.-Х. от гр. В. Търново и Н. А. Н. от [населено място], обл. В. Търново, срещу Решение №1012-04-73#1/09.10.2024г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което решение е отхвърлена жалбата им срещу Разпореждане №РО-5-04-*********/19.08.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново.
ОСЪЖДА А. Н. Л.-Х. от гр. В. Търново, [улица], ет. 6, ап. 23, [ЕГН] и Н. А. Н. от [населено място], обл. В. Търново, [улица], [ЕГН] да заплатят на ТП на НОИ – В. Търново разноски по делото в размер на 150/сто и петдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: | |