РЕШЕНИЕ    № 1985

 

гр. Бургас, 12.10.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесети година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 5571/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ......................., със седалище гр. С., с която претендира приемане за установено, че ответникът И.К.Д.,***, му дължи следните суми: 703,76 лева – главница по Договор за потребителски кредит № *********/13.01.2015 год., 81,43 лева – договорна лихва за периода 07.04.-26.11.2015 год., 267,67 лева – договорни такси за оценка на досие и за услуга „Кредит у дома“ за периода 07.04.-26.11.2015 год., и 68,60 лева – обезщетение за забава за периода 08.04.2015-19.04.2018 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 04.05.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 1619/08.05.2018 год. по ч. гр. д. № 3245/2018 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ответникът оспорва исковете; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Ищецът твърди, че е изправна страна-кредитор, на основание Договор за потребителски кредит № ...................../.................... год., сключен между ответника И.Д. и „Провидент Файненшъл България“ ООД, за сумата от 750 лева, с дължимост на възнаградителна лихва, както и на такси за оценка на досие и за предоставяне на услуга „Кредит у дома“ – общо 474,60 лева. Според клаузите на договора, общото задължение на И.Д. възлиза на 1327,05 лева и тази сума следва да бъде върната на кредитора на 45 седмични вноски, до 26.11.2015 год. Според направеното от ищеца признание, ответникът е извършил частични плащания по договора. Вземанията по договора за кредит са били предмет на цесионен договор от 21.03.2016 год., сключен между заемодателя и ищеца, с Приложение № 1 към него. По делото няма доказателства приложеното към исковата молба писменото уведомление по чл. 99, ЗЗД до длъжника да му е било надлежно връчено преди подаване на заявлението по чл. 410, ГПК.

За заплащането на процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1619/08.05.2018 год. по ч. гр. д. № 3245/2018 год. на БсРС, срещу която е подадено възражение по чл. 414, ГПК.

По делото е изготвено експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице е установило факта на извършени от ответника частични плащания, отразени в счетоводството на ищеца; посочени са размерите на непогасените вземания по договора.

В писмения си отговор по делото ответникът оспорва претенциите с твърдения, че не е уведомена за цесията, не е получила услугата „Кредит у дома“ и кредиторът не е спазил императивните изисквания на чл. 34а, т. 3 от ЗЗЛД.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира исковете за доказани по основание. По делото не се спори, че ответникът е легитимиран като длъжник, на основание процесния договор за паричен кредит от 13.01.2015 год., неоспорен по автентичност. За ответника Д. е възникнало паричното задължение за връщане на договорените суми – главница, възнаградителна лихва и договорни такси, на основание действителен договор за кредит. Легитимацията на ищеца като кредитор на ответника произтича от същия договор за кредит, в който той е встъпил като страна на основание валиден цесионен договор, с писменото приложение към него. Уведомяването на длъжника по см. на чл. 99, ал. 3, ЗЗД е извършено надлежно в хода на настоящото исково производство, с връчване на писменото уведомление – л. 18 по описа му. Вземанията по договора за кредит са станали изискуеми поради изтичане срока му на действие на 26.11.2015 год., предхождаща подаване на заявлението по чл. 410, ГПК.

Възражението на ответника за неспазване изисквания на ЗЗЛД няма отношение към валидното сключване на договора, поради което и не е относимо към срочното и надлежно погасяване на паричните задължения по договора за кредит.

При определяне размера на вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за забава съдът основава решението си на изготвеното експертно заключение, в което са взети предвид извършените от длъжника частични плащания. Ответникът не е представил доказателства за погасяване на остатъчните си задължения с плащане или с друг способ, поради което исковете са основателни. По отношение главницата и договорната лихва исковете са частично доказани по размер – за 595 лева и 81,04 лева, съобразно експертното заключение, поради което следва да бъдат частично уважени. По отношение обезщетението за забава искът е доказан изцяло по размер, поради което следва да бъде уважен.

Съдът намира за неоснователен иска за договорни такси от 267,67 лева. Тази сума представлява сборен неплатен остатък от вземанията за такса за оценка на досие и за услуга „Кредит у дома“. Ищецът не е провел доказване на факта, че е предоставил на контрахента си посочената услуга, за да опровергае твърдения от ответника отрицателен факт – няма данни, че кредитът е предоставен в брой по местоживеенето на длъжника, или че от същото място са събирани погасителни вноски (чл. 25 от договора). По отношение таксата за оценка на досие съдът намира, че няма данни за съдържанието на насрещната престация на ищеца, а и събирането й противоречи на императива на чл. 10а, ал. 2, ЗПК, поради което тази договорна клауза е нищожна.

Частичната основателност на исковете налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските от 75 лева, направени в заповедното производство (сбор от 25 лева – държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение). В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодните разноски, направени в исковия процес: 125 лева – доплатена държавна такса, 150 лева – депозит за вещо лице, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо 375 лева (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че И.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление гр. С., Район Л., ул. Х.И. № ......, следните суми: 595 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ................/.......... год., 81,04 лева – договорна лихва за периода 07.04.-26.11.2015 год., и 68,60 лева – обезщетение за забава за периода 08.04.2015-19.04.2018 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 04.05.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 1619/08.05.2018 год. по ч. гр. д. № 3245/2018 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ като неоснователни главния иск, за горницата му над 585 лева до 703,76 лева и акцесорния иск за законна лихва върху тази горница, начиная от 04.05.2018 год. до окончателното й изплащане; иска за договорна лихва, за горницата му над 81,04 лева до 81,43 лева, както и иска за сумата от 267,67 лева – договорни такси за оценка на досие и за услуга „Кредит у дома“ за периода 07.04.-26.11.2015 год.

 

ОСЪЖДА И.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление гр. С., Район Л., ул. Х.И. № ......, деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 3245/2018 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА И.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление гр. С., Район Л., ул. Х. И. № ......, деловодни разноски в размер от 375 лева, направени по гр. д. № 5571/2018 год. на БсРС.

 

Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

 

Вярно с оригинала

Ж. С.