Р А З П О Р Е Ж Д А Н
Е
№ 451
гр.Враца,
19.04.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, в закрито
заседание на 19.04.2022 г. през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
като разгледа адм. дело № 200/2022 г. по описа на АС-Враца и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 - 178 от Административно -процесуалния кодекс /АПК/ във
вр. с чл. 277 във вр. с 276 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано по ИСКОВА
МОЛБА от 30.03.2022г., вх. №
1056/04.04.2022г. на ** К.Д.И.,*** с искане да се отмени резолюция на Началника
на З. – *** върху негова Молба-Съобщение вх. № М-1467/15.03.2022г. и да бъде
осъдена администрацията на З.-*** да преустанови удръжки от пощенските записи.
Иска се от молителя К.Д.И.,
прекратяване на
неправомерно според него удържане на суми от пощенските записи, които
получава от Д.
К. И., в изпълнение на Договор за ***.
Молбата съдържа искане за освобождаване от заплащане на държавна такса
и искане за осигуряване на безплатна адвокатска защита по делото.
От страна на ответника – Началника на З. *** е постъпило писмено
становище с доказателства, с писмо вх. № 1232/19.04.2022г. Становището е, че
молбата е недопустима и неоснователна, за което са изложени подробни доводи и
съображения.
По молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса и искане за
осигуряване на безплатна адвокатска защита по делото на молителя ** К.Д.И.,
съдът намира следното:
Предвид представените
доказателства – ДЕКЛАРАЦИЯ от лицето и СПРАВКА за приходите на лицето от З. – ***,
настоящият състав на АдмС-Враца счита, че са налице основания за освобождаване
на молителя от внасяне на държавна такса в настоящето производство.
По молбата за
предоставяне на правна помощ: Закона за правната
помощ /ЗПП/ ясно разграничава правната помощ, изразяваща се в подготовка на
документи за завеждане на дело, от тази, изразяваща се в процесуално
представителство. Съгласно 23 ал.1 от ЗПП правна помощ под формата на
процесуално представителство се предоставя в случаите, при които по силата на
закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или
представителство. Според ал. 2 на чл. 23 от ЗПП правна помощ се предоставя и когато страната по
гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има
такъв и интересите на правосъдието изискват това.
Като взе предвид цитираните текстове на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗПП съдът намира, че в настоящият случай не се
предвижда по силата на закон задължителна адвокатска защита. Приложими са
разпоредбите на чл. 23, ал. 2 ЗПП, които включват предпоставките - 1. страната по
дело да не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв
и 2. интересите на правосъдието изискват това.
В случая лицето ** К.Д.И.,
е депозирало разбираема и редовна, от
гледна точка на съдържание, молба. С оглед на това съдът преценява, че
интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ. Въз основа на представените
доказателства по делото съдът намира, че случая е налице хипотезата на чл. 24,
т. 1 и т. 2 от ЗПП. Безплатна
правна помощ според чл. 24, т. 1 и 2 от ЗПП, в това число и за процесуално
представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от
гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за
правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована
или недопустима, както е в случая.
Всичко изложено мотивира съда да откаже
предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство на
молителя ** К.Д.И.,
По допустимостта на молбата: С
разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, се определят границите на защитата
по Част Шеста, а именно, че всеки **************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************************
От изложеното в обстоятелствената част
на молбата, както и от доказателствата по делото, не се установяват извършени
спрямо лицето действия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. Резолюцията на Началника на
З. – ***върху Съобщение вх. №
М-1467/15.03.2022г. е „За становище“.
С привеждането в изпълнение на
запорните съобщения по изп. дело № 20201110402556; изп. Дело № 20205220400007;
изп. Дело № 202005220401036; изп. Дело № 20141110400119 и изп. Дело №
20171110400044, Началника на З-. ***и затворническата администрация при З. ***
не са допуснали незаконосъобразни действия, като още по-малко тези действия
биха могли да се квалифицират като такива по чл. 3 от ЗИНЗС. Законосъобразността на действията на
органа по изпълнение на наказанието, състоящи се в превод към ЧСИ /частен
съдебен изпълнител/ или ДСИ/държавен съдебен изпълнител/ на постъпващите лични
парични средства, следва от разпоредбата на 78, ал. 3 от ЗИНЗС, съобразно която на ** могат да се
правят удръжки съгласно, действащите закони. ** *******************************************************************************************************************************************************************************************************************************************
Личната сметка на лицето, **, не е
сметка в банка, поради което не се прилага и чл. 213, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Постъпващите от вън пари не са и
средства за издръжка - лицето е пълнолетно и издръжката му като ** е поета от
държавата. Изпратените от вън пари на ** не могат да бъдат правно квалифицирани
като средства за издръжка. Те се ползват на основание чл. 81 от ППЗИНЗС. Основната разпоредба на чл. 78, ал. 3
от ЗИНЗС установява,
че могат да се правят удръжки, без да изключва личната сметка, като единствено
се установява несеквестируем размер от трудовото възнаграждение.
Оттук следва, че настоящето искане е
недопустимо да се развие по реда на чл. 276 от ЗИНЗС, тъй като е извън приложното поле на чл. 3 от ЗИНЗС, а оттук и охраната по реда на Част Шеста от ЗИНЗС на засегнати права е неприложима, тъй
като защитата по този процесуален ред се прилага при извършено нарушение на
забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, каквото в случая не е налице. Както
беше посочено, касае се за фактически действия разпоредени от закона и свързани
с принудителното изпълнението на влезли в сила съдебни решения по изпълнителни
дела, поради което исковата молба е процесуално НЕДОПУСТИМА.
Правния интерес на молителя ** К.Д.И.,
да се защити при нарушаване на чл. 446 от ГПК, е чрез обжалване на действията на
органа по изпълнението, което не е и не може да бъде предмет на настоящето
производство пред АдмС - Враца.
По така изложените съображения и на
основание чл. 159, т. 1 от АПК, молбата на ** К.Д.И., изтърпяващ наказание „**“ в З. - ***
следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСВОБОЖДАВА **К.Д.И.,***
от внасяне на държавна такса по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ** К.Д.И.,*** за допускане на ПРАВНА ПОМОЩ по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на ** К.Д.И.,***
с искане да бъде осъдена администрацията на З. *** ******, които получава.
ПРЕКРАТЯВА
производството по
адм. дело № 200/2022 г. по описа на АдмС – Враца.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване, в 3 /три/ дневен
срок от съобщаването му, пред тричленен състав на АдмС - Враца.
На основание чл. 138 от АПК на
страната да се изпрати препис от настоящото разпореждане.
АДМ. СЪДИЯ: