Гр.София, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А състав, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Павел Панов частно гражданско дело № 3908 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, вр. чл.274 - 279 ГПК.
Образувано е по жалба вх. на ЧСИ № 01817/16.11.2018 г. на длъжника по изпълнението "З.А.“ АД, ЕИК ******срещу постановлението за разноски, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение изх.№ 02094/01.11.2018г. по изп.дело № 20187870400285 на ЧСИ М.Д., рег.№ 787, с район на действие СГС, с което е определено адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело в общ размер 480 лв. Жалбоподателят твърди, че е направил възражение срещу определеното възнаграждение за представителя на взискателя, както и срещу размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Сочи, че взискателят единствено е подал молба за образуване на делото, поради което му се дължи възнаграждение в размер на 200 лева. Моли съда да отмени постановлението на ЧСИ за разноските а сумата над 200 лева адвокатско възнаграждение и да намали таксата по т.26 от Тарифата пропорционално. Претендира разноски по списък.
В срока за отговор взискателят не е депозирал становище.
Частният съдебен изпълнител, чието действие се обжалва, е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.З ГПК, според които жалбата е допустима, но неоснователна.
Съдът констатира, че жалбата е депозирана в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като съображенията на настоящия състав за последното са следните:
Изпълнителното дело е образувано на 01.11.2018г. по изпълнителен лист от 30.10.2018 г., издаден по гр.д.№ 79806/2015 г. по описа на СРС, 79 състав. с който длъжникът "З.А.“ АД е осъдено да заплати на взискателя И.М.сумата от 3 500 лева, представляваща част от сумата от 36 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди. Представен е и договор за правна помощ, според който е уговорен и платен хонорар в процесния размер.
Длъжникът
е узнал за размера на претендираното адвокатско възнаграждение от взискателя с
получаване на поканата за доброволно изпълнение на 01.11.2018г.. На
09.11.2018г. при ЧСИ постъпва молба от длъжника, с която моли ЧСИ да намали
дължимите разноски на 200 лева за адвокатско възнаграждение на взискателя и пропорционално
размер на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. С постановление от 14.11.2018г. ЧСИ
отказва да намали първоначално определеното възнаграждение и такси.
Установява се от приложеното изпълнително дело, че в срока за доброволно изпълнение е получена сума по наложените от ЧСИ запори, като получената сума покрива дълга, както и всички такси и разноски по изпълнението.
Предвид горното, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
срещу обжалваното разпореждане на ЧСИ е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява частично основателна.
Въпросът за разноските е уреден в чл.79 ГПК, в който е установено задължението на длъжника да понесе разноските в изпълнителното производство. Определянето на разноските по изпълнението от съдебния изпълнител не е изпълнително действие, тъй като не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за възмездяване на неоснователно причинени имуществени вреди. Поради това и на длъжника е нормативно признато правото да обжалва акта на съдебния изпълнител за начисляване на такси и разноски по изпълнението, които се определят и събират еднолично от съдебния изпълнител /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V го/.
Чл.
10, т.1 от НМРАВ от 2004г. предвижда за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. Доколкото по делото безспорно се
установява, че молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена чрез
процесуален представител – адвокат, на който е заплатено това възнаграждение,
то същото е дължимо и следва да бъде заплатено от длъжника съобразно общите
правила за възлагане на разноските в исковото и в изпълнителното производство,
уредени в - чл.78 от ГПК. Настоящият състав констатира, че целият дълг по приложения изпълнителен лист, ведно
с всички начислени такси и разноски по изпълнителното дело е погасен в
срока за доброволно изпълнение, предоставен с поканата за доброволно изпълнение.
Съдът счита, че изпълнителното дело, в което са начислени разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 480 лева, не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Освен подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, към датата на издаване на атакуваното постановление, инкорпорирано в ПДИ, съответно на отказа на ЧСИ да намали разноските, от адвоката на взискателя макар и да са били предприети други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, то те се явяват преждевременно извършени и излишни. В молбата е изложено само бланкетно искане за налагане на запор върху банкови сметки, което не е било и необходимо с оглед своевременното постъпване на суми в срока за доброволно изпълнение. Срокът за доброволно изпълнение е предвиден в чл.428 от ГПК и е двуседмичен. Суми са постъпили по сметка на ЧСИ в двуседмичния срок след поканата за доброволно изпълнение. Макар и те да са постъпили във връзка с наложени на длъжника запори, следва да се отчете фактът, че на длъжника не е предоставен срок да изпълни доброволно дълга си. ЧСИ е лишило длъжника от този срок като е разпоредило в запорните съобщения третото лице-длъжник на жалбоподателя да преведе налични суми по сметка на ЧСИ. Не е ясно дали длъжникът не би платил доброволно в срока на ПДИ, което води до извода, че в конкретната хипотеза не следва длъжникът да се натоварва и с разноски, които би платил ако действително откаже да плати в дадения двуседмичен срок. Обратното би обезсмислило напълно срокът за доброволно изпълнение. Съдът намира, че след като длъжникът е платил в този срок, същият не се е поставил в положение да носи риска от продължаването на принудителното изпълнение, както и от предприетите от съдебния изпълнител действия и от възможността да бъдат начислявани разноски за адвокат или за извършване на действия с цел удовлетворяване на кредиторовото вземане.
Постановлението на съдебния изпълнител, с който на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в посочения прекомерен с оглед критерия по чл.78, ал.5 ГПК размер от 480.00 лв., е неправилно и следва да бъде отменено в частта за горницата над сумата от 200 лв., дължими на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело. Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи възнаграждение, няма да намери приложение, доколкото в срока за доброволно изпълнение длъжникът е погасил цялото вземане ведно с всички такси и разноски по изпълнението, поради което не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 10. т. 2 от НМРАВ. В изпълнителното дело е депозирана бланкетна молба, като исканите изпълнителни действия са били излишни не само с оглед неизтеклия срок за доброволно изпълнение, а и с оглед определяне на изпълнителния способ. Видно от доказателствата по делото, длъжникът разполага със средства в банкови сметки, от които и действително са постъпили суми за удовлетворение на вземането на взискателя. В тази връзка настоящият състав намира за необходимо да посочи, че взискателят е поискал налагането на запор върху банковите сметки на длъжника още с молбата за образуване на изпълнително производство. Други действия от страна на адвоката с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателя не са предприемани. Настоящият съд, както се посочи по-горе, счита, че бланкетното изброяване на искания до ЧСИ не представляват водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което не се дължи и възнаграждение за това.
При тези съображения обжалваното от длъжника постановление за разноски на ЧСИ по изпълнението следва да бъде отменено като неправилно в частта за разликата над сумата 200 лв.- разноски за платено от взискателя адвокатско възнаграждение.
Неоснователно се явява оплакването в жалбата, че следва да се намали и пропорционално таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Съдът констатира, че таксата е изчислена на базата на приетите за събиране в изпълнителното производство главница и лихви, като в сумата не е включено адвокатското възнаграждение на взискателя, поради което няма основание да бъде намалявана така определената от ЧСИ такса по т.26 от Тарифата.
По разноските:
С оглед факта, че жалбата е частично основателна на жалбоподателя следва да се присъди пропорционално на уважената част 15 лева от платените 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Взискателят не е претендирал разноски и такива не му се следват.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на "З.А.“ АД, ЕИК ******срещу постановлението за разноски, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение изх.№ 02094/01.11.2018г. по изп.дело № 20187870400285 на ЧСИ М.Д., рег.№ 787, с район на действие СГС, с което е определено адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело в общ размер 480.00 лв, в частта му относно възложените на длъжника разноски по изпълнението за дължимо на взискателя И.М.адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лв. /двеста лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА И. Г. М. ЕГН********* да заплати на „З.А.“ АД, ЕИК ******, на основание чл.78 от ГПК, сумата от 15 лева държавна такса за разглеждане на жалбата, както и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.