№ 559
гр. Ямбол, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20242330101049 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от АПИ –
гр. С., чрез ОПУ гр. Я. против ЗАД «ОЗК Застраховане» АД – гр. С., с която се иска
съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 395,74 лв., представляваща
остатък от дължимо застрахователно обезщетение по Задължителна застраховка ГО за
причинени му имуществени вреди в резултат на ПТП от 22.11.2022 год., в едно със
законната лихва за забава от датата на уведомяването, до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП, възникнало на
22.11.2022 год. , констатирано с протокол от същата дата били нанесени имуществени
вреди на ищеца , изразяващи се в увреждане на 16 метра единична оградителна
система за пътища за пътната част.Уврежданията били причинени от водач на лек
автомобил, застрахован по задължителна застраховка ГО при ответника.Със заявление
от 05.12.2022 год. ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие.
Общата стойност на причинените вреди била в размер на 2 374,46 лв. с ДДС. Описват
се подробно обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП. Ищецът получил от
застрахователя частично плащане в размер на 1 978,72 лв., като по изложени
съображения счита, че има право на пълно възстановяване на вредата съгласно чл. 51
от ЗЗД. Иска се и присъждане на лихва за забава върху главницата от датата на
предявяване на претенцията – 07.12.2022 год.
Ответникът не оспорва,твърдяната дата и място на настъпване на ПТП, не
оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение по ЗЗ ГО към
датата на увредата. Счита, че е изпълнил задълженията си към ищеца извънсъдебно .
Оспорва претенцията по размер , вкл. причинно – следствената връзка с процесното
ПТП. Излага подробни съображения за недължимост на ДДС, включено в цената.
Посочва, че липсват доказателства за демонтаж и монтаж на съоръжения, за възлагане
на обществена поръчка и др. Отделно посочва, че увреденото имущество след
1
демонтажа би могло да бъде предадено за вторични суровини, т.е. тази стойност да се
приспадне. Иска се отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца.
Ответникът , редовно уведомен, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно към 23.11.2022 г. за МПС с ДКН ****** е имало сключен валиден
договор за застраховка „ГО“ с ЗАД „ОЗК – Застраховане“АД.
Към исковата молба е приложена количествено – стойностна сметка за щети от
ПТП от 22.11.2022 год. на обща стойност 2374, 46 лв. с ДДС.
Приет е и протокол за ПТП № ******/23.11.2022 год. , видно от който
процесното ПТП е настъпило на километър 267 + **** в посока гр. С. по АМ Т.,
посетено е на място от органите на МВР, като в протокола е вписано и че са
причинени други материални щети – 2 бр. СПО по 4 м. и 4 бр. метални подпори за
СПО.
С писмо изх. № *****/05.12.2022 год., получено от ответника на 07.12.2022 год.
/видно от приложената обратна разписка/ ищецът е отправил искане за заплащане на
щетата по посочена банкова сметка.
На 08.12.2022 год. е съставен КП № ** по процесната щета, в присъствието на
представител на застрахователя – ответник, застрахованото лице и вещо лице,
подписан от представителя на ОПУ – Я. с особено мнение, а именно, че преценката е
за необходимост от смяна на СПО – 16 метра.
Представена е и последваща кореспонденция между страните по повод
депозираната претенция по щета, като видно от същата признатото и заплатено
обезщетение е в размер на 1978, 72 лв.
Ищецът е представил още Договор за възлагане на обществена поръчка от 2022
год. с изпълнител „Юпитер 05“ООД, като на последния е възложена дейността по
доставка и монтаж на ограничителни системи в Район Югоизточен за срок от 48
месеца , както и двустранен констативен протокол **/29.08.2023 год., съгласно
договора, касаещ РПС – АТ Т., в който е посочено – демонтаж на стара, едностранна
ограничителна система за пътища в пътна част , без транспорт от км *****+*** до км.
*****+*** – 16 л.м.; Схема № 1 към протокола ; Отчет за действително изпълнени и
приети работи на територията на ОПУ – Я. .
От изисканата от ОД на МВР – Я. административно – наказателна преписка се
установява, че на 23.11.2022 год. на водачът А. Д. е съставен АУАН за нарушаване
разпоредби на ЗДвП., а в последствие издадено наказателно постановление, което няма
данни да е обжалвано.
По делото е назначена и изслушано заключението на САТОЕ, вещото лице по
която посочва, че описаните в ИM увреждания по неподвижна ограничителна
стоманена единица предпазна ограда тип „мантинела“, нанесени в пътния участък на
АМ Т. при километър *****+**** могат да се получат в следствие на удар с предната
част на автомобила в процес на напускане на пътното платно за движение и удар в
неподвижната предпазна ограда. На база издадения Протокол за ПТП тези
увреждания се дължат на ПТП станало при удара на лек автомобил управляван от
водача А. Д. в стоманения предпазен парапет. Общата стойност на нанесените
материални щети по „матинелата“ е в размер на 2374, 46 лв. с ДДС. Посочена е
2
стойността за демонтаж и монтаж на 1 линеен метър СПО за пътища. Посочва се, че
средната изкупна цена за предаване на пътни съоръжения за скрап, и по-специално 16
м компрометиран парапет, продаден на пунктовете за вторични суровини би била 47,
76 лв.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като компетентно
изготвена от лица разполагащи със съответните специални знания и неоспорена от
страните.
При изслушването си в с.з. вещото лице посочва, че не е правен оглед на
местопроизшествието и експертизата е изготвена изцяло на база материалите по
делото. Констатирало е, че в протокол за ПТП и последващ констативен протокол като
увредени са посочени 8 л.м. СПО за пътища, но е налице и особено мнение на
представителя на ОПУ при извършване на огледа , а именно че е необходима смяна на
16 м. компрометирана мантинела. Излага, че шините на СПО са с дължина по 4 м
всяка и е невъзможно да бъде подменена само част от шината, т.к. дори и при най-
малко увреждане на съседна шина, следва да се подмени и тя. Вероятно в случая са
били увредени и двете съседни шини, което следвало да се констатира именно при
огледа на място в присъствието на представители на страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за сумата от
395, 74 лв./ като в частта относно претенцията за сумата 5 662, 99 лв. производството
е прекратено с влязло в сила определение и делото изпратено по компетентност на
СРС/.
Съдът намира така предявеният главен иск за допустим, а по същество за
основателен , предвид следното:
Увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на
причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432 ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 22.11.2022 год. е
настъпило ПТП на АМ Т., км. *****+*** , с участието на лек автомобил с ДКН
******, за който към този момент е имало сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” при ответното дружество. Всички останали факти по
делото са спорни между страните.
Механизма на настъпване на процесното ПТП според съда е изяснен в пълнота
от съвкупната преценка на събрани по делото доказателства.В случая нарушен е чл.
20 ал.1 ЗДвП., съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Следователно поведението на водача е
3
противоправно. Вината се предполага– чл.45, ал.2 от ЗЗД, като тази презумпция не бе
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника. От
процесното ПТП са причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
предпазна ограда , тип мантинела с обща дължина 16 л. м., като същите са в
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водача на лекия
автомобил . Категорично е вещото лице, че посочените в исковата молба увреждания
могат да настъпят при описания механизъм на ПТП.
При така установените факти по делото съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки за възникването на имуществената отговорност на
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на прекия причинител на
увреждането, съответно за вземането на увредения срещу застрахователя. При
застраховка “Гражданска отговорност” размерът на застрахователното обезщетение е
ограничен от стойностния еквивалент на причинените и подлежащи на репариране
вреди, лимитиран от действителната стойност на вредите към момента на настъпване
на застрахователното събитие – пазарната цена на същите, и от максималната
застрахователна сума , като именно така определеното застрахователно обезщетение се
дължи от застрахователя на делинквента на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен /вж. в т. см. решение №37/23.04.2009г. по т. д. №667/2008г. на ВКС, I т. о. и
решение №52/08.07.2010г. по т. д. №652/2009г., на ВКС, І т. о. /. Действителната
стойност в случая на причинените имуществени вреди на пътните принадлежности –
16 метра предпазна ограда, към деня на настъпване на застрахователното събитие е
2374, 46 лева /с ДДС/, установена от неоспорената СТОЕ. Ответното дружество е
платило част от това вземане, а именно – 1978, 72 лева, поради което искът се явява
основателен и доказан за пълния предявен размер от 395, 74 лева.
На първо място съдът приема, че в следствие настъпилото ПТП се е наложил
демонтажът и монтаж именно на 16 метра СПО за пътища, обстоятелство вписано в
КП за оглед , както и в последващите документи издадени от фирмата изпълнител. Не
без значение е и факта, че с поведението си, по-специално с приключване на
ликвидационната преписка по щетата с решение за изплащане на обезщетение за
демонтаж, монтаж и доставка именно на 16 м. СПО, както и с факта на извършеното
частично плащане, ищецът извънсъдебно е признал релевантните за настоящия процес
факти /Писмо от 18.10.2023 год., находящо се на л. 44 от делото/. Размерът на
увреденото имущество е оспорен за първи път с писмено становище по хода на делото.
Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по
средни пазарни цени към датата на увреждането. Принципът на пълната обезвреда,
действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази
на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната
стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ-
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще
се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността,
срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е
4
възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г.
на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО,
определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/.
В случаят ищецът твърди пълна увреда, докато ответникът с оглед възраженията
си за приспадане вторичната стойност на увредените съоръжения , по-скоро приема
частична такава. Според съда по делото безспорно се установи да е налице пълна
увреда, налагаща демонтажа на увредените и монтажа на нови стоманени предпазни
огради, т.е. дължима е пазарната стойност на вредите към момента на увредата, без
овехтяване.Доказателства в противна посока в процеса не са ангажирани.Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че от исковата стойност следва
да бъде приспадната сума, която би била получена от ищеца при реализирането на
увреденото имущество на пазара за вторични суровини – метали. В процеса не се
твърди или доказва такава сума действително да е била реализирана от страна на
ищеца посредством продажба именно на увредените мантинели. Липсва и законово
основание за твърдяното приспадане. Доколкото процесната ОСП (мантинела) не
представлява вещ за търговско потребление, т.е. не се касае за съоръжение в обхвата
на осъществяваната на свободния пазар търговия, не може да се приеме, че от
действителната стойност на причинената вреда се дължи приспадане на евентуалната
вторична стойност на увреденото съоръжение. В посочения смисъл и практиката на
ОС – Я. - РЕШЕНИЕ № 37 ОТ 12.03.2024 Г. ПО В. ГР. Д. № 505/2023 Г., РЕШЕНИЕ
№ 274 ОТ 14.06.2023 Г. ПО В. ГР. Д. № 224/2023 г. И др.
Неоснователно е и възражението, че сумата се дължи без ДДС.Ищецът АПИ
като възложител на ремонта и краен потребител дължи стойността на новити пътни
съобърежения с ДДС , така както са се задължили страните по договора за възлагане
за обществена поръчка за доставка и монтаж на ограничителни системи и по
документите за приетата работа, възложена на трети лица, в които изрично е посочен и
начислен ДДС, дължим с оглед на чл. 2, т. 1 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е най-ранна, а не
и от момента на увреждането, в която насока е съдебната практика. В случая с
исковата молба се представят доказателства, че ищецът е отправил заявление за
изплащане на размера на нанесената му щета , като датата на уведомяването, видно от
приложеното копие от обратна разписка е 07.12.2022 год., и от която се дължи лихва
за забава.
По разноските:
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски в размер на 50 лв. – заплатена държавна такса, 150 лв. - депозит
за вещо лице и 150 лв. - юрисконсутско възнаграждение, или общата сума от 350 лв.
5
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане“АД, ЕИК ********* да заплати на
Агенция “Пътна инфраструктура“, ЕИК **********, Областно пътно управление-Я.
сумата от 395, 74 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди , в резултат на
настъпило на 22.11.2022 год. застрахователно събитие по ЗЗ“Гражданска отговорност“,
сключена с полица №BG/************, ведно с лихва за забава считано от датата на
уведомяването – 07.12.2022 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане“АД, ЕИК ********* да заплати на
Агенция “Пътна инфраструктура“, ЕИК ********, Областно пътно управление-Я.
сумата от 350 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6