№ 1
гр. Пазарджик, 02.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500590 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пещерски районен съд №260015 от 01.07.2022г.
постановено по гр.д.№58/2021г. по описа на същия съд, са осъдени С. Д. Г. с
ЕГН ********** от с.Г.И. Пловдивска област, ул.“Блокови жилища извън
регулация“, бл.З, ет. 2,ап.6; Н. И. В. с ЕГН- ********** от гр.С., ж.к. М.
3,бл.372, вх.А,ет.11,ап.66, С. И. И. с ЕГН - ********** от гр.С., ж.к. М. 3,
бл.372, вх.А, ет.11, ап.66, ДА ПРЕУСТАНОВЯТ неоснователните си
действия, с които пречат на ищцата Н. С. М. с EГH-********** от гр. С. , бул.
“Б. 57, вх.б,ет.3, ап.21, да упражнява правото си на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 06207.501.211 по КККР на град Б., одобрени
със Заповед № РД-18-43/19.10.2012 г. на Изпълнителен Директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, било от
20.08.2018г., адрес на поземления имот: гр. Б., п.к.4579, ул. "Брациговска
комуна № 26, площ: 1014кв. метра, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/,
1
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 306, квартал 19,
парцел XXVIII, съседи: 06207.501.212, 06207.501.210, 06207.501.9612,
06207.501.185, 06207.501.205, 06207.501.184, като премахнат намиращите се
в собствения им съседен недвижим имот-представляващ поземлен имот с
идентификатор 06207.501.212 по КККР на гр.Б. : 11 броя асми и 1 бр. плодно
дърво, което не е от дървесен вид черница, засадени на вътрешната
регулационна линия между двата съседни имота, посадени при
несъобразяване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния. Със същото решение
е отхвърлен предявения от Н. С. М. иск срещу С. Д. Г., Н. И. В. и С. И. И., за
премахване на намиращото се в съседен недвижим имот - представляващ
поземлен имот с идентификатор 06207.501.212 по КККР на гр.Б. черничево
дърво с височина около 3 метра и на около 0.80 метра до вътрешната
регулационна линия между двата съседни имота, посадено при
несъобразяване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния. Ответницата С. Д. Г. е
осъдена да заплати на ищцата Н. С. М. разноски по делото в размер на 792
лева.
Решението се обжалва от ответниците в производството пред първата
инстанция.
Жалбоподателката С. Д. Г. обжалва решението изцяло с доводи за
порочност като постановено по нередовна искова молба с искане да бъде
обезсилено като постановено по непредявен иск и делото да се върне на
първоинстанционния съд за произнасяне по иска с който съдът е бил сезиран.
Като съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя сочи разгледана от съда нередовна искова молба и
при неизяснен предмет на делото-че в ИМ са изложени твърдения за неточно
разположение на страничната дворищно-регулационна линия, а в петитума се
иска премахване на насажденията поради това, че корените им пречат на
ищцата, като съдът не бил дал указания на ищцата да конкретизира има ли
или не претенции по отношение на границата; корените ли пречат на ищцата
или самите насаждения. Твърди се, че тази неяснота нарушава правото на
защита на жалбоподателката защото не било наясно от какви твърдения да се
брани-дали за неточна граница или за пречещи насаждения засадени в
нарушение на изискванията за отстояние от съседния имот или за пречещи
корени на насажденията преминаващи през имота на ищцата, като
експертизата работила по въпроса за разположението на страничната
2
регулационна линия между двата имота, коментирана и от съда. Твърди, че на
жалбоподателката /ответник по иска/ й е изпратен препис от ИМ с липсващи
страници, за което депозирала молба до съд, като в новата ИМ било заличени
данни със същия вх.№ както на първоначално подадената без за това да има
придружаваща молба и неяснота кой ги е отстранил. Производството било
спряно поради настъпила смърт на страна /определение №260186 от
19.04.2021г./, без страната да е била уведомена за спирането, като в
последствие делото било възобновено с определение №260193/ 27.04.2021г.,
за което страната също не била уведомявана. На следващо място се твърди,
че решението било постановено при пълна липса на каквито и да е
доказателства относно вида на дърветата, които съдът е постановил да бъдат
премахнати за преценка, дали същите са високи, средни или ниски, съгласно
чл.52 от ЗС във връзка с чл.94 ал.2 т.1,.2 и т.3 от Наредба №7 от 22.12.2003г.
за ПНУОВТУЗ, като твърди, че е възможно всички тези насаждения да са
защитен вид и че това обстоятелство останало неизяснено. Сочи се съдебен
протокол от открито съдебно заседание на 06.10.2021г. и заявеното от вещото
лице, че няма компетентност на агроном за определяне на характеристиките
на дървото и затова било записано като плодно дърво. Цитират се
показанията на експерта относно неговата специалност и че е отговорило в
експертното си заключение като вид насаждения и тяхното местоположение,
но не може да каже от какъв сорт са и че е констатирал само 2дървета, а не
три. Жалбоподателката счита, че заключението е изготвено от некомпетентно
вещо лице като не ставало ясно защо съдът не е приложил нормата на чл.52
от ЗС във връзка с чл.94 ал.2 т.1,т.2 и т.3 от Наредба №7 относно
категоризацията на дърветата на ниски, средни и високи и на какво отстояние
от границата на съседния имот следва да се намират. Твърди, че при
констатирано от експерта овощно дърво с височина над 3м, отстоящо на
2.38м.л. посока запад от оградата, според наредбата се изисква дървото да е
на отстояние от 1.5м. и че в случая това дърво се намира на много по-голямо
разстояние от нормативно изискуемото. Посочва, че за другото овощно дърво
на разстояние 80см. от оградата, било от вид „черница“, за което е отказано
от страна на Община Б. да издаде разрешително за премахването му защото е
от защитен вид, но че същото не било предмет на исковата молба. По
отношение на 1 бр. слива и 1бр.круша нямало яснота къде са засадени и от
кой вид са, доколкото жалбоподателката твърдяла, че има насадени и други
3
овощни дръвчета в двора откъм границата с ищцата за които било преценено
от експерта, че не пречат, констатациите му били само за две овощни
дръвчета. Решението било постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства и предвид констатацията на експерта за две дървета, а
не за три, едното от които било черница, която не е предмет на делото, защото
се намирала в дъното на двора и не е посочена като спорен предмет и че
съдът е постановил недопустимо решение отхвърляйки иска по отношение на
черницата като е постановил решение по въпрос по който не е сезиран и който
е безспорен между страните, с което съдът излязъл извън компетенциите си.
Решението било постановено при неяснота на фактите относно това колко
дървета жалбоподателят има засадени до оградата с ищцата и от какъв вид
са, има ли защитени видове със специален режим, като черница, която е
защитен вид, на какво разстояние в дълбочина на имота са засадени
въпросните дървета с начална точка на измерване откъм уличната регулация.
Диспозитивът бил неясен доколкото вещото лице не било в състояние да
разпознае дърветата и как би се стигнало до принудително изпълнение, че в
случая е следвало да запише кое дърво не се премахва. Подържа се, че
обжалваното решение не е ясно и без противоречиво и по несъмнен начин да
решава възникналия правен спор и било постановено при противоречие със
закона, съдебната практика и другите нормативни актове. Решението било
постановено при неправилно прилагане на материалния закон, като
посочената правна квалификация от ищеца не обвързвала съда. Цитира се
нормата на чл.52 от ЗС и че ищецът би могъл да се защити чрез друг правен
способ дерогиращ негаторната претенция, а именно по административен ред-
чрез разрешение от Кмета на общината, район или кметството за отсичане на
клони и корени. Цитира се съдебна практика -решение №60 от 29.05.2014г. по
гр.д.№7375 /2012, на ВКС, Второ г.о в хипотеза когато дърветата са
разположени на нормативно предвидените отстояния, и само клоните се
разпростират над съседен имот. Неправилно бил приложен от съда закона и
по отношение на асмите, които не били дървета и доколкото чл.52 от ЗС се
отнася само за дървета, и че същият няма приложение за асмите и неговия
обхват не може да се разширява. Решението било немотивирано, защото
нямало извършен правен анализ на доказателствата и при превес на кои от тях
съдът е постановил решението си като съдът бил извършил в същност
подробен преразказ на доказателствата. Било налице съществено
4
противоречие между обстоятелствената част на ИМ и петитума, и
постановено решение при неясна фактическа обстановка и неяснота относно
това с кои свои действия ответницата пречи на ищцата. Имало
несъответствие между приложените в кориците на делото документи на
хартиен носител и електронното досие на делото, като според последното
били налични молба на жалбоподателката от 06.10.2021г., с вх.№
2631/06.10.2021г. липсваща на хартиен носител като тази липса се
квалифицира с въпрос дали съдът е взел в предвид документите към тази
молба-писмо до ДНСК-РДНСК-Пазарджик от 16.09.2021г с изх.№БР-994-00-
313/стр.25,26 и 27 от електронното досие. От тези документи се установявало,
че ищцата М. е вече изградила оградата си и че при извършена от
длъжностни лица от РДНСК-Пазарджик на 18.08.2021г. проверка било
установено строителство представляващо ограда в имот идентификатор
06207.501.211 по КККР на гр.Б. изпълнявана при наличие на разрешение за
строеж №15 от 17.09.2019г., ситуирана следвайки линията в план и във
височина на съществуващата ограда от каменна зидария между този ПИ и ПИ
06207.501.212, при реализирано до момента строителство с масивна
стоманобетонова конструкция. Жалбоподателката счита, че с изграждането на
оградата за ищцата липсва правен интерес от търсената защита и води до
недопустимост на постановеното съдебно решение, поради което счита, че
същото следва да се обезсили в тази част и производството да се прекрати. За
другата останала част от обжалваното решение жалбоподателката поддържа,
че на ищцата следва да бъдат дадени указания за отстраняване на
нередовности като приведе обстоятелствената част на ИМ в съответствие със
заявения петитум за да може ответницата да подаде отговор и направи
възраженията си. Поддържа, че в случай на предявен спор за граница ищцата
следва да поиска назначаване на експертиза на нейни разноски относно
съвпадението на регулационната и имотна граници на двата съседни имота,
чрез извадка на експерта от регулационните планове на гр.Б. и при налични
разлики между имотна и регулационни граница да отрази същите на
комбинирана скица и да изследва въпроси при наличие на разлики дали
същите са в нормативно признатите и допустими отклонения както и да се
допусне експертиза от агроном който да отговори на въпроса дали има
посадените в собствения двор на ответницата твърдените от ищцата слива и
круша, с каква височина са като се съобразят нормите на чл.52 от ЗС и чл.94
5
ал.2 от Наредба №7. Жалбоподателката счита, че след установяване на тези
факти и обстоятелства съдът може да направи преценка дали е спазено
нормативно установеното в закона отстояние за засаждане на дърветата, с
което ищцата да реализира доказателствената си тежест която има в процеса
за доказване с какво дърветата пречат на упражнява своето право на
собственост. Моли да се обезсили постановеното първоинстанционно
решение като постановено по непредявен иск и делото се върне на РС-
Пещера за произнасяне по предявения иск или да се обезсили решението като
недопустимо като постановено по недопустим иск поради липса на правен
интерес за ищцата и се прекрати или по същество да се отхвърли предявения
иск като недоказан. В съдебно заседание няма формулирано искане от
жалбоподателката за назначаване на експертиза и такова не се поддържа.
Подадена е и самостоятелна въззивна жалба от останалите двама
ответници Н. И. В. и С. И. И. чрез адв. Ц. Т. от АК-Пловдив, с вх.№260637 от
15.07.2022г. срещу същото съдебно решение №260015 от 01.07.2022г. На
първо място се твърди, че ИМ е нередовна, доколкото в обстоятелствената
част били изложени твърдения, че кореновата система на 11бр. лозови
насаждения, както и коренова система на 1бр. слива и 1бр. круша пречат на
ищците да си построи ограда, а в петитума се иска ответниците да бъдат
осъдени да премахнат насажденията-11бр. асми, 1бр. слива и 1бр. круша
засадени на регулационната линия между имотите при несъобразяване с чл.52
от ЗС на отстояния, които пречат за изграждането на ограда. Считат, че е явно
несъответствието между обстоятелствената част и петитума, но
жалбоподателите не посочват точно и ясно в какво точно се изразява това
несъответствие и какво не им е ясно. Допълват, че в ИМ не било посочено в
какво точно се състои преченето и какво се иска от съда да бъдат осъдени
ответниците да направят или да не правят и по какъв начин да го направят.
Твърдят, че произнасянето по нередовна ИМ ограничава правото на защита
на ответниците, опорочава процеса и че такова решение е процесуално
недопустимо. Молят жалбоподателите въззивната инстанция да даде указания
на ищцата за отстраняване на нередовностите в ИМ. Поддържат, че
редовността на ИМ има отношение и по възможностите на съда да реши
спора доколкото се иска премахване на корени за което е предвиден само
административен способ-разрешение от Кмета на Общината, поради което
ищцата не може да търси защита по чл.109 от ЗС. Твърди, че ако преченето
6
се изразява в нещо друго, то същото следва да бъде посочено ясно и
конкретно в обстоятелствената част на ИМ и в петитума, за да могат
ответниците за организират защитата си. Цитира се решение на ВКС №644 от
12.10.2010г. по гр.д.№1296/ 2009г. постановено по чл.290 от ГПК, в което
ВКС приемал, че съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от
страната искане, което сам следва да квалифицира, а при неяснота на
претенцията включително и при вътрешно противоречие между твърдения и
петитума да предприеме действия по чл.129 от ГПК като остави ИМ без
движение. Твърди, че в случая съдът не е изпълнил процесуалните си
задължения, установени с императивни правила, затова се иска ИМ да бъде
оставена без движение за отстраняване на противоречията между
обстоятелства и петитум. По същество се сочи, че ищцата вече е построила
оградата /инвестиционнен проект/ което обуславяло липса на правен интерес
от търсената защита, затова предявения иск бил и недопустим поради липса
на правен интерес, и че решението следва да бъде обезсилено и
производството прекратено.
Подадена е и трета жалба от С. Д. Г. чрез пълномощника си адв. Ц. Т. с вх.
№260653 от 26.07. 2021г., като в първата си част са изложени същите доводи
и съображения предмет на въззивната жалба подадена от Н. В. и С. И. чрез
същия пълномощник. Допълнено е още, че по въведените от ответницата
възражения и оспорване допустимостта на иска /същите подробно се излагат
в жалбата/ и разпределението на доказателствената тежест-кой следва да
докаже, че предявеният иск е недопустим и следва ли съдът да се произнесе с
решение; че докладът на съда не отговаря на изискванията по чл.146 ал.1 т.1
и т.5 от ГПК и че практически липсвало доклад; че инвестиционният проект
на ищцата не е реализиран, с което ищцата не е доказала правния си интерес
от предявяване на иска. Акцентира се, че ищцата не е доказала допустимостта
на предявения иск, но и че съгласно писмо на ДНСК-РДНСК-Пазарджик от
16.09.2021г. оградата била построена от ищцата, поради което липсвало
правен интерес от търсената от ищцата защита. Съдът не изпълнил
задължението си да изготви доклад по делото и да разпредели
доказателствената тежест между страните като укаже на ищцата да
конкретизира петитума, и че дадената правна квалификация по чл.109 от ЗС е
съобразно заявеното в ИМ и постъпилите възражения на ответниците с
отговора на ИМ. Счита, че това процесуално нарушение води до
7
невъзможност да бъде разпредЕ. доказателствената тежест за факти които
следва да бъдат доказани съответно и към тези факти да се приложат
правилата на доказателствената тежест в процеса по отношение
основателността /неоснователността на предявения иск. Като преюдициален
въпрос за произнасяне по иска по чл.109 от ЗС жалбоподателката поставя
въпроса за съвпадане на имотната и регулационната граница на двата имота,
които твърдения били въведени с ИМ и се твърди, че поставената ограда не
съвпада с границата между двата имота. Счита, че без разглеждане на
преюдициалния въпрос съвпада ли имотната и регулационната граница на
двата имота съдът не може да се произнесе с решение по спорния въпрос дали
е спазено нормативно установеното отстояние на засадените дървета, а не
насаждения. Счита, че в случая е приложим ЗУТ уреждащ съвпадението на
имотната и регулационната граница и че съдът по иск по чл.109 от ЗС следва
да формира извод коя е имотната граница и съвпада ли с регулационната
граница, за което следва да бъде назначена експертиза която да установи
отразяването на границата между съседните имоти по първоначалния
кадастрален план, съвпада ли тази граница с одобрената първа регулационна
граница, отразяването на границите по последващите кадастрални и
регулационни планове и съвпада ли с някоя от кадастралните или
регулационни граници по предходните планове, както и основанието на което
са изработени и приети последващите планове с изготвяне на комбинирана
скица с отразяване на евентуално различно положение на кадастралната и
регулационна граница от първия до настоящия план. Следващият посочен
довод е, че такава техническа експертиза не е назначавана, а приетата такава е
от експерт, който няма нужната компетентност да даде отговор какъв е видът
на насадените в двора дървета, което от компетентност на агроном. Счита, че
в нарушение на чл.201 от ГПК при липса на компетентност на експерта, съдът
е постановил неправилно и необосновано решение. Счита, че въззивният съд
следва да назначи експертиза на разноски на ищцата относно несъвпадането
на имотната граница с регулационната, и навлизането на оградата в имота на
ищцата. Счита, че следва да се назначи агрономическа експертиза на
разноски на ищцата за определяне на вида на дърветата-високи, средни или
ниски по правилата на чл.52 от ЗС, със задача до каква височина достигат
съответния дървесен вид, кои дървета са ниски, високи и средни по Наредба
№7/2003г., като отстоянието да бъде съобразено и със засаждането на
8
съответния дървесен вид-цитира се решение №293 от 02.08.1941г. Първо г.о.
и решение №60 от 29.05.2014г. по гр.д.№7375/ 2013г. на ВКС, Второ г.о., за
преценката от съда дали е спазено нормативно установеното в закона
отстояние за засаждане на дървета в имота на жалбоподателката. Счита, че
обсъждането на доказателствата от съда не отговаря на процесуалните
изисквания-да се обсъждат в тяхната взаимовръзка по отделно и в
съвкупност, тяхната относимост към претендираните от страните права и че
преразказването на доказателствата не съставлява нито преценка нито
обсъждане. За жалбоподателката липсвало яснота кое плодно дърво е
осъдена да премахне. Счита, че съдът служебно е изменил предмета на спора
като е въвел в него “черничево дърво“, какъвто вид дърво ищцата не е въвела
с ИМ и че същото важи и за „плодното дърво“ и без да е извършил преценка
за достоверността на свидетелските показания и липса на обсъждане на
установените от съда факти, включително и по въпроса за липса на правен
интерес и недопустимост на предявения иск както и липса на произнасяне по
предмета на спора. Счита, че съдът не е отговорил в диспозитива си на
искането на ищцата относно премахването на 11бр.асми, 1бр.слива и
1бр.круша и съдът е излязъл извън рамките на исканата защита. Моли да се
обезсили решението като постановено по непредявен иск и се върне делото на
районния съд за произнасяне по предявения иск или да се обезсили решение
по непредявен иск поради липса на правен интерес и се прекрати
производството или по същество се отмени решението и се отхвърли иска
поради недоказаност. Няма изрично формулирано искане от жалбоподателите
в съдебното заседание за назначаване на експертиза от въззивната инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивните
жалби от ищцата в производството пред първата инстанция Н. С. М. чрез
адвокат Е. В., в който се излагат доводи за неоснователност на жалбите.
Поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и
обосновано и се моли да бъде потвърдено. Оспорва се като невярно
твърдението на жалбоподателите, че е налице несъответствие между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Повтарят се
твърденията изложени в ИМ за разположени непосредствено на вътрешната
регулационна линия между имотите и засадени от ответниците 11бр. асми и
2броя овощни дървета, като до част от асмите са поставени етернитови тръби
за укрепването им и че корените на асмите са проникнали в имота на ищцата
9
и ще попаднат в основите на оградата. Формулираното от ищцата искане в
ИМ е ответниците да бъдат осъдени да премахнат тези насаждения. Твърди
се, че петитумът е конкретизиран и ясен, затова и исковият съд е приел, че
ИМ е редовна; че когато отстоянието по чл.52 от ЗС не е спазено,
собственикът може да поиска премахване на така създаденото противоправно
състояние без да е необходимо да доказва дали и с какво насажденията в
съседния имот му пречат на спокойното упражняване на правата му /цитира
се Решение №60 от 29.05.2014г. по гр.д.№7375/2013г. на ВКС и решение
№1048 от 26.06. 2017г. по гр.д.№ 1575/2016г. на ОС-Варна/. Оспорва се
твърдението в жалбите за липсващи страници на ИМ и че в същност е
подадена нова ИМ без придружаваща молба, като в тази връзка се цитира
издадено разпореждане №260315 от 24.02.2021г. за дадени от съда указания
за представяне на ИМ с изложени ясни, логично свързани обстоятелства, на
които се основава иска, като новата ИМ е подадена с придружаваща молба от
26.02.2021г.Допълва, че делото е било спряно поради настъпила смърт на
ответника И.В.Т. / определение №260186 от 19.04.2021г. / като определението
е връчено на ищеца с вменени задължения по посочването на наследници на
починалия ответник и за конституирането им като ответници и че липсва
указание на закона това определение да се връчва на ответниците. Поддържа,
че експертът е посочил вида на насажденията, тяхната височина и
отстоянието им от границата с имота на ищцата, като същите са в нарушение
на чл.52 от ЗС. Като невярно се квалифицира твърдението на
жалбоподателите, че корените на асмите пречат, а не самите насаждения, като
се посочва, че в ИМ е записано ясно, че асмите са засадени в нарушение на
чл.52 от ЗС на границата между имотите, а корените проникват в имота на М.
и че няма твърдения в ИМ, че корените пречат, а точно обратното, че пречат
самите насаждения с уточнението, че корените попадат в основата на
оградата. Счита, че съдът правилно е приложил материалния закон, след
обсъждане на всички събрани в хода на делото доказателства. Оспорва се
твърдението за недопустимост на обжалваното решение поради липса на
правен интерес от търсената защита тъй като оградата била построена.
Прилага се писмени доказателства-справка изх.№11-48-17 #4 от 06.07.2022г.,
че в имота на ищцата не е реализирано строителство на ограда по издадено
разрешение за строеж №5 от 17.09.2019г. на Главния архитект на Община Б..
Признава се, че в имота на ищцата е извършено строителство, като е
10
изпълнена подпорна стена с височина от 0.90м. направена по искане на
жалбоподателите за обезопасяване свличането на земни маси в техния имот,
направено по предписание на Община Б. и изпълнено от ищцата М. по повод
на подадена жалба от Г. до РП-Пещера. За твърдението за непостроената
ограда, ищцата М. прилага разрешение за строеж №15 от 17.09.2020г. по
чл.153 ал.2 от ЗУТ като излага аргумент, че ако оградата е била реализирана
разрешението за строеж е нямало да бъде презаверено. Като несъстоятелен се
определя довода на жалбоподателите за несъответствие между документите
на делото на електронен носител и тези на хартиен. Оспорва се искането за
допускане на нова съдебно-техническа експертиза и експертиза от вещо лице
агроном, доколкото в производството пред първата инстанция такива
експертизи били поискани и допуснати от съда, но че същата -отв.Г. се е
отказала от тях и че ако такива бъдат допуснати, следва изцяло да бъдат
заплатени от жалбоподателите, доколкото същите твърдят и следва да
докажат, че решението на РС-Пещера е неправилно и в противоречие със
събраните по делото доказателства. Оспорва се довода за липса на доклад по
чл.146 от ГПК доколкото в него са посочени релевантните за спора с правна
квалификация по чл.109 от ЗС права във връзка с чл.52 от ЗС както по иска
на ищцата така и по възраженията на ответниците в отговора на ИМ, че
докладът е бил приет без възражения от ответниците и процесуалния им
представител, че с доклада е разпредЕ. доказателствената тежест и е указано
на ищцата, че следва да докаже, че ответниците й пречат да упражнява своето
право на собственост тоест, че с твърдените насаждения в техния имот
описани в ИМ му пречат тя да си построи ограда между двата имота за което
е одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж, влязло в
сила. Счита, че исковият съд е спазил всички материално-правни и
процесуални норми, назначена и е изслушана съдебно-техническа експертиза,
извършена от компетентно вещо лице, която експертиза не е била оборена от
жалбоподателите и същите не са представили в хода на делото доказателства,
че насажденията им не пречат да се реализира изграждането на нова ограда,
разположена изцяло в имота на ищцата. Последният изложен аргумент е, че
съгласно нормата на чл.52 от ЗС когато посочените отстояния не са спазени,
не е необходимо собственикът на засегнатия имот да доказва в какво
конкретно се състои неоснователното действие или състояние над обекта на
правото на собственост и с какво се ограничава, смущава и/или пречи на
11
допустимото пълноценно ползване на вещта, поред нейното предназначение.
Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно, законосъобразно
и обосновано. Прилага писмени доказателства- писмена справка посочена в
отговора №11-48-17 #4 от 06.07.2022г. и разрешение за строеж №15 от
17.09. 2019г. презаверено от главния архитект на Община Б. на 25.07. 2022г.
по чл.153 ал.2 от ЗУТ.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивните жалби на
ответниците и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.109 от Закона за
собствеността.
В исковата си молба против ответниците С. Д. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес в с.Г.И. обл.Пловдив, ул.“Блокови жилища извън регулация“,
блок №3, ет.2 ап.6, И. В. Т. с ЕГН-**********, с постоянен адрес в гр.С., ж.к.
“М.“-3, бл.372, вх.“А, ет.11, ап.66, /починал в хода на производството и
заместен от наследниците му Н. И. В. и С. И. И., участващи в производството
като ответници на самостоятелно правно основание-л.43/, Н. И. В., ЕГН-
********** и С. И. И., ЕГН-**********, двамата със същия постоянен адрес
както и на наследодателя си И. Т. ищцата Н. С. М., ЕГН-**********, с
постоянен адрес гр.С., бул.“Б. №57, вх.“Б“, ет.3 ап.21, твърди, че е
собственик на поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 06207.501.211 по
кадастралната карта и кадастрални регистри /КККР/ на гр.Б., одобрени със
заповед №РД-18-43 от 19.10.2021г. на изпълнителен директор на АГКК, с
последно изменение на КККР засягащо имота от 20.08.2018г., с адрес на ПИ-
гр.Б., п.к.4579, ул.“Брациговска комуна“ №26, площ от 1014кв.м., трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-
ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план-306,кв.19, парцел
XXVIII, при съседи-06207.501.212; 06207.501.210; 06207.501.9612;
06207.501.185; 06207.501. 205 и 06207.501.184. Ответниците били
собственици на съседния имот откъм запад, с идентификатор 06207.501.212,
ведно с построената в него жилищна сграда, като С. Г. притежавала 2/3 ид.
части от ПИ и от сградата /н.а. №33,том II, рег.№2003, н.д.№230 от 2020г. по
описа на нотариус Г.В./, вписан в Службата по вписванията при РС-Пещера,
12
вх.рег.897 от 16.07.2020г., акт.47,том 4; №494/2020г., а останалите ответници
били собственици по наследство общо на 1/3 ид.ч. от имота и от сградата/н.а.
№159, том I, н.д. №315/1993г. на РС-Пещера. Твърди се, че между двата
имота праводателите на страните изградили през 1970г. ограда, разрушила се
с течение на времето и намираща се в лошо състояние. Била направена от
15броя колове и мрежа, поставени върху суха каменна зидария с височина от
около 20см., покрита с бетонов пояс, като част от камъните от които е
изградена започнали да падат. Твърди ищцата, че между двата имота има
денивелация и пръстта от имота на съседите се свличала в имота на ищцата.
Ищцата предприела през 2019г. действия за извършване на основен ремонт
на жилищната си сграда и решила да изгради със собствени средства изцяло в
собствения си имот нова ограда. За целта бил изготвен архитектурен проект,
внесен за одобрение в Община Б. като на 17.09.2019г. от главния архитект на
Община Б. й било издадено разрешение за строеж №15 влязло в сила на
08.10.2019г. Архитектурният проект заедно с разрешението за строеж и
указания за действията, които трябвало да извърши й били връчени на
15.10.2019г. Изграждането на оградата било отложено за 2020г., като през
есента на същата година било извършено от геодезист трасиране на
границите на имота -на дворищно-регулационната линия между двата имота
и изготвено геодезическо заснемане. Твърди ищцата, че при трасиране на
границата между двата имота, установила, че не може да започне
изграждането на оградата тъй като непосредствено на вътрешната
регулационна линия между имотите, ответниците засадили 11 броя асми с
дебелина между 10см. и 15см., до част от тях с поставени етернитови тръби за
укрепването им и 2бр.овощни дървета-1бр.слива, а на 1метър от границата
1бр. круша. Счита ищцата, че всички посочени насаждения били засадени
при несъобразяване с предвидените в чл.52 от ЗС отстояния и й пречат да
упражнява правото си на собственост и да реализира инвестиционните си
намерения. Допълва и че кореновата система на всички посочени насаждения
/асми и овощни насаждения/ са изцяло в имота на ищцата и същите ще
попаднат в основите на оградата, която иска да построи и трябвало да бъдат
премахнати. За премахването на насажденията ищцата подала жалба до
Община Б. за съдействие, която в отговора си препратила ищцата към
разрешаването на спора по съдебен ред, доколкото разрешаването му не било
от компетентността на Общината. Било й разяснено, че Общината може да
13
разреши само отсичане на клони, но не и премахването на насажденията,
посаден в нарушение на чл.52 от ЗС и че същите не попадали под особената
закрила на чл.34 ал.1 от ЗОСОИ във връзка с чл.10 и чл.11 от Наредба №1 за
опазване на селскостопанското имущество и чл.63 ал.2 и ал.3 от ЗУТ за да се
произнася кметът на Общината. Твърди ищцата, че съгласно чл.50 от ЗС
собственикът не може да извършва такива действия в своя имот, с които се
създават пречки за ползване на съседния имот, по-големи от обикновените, а
чл.52 от ЗС забранявал да се посаждат дървета до имота на съседа на
разстояние по-малко от 3метра за високи дървета, 1.5м. за средните и 1м. за
ниските. Твърди ищцата, че според трайната съдебна практика когато
отстоянието не е спазено, собственикът може да поиска премахване на така
създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и
с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното
упражняване на правата му-решение №60 от 29.05.2014г. по гр.д.
№7375/2013г. на ВКС и решение №1048 от 26.06.2017г. по гр.д.№1575/2016г.
на IVти състав на Окръжен съд гр.Варна. Моли ищцата да се постанови
съдебно решение, с което ответниците да бъдат осъдени да преустановят
неоснователните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото
си на собственост върху имота й, като се осъдят да премахнат насажденията-
11бр. асми, 1бр. слива и 1бр. круша, засадени на вътрешната регулационна
линия между имотите на страните при несъобразяване с предвидените в чл.52
от ЗС отстояния от имота на ищцата, пречещи за изграждането на оградата, за
която е одобрен архитектурен проект и издадено и влязло в сила разрешение
за строеж. Претендира разноските в производството. Следва да се отбележи,
че повторно депозираната искова молба от 26.02.2021г. във връзка с
твърдение на насрещната страна за липсващи страници от първоначално
подадената такава от дата 25.01.2021г., и дадени в тази връзка указания от
съда, е с абсолютно идентично съдържание като не се съдържат различни
факти и обстоятелства касаещи предмета на спора от първоначално заявените.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор подаден от
ответницата С. Д. Г., с вх.№261178 от 26.02.2021г./л.62/ чрез адв. В.М., в
който исковата претенция се квалифицира като допустима, но по същество
неоснователна. Излага се довод за липса на правен интерес за ищцата от
водене на негаторния иск, доколкото последната била извършила изкопните
работи в имота си и че ако е имало коренова система от посочените
14
насаждения /асмите/ която да й пречи същата е била унищожена при
изкопните работи. Твърди, че за такъв вид растения -асми /лози/ и за скелета
им били неприложими нормите на чл.94 ал.2 от Наредба №77 от 22.12.2003г.
за минимални отстояния до границата на съседен имот доколкото не били
включени в посочените в т.1, т.2 и т.3 видове растителност и че наредбата
препоръчвала на вътрешната регулационна линия поставянето на живи
огради с височина до 1,2м. Твърди, че одобреният на ищцата архитектурен
проект за изграждане на ограда не предвиждал премахване и компенсаторно
залесяване по смисъла на чл.63 ал.4 и ал.5 от ЗУТ и чл.11 ал.2 от Наредба №7
от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, засягащо имотната граница с имота на
ответниците и/или техния имот. В издаденото строително разрешение и в
обяснителната записка също липсвали указания за премахване на
растителност по вътрешната регулационна линия в съседния имот на
ответниците или по имотната границата между двата имота. Цитира се и
параграф 26 от ПР на Наредбата за изменение на цитираната наредба №7 от
22.21.2003г. /д.в.бр.51 от 2005г./, че когато с нов строеж се премахва
съществуваща дървесна растителност, органът издаващ разрешителното за
строеж задължава възложителя да изпълни озеленяване на поземления имот с
нова дървесна растителност преди въвеждането на строежа в експлоатация,
като условие се вписва в разрешението за строеж. Коментира се съставен
протокол за проверка на място от 13.11.2020г. от общинската администрация,
с констатация и заключение, че единственото дърво намиращо се на по-
малко отстояние 0.80м. от съществуващата стара материализирана граница е
черница попадаща в обсега на закрилата по наредба №1 за опазване на селско-
стопанското имущество във връзка с чл.34 ал.1 от ЗОСИ. В протокола било
записано, че и това дърво не пречи за изграждане на въпросната ограда в
имота на ищцата и че същото би следвало да се отнася за крушата и за
сливата, намиращи се на по-голямо отстояние, което да е пречка за
реализирането на строежа. Ответницата твърди, че сливата се намира на
разстояние от 2.4м., а крушата на 2м. от съществуващата ограда между двата
имота, които отстояния са в рамките на нормативно определените в чл.94 ал.2
т.1 и т.2 от Наредба №7 от 2003г. Оспорва се твърдението на ищцата за
налична денивелация и лошо състояние на съществуващата обща ограда
между двата имота, изградена по общо съгласие и с общи средства на
15
праводателите на двете страни и че в същност извършеното от ищцата
подкопаване във връзка със строителството на имота е причина за това както
и за засягането на каменната зидария на съществуващата стара ограда. Твърди
се, че са извършени геодезически заснемания по възлагане на ответниците по
иска като не са установени отклонения и навлизане в чуждия /на ищцата/
имот освен в две точки до 0.30м, което е в раниците на допустимите
отклонения съгласно чл.18 ал.4 т.1,“б“ от Наредба №РД-02-20-5 от
15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри. Поддържа се и довод, че ако ищцата има
спор за имотните граници, същият би бил преюдициален по отношение на
спор по чл.109 от ЗС във връзка с чл.52 от ЗС, доколкото отстоянията се
измерват от имотната граница, които следва да са безспорно установени или
евентуално при неточно или грешно нанасяне на имотните граници в
кадастралната карта предвид съществуването на стара материализирана
имотна граница между двата имота под формата на изградена преди 50г.
обща ограда като наличието на грешка, непълнота или неточност по ЗКИР, би
следвало да бъде отстранена по административен ред от Агенцията по
кадастъра или по реда на АПК при отказ.
Няма постъпил писмен отговор на исковата молба от останалите
ответници Н. В. и С. И. в едномесечния срок по чл.131 от ГПК, уведомени
чрез връчването й ведно с приложенията на 04.04.2021г., изтекъл на
05.05.2021г. /сряда присъствен ден/.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се от доказателствата по делото, че по дарение от родителите
си С. и Р.Т., на 26 ноември 1992г. /н.а.№134, том 4 н.д.№808/1992г. на РС -
Пещера/ ищцата Н. С. С. /М./ е придобила собствеността върху ½ ид.ч. от
застроено и незастроено дворно място от 700кв.м., представляващо парцел
XXVIII, имот пл.№306 в кв.19 по плана на гр.Б., ведно с втори етаж от
построената в същия двуетажна жилищна сграда, при граници-Н.К., А.М. и
улица. Другата ½ ид.ч. от същото застроено и незастроено дворно място е
дарено на И.ка С. М., както и първия жилищен етаж от същата жилищна
сграда. През 2006г. надарените И.ка М. и Н. С. са признати са собственици
по наследство, дарение и давност на 320/1020 идеални части от УПИ XXVIII-
16
306 в кв.19 по плана на гр.Б., с адрес ул.“Брациговска комуна“ №26, целия с
площ от 1020кв.м. при съседи УПИ XXI-310; УПИ VII-309; УПИ VIII-308;
УПИ-IX-307 , УПИ XXVII-305 и улица /н.а. №51, том V,рег.№6307,дело
№736 от 15.08.2006г./. На същата дата по покупко-продажба И.ка М. е
продала на Н. С. собствената си ½ ид.ч. от УПИ XXVIII- 306 в кв.19 по плана
на гр.Б. целият с площ от 1020 кв.м. ведно с първия етаж от двуетажната
масивна жилищна сграда със застроена площ от 86кв.м. етажа и сградата, при
същите съседи. По приложена скица по КККР на гр.Б., одобрени със заповед
№РД-18-43 от 19.10.2012г. на ИД на АГКК процесният поземлен имот е с
идентификатор 06207.501.211 с площ от 1014кв.м.,с адрес гр. Б.,
ул.“Брациговска комуна“ №26, записан в еднолична собственост на Н. С. С.
за площ от 350кв.м. от ПИ по н.а №134, том втори, дело №808 от 26.11.1992г.
и още ½ ид.ч. по н.а. №11,том пети, рег.№1212, дело №895 от 15.08.2006г. и
на още 160/1020 ид.ч. по н.а. №10,том 5, рег.№1211, дело №894 от
15.08.2006г., като в имота попада сграда с идентификатор 06207.501.211.1 на
площ от 83кв.м., на два етажа, с предназначение жилищна сграда-
многофамилна. Видно от скицата на ПИ 06207.501.211, от запад имотът
граничи с ПИ с идентификатор 06207.501.212 който е и застроен.
Издадено е на ищцата разрешение за строеж №15 от 17.09. 2019г. от
главния архитект на Община Б. за строеж „Ограда“ в ПИ с идентификатор
06207.501.211 по КК на гр. Б.. Посочени са в разрешението и конкретните
строително-монтажни работи, които следва да се извършат в тази връзка- от
запад оградата да се изпълни плътна с височина 0.60м. и ажурна височина до
2.20м., от юг, оградата да се изпълни плътна с височина 1.3м. и ажурна с
височина до 2.20м., като изпълнението на оградата да се извърши изцяло в
имота на възложителя-Н. М.. В указанията към разрешителното за строеж
няма изрично предвидено премахване на дървета или други насаждения,
намиращи се в съседния ПИ с идентификатор 06207.501.212. За издаването на
разрешителното за строеж е представен изготвен и разписан архитектурен
проект, част Архитектурна, съгласувани инженерни части на проект
Конструктивни указания, извършено геодезическо заснемане на ПИ от 2020г.
с изпълнител „Геопойнт“ ЕООД, като според обяснителната записка
геодезическото заснемане е с цел изготвяне на комбинирана скица между
геодезическото заснемане и Кадастралната карта на ПИ с идентификатор
06207.501.211 по КККР на гр.Б., при което са изготвени координатен център
17
на подробните точки и цифров модел на геодезическото заснемане, изработен
в графична система МКАD и е съвместен с КККР на гр.Б., като е изработена
и комбинирана скица на ПИ с идентификатор 06207.501.211 между
измерените на място огради и Кадастралната карта на гр.Б.. Съставен е и
протокол за трасиране от геодезическата фирма „Геопойнт“ от 12.10.2020г. от
лицензирано лице инж. Д.Х.Х., с който се удостоверява, че е трасирал
границите на имот УПИ XXVIII-306 в кв.19 по регулационния план на гр.Б.,
по подробно посочени координати на подробните точки от имота в 11
пункта. Според комбинираната скица налице са отклонения в геодезическото
заснемане и кадастралната карта, като според геодезическото заснемане
оградата попада изцяло в ПИ на ответниците с идентификатор 06207.501.212,
като отклонението варира от 30см. откъм улицата, в края на застроената част
на имота на ищцата до 45см. в посока север, а в най-горната си част достига
до 44 см. като формиращата се защрихована площ между кадастралната
карта и геодезическото заснемане е изчислена на общо 17кв.м./13 + 4/. За
налично навлизане от ПИ с идентификатор 06207.501.212/този на
ответниците/ в ПИ с идентификатор 06207.501.211 /този на ищцата М.-откъм
западната му граница/, е посочено в писмото на Кмета на Община Б. изх.
№94-С-1442-4 # 1 от 21.10.2020г. на места до 0.60м., което се явявало спор за
материално право разрешаван по съдебен ред. С протокол от 12.10.2020г. е
удостоверено извършено трасиране на границите на имот УПИ-XX VIII-306
кв.19 по регулационния план на гр.Б., подписан от инж. Д.Х.-лицензирано
лице със заповед № РД 15-112 от 09.11.2006г. на ИД на АГКК/л.37/, а с
протокол /л.80/ за трасиране, означаване и координиране на границата на
УПИ ХХIХ-310 в кв.19 по регулационния план на гр.Б., одобрен със заповед
№389 от 16.05.1965г. извършено от правоспособно лице инж. П.К.П. по
искане на ответницата С. Д. Г., към който няма обяснителна записка за начина
на извършване на трасирането и дали има разлика между трасираната граница
и съществуващата на място ограда както и какво е точното местоположение
на границата спрямо оградата и има ли навлизане и с колко в съседния от
изток имот ХХVIII-306, респективно обратно навлизане на имота от изток в
имота на ответницата и с колко квадратни метра.
За изясняване на спора от фактическа страна е допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза, заключението / с вх.№ 262650 от 29.06.2021г.
/л.156 и следващите/, по която, изготвено от вещото лице Б.З.Г. което
18
въззивният съд възприема изцяло като обективно, обосновано и компетентно
изготвено и от което се установява, че имотът на ищцата М. е ПИ с
идентификатор 06207.501.211, и е с площ 1014кв.м. и лице от 15.35м.л., стар
номер 306, квартал 19, парцел ХХVIII, съгласно заповед за одобрение на
КККР № РД-18-43 от 19.10.2012г. на ИД на АГКК, като същият е застроен
със сграда от основното застрояване с жилищно предназначение на два етажа
със застроена площ от 83кв.м., разположена свободно стояща в имота. За
имота на ответниците, съседен на първия откъм запад, експертът е установил,
че е ПИ с идентификатор 06207.501.212, със същия административен
адрес:гр.Б., ул.“Брациговска комуна“ №28, попадащ в урбанизирана
територия, ниско застрояване до 10м., с площ от 705кв.м. и лице
15.37м.л.,стар номер 310, квартал 10, парцел ХХIХ, по същата заповед за
одобрение на КККР на гр.Б., като за него е установено, че същият е застроен
със сграда от основното застрояване с жилищно предназначение на два етажа,
разположена също свободно стояща в имота със застроена площ от 69кв.м. и
сгради от допълващо застрояване с обслужващо предназначение. Установено
е, че двата имота са съседни и планът не е създал регулационни отношения
между тях, като страничната дворищно-регулационна линия по плана се
покрива с имотната граница с дължина от 44.76линейни метра. Вещото лице
е установило, че на място границата е реализирана като е изпълнена с
ограда от метална мрежа с дължина от 45линейни метра и височина от 1.70
линейни метра, закрепена на 15бр. вертикални бетонови колове. За
бетоновите колове е уточнено, че същите са запънати в ивичната бетонова и
каменна основа с височина от 0.60линейни метра, разположена под и над
нивото на прилежащия терен. Експертът е установил, че е изготвен
архитектурен проект с възложител ищцата Н. С., одобрен от Община Б. на
17.09.2019г. за обект „Ограда към улица на ПИ с идентификатор
06207.501.211 с дължина от 15 линейни метра. Посочено е, че в
конструктивните указания към проекта за строеж на оградата към улицата
е указано, че предстои да се изгради и ажурна ограда от запад с ивична
основа от стоманобетон с дълбочина до 0.60 л.м. и ширина на фундирането от
0.40м.л. поднивото на прилежащия терен. В графичната част към
архитектурния проект е записано, че към запад дължината на ажурната част
да е от 16.15 м.л. и височина до 2.20м.л. При огледа на място експертът е
констатирал, че по цялата дължина на оградата от метална мрежа
19
долепени до нея от страната на ответниците са засадени насаждения-от
лицето към дъното на имота 3бр. лозови насаждения-асми с дебелина до
0.10м. и с височина до 3.50м., закрепени на металната конструкция за
асмалък. Допълнено е, че същите са разположени долепени и на разстояние
от 0.20м. от оградата. Зад сградата от основното застрояване към дъното на
имота на ответниците е засадено овощно дърво с височина над 3метра и
отстоящо на 2.38л.м. посока запад от оградата, в дъното на имота е засадено
овощно дърво с височина над 3м. и отстоящо на 0.80 линейни метра посока
запад от оградата. Установено е още, че между двете овощни дървета в права
линия и долепени до оградата са засадени 8бр.млади лози с височина до
1,5линейни метра. Заключението на експерта е, че при това разположение
на насажденията е невъзможно да се извърши строителство на ограда,
разположена изцяло в имота и която да е съобразена със строителните
правила и норми защото коренната система на лозовите насаждения ще
попаднат в основите на оградата и че местонахождението на лозовите
насаждения не позволяват да се извърши изкоп за основата, направата на
кофраж и полагането на бетона при изпълнението на строежа с размери на
фундирането под нивото на прилежащия терен-0.60 линейни метра дълбочина
и 0.40 линейни метра ширина. Експертът не съобщава, че на място оградата за
която е издадено от Главния архитект на Община Б. разрешително на строеж
на ищцата Н. М. с №15 от 17.09.2019г. се реализира и строежът е изцяло
изпълнен по начина указан в разрешителното. На приложена към
заключението скица, експертът е обозначил точното местоположение на 11бр.
лозови насаждения / с червени точки/, със сини точки е обозначил овощните
дървета, а с черни цифри е нанесъл осреднените измервания на място, а с
цифри в скоби -данните от цифровия модел на кадастралната карта. Видно от
самата скица, действително всички лозови и други насаждения са
непосредствено разположени на или до самата ограда /долепени до оградата/
както откъм лицето на имота така и разположените в дълбочина и по оградата
съществуваща между имотите на страните .
В съдебно заседание експертът Г. поддържа заключението си. Допълва,
че между двата имота съществува ограда от метална мрежа с дължина 45м.л.
и височина от 1.70м.л., закрепена на 15броя вертикални бетонови колове,
запънати/забити/ в ивична бетонова основа и в каменна основа
представляваща зидария от камък и свързващ разтвор, а там където няма
20
каменна зидария има ивична бетонова основа и колове забити в тази основа.
Категоричен е, че се касае за стар бетон, като предполага, че мрежата е
поставена отдавна и е фактически ръждясала/експертното заключение е
изготвено пет месеца след депозирането на исковата молба на 25.01.2019г.
Уточнява, че металната ограда е с дължина от 45метра и е разположена по
цялата дължина на междусъседската граница на двата имота. Сочи, че е
установил между двата имота наличие на денивелация откъм лицето на
имотите като имотът на ищцата отстои на по-ниско ниво от имота на
ответниците с около метър. Посочва денивелацията и атмосферните условия-
дъждове, като причина за започнало свличане на земната маса която е от
страната на имота на ищцата и самата съществуваща ограда, като основата й
се е компрометирана, напукала се е и е започнала да се свлича. Акцентира, че
до самата ограда откъм лицето на имота на ответниците, са насадени трите
асми и към дъното са разположени младите лозови насаждения, отстоящи
средно около 20см. от мрежата-посока имота на ответниците. За другите две
овощни дръвчета експертът посочва, че едното е с височина от 3метра и е
разположено в дъното на оградата в имота на ответниците, а другото е с
височина от 3м. и отстои на 2.38линейни метра посока запад в имота на
ответниците. След измервания на място експертът е установил, че цялата
съществуваща ограда от лицето към дъното е навлязла в имота на ищцата и
заема площ от 16.72кв.м., като навлизането е по дължината на оградата откъм
лицето е с 28см., по средата -44см. или 40см., 0.80м и в дъното е на 0.00см.
/виж скицата-л.160/. Експертът е категоричен, че цялата съществуваща ограда
попада в имота на ищцата, а не както е по КК и е изместена спрямо тази,
която е дадена по кадастралната карта. Установил е подравняване на дворното
място в имота на ищцата без да е констатирал затревяване или засадени
растения и без да е видял отрязани корени и коренова система. В мястото на
подравняването експертът е констатирал наличие на срязвания на подземна
коренов система. Коментирайки издадения проект и разрешение за строеж и
дейностите, които следва да се извършат по него, експертът сочи, че за да се
направи предвидения за строежа на оградата фундамент с дълбочина 60см. и
ширина 40см., върху който да се постави новата ажурна част на оградата, при
изпълнение на този начин на фундамент задължително оградата и описаните
насаждения, тяхната коренова система ще попадне в основите на отрадата,
защото трите асми са долепени до съществуващата ограда, която е навлязла с
21
40см в имота на ищцата, а към дъното съществуващата ограда е навлязла с
44см. в имота на ищцата М.. Според експерта ако се изпълни оградата по
кадастралната карта всички тези растения ще попаднат в новоизградената
ограда. Категоричен е, че тези насаждения се намират в трасето, на което
трябва да се изгради новата отрада, предвидена изцяло да е в имота на
ищцата. Уточнява, че освен посочените в заключението две плодни дървета,
разположени до оградата, на място има и други плодни дървета, които обаче
не са разположени в близост до оградата, като в дъното на имота има дърво,
отстоящо на 80см. от оградата и то е предмет на писмото на Общината.
Направено е уточнението от страните, че това дърво е черница и не е предмет
на исковата молба и че претенцията е само за насажденията намиращи се до
самата ограда. Експертът не може да каже подробности за характеристиките
на плодните дръвчета с довод, че няма компетентност на агроном. Допълва,
че не може да индивидуализира дърветата по сортове. В съдебно заседание е
направено признание от пълномощника на ищцата адв.В., че ответниците
след предявяване на исковата молба са премахнали крушата и още едно
друго дърво, като се поддържа, че към момента на изготвяне на заключението
едно от плодните дървета описано в исковата молба не е съществувало и
затова не е описано от вещото лице. Повтаря експертът, че при огледа е
констатирал подравняване в имота на ищцата, но не може да каже дали преди
това там имало изкоп. Не е имал задача да установи дали се виждат на място
корени или не. Допълва, че е използвал двете сгради в двата имота като
елементи на кадастъра и е измервал отстоянията от тях до оградата и след
получаване на данни от КК за да направи сравнение дали оградата стои на
същото място, на което е предвидена по плана. Експертът посочва, че не му е
поставяна задача дали в имота на ответниците има отсечени дървета в
близост до оградата. Категоричен е, че е описал тези дървета които са
съществували към момента на огледа и намиращи се в близост до отрадата.
По искане на ответниците е допусната нова съдебно-техническа
експертиза от вещо лице архитект който да отговори на същите въпроси плюс
въпроса за необходимостта от премахване на насажденията в имота на
ответниците за реализиране на проекта за строителство на оградата , като
съдът е определил депозит за вещото лице от 300лв вносим от ответниците с
указания за неблагоприятните последици при невнасянето му, като в
последното съдебно заседание ,проведено на 07.06.2022г. ответниците са се
22
отказали /оттеглили/ от исканата експертиза и не са внесли определения от
съда депозит и поради което с протоколно определение от исковия съд е
отменено назначаването на нова техническа експертиза.
По делото са разпитани свидетели.
Свидетелят П.Г.Т., на 71г.,без родство със страните установява, че е
съседка на страните, знае за спора между тях, установява, че денивелацията се
е получила през 1970г.-1971г. след реконструкция на улица “Брациговска
комуна“, като денивелацията е засегнала всички имоти на тази улица. За
денивелацията между двата имота на страните сочи, че тя била около
половин метър, като по-високия имот бил този на ответниците и се свличала
пръст в по-ниско разположения имот, този на ищцата М., което създавало
проблеми между страните. Свидетелката знае, че в по-високия имот има
насаждения, които са в близост до оградата между двата имота което
създавало проблеми защото коренищата на тези насаждения прониквали в по-
ниско разположения имот на ищцата. Обяснява, че в момента и от повече от
година никой не се грижи за тези насаждения “..в момента е една джунгла..“.
Свидетелката знае, че оградата между двата имота е от мрежа, като М. по
продължението на оградата поставила ламарина в долната част за да спира
пръстта. Обяснява, че цялата ограда е от мрежа и само една малка част при
къщата е от суха каменна зидария и там е поставена мрежата. Свидетелката
знае, че ищцата има издадено разрешително от общината за да построи ограда
между двата имота, но не може да каже каква е причината да не бъде и в
момента построена. Знае, че двете страни имат дългогодишни спорове. За
старата съществуваща ограда свидетелката знае, че е имало договорка за
взаимното й изграждане от страните-М. да представи материалите, а
ответниците да я построят. Споровете били породени първоначално от
запушване на канализацията идваща от имота на ответниците и преминаваща
през двора на ищцата М., стигнало се до жалби до общината и бутане на
незаконни баня и тоалетна на Г.. Категорична е свидетелката че и в момента
съществува денивелация между двата съседни имота. Било разрешено от
Общината на ищца да си построи подпорна стена за да не събори сухата
каменна зидария. Според свидетелката денивелацията е от 70см.
Свидетелката М.П.К. на 77г. без родство с ищцата и неуточнено далечно
родство с ответниците установява, че не познава ответниците макар и да им е
роднина. Знае за споровете на страните и най-вече с дядото на ответниците.
23
Обяснява, че когато била изградена оградата страните имали обща тоалетна.
Ответниците били предупредени от М., да се махне тоалетната, защото
всички отпадни води били включени в канализацията на ищцата, минаваща
през нейния двор поради денивелацията. Знае, че между двата имота има
ограда, която не е стабилна и че всичката пръст от половината от имота на
ответниците пада в имота на М.. Знае свидетелката, че ищцата не може да
построи ограда защото има асми, собственост на Г. и разположени до
оградата между двата имота и пречат да се построи оградата-„..те са цял ред
асми и от наша страна-същото-има асми, които пречат и на нас..“. Сочи, че в
момента всичко е „буренясало и не се поддържа имота на ответниците“.
Свидетелката не знае дали в момента има денивелация и къде е била по-
високата тоалетна и къде по-ниската, но е категорична, че споровете са били
за оградата, а не за тоалетната. Св. В.С.С. на 56г. без родство със страните
установява, че е била на квартира у ответницата С. Г. като ученичка.
Свидетелства, че преди имотите на страните са били разделени с ниска
циментова ограда, а сега има нова ограда, изградена от един месец
представляваща масивна бетонова ограда, намираща се в имота на ищцата М.
и разположена по цялото продължение между двата имота. Установява, че е
на 11.08.2021г. е видяла в дома на ищцата М. да се прави арматура и се
подготвя изграждането на ограда. Свидетелката видяла и самата ограда-
висока по-малко от 1 метър. Счита, че подготовката е запознала от
2021г.Свидетелката твърди, че е видяла изкопни работи за направа на стената
през 2019г.-2020г. и направа на пътека. Обяснява, че от улицата е видяла , че
има изградена ограда в имота, а старата ограда в имота на М. била махната и
се правело подготовка за нова ограда. Уточнява, че през 2020г. старата ограда
била премахната и е изградена подпорна стена, като не уточнява каква площ и
обем заема по оградата. Подготовката през 2020г. се изразявала ,че имало
изкоп откъм улицата към двора на М., като в направения изкоп /дупка/
свидетелката видяла корени. За старата ограда знае, че е сторена от дядото на
ответницата Г. и е била каменна зидария. Уточнява, че в момента старата
ограда между двата имота си стои, а до нея има още една бетонова ограда не
по-висока от 1метър. Уточнява че оградата не е разположена по цялото
протежение на границата, а само до някъде. Свидетелката установява, че в
имота на ответниците имало посадени цветя и лозници до оградата, но не
може да определи разстоянието до оградата. Свидетелката не е виждала в
24
двора на имота на ответниците да има отсечени дървета. Свидетелката Н. В.
М., братовчедка на ответницата Г., на 48г. установява, че познава страните и
че двата им имота са съседни. Знае, че двата имота са били разделени със
съществуваща мрежа и че това разделение е било допреди 6месеца
/свидетелката е разпитвана на 06.10.2021г./ Знае, че в частта на братовчедка й
ответницата Г. е имало каменна зидария за която се е захващала мрежа.
Каменната зидария била около метър и половина от улицата и след това
започвала мрежата. Преди 6месеца видяла извършването на ремонтни
дейности в имота на ищцата М.-изкоп, но не обърнала внимание какъв. Знае,
че между двата имота има денивелация, като имотът на ищцата бил
разположен по-ниско спрямо имота на братовчедка й. Според свидетелката в
резултат на извършваните строителни работи от ищцата денивелацията била
по-голяма. Знае, че преди 6мсеца е имало асми до пътечка в задния двор.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес на ищцата М. да установи, се с
неоснователните си действията по засаждане на насаждения на /асми и
дървета на и в близост до регулационната и кадастрална граница/ между
двата възпрепятства в пълнота упражняване на правата си на собственик на
имота и я поставя в обективна невъзможност да изгради ограда в собственото
си дворно място на границата с имота на ответниците и че преченето се
изразява в това, че в трасето на което следва да бъде изградена процесната
нова ограда се намират лозови насаждения-асми и млади лози както и
овощни дървета, което не позволява и възпрепятства фактическото
изграждане на оградата по утвърден архитектурен проект и издадено
строително разрешение и строеж в параметрите, границите и
местоположението така както е зададено и утвърдено от Община Б. и от
главния архитект на същата.
Неоснователен е довода в отговора на исковата молба и развит и във
въззивната жалба на ответниците, че исковата молба е нередовна поради
непълнота и поради противоречие на изложения петитум на заявените факти
и обстоятелства. Исковата молба е напълно редовна откъм изложени факти и
обстоятелства и формулиран петитум. Няма противоречие между
25
обстоятелства и петитума на исковата молба твърдян във въззивните жалби
на ответниците. Иска се премахване на посочените по вид и по сорт
насаждения /лози, асми и овощни дървета/ изцяло защото същите пречат
както предвид местоположението си на самата регулационна граница между
двата имота така и чрез местоположението на кореновата си система на
реализацията на новата одобрена по съответния ред ограда, с изготвен
инвестиционен и архитектурен проект и разрешение за строеж, доколкото
пряко и непосредствено се пречи не само на извършването на изкопни работи,
но и на построяването на самата ограда съгласно издаденото разрешение за
строеж и местоположението й изцяло в имота на ищцата и предвид
установеното, че реално има навлизане по цялата граница в имота на ищцата
от страна на ответниците по съществуващата на място стара граница
изградена от суха зидария и с метална ограда от мрежа на колове и стара
бетонова основа. Навлизането в имота на ищцата установено от експерта Г. не
е оспорено от ответниците, като поисканата нова техническа експертиза касае
други неща, и основно начина на реализиране на проекта, тоест навлизането в
имота на ищцата но ответниците не се оспорва като факт установен от
експерта Г.. Административният ред за разрешаване на спора относно
преченето на кореновата система на дърветата и насажденията разположени
на и до съществуващата ограда, не изключва и не елиминира възможността на
ищцата да установи по съдебен ред извършването на всяко едно
неоснователно действие от ответниците с което й се пречи да упражнява в
пълен обем собственическите си права върху своя недвижим имот
включително и по отношение нарушаването на границите му и правото да го
застрои със ограда разположена в своя собствен имот, за което строителство
й пречат поставените и засадени от ответниците насаждения, описани в
исковата молба. Нещо повече, едно от описаните в исковата молба дървета по
оградата е премахнато доброволно /крушата/ от ответниците което е индиция
за признание от страна на последните за допустимостта и основателността на
исковата претенция на ищцата, за наличие на неоснователно действие
осъществявано от ответниците което пречи на ищцата да упражнява правото
си на собственост които има върху собствения си имот в пълните му граници,
така както са отразени в плана и в Кадастралната карта и за реализиране на
правото си на строеж на граница между двата имота съгласно издаденото
строително разрешение от Община Б.. Отстояние между дърветата /лози, асми
26
и плодни дървета/ и съществуващата стара ограда няма или същите са в
незначителни отстояния от под 1 линеен метър/ защото същите са
разположени на самата или до самата съществуваща ограда, като по този
начин не само съществуващата оградау но и самите дървета попадат засадени
от ответниците в имота на ищцата.
Налице е правен интерес за ищцата Н. М. да установи правото си на
собственост както и на неоснователните действия упражнявани от
ответниците по отношение на имота на ищцата и възпрепятстващи строежа на
новата ограда, одобрена по съответния административен ред и форма.
Не се установява строителството на новата ограда да е започнало по
предвидения за това ред чрез даване на строителна линия и ниво
удостоверено със съставяне на протокол за открИ.е на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво от лицето упражняващо строителен
надзор за обекта изцяло и съгласно издаденото разрешение за строеж.
Извършването на изкопни работи по границата констатирани и от
Регионалната дирекция „Национален строителен контрол“ гр.Пазарджик
/виж писмо №БР-994-00-313 от 16.09.2021-л.63/ изразяващи се в поставяне
на масивна стоманобетонова конструкция с височина от 0.43м. до 0.96м., за
което свидетелстват и разпитаните свидетели, касае извършване на
предхождащи строителството на оградата и предвид съществуващата на
границата денивелация между двата имота подпорни и укрепващи действия
по границата между двата имота за укрепване на съществуващата каменна
зидария, както и същинско укрепване на земни маси между жилищната
сграда в имота и новоизпълняващата се ограда, изпълнена с бетонова
настилка и с наклон към улицата, тоест касае се за типични подготвителни и
укрепващи строително-монтажни дейности преди и предхождащи по време
същинското изграждане на оградата съгласно разрешението за строеж-СМР-
от запад оградата да се изпълни плътна с височина от 0.60м. и ажурна
височина до 2.20м., от юг оградата да се изпълни плътна с височина 1.30м. и
ажурна височина 2.20м. и която ограда изцяло да е разположена в имота на
ищцата М. което се извършва преди и успоредно на новоизпълняващата се
ограда. Тоест, и строителният контрол е констатирал с категоричност, че
новата ограда не е построена, нито е започната дори да се строи и в онези
части където няма насадени асми, лози и дървета /обратното не се твърди от
ответниците, нито се сочи изрично в писмото/, което само по себе си не е
27
достатъчно за извода на ответниците, че строителството е реализирано по
начина, в параметрите и обема, указан в разрешението за строеж, което както
се посочи предполага извършването на подземни и надземни строително-
монтажни дейности, които следва да приключат с окончателно поставяне на
ажурната ограда над терена и на височина до 2.20метра по начина указан в
разрешителното за строеж. Нещо повече, в края на писмото на РДНСК-
Пазарджик изрично е констатирано след извършен оглед на мястото на
18.08.2021г. и въз основа на преписката образувана в Община Б. по повод
жалба на ответницата С. Г., че към 13.07.2021г. теренът се подготвя от
ищцата за строителство на оградата, но фактически започнати
строителни работи няма, за което е съставен и констативен протокол.
Следователно доводът на ответниците, че оградата е построена към
момента от ищцата М. без за това да пречат лозите, асмите и овощните
дървета, намиращи се на границата на страната ограда откъм страната на
ответниците е несъстоятелен и не съответства на установените факти и
обстоятелства по делото.
По въпроса за разположението на съществуващата ограда спрямо
границата по кадастралната карта и кадастралния план на двама имота
въззивният съд възприема изцяло заключението на експерта Г. което
установява навлизане в имота на ищците от ответниците чрез
съществуващата ограда с 17кв.м. в размерите така както са установени от
експерта. Същият установява и трасира действителната граница между двата
имота на база данните от кадастралния план и извършеното геодезическо
заснемана по възлагане от ищцата М. и което не е оспорено от ответниците
като недостоверно или невярно или несъответно на данните по плана. Старата
ограда е с дължина от 44.76м.л. от които 45м.л. са изпълнени с метална
мрежа с височина от 1.70м.л., закрепена на 15бр. вертикални бетонови
колове запънати /забити/ в ивична бетонова и каменна зидария с височина от
60см., тоест старата ограда няма същински бетонов фундамент, като за новата
ограда е предвиден стоманобетон с дълбочина от 60см. и ширина от 40см.,
докато отстояния от съществуващата метална мрежа /ограда/ на лозите и
асмите няма, те са буквало разположени на оградата /долепени до оградата
или на 20см от нея/. Тази площ според експерта е част от имота на ищцата,
тоест засаждането им е извършено от ответниците фактически в чужд имот /
този на ищцата М./, доколкото отклоненията от кадастралната граница и
28
навлизането в имота на М. е повече от 20см. във всички части, а именно
0.28м.л. откъм улицата, 0.44м.л. в района на застроените сгради в съседните
имоти, 0.40м.л. в горния край и до 0.80м.л., а на най-края-0.00м.л., тоест във
всички положения при строежа на оградата в имота на ищцата М. по
действителната имотна граница между имотите съгласно цифровия модел на
кадастралната карта посочените дървета-асми, лози и овощни дървета
попадат несъмнено в зоната на непосредствения, незапочнат бъдещ строеж на
оградата по издаденото разрешително за строеж №15 от 17.09. 2019г. В този
смисъл се касае за налични предприети и извършени неоснователни действия
от страна на ответниците, с които се смущава и възпрепятства упражняването
на правата от страна на ищцата М. по отношение собствения си си имот и
конкретно да може да реализира строежа на оградата по издаденото й
разрешение по одобрената за целта строителна документация от Община Б.-
инвестиционен проект, одобрена част „Архитектура“, съгласувани инженерни
части на проект “Конструктивни указания за строеж „Ограда в имот
идентификатор 06207.501.211“ по КК на гр.Б., с административен адрес
ул.“Брациговска комуна“ №26.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло
претенцията по отношение на лозовите насаждежия-3бр.асми и 8бр.млади
лози разположени на и до самата съществуваща ограда в имота на
ответниците 06207.501.212, и 1 бр. плодно дърво което не е черница.
Плодното дърво не е индивидуализирано,/освен че не е черница/, но е прието
от съда, че е засадено на вътрешната регулационна линия между двата
съседни имота. Експертът сочи в съдебно заседание, че това е дървото
разположено на 2.38м. от оградата и че други дървета /освен младите лози и
асми/ няма в близост до имота. Експертът не сочи, че процесното
съществуващо на място дърво е слива или круша, така както твърдят ищците
в исковата си молба, предвид и признанието на ищците, че ответниците са
премахнали крушата, поради което следва, че съдът дължи произнасяне по
премахването на дръвчетата, така както са описани в исковата молба, с оглед
установените по делото факти и обстоятелства. Съдът обаче се е произнесъл
по непредявен иск-1бр. плодно дърво, което не е от дървесен вид черница ,
като такава искова претенция и с такава индивидуализация на дървото няма
заявена. Налице е произнасяне по непредявен иск което налага неговото
обезсилване /на решението в тази му част/ и връщане на делото на районния
29
съд за разглеждане в друг състав и произнасяне по предявения иск.
Съдът не споделя доводите развити във въззивните жалба на
ответниците по иска. Както се посочи исковата молба е напълно редовна, има
изискуемото се съдържание и няма противоречие между изложените
обстоятелства и заявения петитум. Изложени са конкретни обстоятелства в
какво точно се изразява преченето от ответниците за да не може ищцата да
реализира в пълен обем правото си на собственост и да изгради ограда между
двата имота за което има издадено надлежно разрешително за строеж и
одобрени проекти. Преченето се изразява в невъзможността ищцата нормално
да реализира строежа без да бъдат изцяло премахнати лозовите насаждения и
двете плодни дървета, описани в исковата молба разположени на мястото,
където фактически ще преминава границата между двата имота. Не се налага
даването на указания на ищцата от въззивната инстанция по редовността на
исковата молба, тъй като такава нередовност няма. Съществуващият
административен ред не дава разрешение на правния спор със сила на
присъдено нещо каквито правни последици има съдебното решение чл.109 от
ЗС и не може да елиминира исковата защита на лицето чието право на
собственост се смущава от ответниците в случая. Както се посочи няма
противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и изложения
петитум. Не се установява от доказателствата по делото ищцата фактически
да е започнала и да е построила изцяло оградата с което да е отпаднал
правният й интерес да иска съдебна защита за премахване на дървета а и
лозовите насаждения които й пречат да изгради оградата.
Ответниците превратно тълкуват писмото на РДНСК-Пазарджик изх.
№БР-994-00-313 от 16.09.2021г. в което Дирекцията изрично сочи, че има
извършени подготвителни действия на терена , но не и същинско начало на
строежа на процесната ограда по начина описан в строителното разрешение
№15 от 17.09.2021г. Районният съд е разпределил правилно
доказателствената тежест между страните, правилно е определил правната
квалификация на спора и е дал съответните на страните указания по
доказателствата-/л.166/. Указанията на съда са ясни, конкретни и съответни
на предмета на доказване, като при доклада на делото никоя от страните не е
възразила по предмета на спора, по изложените от съда факти и
обстоятелства, които подлежат на доказване и по начина на разпределение на
30
доказателствената тежест и този въпрос не е бил в последствие предмет на
преразглеждане по искане на някоя от страните, в частност от ответниците
при проведени общо 4/четири/ съдебни заседания. Първоинстанционният съд
е преценил правилно и обосновано заключението на експерта Г., като е отчел
по кои въпроси той няма компетентност. В тази връзка и по искане на
ответната страна е била назначена нова техническа експертиза от експерт
архитект, но в последното съдебно заседание ответниците са се отказали от
експертизата, и тя логично е заличена от съда тоест, няма основание да се
въвежда довод за процесуално нарушение от съда поради бездействие на
страна в процеса довело до несъбиране на поискано първоначално
доказателство чрез експертиза. В хипотеза на оспорено или изразено
несъгласие от ответниците по изслушано заключение на експерт по въпроси
поставени от ищеца, доказателствената тежест по оспорването преминава на
страната на оспорващите, доколкото последните заявяват различни факти и
обстоятелства от установените от експерта и от които не са удовлетворени и
затова искат нова или повторна експертиза, единична или тройна. В случая на
ответниците са уважени доказателствените искани за повторна експертиза, но
последните са се отказали от нея в последствие чрез невнасяне на
определения от съда депозит за вещото лице и нежелание да бъде изслушвана
такава с което фактически не установяват оспорванията си заявени по делото
във връзка с изслушаната експертиза на експерта Г.. Няма допуснато
процесуално нарушение от съда доколкото се касае за установяване на факти
и обстоятелства по съществото на спора за които съдът няма задължение
служебно да ги събира и установява в производство. За ответниците в случая
е по-важно кой ще плати разноските за експертизата отколкото какво ще
установи новия експерт, като в резултат на това свое поведение пред
въззивната инстанция последните са заявили изрично, че не искат
назначаването на експертиза по делото от въззивния съд. Спорът е изцяло
изяснен от фактическа и от правна страна по отношение неправомерните
действия на ответниците спрямо имота на ищцата чрез засаждане и
отглеждане на 11бр. млади лози и асми. По отношение на 1бр.слива и 1
бр.круша, първоинстанционният съд не се е произнесъл с петитума си, а се е
произнесъл по непредявен иск-1бр. плодно дърво което не е дървесен вид
черница. Правилно в жалбите е посочено, че е налице произнасяне по
непредявен иск и се иска обезсилване на решението в тази му част. Тъй като
31
в отхвърлителната част на решението няма подадена жалба съдът не може да
обсъжда решението в тази му част той като същото е влязло в законна сила, а
интерес от обжалването му би имала само ищцовата страна.
По отношение твърдяното несъответствие между материалите
съдържащи се в досието на делото на електронен носител и тези на хартиен
носител, несъответствието е отстранено от въззивната инстанция, като следва
да се отбележи, че твърдяното от жалбоподателите писмо на ДНСК-РДНСК-
Пазарджик от 16.09. 2021г. с изх.№ БР-994-00-313 и тълкуването което се
прави от последните, се намира в преписката на Община Б., изпратена на съда
с изх.№11-01-52 от 25.10.2012г. л.211-л.239/ виж синята папка-л.215/, както и
другите материали представени пред въззивната инстанция, тоест въззивният
съд приема, че още пред първата инстанция делото е съдържало всички
относими към предмета на спора писмени документи, изпратени по делото и
не е имало фактически липса на документи, така както твърдят ответниците.
Следователно обжалваното решение ще следва да се обезсили в частта
относно произнасянето на съда по непредявен иск за премахването на 1бр.
плодно дърво които не е от дървесен вид черница, и в тази част делото да се
върне за ново разглеждане и произнасяне в друг състав по предявения иск.
В останалата обжалвана осъдителна част решението следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.Не са налице пороци на същото
визирани във въззивните жалби на ответниците по иска.
При този изход на спора в полза на жалбоподателите за въззивната
инстанция ще следва да се присъдят разноски съразмерно с обезсилената част
от иска в размер на 100лв, а в полза на ищцата М. разноски в размер на
400лв съобразно уважената част от иска.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на Пещерски районен съд №260015 от
01.07.2022г. постановено по гр.д.№58/2021г. по описа на същия съд, В
ЧАСТТА С КОЯТО СА ОСЪДЕНИ С. Д. Г. с ЕГН ********** от с.Г.И.
Пловдивска област, ул. “Блокови жилища извън регулация“, бл.З, ет. 2,ап.6;
Н. И. В. с ЕГН- ********** от гр.С., ж.к. М. 3, бл.372, вх.А,ет.11,ап.66, и С. И.
32
И. с ЕГН - ********** от гр.С., ж.к. М. 3, бл.372, вх.А, ет.11, ап.66, ДА
ПРЕУСТАНОВЯТ неоснователните си действия, с които пречат на ищцата Н.
С. М. с EГH-********** от гр. С. , бул. “Б. 57, вх.б,ет.3, ап.21, да упражнява
правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор
06207.501.211 по КККР на град Б., одобрени със Заповед № РД-18-
43/19.10.2012 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот, било от 20.08.2018г., адрес на поземления
имот: гр. Б., п.к.4579, ул. "Брациговска комуна № 26, площ: 1014кв. метра,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 306, квартал 19, парцел XXVIII, съседи: 06207.501.212,
06207.501.210, 06207.501.9612, 06207.501.185, 06207.501.205, 06207.501.184,
като премахнат намиращото се в собствения им съседен недвижим имот-
представляващ поземлен имот с идентификатор 06207.501.212 по КККР на
гр.Б. : 1 бр. /един брой/ плодно дърво, което не е от дървесен вид черница,
засадено на вътрешната регулационна линия между двата съседни имота,
посадено при несъобразяване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния КАТО
ПОСТАНОВЕНО ПО НЕПРЕДЯВЕН ИСК.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Пещерски районен съд в обезсилената част на
решението за произнасяне в друг състав по предявения иск, съгласно
мотивите на настоящото решение.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пещерски районен съд №260015 от
01.07.2022г. постановено по гр.д.№58/2021г. по описа на същия съд В
ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, А ИМЕННО В ЧАСТТА С КОЯТО
СА ОСЪДЕНИ С. Д. Г. с ЕГН ********** от с.Г.И. Пловдивска област, ул.
“Блокови жилища извън регулация“, бл.З, ет. 2,ап.6; Н. И. В. с ЕГН-
********** от гр.С., ж.к. М. 3,бл.372, вх.А,ет.11,ап.66, С. И. И. с ЕГН -
********** от гр.С., ж.к. М. 3, бл.372, вх.А, ет.11, ап.66, ДА
ПРЕУСТАНОВЯТ неоснователните си действия, с които пречат на ищцата Н.
С. М. с EГH-********** от гр. С. , бул. “Б. 57, вх.б,ет.3, ап.21, да упражнява
правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор
06207.501.211 по КККР на град Б., одобрени със Заповед № РД-18-
43/19.10.2012 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот, било от 20.08.2018г., адрес на поземления
имот: гр. Б., п.к.4579, ул. "Брациговска комуна № 26, площ: 1014кв. метра,
33
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 306, квартал 19, парцел XXVIII, съседи: 06207.501.212,
06207.501.210, 06207.501.9612, 06207.501.185, 06207.501.205, 06207.501.184,
като премахнат намиращите се в собствения им съседен недвижим имот-
представляващ поземлен имот с идентификатор 06207.501.212 по КККР на
гр.Б. : 11 /единадесет/ броя асми, засадени на вътрешната регулационна линия
между двата съседни имота, посадени при несъобразяване на предвидените в
чл. 52 ЗС отстояния.
ОСЪЖДА С. Д. Г. с ЕГН ********** от с.Г.И. Пловдивска област,
ул.“Блокови жилища извън регулация“, бл.З, ет. 2,ап.6; Н. И. В. с ЕГН-
********** от гр.С., ж.к. М. 3,бл.372, вх.А,ет.11,ап.66, С. И. И. с ЕГН -
********** от гр.С., ж.к. М. 3, бл.372, вх.А, ет.11, ап.66, ДА ЗАПЛАТЯТ на
ищцата Н. С. М. с EГH-********** от гр. С. , бул. “Б. 57, вх.б,ет.3, ап.21,
разноски в общ размер на 400лв /четиристотин лева/ направени в
производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н. С. М. с EГH-********** от гр. С. , бул. “Б. 57, вх.б,ет.3,
ап.21, ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Г. с ЕГН ********** от с.Г.И. Пловдивска
област, ул.“Блокови жилища извън регулация“, бл.З, ет. 2,ап.6; Н. И. В. с
ЕГН- ********** от гр.С., ж.к. М. 3,бл.372, вх.А,ет.11,ап.66, С. И. И. с ЕГН -
********** от гр.С., ж.к. М. 3, бл.372, вх.А, ет.11, ап.66, разноски за
въззивната инстанция в общ размер на 100лв/сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
34