Решение по дело №224/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 244
Дата: 29 юни 2022 г. (в сила от 16 юли 2022 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20227100700224
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

244

гр. Добрич,  29.06.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 Добричкият административен съд, V състав в публично заседание на петнадесети юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                            СЪДИЯ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на секретаря Мария Михалева разгледа докладваното от съдия Т. Милева административно дело № 224 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на В.Г.В., в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „МОДУС-90-В.В.“ със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ***, партер-месарница, против Заповед №622/15.04.2022 г. на кмета на община Добрич.

Твърди се незаконосъобразност, неоснователност и необоснованост на оспорената заповед. Сочи се, че жалбоподателят не е собственик на посочения в заповедта обект. Излагат се съображения относно собствеността на трафопоста и отношенията с Техникума по ветеринарна медицина. Моли, да се отмени заповедта и се моли са се присъдят сторените разноски по делото.

В с.з. жалбоподателят не се явява.

Ответникът, Кметът на община Добрич, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и излага подробни съображения. Моли, за оставяне без уважение на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е започнало по сигнал, подаден в община Добрич от Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Георги Павлов“ гр. Добрич, поради липса на електрозахранване в Учебна база в кв. Рилци на ПГВМ, подаден на 31.03.2022 г. В молбата е посочено, че липсата на електрическо захранване в обекта – кравеферма, възпрепятства учебния процес и има проблем за животните, които са около 50 на брой, говеда.

Видно от представените доказателства към молбата това не е първото прекъсване на тока в учебната база на училището. В тази връзка има подавани и жалби до РП Добрич и до ЕРП Север.

След подаване на жалбата до общината е сформирана комисия, която да извърши проверка на електрозахранването на учебна база-кравеферма в кв. Рилци към ПГВМ „Проф. д-р Г. Павлов“. Проверката е извършена на място, като е изготвен Доклад, който е представен на Зам.кмет хуманитарни дейности и Зам.кмет УТ при община Добрич. В същия е посочено, че съществуващия Мачтов трафопост „Модус“, се намира в имота на В.В. и има две средства за търговско измерване ниско напрежение. Единият е за неговия имот, а другият е за кравефермата. Същите към момента на проверката са под напрежение. Установено е, че В. е изключил напрежението и по кабела, който захранва кравефермата не тече ток.  С доклада е направено предложение да се предприемат действия, съгл. Наредба №6, като В. се е съгласил да осигури електрозахранването от МТ „Модус“ при две условия.

На 15.04.2022 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №622 на кмета на община Добрич, с която на осн. чл.194, ал.1 от ЗУТ във връзка със сигнал е наредено ЕТ „МОДУС-90-В.В.“, собственик на ПИ с идент. 72624.630.27 по КК на гр. Добрич, находящ се в стопански двор на бивше ТКЗС Рилци да осигури свободен достъп до горепосочения недвижим имот на „ЖЕЛЕН“ ЕООД за отстраняване на аварии и обезопасяване на съществуваща кабелна линия от Мачтов трафопост „МОДУС“ с идент. 72624.630.27.8 по КК на гр. Добрич до Ел. табло в Учебна база – Кравеферма на ПГВМ в ПИ 72624.630.24 по КК на гр. Добрич. Посочено е, че достъпът следва да бъде осигурен от 10.00 часа на 19.04.2022 г. до 21.04.2022 г., вкл.

Връчването на заповедта е станало чрез залепяне на съобщението на обекта и на таблото пред сградата на община Добрич, както и чрез публикуването на сайта на общината.

Заповедта е връчена и лично на В. на 18.04.2022 г.

По делото като доказателства са приети нотариални актове за собственост на ЕТ „МОДУС-90-В.В.“, съдебни актове, извадка от КК на гр. Добрич, от която е видно, че обект трафопост е отразен с идент. №72624.630.27.8.

По делото са представени писмени доказателства от ответника от които е видно, че се е пристъпило към изпълнението на заповедта на 11.05.2022 г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 215 от ЗУТ, с оглед на което съдът приема същата да процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.194, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината издава заповеди от вида на процесната, т.е. заповедта е издадена от компетентен орган.

Съдът намира, че не допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на заповедта на това основание. Заповедта е мотивирана. Видно от обстоятелствената й част, в нея са описани констатираните обстоятелства  и е посочено правното основание за издаването й.

   Неоснователно е  оплакването, че жалбоподателят не е собственик на обект с идент. №72624.630.27.8, поради което и няма как да осигури достъп до този обект. В самия диспозитив на заповедта изрично е посочено, че нейният адресат следва да осигури свободен достъп до собственият му обект, находящи се в ПИ с идентификатор № 72624.630.27 по КК на гр. Добрич, находящ се в стопански двор бивше ТКЗС Рилци, като е посочено, че това следва да стане до Мачтов трафопост „Модус“ с идент. 72624.630.27.8.

 Видно от представената по делото извадка от КК, обекта, посочен в заповедта е 72624.630.27.8, а не както твърди жалбоподателя 72624.630.27.7. Такъв обект не е посочен в КК.

От приложения нотариален акт за собственост от 13.07.2007 г. се установява, че едноличния търговец е собственик на поземлен имот с идент. 72624.630.27, ведно с построените в него сгради под номера от 1 до 6. С нот. акт за поправка на нотариален акт за собственост е добавена и сграда с идент. 72624.630.27.7, сграда за енергопроизводство. Независимо от разминаването в номера на обекта, от описаното по този начин в диспозитивната част на заповедта е достатъчно индивидуализиран обекта, до който следва да бъде осигурен достъп посредством посочването на кадастралния му идентификатор и административния му адрес

Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ, собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол.

Според чл. 223, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗУТ по отношение на строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район) имат право да изискват всички необходими за проверките документи, данни, легитимация, писмени справки и обяснения от участниците в строителството, от лицата на строежа и строителната площадка, от заинтересуваните администрации, от специализираните контролни органи и експлоатационните дружества; както и право на свободен достъп до строежите, както и до сградите и съоръженията по време на тяхното ползване по реда на чл. 194, ал. 1 и 3 от ЗУТ.

Нормата на чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 223, ал. 5, т. 1 от ЗУТ не предпоставя съгласие за осигуряване на достъп, а изпълнение на задължение от страна на собственика/обитателя на съответния имот, в който е предвидено да се извършат съответните контролни действия. Разпоредбата, като правоограничаваща собственици и обитатели чрез вменяване на задължения за осигуряване на достъп, е от категорията на тези, които по силата на закона задължават субекта за определено поведение. В този смисъл, принудителното осигуряването на достъп до чужд имот следва да се приема като крайна мярка на ограничаване вещното право на собственика да ползва имота си по предназначение в пълен обем.

Според константната съдебна практика, понятието "свободен достъп", вложен в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ, се отъждествява с правото да се ползва за определен период от време чуждия имот за постигане на целите, визирани в същата разпоредба. Този "свободен достъп" трябва да е определен в конкретни параметри не само времево, а и пространствено. От това следва, че в хипотезата на чл. 223, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, заповедта за осигуряване на достъп следва да сочи характера на контролните действия, които трябва да бъдат извършени, мястото, времето и периода за приключване на същите. В конкретния случай процесната заповед съдържа всички тези елементи - посочено е мястото, конкретизиран е точен времеви отрязък на проверката, както и каква е нейната цел с оглед отстраняване на авария и обезопасяване на съществуваща кабелна линия от МТ „Модус“.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената жалба срещу него е неоснователна.

При този изход на спора и направеното искане за присъждане на юриск. възнаграждение от страна на ответника, съдът намира, че същото е основателно и следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното, Административен съд Добрич, V състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.В., в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „МОДУС-90-В.В.“ със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ***, партер-месарница, против Заповед №622/15.04.2022 г. на кмета на община Добрич.

ОСЪЖДА ЕТ „МОДУС-90-В.В.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Добрич*** партер-месарница, представлявано от търговеца В.Г.В. ***, сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /Сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                       Административен съдия: