РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Кюстендил, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калин К. В.
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело №
20231520101316 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба с вх. №6144/19.06.2023 г., депозирана от
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от
изпълнителен директор проф. д-р К. Д., д. м., чрез пълномощник адв. В. П. Б.,
съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №43, ет. 3, офис № 7,
против Н. В. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. “ ***“ №*.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор, чрез особен представител - адв. Д. Н. от АК - Кюстендил.
В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч. гр.
д. № 2388/2022 г. по описа на КРС, продължение на което е и настоящото
исково производство.
Сочи се, че на 30.07.2019 г. ответникът Н. В. Н. постъпил по спешност в
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив след претърпяно ПТП. В същия
ден около 19 ч. пострадалият бил хоспитализиран във Втора клиника по
хирургия на лечебното заведение, с диагноза „Контузио торакоабдоминалис“,
като престоят му продължил до 01.08.2019 г. Към момента на
хоспитализацията и по време на болничния престой Н. Н. не е бил здравно
осигурен по смисъла на ЗЗО, както и не е възстановил здравноосигурителните
си права до изписването му от лечебното заведение. С оглед на това в
исковата молба се твърди, че за ответникът е възникнало задължение за
заплащане стойността на предоставената медицинска помощ в размер на 554,
60 /петстотин петдесет и четири лева и шестдесет ст./лв., изчислена по цени,
определени от лечебното заведение.
1
На 30.05.2022 г. на Н. Н. била изпратена покана за доброволно
изпълнение с изх. № 2115-14/30.05.2022 г., която не била получена от
длъжника.
С оглед на това, поради невъзможност сумата да бъде събрана
доброволно, ищецът депозирал заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде признато за установено спрямо Н. В. Н., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от
изпълнителен директор проф. д-р К. Д., д. м., в размер на 554, 60 /петстотин
петдесет и четири лева и шестдесет ст./ лева, представляващи стойността на
предоставена медицинска помощ и услуги по време на болничен престой от
30.07.2019 г. до 01.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.12.2022 г., до окончателно изплащане на
задължението.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
и настоящото производства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез
назначения му особен представител - адв. Д. Н. от АК - Кюстендил със
съдебен адрес гр. София, ул. “Любляна“ № 42, вх. „Б“, ап. 38. Направени са
твърдения за допустимост, но неоснователност и недоказаност на
предявените претенции. В отговора на исковата молба подробно са изложени
съображения за нарушаване правата на ответника за здравно осигуряване,
достъп до медицинска помощ и за безплатно ползване на медицинско
обслужване. Изложени са твърдения, че съгласно чл. 82, ал. 1 от Закона за
здравето, предоставената на Н. медицинска помощ представлява част от
гарантирания минимум от безплатен достъп до здравеопазването на здравно
неосигурени лица. Сочи се, че пострадалото лице се намира в неравностойно
положение и няма възможност да участва в процеса на задължително здравно
осигуряване. С оглед на това са изложени твърдения, че за Н. Н. е възникнало
правото да се възползва от предвидената с Постановление № 17 на МС от
31.01.2017 г. социална помощ за болнична медицинска помощ. В настоящия
случай се твърди, че ответникът не е бил уведомен за възможността да се
възползва от предвидената помощ и по този начин са нарушени негови
законоустановени права. Счита се, че ищецът е следвало да предприеме
събирането на претендираните суми от Агенция за социално подпомагане, а
не от ответника, с оглед на обстоятелството, че същият няма финансовата
възможност за заплащането им.
С оглед на това, се прави искане предявеният срещу Н. В. Н. иск да
бъде изцяло отхвърлен. Оспорени са и претендирания от ищеца хонорар и
2
заплатените държавни такси.
В съдебното заседание процесуалният представил на ищцовото
дружество поддържа претенцията, а особеният представител на ответника,
редовно призован, не се явява, но чрез нарочна молба оспорва претенцията.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото копие от направление за хоспитализация
от 30.07.2019 г. /л. 4/ ответникът е бил с диагноза „контузия на гръдния кош -
контузио торакоабдоминалис“ и е бил насочен към стационарно болнично
лечение във Втора клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.
Пловдив. Съобразно справка от НАП за здравноосигурителния статус на Н. /
л. 5/ същият е бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на
хоспитализацията му. В периода на хоспитализацията на ответника са
извършени редица медицински изследвания и образна диагностика, видно от
приложената документация, издадена е и епикриза и Н. е дехоспитализиран
на 01.08.2019 г. Събрани са допълнителни данни за здравноосигурителния
статус на ответника по време на хоспитализацията му и правата му не са
възстановени, т.е. отсъства плащане по здравните осигуровки. Представена е
и Заповед №89/05.02.2015 г. на УМБАЛ относно стойността на медицинските
услуги в здравното заведение / л. 64 – 67/.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на основание
цитираните доказателства.
От правна страна съдът установи следното:
По допустимостта:
Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно
самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални
предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.
10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е налице
издадена заповед за за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. д. №2388/2022 г. на КРС именно за вземането,
предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена при условията
на чл. 47 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл.
415 ГПК са съответни на предприетото оспорване, респ. следва да се приеме,
че е спазен срокът за предявяване на установителния иск.
При посочените съображения предявените искове се възприемат за
допустими.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл.
415, вр. с чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към
момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за
изпълнение, но вече със сила на прeсъдено нещо, тъй като в случая
връчването на заповедта по реда на чл. 47 от ГПК препятства влизането й в
3
сила. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416 от ГПК заповедта
за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за търсените суми в полза на ищеца, срещу която е депозирано
възражение.
В това исково производство задължение на ищеца бе да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник, който следва да докаже
възраженията си срещу вземането.
Исковете – главен и акцесорен, са основателни по следните
съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от закона за здравното
осигуряване неосигурените лица заплащат предоставените им медицински
услуги по цени определени от съответното лечебно заведение, с изключение
на услугите по чл. 82 от Закона за здравето.
По делото на основание събраните и посочени по-горе доказателства бе
безспорно установено, че ответникът е бил на лечение в УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, гр. Пловдив за исковия период и лекуван с посочената
диагноза. Твърдението на ищцовото дружество, че ответникът не е бил
здравно осигурен, което представлява твърдение на отрицателен факт,
оборването на който бе в тежест на ответника не бе опровергано от него, а
наред с това са налице и писмени доказателства – справки от НАП, че Н.
действително е бил с прекъснати здравноосигурителни права както към
момента на хоспитализирането му, така и към момента на
дехоспитализирането му. Исковата е претенция е доказана освен по
основание, но и по размер, с оглед представената медицинска документация
за извършени манипулации, изследвания и резултати, както и съотнасянето
им към стойността на съответните услуги, диференцирани в цитираната по-
горе заповед за стойностите на отделните услуги в УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, гр. Пловдив.
По делото не се събраха данни предоставеното на ответника лечение да
може да се субсумира като услуги по смисъла на чл. 82 от ЗЗ и съответно да
не се дължи заплащането на медицинските услуги.
С оглед на горното, съдът ще уважи исковите претенции като
основателни и доказани.
По разноските:
На основание чл. 78 от ГПК, с оглед изхода на делото ответникът следва
да възстанови на ищцовото дружество разноските които са своевременно
претендирани и доказани, че са сторени по делото. Ето защо Н. ще бъде
осъден да плати на ищеца сума в общ размер на 750 лв., включваща
4
държавните такси по заповедното производство и настоящото исково
производство, възнаграждение на особения представител на ответника и
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в 2-седмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Водим от горното и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1
ГПК във вр. с чл. 52, ал. 2 от ЗЗО, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. В. Н., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ***, ул. “***“ №*, дължи и следва да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 66, представлявано от изпълнителен директор проф. д-р
К. Д., д. м., сума в размер на 554, 60 лв. /петстотин петдесет и четири лева и
60 ст./, представляващо стойността на оказана на ответника болнична помощ
в периода от 30.07.2019 г. до 01.08.2019 г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2388/2022 г. по
описа на КРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.12.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. “***“ №5, ДА
ЗАПЛАТИ на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66,
представлявано от изпълнителен директор проф. д-р К. Д., д. м., сумата от
750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща сторените по
настоящото дело разноски, както и в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-гр.
Кюстендил в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните, на ответника -
чрез особения представител, чрез връчването на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5