РЕШЕНИЕ
№ 1526
Варна, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: |
ЯНКА ГАНЧЕВА |
Членове: |
ДАРИНА РАЧЕВА |
При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА РАЧЕВА кнахд № 20237050701614 / 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208
и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от „Натурални продукти
България“ ЕООД – с. К., общ. А., обл. Варна, ЕИК ***, срещу Решение №
862/06.06.2023 г., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 919 по
описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
03-2200660/20.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
немотивирано и незаконосъобразно. Касаторът посочва, че установеното при
проверката лице не е полагало труд и твърденията в този смисъл в акта за
установяване на административно нарушение са неправилни. Оспорва попълнената от
лицето декларация на български език, като твърди, че то не разбира и не говори
български. Изтъква също така, че на дружеството са били дадени предписания с
неизтекъл към датата на съставяне на акта срок. Счита за неправилно определена
санкционната норма, като твърди, че е следвало да бъде евентуално наказано за
неизпълнено предписание по чл. 72, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност. Оспорва и размера на наложената санкция, като счита, че
несправедливо е наложен над минимума по съответната норма. Моли за отмяна на
решението и на потвърденото с него наказателно постановление, както и за
присъждане на направените разноски.
Ответникът в производството, Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна не изразява становище по спора.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение, че жалбата е неоснователна, пледира решението на районния съд да се
остави в сила.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Предмет на обжалване във въззивното производство е било
Наказателно постановление № 03-2200660/20.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, с което на дружеството за нарушение на чл. 10,
ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и на основание чл.
78, ал. 1 от същия закон на „Натурални продукти България“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1800 лева.
От събраните в административнонаказателната преписка и в
съдебното производство доказателства районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 16.06.2022 г. служители на инспекцията извършили
проверка в обект на дружеството – цех за производство на тестени изделия в с. К..
В цеха била намерена да работи Н. Ш., гражданка на трета държава. В попълнена
от нея декларация тя посочила, че работи от 09.06.2022 г. като помощник
производство, вписала работно време и установени почивки, трудово
възнаграждение, както и обстоятелството, че няма трудов договор или заповед за
командироване в България. Въз основа на констатациите от проверката на
29.06.2022 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че дружеството не уведомило териториалното поделение на Главна инспекция
по труда в законоустановения 7-дневен срок от действителното започване на
работа на Н. Ш.. Възраженията срещу акта били приети за неоснователни и било
издадено обжалваното постановление, в което нарушението било квалифицирано като
такова по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ и била наложена административна санкция на
основание чл. 78, ал. 1 от същия закон.
При така установените факти, от правна страна районният
съд приема, че административнонаказателното производство е протекло законосъобразно,
при спазване на сроковете и процедурите за издаване на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, които съответстват на
критериите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приема също така за правилно установена
фактическата обстановка и за правилно определени нарушената и санкционната
норма. По размера на санкцията посочва, че същият е около минимума, което е
обосновано от установените при проверката множество нарушения. Районният съд е
обсъдил възраженията, че лицето не е било назначено, а се е намирало в цеха за
запознаване с обстановката, като е приел, че същите са опровергани както от
писмените доказателства – декларацията на Ш. – така и от гласните доказателства
– показанията на свид. М-Ж., която е възприела Ш. да престира труд в работно
облекло. Обсъдил е и доводите за неизтекъл срок на дадените предписания, като е
посочил, че тяхното неизпълнение би довело до ангажиране на отговорността на
дружеството на друго основание, различно от конкретното нарушение. С тези
мотиви е потвърдил наказателното постановление.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на
районния съд от фактическа страна и намира за правилни правните му изводи за
извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, поради което в съответствие с
чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и
препраща към тях. Изводите на съда относно размера на наложената санкция обаче
не се споделят от настоящия състав.
Доводите в касационната жалба са идентични с изложените
пред въззивната инстанция и са обсъдени от последната. За пълнота касационният
състав отбелязва следното.
Попълнената от Н. Ш. декларация е съставена на украински
език, тоест няма как за лицето да са останали неясни въпросите, на които следва
да отговори. Според отговорите в тази декларация тя е започнала работа в същия
ден, като са отбелязани работното време, дневното възнаграждение и липсата на
трудов договор. Проверяващите са установили Ш. да полага труд в работно
облекло, поради което твърденията, че същата само се е запознавала с условията
на работа, не могат да бъдат приети за основателни. Предписанието по т. 9 от
протокол от 29.06.2022 г. е общо за спазване на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, поради
което не изключва образуването на същата дата на административнонаказателно
производство за вече извършеното нарушение. В този смисъл правилно е определена
приложената санкционна норма на чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ.
От доказателствата по делото обаче не се установяват
основания за налагане на административната санкция в размер над минимума,
определен в посочената норма, или 1500 лева. Мотиви за определяне на този
размер на санкцията в наказателното постановление липсват, не са представени и
доказателства за по-висока обществена опасност на деянието или дееца. В
първоинстанционното производство са изискани и са събрани доказателства за
издадено срещу същото дружество наказателно постановление за същото нарушение
по отношение на друго лице със статут на временно пребиваващ чужденец от трета
държава, както и две наказателни постановления за нарушения по чл. 62, ал. 1 от КТ спрямо тези две лица. Към датата на приключване на устните състезания обаче
тези три наказателни постановления са били обжалвани и не са били влезли в
сила. Предвид това, установяването на множество административни нарушения в
производства, неприключили към момента на произнасяне на първоинстанционния
съд, неправилно е било прието от съда като обстоятелство, обосноваващо санкция
близка до минималната, но все пак надхвърляща я. Предвид това, настоящият
състав намира, че решението на въззивния съд, в което санкцията над минимума е
счетена за справедлива, следва да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което да се измени наказателното постановление в частта на санкцията до
законоустановения минимум в съответствие с направеното в касационната жалба
възражение. Претенциите за разноски в касационното производство не са
подкрепени с доказателства за извършването им, поради което не могат да бъдат
уважени.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 221, ал.
2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 862/06.06.2023 г.,
постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 919 по описа на съда за 2023
г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-2200660/20.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Натурални продукти България“ ЕООД –
с. К., общ. А., обл. Варна, ЕИК ***, за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност и на основание чл. 78, ал. 1 от същия
закон на „Натурални продукти България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 1800 лева, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция на 1500
(Хиляда и петстотин) лева.
Решението е окончателно.
Председател: |
||
Членове: |