Решение по дело №1614/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 ноември 2023 г.
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20237050701614
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

1526

Варна, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЯНКА ГАНЧЕВА

Членове:

ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА РАЧЕВА кнахд № 20237050701614 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „Натурални продукти България“ ЕООД – с. К., общ. А., обл. Варна, ЕИК ***, срещу Решение № 862/06.06.2023 г., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 919 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 03-2200660/20.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Касаторът посочва, че установеното при проверката лице не е полагало труд и твърденията в този смисъл в акта за установяване на административно нарушение са неправилни. Оспорва попълнената от лицето декларация на български език, като твърди, че то не разбира и не говори български. Изтъква също така, че на дружеството са били дадени предписания с неизтекъл към датата на съставяне на акта срок. Счита за неправилно определена санкционната норма, като твърди, че е следвало да бъде евентуално наказано за неизпълнено предписание по чл. 72, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Оспорва и размера на наложената санкция, като счита, че несправедливо е наложен над минимума по съответната норма. Моли за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на направените разноски.

Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна не изразява становище по спора.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна, пледира решението на районния съд да се остави в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № 03-2200660/20.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на дружеството за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и на основание чл. 78, ал. 1 от същия закон на „Натурални продукти България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева.

От събраните в административнонаказателната преписка и в съдебното производство доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 16.06.2022 г. служители на инспекцията извършили проверка в обект на дружеството – цех за производство на тестени изделия в с. К.. В цеха била намерена да работи Н. Ш., гражданка на трета държава. В попълнена от нея декларация тя посочила, че работи от 09.06.2022 г. като помощник производство, вписала работно време и установени почивки, трудово възнаграждение, както и обстоятелството, че няма трудов договор или заповед за командироване в България. Въз основа на констатациите от проверката на 29.06.2022 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че дружеството не уведомило териториалното поделение на Главна инспекция по труда в законоустановения 7-дневен срок от действителното започване на работа на Н. Ш.. Възраженията срещу акта били приети за неоснователни и било издадено обжалваното постановление, в което нарушението било квалифицирано като такова по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ и била наложена административна санкция на основание чл. 78, ал. 1 от същия закон.

При така установените факти, от правна страна районният съд приема, че административнонаказателното производство е протекло законосъобразно, при спазване на сроковете и процедурите за издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, които съответстват на критериите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приема също така за правилно установена фактическата обстановка и за правилно определени нарушената и санкционната норма. По размера на санкцията посочва, че същият е около минимума, което е обосновано от установените при проверката множество нарушения. Районният съд е обсъдил възраженията, че лицето не е било назначено, а се е намирало в цеха за запознаване с обстановката, като е приел, че същите са опровергани както от писмените доказателства – декларацията на Ш. – така и от гласните доказателства – показанията на свид. М-Ж., която е възприела Ш. да престира труд в работно облекло. Обсъдил е и доводите за неизтекъл срок на дадените предписания, като е посочил, че тяхното неизпълнение би довело до ангажиране на отговорността на дружеството на друго основание, различно от конкретното нарушение. С тези мотиви е потвърдил наказателното постановление.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и намира за правилни правните му изводи за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Изводите на съда относно размера на наложената санкция обаче не се споделят от настоящия състав.

Доводите в касационната жалба са идентични с изложените пред въззивната инстанция и са обсъдени от последната. За пълнота касационният състав отбелязва следното.

Попълнената от Н. Ш. декларация е съставена на украински език, тоест няма как за лицето да са останали неясни въпросите, на които следва да отговори. Според отговорите в тази декларация тя е започнала работа в същия ден, като са отбелязани работното време, дневното възнаграждение и липсата на трудов договор. Проверяващите са установили Ш. да полага труд в работно облекло, поради което твърденията, че същата само се е запознавала с условията на работа, не могат да бъдат приети за основателни. Предписанието по т. 9 от протокол от 29.06.2022 г. е общо за спазване на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, поради което не изключва образуването на същата дата на административнонаказателно производство за вече извършеното нарушение. В този смисъл правилно е определена приложената санкционна норма на чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ.

От доказателствата по делото обаче не се установяват основания за налагане на административната санкция в размер над минимума, определен в посочената норма, или 1500 лева. Мотиви за определяне на този размер на санкцията в наказателното постановление липсват, не са представени и доказателства за по-висока обществена опасност на деянието или дееца. В първоинстанционното производство са изискани и са събрани доказателства за издадено срещу същото дружество наказателно постановление за същото нарушение по отношение на друго лице със статут на временно пребиваващ чужденец от трета държава, както и две наказателни постановления за нарушения по чл. 62, ал. 1 от КТ спрямо тези две лица. Към датата на приключване на устните състезания обаче тези три наказателни постановления са били обжалвани и не са били влезли в сила. Предвид това, установяването на множество административни нарушения в производства, неприключили към момента на произнасяне на първоинстанционния съд, неправилно е било прието от съда като обстоятелство, обосноваващо санкция близка до минималната, но все пак надхвърляща я. Предвид това, настоящият състав намира, че решението на въззивния съд, в което санкцията над минимума е счетена за справедлива, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се измени наказателното постановление в частта на санкцията до законоустановения минимум в съответствие с направеното в касационната жалба възражение. Претенциите за разноски в касационното производство не са подкрепени с доказателства за извършването им, поради което не могат да бъдат уважени.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 862/06.06.2023 г., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 919 по описа на съда за 2023 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2200660/20.07.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Натурални продукти България“ ЕООД – с. К., общ. А., обл. Варна, ЕИК ***, за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и на основание чл. 78, ал. 1 от същия закон на „Натурални продукти България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция на 1500 (Хиляда и петстотин) лева.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: