№ 95
гр. Х., 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Х., ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20235630200230 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Д. Е. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Х., ул. „М.“ № **
против Наказателно постановление № 21-0271-001413 от 16.07.2021г., издадено от Началник
група РУ Х. към ОДМВР-Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от Д. Е. Д., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при
съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят оспорва изцяло констатациите в акта.
Счита, че при издаването на процесните АУАН и НП са допуснати съществени процесуални
нарушения. Нарушени били изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Неправилно не бил приложен
института на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Д.
Д., редовно призован не се явява, Представлява се от адвокат Ш., която пледира за отмяна на
наказателното постановление и присъждане на направените разноски, за които представя
списък. Депозира писмена защита с вх. рег. № 4340 от 26.05.2023г.
Въззиваемата страна Началник група РУ-Х. към ОДМВР-Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В
съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Х., редовно призовани,
не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
1
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.06.2021г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АA № 981712 от свидетеля Ж. П. Ж. на длъжност
младши автоконтрольор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Х. в присъствието на свидетеля М. Д.
Д., за това, че на 07.06.2021г. около 01:13 часа в гр. Х. по път II-76 до бензиностанция
„Лукойл“ по посока гр. Тополовград жалбоподателят управлявал лек автомобил марка
„Ауди“ модел „А8“ с рег. № СВ****МХ, собственост на „Терра Лизинг“ ООД, ЕИК
********* и Т. Д. Т., ЕГН **********, като управляваното от него МПС било отбелязано в
автоматизираната информационна система със служебно прекратена регистрация на
регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил
задължението си да регистрира превозното средство.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от
него. На същата дата – 07.06.2021г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било образувана преписка № 3117/2021г. по описа на РП-
Хасково, ТО-Х.. С постановление от 10.07.2021г. е отказано да се образува досъдебно
производство, образуваната преписка е прекратена, а преписката ведно с препис от
постановлението са изпратени на административнонаказващия орган за ангажиране
отговорността на нарушителя.
Било издадено наказателно постановление № 21-0271-001413 от 16.07.2021г.,
издадено от Пламен Д. Петков на длъжност Началник група РУ Х. към ОДМВР Хасково, РУ
Х., с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя Ж. Ж.. В съдебно заседание, провело се на
17.05.2023г., свидетелят Ж., посочва обстоятелствата при извършване на нарушението, така
както са описани в процесните АУАН и НП. Уточнява, че при извършената проверка било
установено, че лекият автомобил е лизингов и въз основа на договора за лизинг е следвало
да се извърши промяна в собствеността. Жалбоподателят знаел за задължението за
регистрация на автомобила, но заявил пред свидетеля Ж., че нямал възможност да я
извърши. Прекратяването на регистрацията на процесния лек автомобил свидетелят Ж.
установил чрез проверка в служебната система. Уточнява, че достъпът до тази система е
ограничен. Свидетелят Ж. посочва, че проверката е извършил заедно с колегата си по
автопатрул, който е присъствал на установяване на нарушението и нарушителя.
Съгласно писмо с рег. № 27100-3243 от 04.05.2023г. на ОДМВР Хасково, РУ Х. лек
автомобил с рег. № СВ****МХ към 07.06.2021г. е бил собственост на „Терра Лизинг“ ООД,
ЕИК ********* с регистриран ползвател и предстоящ собственик Т. Д. Т., ЕГН **********.
Съгласно справката на 23.03.2021г. регистрацията на автомобила е била прекратена, тъй
като на 19.01.2021г. е бил регистриран договор за покупко-продажба без последвала
регистрация от новия собственик.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 31.01.2023г., а видно от представеният оригинал на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 26.01.2023г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59 от ЗАНН, от
надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички
законовоизискуеми реквизити.
2
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825 от
19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за
издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените
заповеди право да издават АУАН имат младшите автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в
техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат
издавани от началниците на група в РУ при ОДМВР на обслужваната територия.
Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната
материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 07.06.2021г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
ЗАНН предвижда две възможности за издаване на наказателно постановление при
наличието на административнонаказателна преписка и без такава.
Административнонаказателна преписка се образува със съставянето на акт за установяване
на административно нарушение. В настоящия случай административнонаказателна
преписка е била образувано с изготвянето на процесния АУАН. При нормалното развитие
на административнонаказателното производство съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗАНН в
двуседмичен срок от подписването на АУАН-а той се изпраща на наказващия орган заедно с
възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката, а
административнонаказващият орган в едномесечен срок се произнася по преписката.
Възможно е обаче след съставянето на АУАН да се прецени, че извършеното деяние може да
представлява престъпление и преписката да се изпрати вместо на
административнонаказващия орган на прокурор за образуване на наказателно производство.
Настоящият случай е именно такъв. След съставянето на АУАН, преписката е изпратена на
РП-Хасково, ТО-Х.. С постановление от 10.07.2021г. представител на РП-Хасково, ТО-Х. е
отказано образуваното на наказателно производство като е извършена преценка, че
деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение. Така
административно наказателната преписка е върната на административнонаказващия орган
за издаване на наказателно постановление.
Процесното НП е издадено на 16.07.2021г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН. Следва да се отбележи, че в случая шестмесечният срок за издаване на НП не тече от
3
издаване на АУАН, а от момента на получаване на постановлението за отказ да се образува
наказателно производство – по арг. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на извършване на нарушението, на установяването му и на
съставянето на процесния АУАН. Свидетелят Ж. Ж. е бил автопатрул, възприел е
движението на лекия автомобил, като пред него било установено, че управляваното МПС е с
прекратена регистрация. Свидетелят Ж. присъствал и на съставянето на АУАН-а в РУ Х..
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се
установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2
от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за
целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 07.06.2021г. Указано му е
правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната
форма, но при нарушение на изискванията за тяхното съдържание. Съдът счита, че не са
спазени и изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Съгласно посочените
правни норми един от задължителните реквизити на АУАН и на НП е посочване на
законните разпоредби, които са нарушени. Нарушението, установено с процесния АУАН е
управление на МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред по път, отворен за
обществено ползване. В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата. В разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП се предвиждат две
различни правила за поведение при движение по пътищата. Въпреки това при посочване на
разпоредбата, която е нарушена, липсва уточнение за конкретното предложение.
От посоченото вече, че разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не съдържа
конкретните правила за регистрация на МПС, спирането и прекратяването й, същата може
да се определи като бланкетна, поради което е необходимо да се посочи норма от закона или
подзаконов нормативен акт, която я конкретизира и към която мълчаливо се препраща-
например в конкретния случай чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
На основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН такова прецизно дефиниране на разпоредбите,
които са нарушени, може да се извърши едва в НП. Но такова не е извършено, а отново като
нарушена е посочена единствено разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, дори не е посочено
конкретното предложение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на едно лице може да бъде ангажирана
само тогава, когато деянието, представляващо административно нарушение е извършено
виновно. Наличието на вина се установява по обективно осъществилите се факти и
обстоятелства, тоест то подлежи на доказване, както всеки един друг елемент от състава на
нарушението. Както съдът вече посочи в зависимост от причината за служебното
прекратяване на регистрацията на МПС се изисква уведомяване на собственика на ПС.
По делото по безспорен начин се установява, че жалбоподателят не е собственик на
4
процесния лек автомобил, нито предходен, нито предстоящ. Същият е ползвател на МПС.
Уведомяването на служебно прекратена регистрация се извършва на собственика, а не на
ползващия ПС. По делото не са представени никакви доказателства, от които може да се
направи обоснован извод, че жалбоподателят е знаел, че управляваното от него МПС е със
служебно прекратена регистрация. Не е имало и причина жалбоподателят да се съмнява в
изправността на лекия автомобил, доколкото същият е имал поставени регистрационни
табели. Жалбоподателят не е задълженото лице да извърши регистрацията и не е имало как
да знае, че собственикът на лекия автомобил не е изпълнил задължението си, което е довело
до прекратяване на регистрацията. В този смисъл са и мотивите на тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023г., постановено по тълк. д. № 3 от 2022г. на ВКС и ВАС.
При тази доказателствена съвкупност не може да се направи обоснован извод за
наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя.
С оглед направените изводи за наличието на нарушения на минимално изискуемото
съдържание на АУАН и на НП, характеризиращи се като съществени нарушения на
процедурата по установяване на административно нарушение, както и на липсата на
установена вина на жалбоподателя съдът счита, че оспореното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Такива са били поискани от жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева е платено „в брой“,
поради което следва да се приеме, че договорът служи за разписка за реалното му
заплащане.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Следователно за да се намали уговореното възнаграждение са необходими две
предпоставки – да е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото и да е
направено искане от насрещната страна.
Страна в производството по обжалване на процесния административен акт съобразно
чл. 61, ал. 1 от ЗАНН е Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ Хармнали – П. П..
Съпроводителното административнонаказателната преписка писмо, в което е обективирано
възражението за прекомерност, е подписано от ВПД началник РУ Х.. Ето защо съдът
намира, че не е налице нарочно искане за намаляване на възнаграждението на процесуалния
представител на жалбоподателя. По отношение на това от кои лица следва да изхожда
възражението за прекомерност Административен съд – Хасково, касационен на настоящия
инстанция, се е произнесъл в определение № 653 от 25.08.2022г., по ЧАНД № 749 по описа
5
за 2022г. на АС-Хасково.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Х.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0271-001413 от 16.07.2021г., издадено
от Началник група РУ Х. към ОДМВР-Хасково, с което на Д. Е. Д., ЕГН **********, с адрес
гр. Х., ул. „М.“ № ** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ОД
на МВР – Хасково да заплати на Д. Е. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Х., ул. „М.“ № **
сума в размер на 500,00 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Х.: _______________________
6