РЕШЕНИЕ
№
07.05.2021 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесет
и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1066 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „АМ-АС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пазарджик, ул.”Х. С.” /кафе-аперитив „АВИ“/, представлявано от управителя А.К.С. против Наказателно
постановление №13-0021433 от 29.06.2020 г. на Изп. директора на ИА „Главна инспекция
по труда”, с което на дружеството за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1
от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 600 лева.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си поддържа жалбата, Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата Дирекция “ОИТ”
гр.Пазарджик, чрез процесуалния си представител поддържа, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и по
съществото НЕОСНОВАТЕЛНА.
На дружеството жалбоподател е съставен
акт за установяване на административно нарушение, затова че в качеството си на възложител
по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи, при
извършване на строително монтажни работи в обект: „Жилищна сграда“, находящ се
в гр.Пазарджик, ул.“Н. Ц.“ №.., УПИ-571, кв.448 не е изпълнил дадено задължително
предписание по т.3 от Протокол №ПР1939690/11.12.2020 г. на гл.инспектор Г.Й.
със срок за изпълнение до 22.12.2020 г., а именно: „Възложителят „Ам-Ас“ ЕООД
да запише в информационната табела за обект „Жилищна сграда-гр.П.“, ул.“…“, УПИ
ІІ-571, кв.448 по плана на гр.Пазарджик планираната дата на започване на
строителната площадка, съгласно чл.13, т.9 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строително-монтажни работи.
Нарушението било извършено на 23.12.2020
г. в гр.Пазарджик, т.е. първия работен ден след изтичане на срока за изпълнение
на даденото задължително предписание.
Нарушението било констатирано на 17.03.2020
г. в гр.Пазарджик, при извършена проверка в гореописания обект на контрол, когато
било установено, че обектът откъм северната фасада на сградата е ограден с
временна плътна ограда, на който има монтирана информационна табела, която
съдържа: Обект: „Жилищна сграда, УПИ ІІ-571, кв.448“; Строител: „АМ-АС“ ЕООД;
Инвеститор: „АМ-АС“ ЕООД; Разрешение за
строеж: №118-16.05.2019 г.; Строителен надзор: „ВИГ-ММ“ ЕООД; Проектант: арх.Тома
Д..
Въз основа на това е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната
фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите Р.М.-актосъставител,
С.А., Г. Й., обясненията на управителя на дружеството А.С., заключението на техническата
експертиза и писмените доказателства представени по делото.
Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН предвижда, че не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението,
Съгласно Тълкувателно
постановление №1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №1/2014 г., ОСНК и ОСС на
Втора колегия на Върховния административен съд, с изтичане на
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички
правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение.
Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно
изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение
изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като
погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята,
че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия
орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.
Хипотезите са посочени алтернативно в закона, т. е. достатъчно е едната от тях да е
налице, за да се преклудира възможността за образуване на административно-наказателно производство.
Когато са налице предпоставките за прилагане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя,
се изключва прилагането на 1-годишния срок
от извършване на нарушението.
Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, показания на
свидетели или лично волеизявление се съдържат данни, които не пораждат съмнение
за авторството.
Откриване на нарушителя означава
установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице -
извършило противоправното деяние, осъществяващо състав на административно
нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито пък
фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и
актосъставителя или АНО. Несъмнено е при това положение, че откриването на
нарушителя е резултат от съответно предприети административнопроизводствени
действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган.
От представените по делото Протоколи от
извършени проверки е видно, проверката на обекта извършена на 09.12.2019 г. е завършила
с протокол №ПР1939690/11.03.2019 г., с който са дадени писмени задължителни предписания, едно
от които в т.3 е процесното. Последващата проверка за изпълнение на
предписанията е направена на 17.03.2020 г. и 19.03.2020 г., при която е
констатирано неизпълнение на въпросното предписание. Именно от тогава - 17.03.2020 г. е започнал
да тече 3-месечния срок за образуване на
административнонаказателно производство, когато е установено нарушението и
нарушителя. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен на 27.04.2020 г., т.е. в тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Дружеството е санкционирано за това, че
на 23.12.2019 г. не е изпълнило задължително за изпълнение предписание по т.3 от Протокол №ПР1939690/11.12.2020 г., като не е
записало в информационната табела на обекта планираната дата на започване на
строителната площадка, съгласно чл.13, т.9 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строително-монтажни работи.
Съдът намира обаче, че от събраните по
делото доказателства не се установи дружеството-жалбоподател да е извършило
вмененото нарушение.
От показанията на свидетелят М. В
категорично се установи, че на 23.12.2019 г. не е извършвана проверка на
строителния обект, стопанисван от жалбоподателя, съответно на тази дата не е констатирана
липса или наличие на информационна табела, съдържаща данни за планираната дата на започване на строителната площадка.
От друга страна по делото се установи,
че непосредствено след извършената проверка през м. декември 2019 г.,
управителят на дружеството – А.С. е изготвил нова информационна табела,
съдържаща изискуемите реквизити, вкл. и планираната планираната дата на започване на строителната площадка, и я представил
за одобрение на свидетеля Йовчев. Последният в показанията си потвърди, че
малко след извършената от него проверка, управителят С. е дошъл при него в
сградата на ДИТ Пазарджик и му е показал информационна табела, напечатана на
лист с формат А4, поставена в прозрачен джоб, с отстранени пропуски в
съдържанието съобразно дадените предписания. Свидетелят Й. в показанията си потвърди,
че табелата, която му е занесъл С., е изглеждала по същия начин, като тази на
снимковия материал, находящ се по делото (л. 22).
Обясненията на управителя С., че след
като е изготвил новата табела, одобрена и от контролиращия орган, същата е била
поставена на строителния обект се подкрепят от показанията на свидетеля С. А., работник
при санкционираното дружество. Същият потвърди, че лично е поставил
информационната табела на обекта. Вярно е, че ДИТ не е била писмено уведомена
от управителя на дружеството, че дадените предписания са изпълнени, но това не
влияе върху обстоятелството дали предписанията са били реално изпълнени или не.
Още повече, че се събраха убедителни
доказателства, снимков материал изготвен от актосъставителя М. с личния му
телефон при проверката на 17.03.2020 г., доказващ тезата, че на обекта е имало
две информационни табели, едната от които тази отговаряща на пълните изисквания
от предписанията.
Въпросните снимки са били предмет на
допусната по делото техническа експертиза. Според заклъчението на техническата
експертиза мяма манипулация по снимките, снимано е било това, което се е намирало
пред обектива на мобилния телефон. Допълнителна обработка на заснетия снимков
материал не е извършвана.
Изложеното дотук обосновава извода, че
административно-наказващият орган не успя да докаже по безспорен и категоричен
начин, че на 23.12.2019 г. дружеството-жалбоподател е осъществило възприетото
от него нарушение.
Административнонаказателната отговорност
на едно лице следва да се ангажира при безспорно установено извършено от него
от субективна и обективна страна нарушение, а не да се основава на
предположения. В тежест на наказващия орган е да представи годни доказателства,
от които по несъмнен начин да се установи съставомерността на деянието, което
действително в настоящия случай не е направено.
В този ред на мисли НП е необосновано и
незаконосъбразно и следва да бъде отменено.
По делото е направено искане и от
пълномощника на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв
бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай е приложима разпоредбата
на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
По делото са представени пълномощно и
договор за правна помощ, според които на адв.Д. за процесуално представителство
по делото е заплатена в брой сума от 300 лв.
Не е направено възражение за
прекомерност на разноските от процесуалния представител на АНО.
При това положение ИА „ГИТ“ София, с оглед изхода на делото – отменено НП, ще следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на дружеството жалбоподател посочените по-горе
съдебни разноски от 300 лева. Именно в тежест на посочената Агенция следва да
бъде възложено заплащането на разноските, доколкото тя има статут на юридическо
лице по смисъла на чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция
Главна инспекция по труда, чийто представител е издал обжалваното и отменено с
настоящото решение НП.
С оглед
изхода на делото претенцията на АНО за присъждане на разноски е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НП №13-0021433 от 29.06.2020 г.
на Изп. директора на ИА „Главна инспекция по труда”, с което на „АМ-АС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.”Х. С.”
/кафе-аперитив „АВИ“/, представлявано от управителя А.К.С. за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1
от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 600 лева.
ОСЪЖДА ИА
„ГИТ“ София да заплати на АМ-АС” ЕООД, ЕИК *********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на ИА „ГИТ“ София за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: