№ 17516
гр. С., 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110133172 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „С.В.“ АД, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са
предявени установителни искове за признаване за установено, че ответницата Б. Х. А. дължи
на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение №
3006/27.01.2022 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2541/2022 г. по описа на СРС, 48 състав –
8055,75 лв., главница за потребени ВиК услуги за периода 01.11.2012 г. - 01.09.2021 г. в имот
с административен адрес: гр. С................, по договорна /съдебна/ сметка към кл. №
**********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
19.01.2022 г. до окончателното плащане, както и 13,07 лв. – мораторна лихва за периода
26.08.2021 г. – 01.10.2021 г.
Ищецът твърди, че ответницата има качеството потребител на услугите, доставяни от
„С.В.“ АД на адреса на водоснабдения имот, като това й качество произтича от придобитото
право на собственост върху имота. Твърди, че между страните са налице договорни
отношения, свързани с доставка на ВиК услуги до процесния имот с адрес: гр. С................,
които отношения се уреждат по Общи условия, влезли в сила на 01.09.2006 г. и в
последващи такива от 2016 г. Поддържа, че за процесния имот през процесния период са
доставяни ВиК услуги, в изпълнение на разпоредбите от Общите условия на „С.В.“ АД, за
което са издадени ежемесечни фактури, като ответницата не е заплатила стойността им.
Заявеното искане е предявените установителни претенции да бъдат уважени. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Б. Х. А., чрез назначения й
1
особен представител адв. К., с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Сочи, че ищецът не е доказал претенцията си, тъй като по делото не са представени нито
договор за предоставяне на ВиК услуги, нито фактури за предоставени ВиК услуги.
Позовава се на изтекла погасителна давност. Искането е претенциите на ищеца да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК. Исковата молба е редовна - заявената претенция за главница е надлежно формулирана
по основание, размер и период, за който се отнася, поради което съдът дължи произнасяне
по съществото на правния спор.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ):
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1
ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод доставка на
питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за процесните
имот и период, както и че ищецът реално е изпълнил задълженията си по договора -
доставил е ВиК услуги до имота на ответницата в твърдяното количество, равняващо се поне
на претендираната сума, а във връзка с възражението на ответницата за настъпила
погасителна давност - че са налице обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
По иска за лихва в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответницата в забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже всички
свои възражения, включително, че процесните суми са били заплатени.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този
закон.
Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за
водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност
извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1
са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
2
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения, а съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите
и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се
регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК
услуги.
По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на ВиК услуги“ по
смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и на чл. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.).
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.
1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на
Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят ВиК услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Следователно потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните
имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и
наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
В случая за установяване на обстоятелството, че ответницата е била собственик през
исковия период на процесния имот (апартамент № 82, находящ се в гр. С..............) по делото
е приета Справка № 831921/19.07.2021 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в
Служба по вписванията - гр. С., за периода 01.01.1998 г. - 19.07.2021 г. по персонална
партида № 110344. От нея се установява, че на 10.12.1999 г. е вписано прехвърляне на
процесния недвижим имот, чрез договор за покупко-продажба акт № 65, том 113 от 1999 г., с
продавач Е. А.Н. и купувач ответницата Б. Х. А., отразени са и последващо вписани
възбрани и учредяване/заличаване на ипотека върху имота, като последното вписване касае
заличаване на възбрана от 13.08.2020 г.
3
Според настоящия съдебен състав, справката от Служба по вписванията е годно
доказателство относно принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот
по следните съображения:
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от
Правилника за вписванията (ПВ) писмените справки се състоят в издаване удостоверения за
вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения
от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата
на лицата, а според чл. 45 ПВ удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за
определени недвижими имоти; в) за определено време. Вписването на разпоредителни
сделки с недвижими имоти се реализира с оглед осигуряване публичност и гласност на
актовете относно недвижимите имоти, а Правилникът по вписванията предвижда
възможност за предоставяне на справка относно вписаните разпоредителни сделки на
дадено лице, като собственик на недвижим имот. Ответницата не оспорва верността на
вписаните в справката обстоятелства, като в отговора на исковата молба не е възразила
изрично и срещу правото си на собственост върху процесния имот. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 2/21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният
регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България,
за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки,
възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър
показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава
възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и
вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в
имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а
съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването,
след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон
форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното
право. От изложените разпоредби следва, че представената по делото справка е годно
доказателствено средство да установи притежанието на правото на собственост върху
процесния имот от ответницата, считано от 10.12.1999 г. (по силата на договор за покупко-
продажба) и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Ответницата
не е направила конкретни оспорвания и не е представила доказателства за оборване на
отразените в справката обстоятелства, нито е проведено насрещно доказване, че през
процесния период притежаваното от нея право на собственост е било отчуждено. С оглед на
това, последната има качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в
периода 01.11.2012 г. - 01.09.2021 г., в качеството си на собственик на водоснабдения имот.
Следва да се посочи, че по делото няма данни имотът да е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност, но дори и това да е така по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството,
каквито безспорно са доставката и ползването на ВиК услуги.
4
Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ всички ВиК оператори публикуват
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и
общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ
период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. С доклада по делото, приет без
възражения от страните, съдът е обявил за общоизвестно на основание чл. 155 ГПК
съдържанието на Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-
2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като такива са и Общите условия на ищеца, одобрени
от ДКЕВР с решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г. Ответницата не твърди, а и не доказва да се
е възползвала от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената
в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал.
7 и ал. 8 ЗРВКУ срокове общите условия на ищеца са станали задължителни за нея и същите
са я обвързали. По изложените съображения съдът приема за установено по делото, че в
качеството й на собственик на процесния недвижим имот, за който се отнася исковата
претенция, за периода 01.11.2012 г. - 01.09.2021 г. ответницата е имала качеството
„потребител“ на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, като е била обвързана
от облигационна връзка, възникнала по силата на публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и
канализационни системи и от съответния регулаторен орган.
За установяване на факта на предоставяне на твърдените ВиК услуги и тяхната
стойност по делото е прието заключение на комплексна съдебно - техническа и счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена. От същата се установява
(въз основа на данни на ищеца), че дружеството е доставяло ВиК услуги до имота и тяхното
количество за исковия период е 3626,260 куб. м. Стойността на предоставените за исковия
период услуги е 8055,75 лв., която е опредЕ. от „С.В.“ АД в съответствие с предоставените
количества, изчислени на база за трима живущи и в съответствие с утвърдените от КЕВР
цени. В периода 01.11.2012 г. - 01.07.2021 г. в базата данни на „С.В.“ АД за процесния имот е
заведена партида с клиентски № ********** с титуляр П.Х.Т., по която са отразявани
задълженията и плащанията. Начислените ВиК услуги са в общ размер на 7865,08 лв.,
отразени в 104 фактури, издавани ежемесечно в периода 04.12.2012 г. – 01.07.2021 г., като е
налице плащане за този период в размер на 23,82 лв., с което главницата за ВиК услуги за
периода 01.11.2012 г. – 01.07.2021 г. е в размер на 7841,26 лв. (7865,08 лв. – 23,82 лв.).
Впоследствие е извършена служебна смяна на собственост, създаден е нов клиентски №
********** с титуляр Б. Х. А., с начална дата на таксуване 01.11.2012 г., като ВиК услугите
са префактурирани за периода 01.11.2012 г. - 01.07.2021 г. – сумата от 7840,37 лв., и са
начислени ВиК услуги за периода 02.07.2021 г. - 01.10.2021 г. в размер на 215,38 лв.
В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че сумите са начислявани на
база, тъй като няма водомер, който да е с валидна метрологична проверка.
5
Редът за отчитане на водомерите и определянето на стойността на потребената вода е
уреден в Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваната вода се отчита по
водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост по общия
водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя
между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по
индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват
всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна
инсталация.
Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се
измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от
Наредбата, а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено
по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се
разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време
на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият
водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат
индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
Наредбата показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се
определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца, а съгласно ал. 2
когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът
ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.
След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие
с реалното потребление.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане
по електронен път, за което по делото не се твърди от ищеца, а и не се установява
електронно отчитане. Ето защо отчитането на показанията на водомерите следва да се
извършва от служител на оператора на ВиК услуги в присъствието на потребителя или на
негов представител. Относно случаите, в които потребителят на ВиК услуги не е изпълнил
задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет, редът за констатиране
на това обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и 5 от Наредбата. Следователно
доставянето на определени количества ВиК услуги се установява с представяне на
документи (карнети) за отчет на главния водомер на сградата и индивидуалния водомер в
съответния имот и техните показания. В случаите на самоотчет следва да бъдат представени
резултатите от самоотчета, а в случаите на служебно начисляване поради неосигурен достъп
следва да бъде представен съответният протокол за неосигурен достъп, подписан от
длъжностното лице и поне от един свидетел, на когото са посочени трите имена, единен
6
граждански номер и адрес - чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4. Длъжностното лице отбелязва в
протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат
да бъдат и длъжностни лица на оператора. Разходът на вода се изчислява по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера
при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по
ал. 1. Следователно с разпоредбата на чл. 35 от Наредбата е уреден въпросът по какъв начин
се отчитат показанията на водомерите, кога и как операторът начислява служебно
количество изразходвана вода, по какъв начин се осигурява достъпът на длъжностното лице
на оператора до водомера за извършване на отчети, как се процедира и по какъв начин се
констатира отказът на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора
до водомера.
В Наредбата е предвидено ползваните ВиК услуги да се заплащат само въз основа на
реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител, като изключенията са
изброени изчерпателно (за каквито изключения няма данни).
На следващо място съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата водомерът на водопроводното
отклонение и общият водомер в сгради - етажна собственост подлежат на задължителен
метрологичен контрол съгласно ЗИ, като се извършват и периодични проверки, проверки
след ремонт, при нарушаване на пломбата и по искане на оператора или потребителя (ал. 2).
В чл. 34а от Наредбата е предвидено, че периодичните проверки на индивидуалните
водомери се извършват през 10 години. Когато длъжностно лице на оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на
проверка на водомерите е три месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е
извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6 (по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м -
при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които се завишават всяко тримесечие с по
1,0 куб. м за всеки обитател – чл. 39, ал. 6, вр. чл. 35, ал. 5, т. 1 от Наредбата). В същия
смисъл е и предвиденият ред в общите условия на ищцовото дружество. По аналогичен
начин се процедира и когато няма монтирани водомери на водопроводното отклонение и
индивидуални водомери (чл. 39, ал. 6 от Наредбата).
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Общите условия (ОУ) доставянето на
питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез
монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията
на водомерите се извършва от служител на оператора на ВиК услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ
регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на
7
потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл. 23, ал. 4, изр. 2 ОУ). При невъзможност за
отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на
друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за
двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един
свидетел (чл. 24, ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на
реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.
49 ОУ – по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1м/с. Съгласно чл. 21 от Общите условия, когато представителят на ВиК оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно чл. 16, ал. 4, същият прави
предписание на потребителя за извършване на периодична проверка, със срок за изпълнение
три месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 25, ал. 8 и 10 – т. е. по 6 куб. м
при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище (чл. 25, ал. 8, т. 1
ОУ), а при сгради - етажна собственост или при имоти с повече от един потребител след
водопроводното отклонение до поставянето на индивидуални водомери определените по
реда на ал. 8 количества вода се завишават всяко тримесечие с 1,0 куб. м за всеки обитател.
Сборът от водните количества от показанията на индивидуалните водомери и водните
количества изчислени по реда на ал. 8 не може да надвишава отчетеното по общия водомер
за всеки обитател. Т. е., по изключение, при отказ на потребителя да осигури достъп до
водомера или при липса на водомери или неизправни такива, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода се определя на база, по посочените в
разпоредбите съответно на чл. 35, ал. 6 и на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
начини.
Съдът приема, че ищецът не е доказал начина, по който са начислявани сумите за ВиК
услуги. Съгласно заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, ищецът е фактурирал стойност на услуги не въз основа на реален
отчет на уреди, а на база потребление за три лица. В случая по делото не са представени
документи за отчет на водомера за обекта или ангажирани други доказателства, поради което
не може да се направи извод, че ищецът е провел успешно пълно и главно доказване на
реалното доставяне и количеството потребена от ответницата вода, съответно стойността на
услугите по доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води в
процесния имот и през процесния период. От ищцовото дружество не са представени
карнети, съдържащи отчети и подписи срещу отчетените показания, протоколи, съставени от
длъжностно лице, удостоверяващи неосигурен от абоната достъп за реален отчет, няма
данни и за отчитане на показанията на водомера по електронен път. Ищецът не установи и
кое е основанието за начисляване на количества и ВиК услуги на база, вместо съгласно
реален отчет, като следва да бъдат взети предвид наведените от ищеца твърдения относно
основанието за претендиране на процесната сума за главница - в исковата молба не са
наведени твърдения, че начисляването е на „база“. По делото не са събрани доказателства за
8
неосигуряване на достъп от страна на ответницата до процесния имот за извършване на
реален отчет, нито за спазване на регламентираната в Наредбата и в общите условия
процедура в случай на отказ на потребителя да осигури достъп. По делото няма никакви
данни имотът да е посещаван в процесния период, през какви периоди е посещаван имотът –
ежемесечно, респ. кога е било последното посещение, не се установи имало ли е водомер в
процесния имот, изправен ли е бил и кога е била последната метрологична проверка на
водомера (ако изтеклият срок на водомера се отразява на неговата изправност, то съгласно
чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. при констатирана нередовност на водомера
операторът на ВиК услуги, съответно неговият представител, първо трябва да даде
предписание за отстраняване на повредата на водомера и да определи срок за това, като
демонтира пломбата на холендъра, като на мястото на повредения водомер операторът може
да постави редовен (оборотен) водомер).
Същевременно, няма доказателства и да е налице изискването в чл. 23, ал. 4 ОУ (чл.
39, ал. 3 от Наредбата) водопроводната инсталация да е проектирана така, че индивидуални
водомери в жилищата да не могат да бъдат монтирани, съответно разпределението на
изразходваното количество питейна вода да се извършва съобразно броя на обитателите на
жилищата, за което следва да е съставен протокол, подписан от оператора и от
упълномощения представител на етажната собственост (какъвто не е приложен). Не са
ангажирани доказателства, че през процесния период посоченият в исковата молба имот е
бил обитаван от трима души, респективно правилно ищецът е начислявал вода и ВиК услуги
за три броя лица (макар и само това да не е основание за отхвърляне на иска – чл. 162 ГПК).
В случая по делото не става ясно именно на какво основание сумите за ВиК услуги на
ответницата са начислявани на база – липсват твърдения и доказателства в тази насока от
ищеца относно това има ли монтиран индивидуален водомер в имота, ако има – преминал
ли е съответните първоначална и периодични проверки, в изправност ли е, или се касае до
неосигурен достъп (което не става ясно по категоричен начин и от изявлението на вещото
лице в съдебно заседание). При това положение неприложим е чл. 162 ГПК, след като не е
доказано от ищеца наличието на основание за служебно изчисляване на консумацията.
Приетото пред настоящата инстанция заключение на комплексна съдебно-техническа
и счетоводна експертиза е оспорено от ответната страна. Макар съдът да приема, че няма
пречка вещите лица да работят по документи, които не се намират в кориците на делото, то
и от заключението не става ясно по несъмнен начин, както и не са представени никакви
доказателства, от които да се установяват предпоставките за начисляване на цената за
водоснабдителна услуга по посочения в експертизата начин – „на база“. Действително, в
експертизата е посочено, че на вещите лица са предоставени 4 броя карнета от 16.03.2010 г.,
съгласно които услугите се начисляват на база трима живущи, но на първо място тези
карнети не са представени по делото, а на следващо място – не обхващат целия процесен
период и не удостоверяват посочените по-горе обстоятелства във връзка с проверка на
индивидуалния водомер в имота съгласно изискванията на Наредбата. За пълнота следва да
се посочи, че извършеното плащане няма данни да касае задължения за процесния период,
9
извън посочената от вещото лице сума, съответно съдът не приема плащането като
извънсъдебно признание, че през целия исков период до имота са доставяни ВиК услуги на
претендираната стойност.
В настоящия случай ищецът не е провел пълно и главно доказване за спазване на
посочените по-горе императивни процедури, като по делото не съществува яснота относно
въпросите как е било формирано и отчетено индивидуалното потребление на ответницата,
респективно - каква е причината да не са извършвани реални отчети, а фактурите да са
издавани за прогнозни стойности. При тези данни съдът намира, че по делото не се доказа от
ищеца да е доставил ВиК услуги в претендираните количества и стойност относно служебно
изчислените суми. Ето защо, ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от
недоказването на правопораждащите претендираното право факти, като предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен, без да се излагат съображения по възражението
на ответницата за погасителна давност (в този смисъл и решение № 4215/11.07.2024 г. по гр.
д. № 5071/2024 г. по описа на СГС, II-Ж състав, решение № 261268/25.02.2021 г. по в. гр. д.
№ 11199/2020 г. по описа на III-Б въззивен състав, решение № 3038/27.05.2024 г. по в. гр. д.
№ 1054/2023 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, решение № 3099/23.05.2024 г. по в. гр.
д. № 12069/2023 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав, решение № 261523/05.05.2022 г.
по в. гр. д. № 15994/2019 г. по описа на СГС, IV-Б въззивен състав и др.).
По иска с правно основание чл. 422 ГПК ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - по делото не се
доказа възникването на главен дълг, поради което акцесорната претенция за обезщетение за
забава също следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора, разноски се дължат единствено в полза на ответницата, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, от която обаче не се претендират такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове от „С.В.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 159, ет. 2 и ет. 3,
срещу Б. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Н. 2“, бл. 256, вх. А, ап. 82, с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено,
че ответницата Б. Х. А. дължи на ищеца „С.В.“ АД сумите по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение № 3006/27.01.2022 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
2541/2022 г. по описа на СРС, 48 състав както следва – сумата от 8055,75 лв., главница за
потребени ВиК услуги за периода 01.11.2012 г. - 01.09.2021 г. в имот с административен
адрес: гр. С................, по договорна /съдебна/ сметка към кл. № **********, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.01.2022 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 13,07 лв. – мораторна лихва за периода 26.08.2021 г. – 01.10.2021
г., като неоснователни и недоказани.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
10
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11