Решение по дело №2976/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1011
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 29 юли 2022 г.)
Съдия: Теодора Шишкова
Дело: 20213110202976
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1011
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110202976 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Травабул“ ЕООД, с ЕИК: ********* против
НП № 03-013349/23.12.2020г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ за допуснато
нарушение по чл. 61, ал.1 КТ.
С жалбата се изразява позиция, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че отношенията между работника
и „Травабул“ ЕООД се основават не на трудово, а на гражданско
правоотношение, поради което не е налице състав на нарушение от обективна
страна. Формулира се твърдение и за прекомерност на наложената санкция.
В съдебно заседание се явява представител на дружеството –
жалбоподател, който поддържа жалбата на заявените в нея основания. В
условията на евентуалност пледира за приложение на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, респ. да се намали размера на наложената санкция до
законоустановения минимум.
Въззиваемата страна изпраща процесуален представител, който оспорва
жалбата и сочи, че издаденото НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Пледира за присъждане на разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 23.11.2020 год. служители на Д „ИТ"- Варна, сред които и св.Н.З.,
извършили проверка на въззивното дружество по седалището на същото.
Поводът за проверката бил получен сигнал от белгийските власти за
няколко лица установени да извършват превоз на товари белгийска
територия.
Във връзка със сигнала св.З. изслушала обяснения от упълномощено от
възз. дружество лице в България, от които станало ясно, че тези лица работят
за дружеството.
Сред тези лица бил Ст. Т., който работел като шофьор с определено
работно място и му бил предоставен товарен автомобил собственост на
„Травабул" ЕООД.
Тенев извършвал транспортни дейности за сметка на дружеството и му
били възлагани задачи по договор с белгийско дружество сключен между
българско и белгийско дружество.
От представените документи св.З. установила, че лицето Ст.Т. е
работил за „Травабул" ЕООД от 24.08.20г. без сключен писмен трудов
договор преди постъпването му на работа.
Този извод тя направила и на база представените в хода на проверката
граждански договор от 24.08.2020г. между възз. дружество и Т., с който на
последния било възложено извършването на транспорт на стоки и товари на
територията на Р Белгия срещу заплащане в размер на 4000 лв., платимо по
банков път.
В хода на проверката възз. дружество представило и разходни касови
ордери, в които било обективирано заплащане на заплата на Т. за месеците
септември и октомври 2020г. По време на проверката, на 27.11.20г., между
възз.дружество и Ст. Т. бил сключен такъв договор.
С оглед горните констатации, на 18.12.2020г. един от проверяващите -
св.З. на длъжност инспектор в Д"ИТ"-Варна съставил против въззивника
АУАН за нарушение по чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като
приела, че възз. дружество като работодател е командировал на 24.08.2020 г.,
2
лицето Ст. Д. Т., за извършване на транспорт на стоки и товари на
територията на Република Белгия по договор с М2Ц BVBA, Белгия, като му е
определил място на работа, осигурен му е товарен автомобил, собственост на
дружеството, заплатил му е трудово възнаграждение, без да е сключил с
лицето трудов договор преди постъпването му на работа. Актосъстовителят
приела, че нарушението е извършено на 24.08.2020 г., в гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик" N° 81 - седалище и адрес на управление, до когато е
следвало с лицето да бъде сключен трудов договор.
АУАН бил съставен в присъствието на упълномощено от управителя
лице, бил му предявен и връчен, като упълномощеният го подписал без
възражения. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ не
постъпили писмени възражения.
АНО като цяло възприел фактическите и правните констатации на
актосъставителя и наложил на „Травабул" ЕООД, ЕИК *********
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лв. на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на
за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ, но в НП приел, че
нарушението е било извършено на 27.08.2020г., без да посочи въз основа на
какви данни е приел за установено това.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Н.З., депозирани в с.з., тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и
приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и
изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок и от надлежна
3
страна.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по
делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Видно от
съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.З., която към момента на
съставянето му е работила на длъжността инспектор в Д"ИТ"-Варна,
следователно е бил компетентен да издава АУАН.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия ЕООД и
свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Действително
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е
съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен
субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав обаче констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН -
относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя - фирмата /наименованието на
дружеството/, адрес и Булстат.
В АУАН обаче като дата на извършване на нарушението е записана
датата 24.08.2020г., а в издаденото въз основа на него НП – 27.08.2020г., като
за съда, а междувпрочем и за дружеството-жалбоподател не става ясно на
какво се дължи констатираната разлика, още повече че в хода на проверката
са констатирани нарушения по отношение на повече от едно лица.
Същата не следва да се възприема като фактическа грешка, доколкото
такъв институт е непознат, а наред с това наказаното дружеството следва да е
напълно наясно за коя дата му е повдигнато и предявено обвинение със
съставянето на НП, като подобна разлика в датите на извършване на
нарушението в АУАН и НП е недопустима, тъй като по съществен начин
накърнява правото на защита на наказаното дружество.
Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното НП подлежи на
4
отмяна, което от своя страна не налага обсъждането на възраженията по
същество, респ. на основанията за приложение на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН.
Доколкото наказаното дружество е направило искане за присъждане на
разноски съдът намира, че следва да присъди разноски на жалбоподателя за
осъщественото процесуално представителство на адв. М., като по делото са
представени доказателства да сторени такива в размер на 400 лева, което е в
съответствие с изискванията на Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, отчита правната и фактическа сложност на
делото и съдът не намери основания да намали размера на същото поради
прекомерност.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №03-013349/23.12.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което
на „Травабул" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул."Христо Ботев" № 18, вх. 7, партер, представлявано от
управителя Тони Жан Л Де Принс, е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ДИТ да заплати на „Травабул" ЕООД, ЕИК *********
сумата от 400 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5