Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1677
гр. Пловдив, 17.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХXІV
н.с., в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД №4642/2019 г. по описа на ПРС, ХХІV
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 36-0000387/03.09.2018 г. на
А.В.Г.– Главен инспектор към Областен отдел „Автомобилна администрация”
Пловдив, с което на Д.Ю.Д., ЕГН ********** са наложени следните административни
наказания : глоба в размер на 200 лева
на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на
чл.40, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ; глоба в размер на 2000
лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози за
нарушение на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ; глоба в
размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на
МТ; глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози за нарушение на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на МТ
По подробно изложени в
жалбата доводи жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални
нарушения. В съдебно заседание се явява, като излага аргументи че наложените
санкции са непосилни за заплащане, не е извършвал таксиметрова дейност, поради
което и иска отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – Областен отдел „Автомобилна
администрация” Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител,
взема становище по делото, като иска потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен
срок от лице,
което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 17.08.2018 г. жалбоподателят Д.Ю.Д. управлявал лек таксиметров автомобил „Киа Рио” с
рег.№**. Около 23.10 часа същият бил спрян за проверка от служители на Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив в гр.Пловдив, на крустовището
на бул. „Цар Борис III Обединител” и бул.”Марица север”. При извършената
проверка било установено, че жалбоподателят Д. извършва таксиметров превоз на
пътници с пътна книжка серия 1 №202, като в същата не били вписани дата на
започване на работа, името и фамилията си, както и час на започване на работа в
пътен лист № 00082. Установено било, че като водачи на автомобила са били
вписани в пътната книжка лицата Б.П., П.П., Н.Д., О.М.и
Д. Ю.Д., като пътен лист № 00081 бил попълнен с дата 27.12.2016 г. Таксиметровия
автомобил не бил с поставена табела „не работи”, имал светеща табела „такси”,
която не била покрита. Установеното било прието за нарушение на чл.40, изр.1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Установено било, че водачът не носи
удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, не носи разрешение за
извършване на таксиметров превоз и удостоверение за психологическа годност. При
справка в база данни на ИА „Автомобилна администрация” се установило, че Д.Д. не притежава валидно удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил и не притежава валидно удостоверение за психологическа
годност. Тези факти били приети за нарушения на чл.31, ал.1, т.2, т.1 и т.8 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ и спрямо жалбоподателят бил съставен АУАН
за всички тези нарушения, който бил подписан без възражения.
Въз основа на така съставеният
АУАН било издаденото и атакуваното НП, с което на Д.Д. били наложени следните
административни наказания : глоба в
размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози
за нарушение на чл.40, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ; глоба в
размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози за нарушение на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на
МТ; глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на МТ; глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1
от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба
№ 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните
по делото писмени и гласни доказателствени средства – НП,
АУАН, пътна книжка, оправомощителна заповед и свидетелските показания
на актосъставителя А.Т., който е потвърдил констатациите по акта. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като
логични и в съответствие с писмените доказателства събрани по делото.
Не се кредитират показанията на св.Т.К., доколкото
същите противоречат на останалите събрани в хода на делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от лeгитимирана
страна, в законоустановения срок
и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата се оценя като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне
до този извод
настоящият съдебен състав съобрази следното:
Следва да се отбележи, че събраните
по делото доказателства обосновават извод за доказаност
на вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Съгласно посочената подзаконова норма водачът попълва редовно и точно пътната книжка.
В настоящият случай не се спори,
че описаните
в АУАН и НП данни не са били отразени в пътната книжка. Именно и с оглед на
това съдът приема, че е безспорно установено нарушение на сочената правна
норма, доколкото тези обстоятелства е следвало да бъдат вписани в пътната
книжка.
Жалбоподателят е санкционирано по реда на чл.105,
ал.1 от Закона за автомобилните превози, съгласно която разпоредба за нарушения на този
закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на
него, с изключение на изискванията за превоз на
опасни товари, за които не
е предвидено друго наказание, се налага
наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. Същевременно се констатира, че неправилно е
приложена санкционната разпоредба, тъй като съотносима
към случая е тази на чл.93, ал.1, т.1 от същия закон. Съгласно тази разпоредба водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници
и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация
или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон
и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва
със глоба в
размер на 2000 лева при първо нарушение.
Анализът на двете санкционни разпоредби води на
извод, че разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози
се явява специална разпоредба по отношение на тази на чл.105, ал.1 от същия
закон. Това е така, доколкото е безспорно, че таксиметровия превоз на пътници
се явява обществен превоз, поради което и именно тази санкционна разпоредба е
следвало да бъде приложена, тъй като специалната норма дерогира
приложението на общата норма. Неприложението на правилната санкционна норма пък
води до незаконосъобразност на наложената санкция за нарушението на чл.40, изр. 1 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на МТ , което пък от своя страна е основание за отмяна на
наложеното наказание. На този извод не може да повлияе обстоятелството, че
приложената санкционна разпоредба би била по-благоприятна за дееца.
По отношение на останалите нарушения е безспорно
установено, че водачът Д.Д. не е носил в себе си
сочените в АУАН и НП документи – удостоверение водач на лек таксиметров
автомобил, разрешение за извършване на таксиметров превоз и удостоверение за
психологическа годност, а разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на МТ задължава водачите на таксиметрови автомобили да носят със
себе си тези документи при осъществяване на таксиметров превоз. Ето защо според
съдебния състав е беспорно, че неносенето на тези
документи е нарушение на изискванията на сочената разпоредба, като доколкото
тези документи са изрично изброени в отделни точки, то действително са налице
отделни нарушения за неносенето на всеки от тях. Правилно е приложена и
санкционната разпоредба като законосъобразно е наложена санкция за всяко от
нарушенията, която е в твърд размер и наказващия орган не е имал възможност за
индивидуализация на санкциите, поради
което и за тези нарушения се приема, че наложените санкции са законосъобразни.
Не може да се счита за доказано и твърдението на
жалбоподателят, че той не е осъществявал таксиметров превоз. Действително по
делото са налични показания на св.Т.К.в тази насока, но същите се явяват
изолирани и противоречат на събраните доказателства по делото. Очевидно е, че
таксиметровия автомобил е бил в работен режим, доколкото нито е имало поставена
табела, която да указва че не работи, нито пък табелата „такси” е била покрита.
Ето защо и не може да бъде прието от настоящия съдебен състав, че
жалбоподателят не е имал задължението да попълва пътната книжка и да носи
сочените по-горе документи.
Не може да се счита случаят за маловажен, тъй като
от една страна са налице повече от едно нарушение осъществени от
жалбоподателят, а от друга страна преценявани отделно и в съвкупност тези
нарушения не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с аналогични нарушения.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000387/03.09.2018 г. на
А.В.Г.– Главен инспектор към Областен отдел „Автомобилна администрация”
Пловдив, с което на Д.Ю.Д., ЕГН ********** са наложени следните административни
наказания : глоба в размер на 200 лева
на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на
чл.40, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ; глоба в размер на 2000
лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози за
нарушение на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ; глоба в
размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози за нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на
МТ; глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози за нарушение на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на МТ, като го ОТМЕНЯ в
частта, относно наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание
чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл.40, изр.1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ и го ПОТВЪРЖДАВА
в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.