Присъда по дело №8207/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 20
Дата: 21 януари 2022 г.
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20215330208207
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 20
гр. ....., 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ....., XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
СъдебниЕлка Иванова Георгиева

заседатели:Йоанна Кирилова Трионска
при участието на секретаря Надя Др. Точева
и прокурора Ас. Анг. Ил.
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Наказателно дело от общ
характер № 20215330208207 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Н. Ч., роден на .....г. в гр......, живущ в
гр......, ....., български гражданин, със средно образование, разведен,
неработещ, осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на
13.06.2021г. в гр...... е извършил полово сношение с лице от същия пол – Н.
Г. Ч. ЕГН: **********, като е употребил за това сила и като деянието е
извършено по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст, поради
което и на основание чл.157, ал.3, вр. ал.1 вр.чл.58а ал.3 вр.ал.1 от НК го
ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така
наложеното на подсъдимия Г. Н. Ч. наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ И СЕДЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален
СТРОГ режим.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НК ПРИСПАДА от така
1
наложеното на подсъдимия Г. Н. Ч. наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ И СЕДЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което е бил задържан
по реда на ЗМВР и НПК, както и времето, през което по отношение на него е
била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от
13.06.2021г. до влизане на настоящата присъда в законна сила.
На основане чл.68 ал.1 от НК ПОСТАНОВЯВА подсъдимия Г. Н. Ч. да
изтърпи ИЗЦЯЛО и ОТДЕЛНО от наказанието по настоящото дело, това
наложено му по НОХД № 3733/2019г. по описа на ПРС, ХХVІ н.с. в размер на
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така
наложеното на подсъдимия Г. Н. Ч. наказание ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ
режим.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1бр. олекотена завивка, 3бр.
калъфки за възглавници, 1бр. чаршаф, 1бр. мобилен телефон Huawei, 1бр.
черен кейс ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 чифт мъжки боксерки,
1бр. Draeger Drug Check 3000 ARNL 0981, 1бр. памучен тампон на дървена
дръжка-апликатор с обтривка от половия член на обв.Ч., 1бр. памучен тампон
на дървена дръжка-апликатор с обтривка от областта на аналния пръстен на
постр. Н.Ч. и 1бр. памучен тампон на дървена дръжка-апликатор с обтривка
от ректума на постр. Н.Ч., на съхранение при домакина на 05 РУ-ОДМВР-.....
ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, подсъдимия Г. Н. Ч., със
снета самоличност, да заплати по сметка на ОДМВР ..... направените в
досъдебното производство разноски в размер на 1890.70 лева.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС, по реда на глава 21 от НПК.

Председател: _______________________
2
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 20/21.01.2022г. по НОХД № 8207/2021г. по
описа на ПРС - ХХІІІн.с.

Районна прокуратура - П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимият
Г.Н.Ч. за това, че на 13.06.2021г. в гр.П. е извършил полово сношение с лице
от същия пол – Н.Г.Ч. ЕГН: **********, като е употребил за това сила и като
деянието е извършено по отношение на лице ненавършило 14-годишна
възраст- престъпление по чл.157, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на
подсъдимия да бъде определено и наложено наказание “лишаване от
свобода”, ориентирано към минимума, което да бъде намалено с една трета,
предвид разглеждане на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият Г.Н.Ч. се признава за виновен и не дава обяснения по
случая.
В съдебно заседание подсъдимият Ч. лично и чрез защитниците си –
адв. Ч. и адв. Д., е направил искане делото да протече по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК без да бъде извършван разпит на
свидетелите и вещите лица по делото. С протоколно определение съдът е
допуснал предварително изслушване на страните като е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените в досъдебното
производство доказателства, без да събира такива за фактите и
обстоятелствата, изложени във внесения обвинителен акт.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимият Г.Н.Ч. е роден на .....г. в гр.П., живущ в гр.П., Б.,
български гражданин, със средно образование, разведен, неработещ, осъждан,
ЕГН **********.
От брака на подс. Г. Ч. и свидетелката Т.Г.Я се родило детето им –
пострадалият Н.Г.Ч. (на 13 год. към процесната дата – 13.06.2021г.). Системен
физически и психически тормоз от подсъдимия над свид. Я. станал повод за
развода им, след който свид. Н. Ч. пожелал да остане да живее при баща си,
тъй като приятелите му и училището, в което учили били в близост.
Подсъдимият и свид. Н. Ч. обитавали жилище в гр. П., ж.к. „ТТ.. След
развода свид. Я. живеела в гр. Стамболийски със свидетеля Д.Ч.. От около
осем месеца преди процесната дата подс. Ч. имал интимна връзка със
свидетелката ..... Последната понякога оставала да пренощува в жилището на
подсъдимия, който системно злоупотребявал с алкохол, като в такова
състояние ставал конфликтен и агресивен.
На 12.06.2021г. свид. Г.А.Д. била в дома на подс. Ч., където бил и синът
1
му. Следобед подсъдимият излязъл с приятели, като се събрали в барачка в
близост до блока, в който живеел. В жилището останали свид. Ч. и свид.
Г.А.Д.. Около 16:00ч. подс. Ч. се обадил на сина си, като го помолил да му
занесе две якета – за него и за приятел, защото им станало студено. Свид. Н.
Ч. занесъл на баща си якетата, след което се прибрал и седнал да учи. След
малко подсъдимият отново се обадил на сина си, като му казал да му занесе
50лв. Н. Ч. поискал пари от свид. ....., която му дала 20лв., които свид. Ч.
занесъл на баща си и след това се прибрал. Около 18:00ч. свид. ..... помолила
свид. Ч. да се обади на баща си и да му каже, че ако не се прибере до 20:00ч.
тя ще прибере в с. Марково. Свидетелят се обадил на баща си и му съобщил
това, като след известно време подсъдимият изпратил съобщение на свид.
Г.А.Д., че се намира в ресторант “Малката Марица“ и ако тя иска да отиде
при него, тъй като няма да се прибере в 20:00ч. Свидетелката дала пари за
такси на свид. Ч., като го помолила да отиде при баща си и да му занесе
зарядното за телефона му и да му предаде, че ако не се върне до 20:30ч. тя ще
си тръгне окончателно. Свид. Ч. отишъл до заведението, където баща му бил
сам, като му предал това, което свид. Г.А.Д. го помолила. Подсъдимият
помолил сина като се прибере да каже, че е в заведението с приятели. След
като се прибрал свид. Ч. казал на свид. Г.А.Д. истината – че баща му е сам в
заведението, при което тя си взела багажи и си тръгнала. Преди това се
обадила на бабата на свид. Ч. (майка на подсъдимия) – свидетелката Е.Ч..
Около 21:20ч. последната дошла в жилището на сина си, за да наглежда внука
си, като свид. Г.А.Д. й казала, че окончателна напуска подс. Ч.. След като
последната си тръгнала, свид. Е.Ч. се обадила по телефона на сина си, като го
приканила да се прибира в дома си. Подсъдимият й казал, че няма да се
прибира, ще пие колкото си иска, ще вземе кокаин и като се прибере, ще я
утрепе. Около 00:00ч. на 13.06.2021г. свид. Е.Ч. си легнала да спи в стаята на
свид. Н. Ч.. Последният легнал да спи в стаята на баща си, като предполагал,
че той ще се прибере на сутринта. Свид. Ч. се съблякъл по боксерки и легнал
да спи, като оставил телефона си под възглавницата. Около 01:00ч. на
13.06.2021г. подсъдимият се обадил на сина си и му казал, че се прибира с
такси, като го помолил да слезе пред блока и да донесе пари, за да плати
таксито. Свид. Ч. имал в себе си 10лв., като се облякъл и слязъл да изчакал да
дойде таксито, платил му и тръгнал да се прибира с баща си. Последния бил в
явно нетрезво състояние и силно миришел на алкохол, като се подпирал на
сина си, за да се придвижва. Когато се прибрали, свид. Ч. събудил баба си и й
казал, че баща му се е прибрал, след което тя продължила да спи. Свид. Ч.
легнал да спи на дивана в хола, като баща му го извикал да спи при него на
спалнята. Свидетелят се съгласил, тъй като се било случвало и друг път да
спи при баща си, като се съблякъл по боксерки и легнал на спалнята от лявата
страна до прозореца и оставил телефона си, който бил включен да се зарежда,
под възглавницата. Подсъдимият затворил вратата на стаята, съблякъл се
също по боксерки и легнал на леглото от дясната страна. След малко подс. Ч.
се приближил до сина си, прегърнал го през раменете, като фъфлейки си
2
говорел нещо сам, без сина му да може да го разбере. В един момент подс. Ч.
бутнал сина и го обърнал да легне по корем, като с едната си ръка му хванал и
двете ръце на гърба, при което му казал – “Ти си моята жена“. Свид. Ч.
отвърнал, че е сина му Н., но подсъдимият отново настоял – “Ти си моята
жена и искам да правим любов“. Подс. Ч. натискал главата на сина си към
възглавницата, който се дърпал и се опитвал да се отскубне. След това
подсъдимият свалил боксерките на сина си до глезените, а след това свалил и
своите. Започнал да опипва сина си по гърдите и да търка половия си член в
задните му части. Свид. Ч. отново се опитал да се отдръпне, но не успял.
Подсъдимият обгърнал сина си с крака, разтворил дупето му и вкарал половия
си член в ануса му. Свид. Ч. изпитал болка и се стегнал, при което баща му
изкарал пениса си от ануса му. Тогава подсъдимият казал на сина си да се
надупи, при което той се опитал да го безуспешно да го отблъсне. Подс. Ч.
продължил да опипва сина си по гърдите и да търка пениса си в дупето му,
като му казал да се обърне, за да му го вкара отпред, хванал го през кръста и
го обърнал. Свид. Ч. легнал по гръб, като бил в шок и не можел нищо да каже.
Подсъдимият хванал сина си с две ръце за бедрата от вътрешната им страна,
като се опитвал да му разтвори краката, но той се стискал. Тогава свид. Ч.
успял да отблъсне баща си с ръка, казал, че му се ходи до тоалетната и станал
от леглото. Подсъдимият ударил сина си с лакът в гърба, но не успял да го
спре. Още когато ставал, свид. Ч. усетил, че дупето и краката го болят. Успял
да си вземе телефона изпод възглавницата, взел си боксерките и панталона и
хукнал да тича. След като излязъл от стаята на баща си, взел чантичката си,
която била на шкафа до входната врата, извадил ключа от ключалката, след
което излязъл от апартамента, заключвайки вратата. След това свид. Ч.
хукнал да бяга – бил изплашен и ужасен от случилото се. Опитал да се обади
на майка си, която първоначално не си вдигала телефона, но след известно
време му се обадила. Свид. Ч. обяснил на майка си за случилото се.
Последната му казала да излезе пред някой блок и да й каже номера му, за да
изпрати такси да го вземе. Свид. Ч. се намирал до ресторант “Даяна-
Каменград“, като таксиметров автомобил дошъл след около 5 мин. Същият
бил управляван от свидетеля Пламен К.. На последния му направило
впечатление, че свид. Ч. е силно разстроен и гол до кръста. Той споделил със
свид. К. какво му се е случило преди малко. К. закарал пострадалия до гр.
Стамболийски, където живеела майка му със свид. Д.Ч., като последният
посрещнал таксито. Свид. Ч. отново разказал на майка си и свид. Ч. за
случилото се. В дома на свидетелката Т. Я. дошла и свид.Е.Ч. – сестра на
подс. Ч.. Последната, заедно с Я. и Ч. завели Н. Ч. в спешното отделение на
УМБАЛ “Св. Г.“ гр. П.. След това Т. Я. подала жалба в 05 РУ-ОДМВР-П. за
случая.
Около 05:00ч. на 13.06.2021г. подс. Ч. бил задържан в дома си от
полицейски служители при 05 РУ П.. Същият бил тестван за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ ARNA № 0183, който
отчел концентрация от 1,06 промила в кръвта. Подсъдимият бил тестван и за
3
употреба на наркотични вещества с техническо средство „Draeger Drug Check
3000“ ARNL 0981, което отчело употреба на кокаин.
На местопроизшествието в дома на подсъдимия бил извършен оглед от
дежурна оперативно-следствена група при 05 РУ-ОДМВР-П., при който били
иззети като веществени доказателства 1бр. олекотена завивка; 3бр. калъфки за
възглавници; 1бр. чаршаф; 1бр. мобилен телефон „Huawei“, ведно с черен
кейс.
Свид. Т. Я. предала доброволно за нуждите на разследването следните
вещи – долно бельо - боксерки бели на цвят с надпис „Emporio Armani“, които
свид. Н. Ч. носел по време на процесното деяние.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза по отношение на пострадалия Н. Ч. е видно, че са били установени
охлузвания в областта на горните и долните крайници с различна давност.
Установените травматични увреждания във вид на охлузвания са причинени
от най-общото действие на твърди, тъпи предмети, като тези охлузвания,
които имат линейна форма, могат да бъдат причинени и от повърхностното
действие на остри предмети. Съобразно морфологичната характеристика на
охлузванията давността на същите е различна и варира, но всички те са с
давност по-голяма от 24 часа и са в диапазона между 2-ро денонощиедо 7-15-
то денонощие. Същите не следва да имат връзка с визирания в
предварителните сведения на експертизата инцидент. При прегледа на
аналната област се е установило охлузване по лигавицата на аналния пръстен,
което е разположено на 1 часа по часовниковия циферблат, считано в
положение на коленно-лакътна поза на преглеждане на освидетелствания.
Съобразно морфологичната си характеристика това охлузване по своята
давност е възможно да е от момента на визирания в предварителните
сведения инцидент. Механизмът му на причиняване е от най-общото действие
на твърд, тъп предмет, какъвто по своята характеристика може да бъде
пенисът във възбудено състояние. Причинено е било болка и страдание без
разстройство на здравето.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза по отношение на подс. Ч. е видно, че са били установени две
охлузвания във вид на драскотини по дясната половина на корема.
Установените травматични увреждания са причинени от най-общото
действие на твърди тъпи предмети или от повърхностното действие на остри
предмети. Давността на охлузванията съобразно тяхната морфологична
характеристика е няколко часа (около 8-12 часа). Причинено е болка и
страдание без разстройство на здравето. При прегледа на половия член и
половата област видими травматични увреждания не са били установени.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства се установява, че по представените
за изследване: 1.Памучен тампон на дървена дръжка-апликатор с обтривка от
половия член на подс. Ч.; 2.Памучен тампон на дървена дръжка-апликатор с
4
обтривка от областта на аналния пръстен на Н. Ч. и 3.Памучен тампон на
дървена дръжка-апликатор с обтривка от ректума на Н. Ч., не се е доказало
наличие на човешка кръв и човешка семенна течност. Наличието на клетки на
подс. Ч., годни за ДНК-профилиране по иззетите обтривки от Н. Ч. е много
малко вероятно.
От заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-
психиатрична и психологическа експертиза по отношение на подс. Ч. е видно,
че същият не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към ЦПЗ-П.
и не страда от психично заболяване. Към момента на инкриминираното
деяние – 12-13.06.2021г., е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките си, може и понастоящем. Може
да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях, ако желае, може да участва в наказателния
процес. Няма данни след извършване на деянието подсъдимият да е изпаднал
в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, което да му
пречи да разбира свойството и значението на извършеното. Не се установява
друго тежко заболяване, което да пречи на провеждането на производството.
Няма данни за формирани зависимости към алкохол или психоактивни
вещества. Интелектуалното равнище на Ч. е в стойности, нормални за
възрастовото развитие, придобитото образование и натрупан житейски опит.
Няма данни за изразени дефицити. Същият е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване, при което качеството на волевите актове е било
съхранено.
От заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-
психиатрична и психологическа експертиза по отношение на пострадалия Н.
Ч. е видно, че същият не се води на психиатрично диспансерно наблюдение
към ЦПЗ-П. и не страда от психично заболяване. Към момента на
инкриминираното деяние – 12-13.06.2021г., както и след това, предвид
непосредствената близост до възрастта на непълнолетие, е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното спрямо него, както и е могъл да
ръководи постъпките си. Н. Ч. може да възприема и възпроизвежда фактите
от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и да
участва в наказателния процес според позицията, която има. Н. Ч. е с
нормално функциониране на психичните сфери, съответно на възрастовата му
зрялост. Болестни механизми не са повлияли поведението му в обсъжданото
време.
Така описаната фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели Н.Г.Ч., Е.Н.Ч., П.В. К., Т.Г.Я, Д. Г.ЕВ Ч., ..... А.Н.Д., Н.И. Ч.,
приобщени към доказателствата по делото на основание чл.373 ал.1 вр. чл.281
от НПК, както и от приложените по делото писмени доказателства-
заключения на съдебно-медицински и съдебно-психиатрични и психологична
експертизи, протокол за оглед и фотоалбум към него, Заповед за задържане,
Определения на ПРС и ПОС, справка съдимост, характеристична справка,
5
приложени по дознанието.
Съдът напълно се доверява на показанията на гореизброените
свидетели, като счита същите за обективни, логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите
доказателства по делото.
Всички те по идентичен начин описват възприетата от съда фактическа
обстановка по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития са станали преки очевидци. Така не съществува противоречие в
цитираните гласни доказателства относно описаните в началото на
настоящите мотиви събития и по-конкретно за това какви действия са
извършвали подс. Ч. и свид. Ч., за да бъде извършено инкриминираното
деяние.
Съдът възприема и дава вяра на депозираните заключения на съдебно-
медицински и съдебно-психиатрични и психологична експертизи, като счита
същите за безпристрастни, обективни, компетентно изготвени, с
необходимите професионални знания и опит и с оглед материалите по делото.
Разпитани устно в съдебно заседание вещите лица изцяло поддържат същите.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият Г.Н.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.157 ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на 13.06.2021г. в гр.П.
е извършил полово сношение с лице от същия пол – Н.Г.Ч. ЕГН: **********,
като е употребил за това сила и като деянието е извършено по отношение на
лице ненавършило 14-годишна възраст.
Поначало НК обявява за наказуеми само такива хомосексуални
действия, които са извършени не по волята на пострадалия- било защото тя е
сломена с насилие, заплаха или използване на положение на зависимост, било
защото поради невменяемост или малолетие, лицето изобщо не може да
формира валидна воля. Разпоредбата на чл. 157 ал. 2 НК обявява за наказуем
хомосексуализма с малолетни и за съставомерността на деянието е без
значение дали подсъдимият е бил активна или пасивната страна в половото
сношение. На свой ред ал.3 на цитирания текст инкриминира извършването
на хомосексуални действия с лице, ненавършило 14-годишна възраст
посредством използване на сила, заплаха или използване положението му на
зависимост. Разпоредбата на чл. 157 НК ангажира наказателната отговорност
на този, "който извърши полово сношение или действия на полово сношение
или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол", т. е. текстът
предвижда два фактически състава на изпълнителното деяние - полово
сношение и действия на полово удовлетворение.
Непосредствен обект на престъплението по този текст са обществените
отношения, които осигуряват половата неприкосновеност и свободата на
избор на полово общуване, съблюдаването на половия морал и правилното
духовно и физическо развитие на подрастващите, както и отношенията,
свързани с честта и достойнството на личността.
6
Престъпното посегателство е двуактно-подсъдимият е извършил
хомосексуални действия на полово удовлетворение по отношение на
пострадалия Ч.-проникнал е с половия си член в ануса на пострадалия, като за
целта е използвал принуда-сила, изразяваща се в принудителното притискане
на пострадалия по корем на леглото, хващане на ръцете му и заплахи да
мълчи. От обективна страна насилственото хомосексуално действие е
извършено с лице от същия пол като подсъдимия - мъжки, и то против волята
на пострадалия.
Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на
състава на престъплението, включително и квалифициращите. Съзнавал е
малолетието на пострадалия и фактът, че блудствените действия са
осъществени посредством сила. Преди всичко се касае за собствения рожден
син на подсъдимия, който е заявил, че е именно той, казвайки „Аз съм Н.“, но
на това подс. Ч. единствено му е казал „Млъквай!“ Насилието от страна на
подсъдимия, макар и не брутално и съпроводено с членовредителен резултат,
се изразява в начина по който е започнал и продължил сексуалните действия.
Първоначално подсъдимият натискал главата на сина си към възглавницата,
който се дърпал и се опитвал да се отскубне. След това подсъдимият свалил
боксерките на сина си до глезените, а след това свалил и своите. Започнал да
опипва сина си по гърдите и да търка половия си член в задните му части.
Свид. Ч. отново се опитал да се отдръпне, но не успял. Подсъдимият
обгърнал сина си с крака, разтворил дупето му и вкарал половия си член в
ануса му. Насилието продължило и веднага след това подсъдимият казал на
сина си да се надупи, при което той се опитал да го безуспешно да го
отблъсне. Подс. Ч. продължил да опипва сина си по гърдите и да търка пениса
си в дупето му, като му казал да се обърне, за да му го вкара отпред, хванал го
през кръста и го обърнал. Свид. Ч. легнал по гръб, като бил в шок и не можел
нищо да каже. Подсъдимият хванал сина си с две ръце за бедрата от
вътрешната им страна, като се опитвал да му разтвори краката, но той се
стискал.
Деянието е доказано и от субективна страна, тъй като подсъдимият е
съзнавал, че извършва хомосексуално действие с лице от същия пол и лицето
не е навършило 14-годишна възраст-в случая се касае за родния му син;
съзнавал е несъгласието на пострадалия, тъй като е използвал принуда и то в
двете й проявни форми - на сила и на заплашване за сломяване съпротивата
на жертвата. Последното се установява категорично от показанията на
свидетелия Н. Ч., включително и депозирани пред съдия от ПРС, в които
същият пряко установява действията на подсъдимия на инкриминираната
дата, изразили се в гореописаните действия. Всички тези обстоятелства
деецът напълно е съзнавал, но това негово съзнание не само, че не е оказало
възпиращо въздействие върху същия, а напротив – той целенасочено е
нарушил телесния интегритет на сина си, реално възприемайки, че неговите
действия имат за резултат нарушаване на половата му неприкосновеност.
Вината е субективен елемент на престъплението, свързан с определено
7
психическо състояние на дееца, отразяваща неговото субективно отношение
към общественоопасния характер и общественоопасните последици.
Изводите досежно вината, без оглед на нейната форма следва да се основават
на обективните данни по делото. Решавайки въпроса за съдържанието на
умисъла при престъпленията против личността, съдът е длъжен да изхожда от
съвкупната преценка на всички обстоятелства, касаещи извършеното. В
конкретния казус данните по делото сочат, че подсъдимият е легнал в едно
легло със сина си, затворил вратата на спалнята, като веднага след това
предприел активни действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
със същия. Тези изводи не се променят от факта, че самото пребиваване на
двамата на леглото не е продължило дълго време, както и, че по същество
този факт не представлявал изключение, тъй като се случвало двамата да спят
в едно легло.
Във връзка с горното, съдът намира за неоснователни възраженията на
защитата, наведени в последното по делото съдебно заседание. Както вече се
посочи по-горе, от събраните по делото преди всичко гласни доказателства,
действията на подс. Ч. и факта, че именно той е извършител на
посегателството спрямо пострадалия, се явяват категорично и безсъмнено
доказани. Действително в случая липсват други лица-преки очевидци на
извършеното посегателство, но показанията на пострадалия сами по себе си
са достатъчно подробни, последователни и подредени, а освен това се
подкрепят и от всички останали доказателства по делото- показанията на
останалите свидетели, както и от писмените доказателства- заключения на
съдебно-медицински и съдебно-психиатрични и психологична експертизи,
протокол за оглед и фотоалбум към него. На свой ред и самият подсъдим,
както и защитниците му по същество не отричат извършените от Г. Ч. и
гореописани в настоящите мотиви негови действия.
По мнение на настоящия състав, по отношение извършеното от
подсъдимия не е налице хипотезата на чл. 14 от НК, визираща, че незнанието
на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Фактическата
грешка е сред обстоятелствата изключващи вината, тъй като деецът не е
възприемал основни факти, касаещи съставомерността на реализираното
престъпление. В конкретния случай не почива на доказателствата по делото
твърдението на защитата, че подс. Ч. не следва да носи наказателна
отговорност, тъй като е налице грешка в обекта на посегателството – същият
считал, че осъществява полов акт с жената, с която живял до скоро-свид. ......
Напротив – от всички доказателства по делото се налага изводът, че
подсъдимият напълно ясно е съзнавал, че извършва акт на полово
удовлетворение именно с пострадалия – сина му Н.. В това отношение са
налице категоричните, последователни и безпротиворечиви показания на
пострадалия, подкрепени и от останалите доказателства по делото. Така в
разпита си пред съдия свид. Ч. подробно описва комуникацията и срещата с
баща си през въпросната вечер, включително посещението на заведението, в
8
което се е намирал последния в край на вечерта, заплащането таксито, което
го е превозило до дома му именно от Н. и придружаването на подсъдимия до
апартамента им. Нещо повече – свидетелят категорично заявява, че когато
баща му е започнал да го съблича е казал: „Какво правиш, аз съм Н.…Той ме
обарваше и казваше, че съм неговата жена, а аз му казах, че не съм, че съм
неговия син. Тогава той ми каза :“Млъквай!“ “. Тоест следва да се приеме,
че към инкриминирания момент подсъдимият ясно е съзнавал всички факти,
релевантни за деянието, в извършването на което е привлечен към
наказателна отговорност.
Не на последно място видно от заключението на изготвената на
подсъдимия съдебно-психиатрична експертиза, същият се е намирал в
състояние на обикновено алкохолно опиване, при което качеството на
волевите актове е било съхранено, той не страда от психично заболяване и
към датата на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.
С оглед на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна
квалификация на престъплението, извършено от подсъдимия Г.Н.Ч. като
такова по чл. 157 ал.3 вр. ал.1 от НК, за постигане целите на индивидуалната
и генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на
дееца, на същия следва да бъде определено и наложено наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, чийто размер да бъде определен, при
условията на чл. 58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, тъй като производството по
настоящото дело протича по реда на чл.371,т.2 от гл. ХХVІІ НПК. Освен това
като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства се явяват
сравнително младата му възраст и полаганите усилия по отглеждане на сина
му. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват изключителната
тежест на извършеното престъпление – противоправно сексуално
посегателство спрямо собственото дете на подсъдимия, ниската възраст на
пострадалия – на 12 години, предходно осъждане на дееца, извън правната
квалификация на настоящото деяние, което го характеризира като лице с
установени престъпни навици. Освен това не може да ъде споделен довода на
защитата за наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство от гледна
точка полаганите грижи за пострадалото дете, тъй като макар формално
двамата да са живели в едно домакинство, самият свид. Ч. споделя: „Друг път
баща ми само ме е заплашвал. Казвал е, че ще набие, обиждал ме е. Наричал
ме е с всякакви обиди, че няма да стане нищо от мен, че съм бил същият
като майка ми, че съм бил боклук, че щял да ме хвърли на улицата и там
да спя…Трезвен също ме е обиждал, но не толкова грубо“. Тоест макар
формално да са посрещани жизнените потребности на детето, то очевидно не
е налице такова поведение при неговото възпитание, което да бъде възприето
от съда като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство. Поради това
и най-справедливо би било на Г.Н.Ч. да се определи наказание при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно в размер на СЕДЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид императивната норма на
9
чл.58а, ал.1 от НК така посоченото наказаниие следва да бъде намалено с една
трета, тоест подсъдимият следва да ИЗТЪРПИ наказание в размер на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ И СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид наличието на предходни осъждания на подсъдимия, както и за
поправянето и превъзпитанието им, настоящият състав е на становище, че
така наложеното наказание „лишаване от свобода” Е необходимо да бъде
изтърпяно от същия РЕАЛНО. От една страна наказанието по вид и размер не
съответства на изискванията на чл.66 от НК и подсъдимият е осъждан, като
освен това съдът намира, че не е налице и третата предпоставка за отлагане на
наказанието. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място
поправянето на подсъдимото лице и именно на тази плоскост - личността на
подсъдимия и извършеното престъпление и прогнозата за неговото поправяне
и превъзпитание, съдът преценява, че с условното осъждане тази цел не може
да бъде постигната. Обстоятелствата на извършено престъпление, сочат на
липса на възможност за постигане на целите по чл. 36 от НК спрямо
подсъдимия Ч. с прилагане на условното осъждане. На тези обстоятелства не
следва и да бъдат противопоставени данните за семейно и социално
положение и на подсъдимия, защото те не са от характер да обосноват извод
за положително осъществяване на поправителното въздействие върху него,
ако осъждането му е условно. В допълнение към това, макар поправянето и
превъзпитанието на дееца да е с приоритетно значение при преценката на
приложимостта на института на чл. 66, ал. 1 от НК, това не игнорира
преценката за общия превантивен ефект от наказанието. Определеното
наказание, включително и решаването на въпроса за ефективното му
изтърпяване или отлагането му, освен останалото, изразяват негативната
обществена оценка за престъпното деяние и поради това са предназначени да
въздействат предупредително и възпитателно върху останалите членове на
обществото. Поради това, тежестта на извършеното престъпление и неговата
морална укоримост не могат да бъдат подминати при решаване на въпроса за
изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимия Ч., с оглед и на
осъществяване на целите на генералната превенция. Поради това и на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС така наложеното на подсъдимия
Г.Н.Ч. наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ И СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА следва да бъде изтърпяно от същия при първоначален СТРОГ
режим.
Видно от приложените по делото писмени доказателства, подсъдимият
е бил задържан със Заповед по реда на ЗМВР, а в последствие спрямо него е
била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Поради това и на
основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НПК от така наложеното на Г.Н.Ч. наказание
ЧЕТИРИ ГОДИНИ И СЕДЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, следва да
бъде ПРИСПАДНАТО времето, през което е бил задържан – от 13.06.2021г.
до влизане на настоящата присъда в законна сила, като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
Видно от материалите по делото, към момента на реализиране на
10
гореописаното престъпление, подс. Ч. е бил осъждан, като по НОХД №
3733/2019г. по описа на ПРС, ХХVІ н.с. му е било наложено наказание в
размер на ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, изпълнението на което е
било отложено с изпитателен срок от три години. Осъдителният съдебен акт е
влязъл в законна сила на 19.06.2019г., а престъплението по настоящото дело е
реализирано на 13.06.2021г. Освен това последното е умишлено престъпление
от общ характер, за което на подсъдимия беше наложено наказание
„лишаване от свобода“ и е реализирано в горепосочения изпитателен срок на
предходното осъждане. Поради това и на основание чл.68 ал.1 от НК
подсъдимият Г.Н.Ч. следва да изтърпи ИЗЦЯЛО и ОТДЕЛНО от наказанието
по настоящото дело, това наложено му по НОХД № 3733/2019г. по описа на
ПРС, ХХVІ н.с. в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС така наложеното на
подсъдимия Г.Н.Ч. наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим
Иззети и приложени по делото веществени доказателства-1бр.
олекотена завивка, 3бр. калъфки за възглавници, 1бр. чаршаф, 1бр. мобилен
телефон Huawei, 1бр. черен кейс следва ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия.
Веществените доказателства - 1 чифт мъжки боксерки, 1бр. Draeger Drug
Check 3000 ARNL 0981, 1бр. памучен тампон на дървена дръжка-апликатор с
обтривка от половия член на обв.Ч., 1бр. памучен тампон на дървена дръжка-
апликатор с обтривка от областта на аналния пръстен на постр. Н. Ч. и 1бр.
памучен тампон на дървена дръжка-апликатор с обтривка от ректума на
постр. Н. Ч., на съхранение при домакина на 05 РУ-ОДМВР-П. следва ДА СЕ
УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл. 157 ал.3 вр. ал.1 от НК, то Г.Н.Ч., на основание чл.189 ал.3
от НПК, следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР гр. П.
направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 1890.70
лева.
Причини за извършване на деянието - ниска правна култура, незачитане
на установения в страната правов ред, на нормите за морал и добро поведение
в обществото, на неприкосновеността на чуждия телесен интегритет и полова
неприкосновеност.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
11
Съобщи за изтекли лични данни