№ 47978
гр. София, 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110131532 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т. С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Ф. И.
/пълномощно на л. 43 от делото/, срещу Р. А. К..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата Р. А. К., чрез адвокат С. Д. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
В исковата молба е направено искане по реда на чл. 219 ГПК за привличане на „Т. С.“
ООД като трето лице – помагач на страната на ищеца. Последният обосновава правния си
интерес от искането с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото
разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда.
Искането е основателно – направено е в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК и е налице правен
интерес от привличането на „Т. С.“ ООД, като трето лице – помагач на страната на ищеца.
На основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02.2026 г., от
13:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219 ГПК, „Т. С.“ ООД като трето лице-помагач
на ищеца „Т. С.” ЕАД.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи заплащане на ищцовото
дружество на следните суми 1./ 582,32 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 08.05.2024 г., и 2./ 15,22 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
16.07.2021 г. до 08.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 30582/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба ищецът излага, че в исковия период Р. А. К., като титуляр на
1
вещното право на ползване върху имот, находящ се в гр. София, ж. к. ул. № , партерен етаж,
апартамент, абонатен № , е имала качеството на клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е била обвързана от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през
исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е
платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през
исковия период Общи условия. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на
всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната
топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че
собственикът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на
услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане се
дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия
падеж. За непогасените вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 30582/2024 г. по описа на СРС, 29 състав, която е влязла в сила като
неоспорена в частта относно вземанията за главница, но срещу нея е постъпило възражение
в частта относно акцесорните вземания, поради което за „Т. С.“ ЕАД е възникнал правен
интерес от предявяване на искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.. Моли за уважаване на
исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. А. К., чрез адвокат С. Д., е подала
отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Поддържа, че относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия е неприложима разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. на
ищцовото дружество, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителна сметка и
издаването на обща фактура за исковите периоди е настъпило след предвидения в
посочените ОУ 45-дневен срок за плащане. С оглед на това счита, че за да възникне това
вземане, ищецът е следвало да отправи нарочна покана до ответницата, което в случая не е
сторено. Оспорва основателността на претенцията за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение поради липса на предвиден в ОУ ред за начисляване на лихви върху
суми, дължими за услугата за дялово разпределение. Позовава се на изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства:
съществуването и размера на главните вземания, изпадането на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест при установяване на горните факти е да
докаже погасяване на дълга.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ, на основание чл. 153 ГПК, като безспорни между страните обстоятелства,
че в исковия период същите са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия; че за процесните отчетни периоди е доставена
топлинна енергия в процесния имот на претендираната с исковата молба стойност, респ. че
таксата за извършена услуга дялово разпределение е в претендирания от ищеца размер за
посочения период.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като
2
писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване материалите по ч. гр. д. № 30582/2024 г. по описа на СРС,
29 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ без уважение всички останали доказателствени искания,
като ненеобходими.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни
представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой
процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, а на третото лице – и от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3